Съжалявам мила, много ми е мъчно 

Съжалявам мила. Толкова добре ми е познато това чувство. Но моят съвет е "станалото, станало - продължавай напред!" Бъди силна и знай, че ти направи всичко на, което е способен един човек да има дете.

  съжалявам

Перла една голяма прегръдка от мен.    Съжалявам! МНОГО!

 Бъди силна мила, то4но сега!
 Тъжа с теб.

  Мисля че думите са излишни, те няма да утешат болката.

Съжалявам много  Кураж! 

Направо знам какво да кажа... Много съжалявам.   

Поплачи си, излей душата си, но само не се отказвай от битката. 

Перличка ;(

Няма думи, които да те утешат, но ще ти пиша при мен как е. Аз се справям с болката от неуспеха като планирам следващите си стъпки - така ми остава по-малко време за отчаяние и чувствам, че не съм се предала и че правя нещо, с което да се доближа да сбъдването на мечтата ми. Много целувки мила и дано много скоро ни зарадваш с прекрасна положителна новинка

Перличка, много съжалявам.
Животът е несправедлив.
Не мога да кажа нищо повече от това, че много се надявах ти да си следващата с хубава новина.
 

Много съжалявам миличка - така се надявах за теб този път да е успешен но не би. Прегръщам те и не губя надежда, че чудото ще стане.
Какво следва сега - на колко опита още имаш право въобще останаха ли опити или ще трябва да се плаща?

Имам още един, наполовина платен от касата, който бях планирала 3а октомври, но мъжът ми 3апочна много да се притеснява, че процедурите ми се отра3яват 3ле на органи3ма и не иска повече. Ще помислим още...ще говорим с доктора...поговориме си и 3а осиновяване...
Ще си дам много малко време още и ще го реша.
Приемам мненията ви и предложенията ви.
Мислите ли, че може да се ра3болея от рак примерно на яйчници или матка, при толкова много стимулации?
Какво ще ме посъветвате 3а осиновяване, като имате в предвид, че сме смесен брак. Колко би могло да продължи като процедура?
Ще се радвам на всичко, което се сетите, че може да ми е поле3но като информация.
Благодаря ви , че сте с мен. Имам нужда.

много сажалявам 

Съжалявам
Сега ти предстои откриването на новия смисъл....дано да е лесно поне то, а и лесен пътя за достигането му!

Мила Перличке, толкова съжалявам
Дано бързо се съвземеш.
Мисля, че е много мило от страна на мъжа ти, че разсъждава по този начин - имаш страхотен човек до себе си!
Рисковете за здравето ти най-добре да ги обсъдиш с лекаря. Няма абсолютни истини - може и без нищо човек да се разболее, може и след големи изпитания да се запази в отлично здраве ... де да знам, късмет ли, що ли - но наистина е добре да го обсъдите с Док.
За осиновяването - също е добра писта за разсъждение.
Всеки случай октомври ми се струва една идея рано. Щом пък имаш възможност на още един опит, сигурно е добре да го използваш, ама може би след малко по-дълга почивка?
А защо не подхванете междувременно въпроса за осиновяване - тъкмо ще имаш за какво друго да мислиш и да се тревожиш, а и мисълта за майчинство ще стане по-близа - и както си мисля, най-после в процес, който поне донякъде зависи от нас, не като пустата борба със стерилитета
Прегръщам те!

Фреши, октомври е плануван следващия, 3ащото тогава е последния срок да се и3пол3ва. Още в началото 3наех, че до ноември трябва да съм направила трите опита, които отпускат след и3вънматочната. 3атова са такива плановете.
При мен годините не са малко и това ме тревожи. 3атова и форсирам всичко.
Страх ме е, че няма да успея или ако това се случи, ще съм вече стара и болна и няма да мога да дам на така желаното бебе, това от което има нужда.
Ще мисля...друго 3а сега не ми остава.

Много съжалявам. 

Не знам как мога да ти дам кураж, но със сигурност те подкрепям и стискам палци каквото и да решиш.

Перла, какво като сте смесен брак? Аз също знам 4е ако не забременея ще осиновя (и сме смесен брак), та затова се информирам. Ако си си запазила и българското гражданство ще можеш да се възползваш от БГ процедурата; в България има пове4е деца все пак за осиновяване. Пък  и що наистина не поемеш и в 2те посоки? Тва ще ти даде нови сили , пък и мъжа ти е за...

Страх ме е, че няма да успея или ако това се случи, ще съм вече стара и болна и няма да мога да дам на така желаното бебе, това от което има нужда.
Ще мисля...друго 3а сега не ми остава.

Перличка, ще успееш. И всички ние ще успеем. Независимо дали ще е ин-витро или осиновяване. И никоя от нас няма да е стара и болна - смятам, че едно бебче ще внесе в живота ни толкова положителени емоции и енергии, че ще се чудим от къде имаме таква жизненост. Само виж през какво си минала - сигурно в началото не си си помисляла дори, че ще имаш сили да се изминеш целия този път. Но си успяла. Просто не трябва да имаш съмнения, че ще успееш да стигнеш до края.

Миличка и аз вярвам, че ще успееш...каквото и да решите, въпреки че не ти е лесно, въобще...
Помислете, говорете с лекаря и решете.
Убедена съм, че ще вземете правилното решение!!!
Защо не да подадете документи за осиновяване и ако решите да правите още опити с инвитро?
Аз първо бих направила последното инвитро, после документите за осиновяване и след това още един опит, ако имате сили и пари за това.Но това ти го казвам отстрани...вие най-добре ще прецените, след като говорите с лекаря, дали можеш да направиш още два опита инвитро, евентуално, защото само си представям какво ти е и от всичките тези стимулации...
А и всички знаем за случаите, когато изведнъж от никъде се появяват две дечица...просто, защото е трябвало да стане така...несправедлив е живота наистина, но нещо трябва да научим, то е ясно!

Бъди силна както досега, възхищавам ти се много и вярвам, че ще бъдеш най-щастливата и здрава майка на твоите дечица, без значение осиновени или родени, а защо не и на двете!!!
Целувки и имаш моята голяма подкрепа и възхищение, както и да продължиш!!!