Раши,и аз бях на 2х1, вече съм на 3х1 и това,което ме притеснява,че адски много ме мъчат крампите по прасците. Преди да увелича дозата имах период на крампи,после започнаха и болките в корема и сега ме е страх да не започнат пак...смятам да се накарам няколко дни да ям повече плодове...и да видим.
Йоли,честит брой ще мина да си го взема днес обезателно.
С теб двете,предполагам и с много други бъдещи мами в третия триместър,трябва да се научим да почиваме,защото вече е много тежко.

Шуши, не са приятни крампите. Но, са малкото зло. Аз и с миналата бременност си пиех магнезий и пак си имах крампи.  Разтривам яко прасеца и опъвам пръстите на крака в противоположната посока. Ако не отмине, ставам и стъпвам с цялата тежест върху стъпалото.
Наистина не ни бива да почиваме качествено май. Тичам си на работа и вечер все се чудя какво да подхвана 
Йоли, пиши на лични кое е списанието, да си го купим.  Преди години и аз работех в списание, но не съм била редактор Беше много як период!

Момичета, бременността не е болест. Работила съм почти до последно, при мен няма 45 дена болничен преди раждане (работя в офис, шефът ми е прекрасен човек). Масово колежките правят така, защото отпускът за бременните е 20 седмици и ако си вземат 6 преди да родят, им остават само 14 с бебето. Но е важно, ако ви е твърде натоварено или се чувствате зле, да можете да си починете няколко дена. Светът няма да се свърши.

Хубав ден ви желая!

Момичета, да се похваля - вчера в 9:53 сутринта след планово секцио се роди Ясен. Тежи 3550 г и е 51 см. И двамата сме добре, мен почти не ме боли и чакам да ме раздвижат и да ми го донесат.

DreamOn,честити сини гащи. Бъдете живи и здрави.Бързо възтановяване и безгрижно детство за малкия юнак

Честита сбъдната мечта.
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=52073.0

Дрийм, честита рожбичка! Да сте живи и здрави! На теб бързо и леко възстановяване, а на мачло едно спокойно и усмихнато бебешорство! Сигурно е невероятно да гушнеш детенцето си след като си го носил 9 месеца в корема си... Нямам търпение да разбера как е

Блу - напълно съм съгласна с теб! Ето защо и си ходя редовно през цялата бременност на работа, два пъти летя със самолет във втори триместър и не съм се спряла като цяло. Но... идва един момент когато трябва да можеш да се спреш, за твое и на бебето добро.
Съжалих, че отидох вчера до офиса. Повръщах между срещите, а като се сприбрах следобед бях като парцал - повръщане, температура, болки. Чак ми стана мъчно за бебо.
Днес отново съм по-добре, но съм решила да се щадя.
Иначе, да, в БГ сме късметлийки, че имаме толкова дълъг отпуск по майчинство. В много държави не е така.

DreamOn честито бебче!Живо и здраво да ви е,много да ви радва!Бързо възстановяване на теб!😊😊😊

Не мога да разбера защо пускам тема. 

Честито, ДриймОн! Пожелавам ви много здраве за цялото семейство! Мнгоо късмет и щастие на малкия Ясен!     

DreamOn  честото сини гащи,здрав и щастлив да расте Ясен,за радост на всички!!:)На теб бързо възстановяване и спокойни дни.
Съгласна съм че бременноста не е болест,но всяка бременност е различна както и организма.За разлика от първата си бременност преди 12години до последно не съм се спряла, а сега се наложи да лежа цялата бременност по предписание на лекар.Така че е много различно със всеки по отделно.Ефра Шуши Даная как сте?
И аз нямам търпение да гушна нашия младеж:)
Бебешок как е принцеса Деа,свиквате ли една с друга,спинка храни се?

Тути,мила малки ти остава.Аз все още си повръщам за съжаление ,а не трябва (заради проблема с пляцентата),но хапчетата не ми помагат какво да се прави.Чакам да мине този период,но за сега няма такива изгледи.Започнах малко по-малко да се разхождам,защото не мога да седя в къщи по цял ден. 💋

ДриймОн , Честито слънчице да ви е живо и здраво и много да ви радва,а на теб бързо възстановяване.
Йоли,дано по-бързо се оправиш,че е мн неприятно.
Аз днес буквално се търкалям,от сутринта ми тежи зверски много. Ходихме на разходка с племеника и общо взето едва се довлякох до вкъщи. Ноо,важното е,че нищо не ме боли

Тути,благодаря ,че попита.
Снощи след баня беше доста неспокойна,но пък цяла нощ спахме много добе.Не мога да се оплача от нея,много ми е кротичка,надявам се и за напред поне на половина.Храни се добре,спи между 3 и 4 часа,пълни памперса  .От днес имам и помощник в лицето на майка ми и се възползвам от първата си разходка .Довечера даже ММ ще ме води на вечеря ,ако намеря какво да облека

Браво, Бебешок, добре звучиш! Прекрасно детенце!

Блу, и аз не смятам, че бременноста е болест.  Но, както при Тути имам много години между двете бременности и виждам, че има осезаема разлика. И сега ще си работя до края, както и първия път. Но, определено имам несгоди, които тогава нямах Според мен в моя случай, и годините си оказаха значение, и други фактори като примерно, че в клиниката, която посещавах, ме изпуснаха и ми причиниха редица здравословни проблеми, които сега боря. Но, няма да се оплаквам. Най-важното е да се сбъднат мечтите ни за дечица и те да са здрави! 
Тути и Шуши, да бъдете все по-добре и двечките!

  ЕЕЕЕ Дрийм он, честито мъжле! Живо и здраво калпазанче.
Много радости, любов и сбъднати мечти.

Момичета аз се прибрах след няколко дневна екскурзия из Балкана. Ходихме в Калофер, Хисаря, Карлово, Пирдоп и други красиви местности. В Хисаря много ми хареса, прекрасно градче и много добре устроено. Там отидох на масаж на гърба, защото явно започна да ми тежи корема. Масажистката добре се справи, но каза че явно са ми слаби мускулните връзки и затова ме боляло. Та тя ми сподели, кога реално била осъзнала, че обича детето си. Едва когато започнала да го кърми. И това ме накара да се замисля, как е при другите. Затова ви питам, преди или след раждането разбрахте, че обичате детето си? Аз лично усетих чувства на втората седмица след като разбрах, че съм бременна. Но има вероятност да усетя истинската любов след като родя.

Иначе, след 2 дневно пиене на Желязо на гладно усетих силна болка в стомаха...и честито да ми е... раздразних гастрита. Сега ме боли и пак спрях да го пия това гадно Желязо. Май ще съм на инжекции но в момента ми е по-важно да се опитам да успокоя гастритчето.

Относно гръмотевиците, бебо го беше страх, не мен! При всеки силен гръм, риташе много силно. Даже докато пътувахме с колата толкова много и се притеснявах от това друсане нещо да не му стане. Почти не го усещах та камо ли да рита. Сега като сме вкъщи, на спокойствие колкото иска да си ритка.

Еее Раши, какви са тия медици, да ти причинят такива гадости, това е ужасно. Дано всичко ти мине след раждането.

Относно бременността като болест, честно казано до 4 месец го усещах като някакъв мн гаден вирус. Чувствах се наистина болна и немощна. Само си мислех, ами какво да кажат онкоболните, които са още по-зле и даже с години са така. Даже се чудя на работещите бременни как издържат. Добре, че моята позиция мога и от вкъщи да я върша и то не всеки ден. Понякога и домашната работа ми идва в повече. Смятам, че бременните трябва да си седят вкъщи стига да могат финансово да си го позволят. В тази връзка се сещам, че една японка беше казала на ММ, че при тях майчинството е само 2 месеца и бяхме потресени.
Сещам се и за етърва ми, няколко месеца след като роди се наложи да замине в командировка извън страната за 2 дни. На детето му подсигури замразена кърма и майка и го гледаше. Но свекървата и прабабата да не ви казвам колко змии и гущери избълваха. Много гадни неща казаха, като например...като се върнела щяла да намерила детето умряло защото го била изоставила....и тем подобни. Направо из беснях тогава, и им казах да не би всички изоставени деца по домовете да са умряли!? Гледаха ме като прецацали мачета. А на свекито племеника и е осиновен, как щеше да има тогава деца за осиновяване. Не ми се мисли пък за мен какво говорят но не смеят нищо да ми кажат. ММ, ми казва че ги било страх от мен Идеално! Стига съм ви занимавала с глупости.

Лека и спокойна вечер!

За познатата ти може да е било, когато е започнала да кърми бебето си (има и жени, които не искат или не могат да кърмят). За много от нас е, когато видим резултата от кръвния тест.

Ефра, нямах предвид тебе, а бебчо за гръмотевиците, но си гурно не съм се изразила правилно

Относно любовта - това за мен е процес, при това постоянен и много дълъг. Просто минаваме през етапи, а те при всеки най-вероятно са различни като продължителност и интензитет.
Много често казвам на близките си, че не мога да си представя какво ще бъде, когато си гушна бебето в действителност. Камо ли да имам измерител на любовта си. При мен чувствата се развиват поетапно: радост, страх, тревога, облекчение, вяра и надежда, запознаване, свикване, умиление, удоволствие, нетърпение... Във всички тях има и доза любов. Но не мога да кажа, че съм изпитала вече ОНАЗИ ЛЮБОВ, чакам си я търпеливо.
Бебешок, успяхте ли с вечерята? Браво на бабата, че помага така!

По повод на чувствата, мисля си че при мен е от положителния тест,макар че когато ми я подадоха на операционната ми беше много странно и дори и да звучи грубо сякаш не изпитах нищо.Още от първата вечер извън реанимация беше изцяло при мен (оставяла съм я за визитация и къпане),но някак си неосъзнавах какво се случва,сякаш бях празна-без чувства без емоции.Знаех само,че трябва да се грижа за нея,бях като някакъв робот и определено ми се губят моменти от първите 3-4 дни.Това започна да се променя след 2рия ден в къщи.
А по повод вечерята-успяхме.Даже доста поскитахме същия ден (от 16 ч. до 23.30 с едно 30 мин прибиране за кърмене).Накрая на вечерта очите ми бяха пълни със сълзи-тя ми липсваше много.Прибирането от центъра до вкъщи ми се струваше цяла вечност.Тази малка розова топка ще ме върти на малкото си пръстче