Много благодаря за всички пожелания за моята госпожица.Да ви се връщат.Наистина след 2,5 и около 3-тата годишнина има преломен момент.Вече говорим, разбираме се, опитва се да слуша  въобще не е същото диване като на 1,6 е тогава бях изпаднала в пълен ужас.

Да и аз сега съм в пълен ужас с моята в момента. Дано наистина да се поосъзнае, докъм 3 год възраст, че нещо вземам да се разколебавам за второ бебе толкова бързо. Просто тя ми идва в повече, а не знам за още едно бебе......

м-и, голям шок, после голямо гадене, което премина окончателно едва тази седмица. Отделно нещо се бях сдухала дали всичко ще е наред.

Кати, то и моето диване е чудо. Истерясва за всичко и от нищото. Отделно е в някакъв агресивен период, скубе, рита блъска, а как само се тръшка.
А беше сравнително кротко бебе..вълшебна 1 година..
Сега има моменти, в които си хапя ръката, за да не я "посъветвам" здравата..

Синеочка, за мен 2 години си е идеална разлика. Бебето първата година е лесно за гледане - пресни са ти спомените и не се замисляш за всяко нещо. Повече внимание обръщаш на голямото дете. После, тъкмо голямото се е очовечило, ставайки на 3, и малкото почва да щъка и да окупира внимание. Перфектно разпределение във времето После около 2 на малкото и 4 на голямото дори почват да си играят заедно и береш плодовете на своя неуморен труд до момента

Руми, вдъхваш ми кураж. Около мен всичко живо ме жали и ми съчувства как ще се справя с две с малка разлика. Започнаха здраво да ме дразнят..

Кати, ще порасне.На мен между 1 и 2 ми беше най-кошмарно.Както казва Синеочка, вълшебна първа година на фона на след това. Но пускането и на ясла, тръгването ми на работа, срещата на хора и отделно това че не сме нон стоп заедно си казаха думата.А и тя порасна, просто порасна.Сега няма да ви кажа, че на 3 е прекрасно.Не имат си своите кофти моменти, налагане, реване, тръшкане и т.н. но е в пъти по-осъзнато и различно.


И аз се притеснявах за малка разлика при децата.Но кво да ви кажа ако ни се беше случило, нямаше пък да го върна и да се чудя сега кога да си запиша час за клиниката.

Е чак пък да се плашите от деца с малка разлика, и да ви разказват какъв ужас е, айде пък да не е чак толкова страшно. Ей ме мен, оцелях, децата са ми живи и здрави, че съм и почти нормална
Шегата на страна, не е толкова страшно положението. И ние с мъжа ми си ги изгледахме сами, без помощ от баби. И децата са ми коренно различни като характер, темперамент и начин на отглеждане, но когато човек има желание намира начина. А тук всички сме мислещи хора, така че ще се справите и още как. Организация му е майката
И аз лично следвах линията да не правя забележки на голямата (2 г. бебе все пак) от рода на - пази тишина, че бебето спи, отивай оттатък да не й пречиш и подобни. Напротив, бебето като се събуди пак ще заспи, но другото ще ми скъса нервите цял ден ако реши да ми прави на пук.
Включвах я във всяка дейност, даваше чисти памперси, подаваше дрешките, изхвърляше мръсните (щото беше достатъчно малка да не се усети, че не е далавера това де ), дрънчеше с дрънкалки на главата на бебето, т.е. тя си мислеше че му помага да заспи така или го забалвява.... Като я кърмех, каката си вземаше една кукла, сядаше до мен, вдигаше блузата и кърмеше куклата Всякакви идиотии измислях, за да не се чувства прецакана.
Не знам дали е заради това, но и до сега няма ревност между двете. Да, бият се, карат се, но не заради външни фактори, а защото като всички деца на тази възраст обичат да се дразнят една друга и да се млатят
Но пък от много ранна възраст се заиграват двете, още като се научи да седи малкия звяр, кака й обожаваше да я забавлява, имаме безброй клипчета как й хвърля топче по масата и малкото се залива от смях, примерно, или й търкаля количка отпред....

Стефи, аз също мисля, че в крайна сметка човек се справя с подобна ситуация и намира свой начин да се нагоди.
Това, което ме дразни е, че от обкръжението ни повечето хора, като разбраха и вместо честито ми казват "Жална ти майка" е..к'во е това  Разбира се най-близките са щастливи (къде ще ходят 😹😹😹).
Аз не реагирах много подобаващо на една майка, като видях 2 черти признавам си Обаче, като минава времето и си мисля, че трудно-лесно все някак ще се справя и както каза Руми наведнъж минава всичко и докато още ми е прясно.
Маги, на мен също сега ми е много трудно. Кофти период е и дано премине до 2 год. или поне се ядва малко повече. Съседите, започнаха да ни подпитват какво се случи с кроткото бебе, на което не му се чуваше гласа.  На ден, ако не ревне 10 пъти, значи не е тя.

Стефи, точно така са нещата.Баланс му е майката.

Синеочка, кажи им порасна!

Мен не ме питат такива неща, Моника като беше бебе ревеше много, сега като по-голяма пак реве, ама разликата е, че аз не се шашкам, защото отлично знам защо реве и дали си заслужава да реве.  Чаша вино, малко тишина и оммммм аз съм нов човек

.... Съседите, започнаха да ни подпитват какво се случи с кроткото бебе, на което не му се чуваше гласа.  На ден, ако не ревне 10 пъти, значи не е тя.

А, те пък сигурно не са гледали деца и не знаят как е  .... може и да са забравили де  ...  изобщо не им се връзвай на приказките.
Децата си минават през своите етапи. Както и това, че са капризни в някои дни и склонни да се тръшкат, а в други са много сговорчиви и човек се чуди защо така и какво им е станало та са толкова мили 

Децата си минават през своите етапи. Както и това, че са капризни в някои дни и склонни да се тръшкат, а в други са много сговорчиви и човек се чуди защо така и какво им е станало та са толкова мили 

... и така цял живот 

Синеочка, трудно е, но пък ще мине наведнъж и после ще ти е лесно, защото ще заиграват и ще са си другарчета и в игрите и в белите с тази 11 годишна разлика при мен е пълен кошмар...Той иска да играе с нея,тя на 5 мин. го е овикала и изгонила от стаята си, той реве и накрая пак с мама се играе....Оммм ама и аз трябва да сготвя,изчистя и т.н.за почивка хич нямам време, но не се оплаквам в крайна сметка знаех какво ме очаква, настроих се за целта и му се наслаждавам сега с Вера на неговите години бях тотално изтрещяла и исках тя да е на ясла, аз на работа...С него не е така, изобщо не ми се връща на работа, чудесно си ми е с него в къщи

С извинение за закъснението и лекото отклонение на темата :
Честит рожден ден на Моника! Да расте здрава, щастлива, палава и любознателна. Дай Боже и с братче/сестричка!

Честито на Синеочка! Това си е много хубава новина отвсякъде. Желая ти спокойна бременност и кротко бебче. После ще се нагодите с каката.

Има нещо в тези 3 години. Пак се изморявам с тях, но не ми тежи толкова. Миналата година беше едно търчане, викане, тръшкане, опити да си обясним някои прости неща. Сега си говорим, играем си заедно, разсмиват ме. В момента сме на вълна "Обичам те". Още не влагат смисъла, който аз влагам в тази дума, но е толкова приятно да го чуя. Трудното винаги е вървяло с хубавото, но сега повече разбират и откликват на това, което им казвам. Е, не е всичко по мед и масло, но всяко израстване е трудно.

ЧРД на Мони и от мен, много здрава да е, будна и любопитна!

Синеочка, честито, ще мине наведнъж, ама докато мине ще е зор. Мисли и план Б - ако не смогваш сама, търси помощ. От героизми смисъл няма. Децата са различни, ако 2 сравнително кротички можеш да гледаш сам, с 2 диванета е доста по-различно.

Иначе с всеки изминал ден става все по-лесно. Като ви чета и си мечтая и аз за третата годинка. Не че са ми лоши децата, но понякога са много уморяващи. Снощи 30 минути спорихме за една клечка - на прибиране от яслата младежа игра много с нея, но като стигнахме до вкъщи, го помолих да я остави в коридора с идеята, че вкъщи няма да им вися на главите постоянно и може да се наранят. В резултат не пожела изобщо влезе, стоя облечен пред вратата. Накрая аз се предадох и взехме клечката вътре. След точно 10 минути я беше захвърлил и играеше с друго. В ето такива моменти се чудя имаше ли смисъл цялата драма и изхабени нерви от моя страна. Клоня към отговор не, но не знам защо всеки път правя обратното.

Маури, не че нещо, ама като си легнат моите, горе-долу към 20 ч., направо се стоварвам на дивана и не мога да стана. Та и по-големите са изморителни. 
За някои неща наистина няма смисъл да се ядосваме, но всичко идва с опита и времето. Понякога и аз се вбесявам за нещо и мъжът ми, който има други големи деца, ми казва да си пазя нервите за пубертета, защото тогава със сигурност ще ми трябват. 

Синеочка, ще се оправиш, но ако има поне кой домакинството да върти и да разходи малко бебето, няма да е никак зле.

Момичета, аз тази сакрална трета година я чаках една година. До две години Нора беше прекрасно нахилено и спокойно дете. После се превърна в някакъв ураган. И още е така,  даже имам чуството, че зазлява положението.  И не знам. В градината ми казват, че е шумна и своенравна, но на тях не им създава проблеми. Когато прекали с нещо и й се скарат и направят забележка , в същност само като си чуе името със строгия тон моментално спира и тича да прегръща лелята, която я е извикала по име.  До конфликт не се стига. В къщи обаче не е така, навън също, и колкото повече хора има толкова театрото е по-голямо. И нищо не помага. Добрия тон просто не го чува. На строгия тон реагира с тръшкане и крещене , ама с цяло гърло . реве със сълзи, хълцане, задавя се чак, рита, посяга ми, въобще картинката е ... Оставам безсилна. И не знам какво или дали да предприемам нещо сега.  Надявам се с постопляне на времето и повечето разходки и изразходена енергия навън да се пооправят нещата. Последния месец и половина наистина не бях в състояние да й обръщам достатъчно внимание, за което непрекъснато изпитвам вина.   

Инатите и чалъмите ще си ги прилагаме цял живот май.

Аз да споделя Моника получи много играчки за празника си, но мога да отделя няколко много удачни - Пластелин/фабрика за кексчета, торти и сладолед/ много играе с него, може да откара час сама, Касов апарат/като истински е звънти, има такава джаджа за маркиране с едно копче и даже светка като истинска, има копчета, екран и си е малка елка/ детето играе на магазин всяка вечер, Пъзели - от известно време реди много, бях и взела с 24 части реди ги сама, за момичетата крила, пола, корона и вълшебна пръчка -  голям кеф и е да е принцеса  и едни плодове и зеленчуци от Джъмбо с тях готви и тях ги пазаруваме

Да имате идеи за подаръци го пиша всичкото, не за да казвам какво сме получили!

За тържеството за 8-ми март и първа пролет са и дали 2 стихчета, аз я пробвах, но тя отказва да ми каже каквото и да е.Лелките в яслата са много разбрани и са успели да я научат и на двете, но тя мълчи като партизанин и на мен нищо не ми казва.Пеят и някаква песен и танцуват на нея, но за сега само ми я е пяла.Ще има и тържество между двата празника, ще е голяма емоция!

Браво Маги, това са много хубави моменти след време ще си ги спомняте с такова умиление ако и запишете тържеството и и го пуснете след години голям смях пада
Ние сме още в къщи, правя инхалации, давам флудитек...Уж по- малко кашля ама сопола не спира...Ума ми не го побира какво да го правя другата седмица да го пускам на ясла ли, на гледачката ли да го оставям...Не знам..Втора седмица не съм на лекции повече няма как да не ходя, чудя се дали ще ми удължат отпуската изобщо пълна лудница, а да не ви обяснявам как съм се изнервила от факта, че трета седмица съм с него в къщи и за две минути не съм останала без него...Оммм, поне е хубаво времето

]За тържеството за 8-ми март и първа пролет са и дали 2 стихчета, аз я пробвах, но тя отказва да ми каже каквото и да е.Лелките в яслата са много разбрани и са успели да я научат и на двете, но тя мълчи като партизанин и на мен нищо не ми казва.

Схемата при нас е почти същата.  Че се знаят стихчетата лелите разбрали като я видяли да обикаля - крачи като щъркел и ги рецитира. Аз още нищо не съм чула, може би някъде по Великден ще има включване.
С пластелина верно голяма игра пада. Голяма, голяма - десетина минути 

Бе 10-10 кой ти ги дава, то и пъзела вече бързо реди.Но с пластелина има прогрес, започва все повече да се заиграва, и радостта за мен е голяма.Е в един момент ни вика да и помагаме, ама то няма как.Все още са малки за напълно самостоятелни игри.

Алекс, не знам какво да ти кажа, зор е с тия болести.Моника миналата година беше като твоя син, някакъв ужас.Болест след болест, пристъпи от кашлица със седмици на Еуриус карахме, а май месец пък от липите кашляше нон сто и спяхме на затворен прозорец, под прозореца имаме 2 липи огромни.Въобще като се сетя и виждам разликата миналата година и сега.Огромна е!

Алекс, тъкмо се похвалих, че малкият 2седмици ходи на ясла и познай, от петък вечерта - температура. Айде лекарства и сиропи всякакви, но не спада температерата, че айде следващ антибиотик, инхалации, то пък от Вентолина получи пристъпи, че след това- Пулмикорт и т.н. Сега уж се пооправи, до събота ще даваме лекарствата и тогава го карам при майка ми на село - не ме интересува, ще се прежаля /колкото и да ми е криво без него/, поне имам алтернатива - март месец ще изкара там, после пак ще постои при нас - като се затопли още повече- пак ще го изпратим и така. Тъкмо ни предстои преместване и ще ми е по-спокойно с багажите и разправиите.
Пуснах си болничен, но не мога повече от една седмица да отсътвам, че колежката трябва да поеме и моята работа и става много трудно. Не, че и аз не съм оставала сама 
Та и при нас нищо ново - болести и борбата с тях