Привет Момичета
Още една прекрасна новина съм изпуснала
DreamOn честит ти юнак Ясен! Да ти е жив и здрав! Да се радвате един на друг, заедно с каката
Аз следя какво се случва с всички Вас, но съм такова склери тези дни, не мога да запомня никовете, по-скоро, бъркам ги! Не знам защо.. "не съм върху себе си"
По темата за любовта към децата.. Аз за себе си лично .. от момента, в който ги видях на видеозона за първи път.. Повярвах, че ги има, че са там, че идват.. Чух им сърчицата.. а моето спря! Треперих докато ги износя и ги видя за първи път.. После като се родиха пък, треперих от страх за тях, не смеех да ги оставя сами за секунда.. Да не ви разказвам, че от болницата до нас бяха 10 мин с кола и ми се сториха най-дългото разстояние на света.. Умрях си от страх да не ни удари някой.. Исках да се приберем час по-скоро.. Много време мина докато се успокоя и разкарам страховете си.. И още и още ме гони параноята понякога.. Предимно ако единия не го виждам, започват страхове да не ми ги вземе някой.. Луда работа, момичета
Но работя над страховете си, да не изглеждам съвсем "хахо"
Но и съм нащтрек по всяко време, никога оф гард!
Сега с момата още не знам как се чувствам.. Голям шок беше, и за двамата с мъжа ми.. Мисля, че когато я видях на видеозон в 13гс, когато ходихме да я мерят.. мисля, че чак тогава се освестих, какво се случва наистина.. Плаках като малко дете.. Сега се моля всичко да е наред, с нея и с мен, и Ноември.. да я гушна..
След малко потеглям за среща с доки, ще питам и за магнезия.. Въпреки, че тези дни не са ме тормозили крампи.. Но пък аз ям ли плодове? Направо злоупотребявам
Много ми се ядат