Здравей, vikksssi!
Аз възприемам въпросът ти по-скоро като засягащ правото, а не медицината.
Затова ще ти отговоря по следния начин. Медицинските дейности в България са уредени чрез нормативни документи, един от които е Законът за здравето. В него се казва следното:
Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане".
(6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане".
С други думи, лицата над 16 годишна възраст имат право да се прегледат, да получат здравна консултация, информация и т.н. без участието на родител (освен в случаите, изрично упоменати в цитирания текст). За бременна преди 16 години не искам да коментирам, това е друга (неприятна) тема.
Лекарят е задължен да пази в тайна здравословното състояние на своя пациент. Това задължение е част от етиката на лекарската професия, а забраната за разпространение на здравна информация е правно регламентирана в Закона за здравето.
Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.
Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения.
Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях. Това е право, а не задължение. Здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица в случаи, изрично упоменати в закона.
От медицинска гледна точка, лекарят може да разпознае провеждана манипулация в миналото, но не и вида на манипулацията. Но всичко, което се коментира в кабинета, е обект на лекарска тайна, а не на приятелски взаимоотношения между лекар и близки на пациента.