Момичета, всеки мечтае за това дето го няма
Аз какво ли не бих дала Дани да искаше да спи в количката навън като се разхождаме. Не, и не, голям рев още щом стигнем до ъгъла на блока и само завиждах на тези майки дето си джиткат с количките и нищо не се чува от вътре
А пък има едни, дето успяват и да седнат на скамейка
Не че вътре не беше по-различно, но поне носех само бебето на ръце, а не бебето и да бутам с другата ръка количка...
А ние най-накрая пуснахме изследване на магнезий заради болките в краката на Дани. Вместо да се окаже нисък както очаквах, излезна малко над горната граница. Желязото е в норма. Не съм се чула още с лекарката.
Дали може да му е повлиял толкова бързо чая от ройбос дето му давам от две седмици?
Но е факт, че откакто го давам, не е имал и болки.
И малко да се похвалим. Дани от една седмица вече има желание да стъпва в снега
Даже след работа отивам да му купувам и шейна.
Продължава борбата с дрехите и обличането обаче. Само при минус 18 една сутрин му сложихме шушляков гащеризон - рева до градината и им го оставихме целия сълзлив и сополив. Направо ми омръзна от тези претенции - какво да облича и какво не. Ако може ще си ходи по 24 часа само с един й същ анцуг и навън дори и яке няма да облече.
Поне се влюби в шала си и дава да му слагаме него. Дори и в къщи иска да стои с него