Когато става въпрос за купнеж за дете няма значение първо или второ ,и това когато му дойде времето не върши работа.А ако никога не стане как да се примирим 😞

Момичета, не се отчайвайте и мислете позитивно, правете всичко, което зависи от вас, а останалото ще се нареди някак..
Всеки се бори за първо или второ... много мразех да чувам "имаш си едно какъв ти проблема, някои и едно нямат"...ами, че не искам да е едно...
Beniqa, изчакайте наистина тези 6 месеца и след това търсете помощ... като цяло не го мисли сега, знам, че звучи тъпо, но прави секс, заради самия секс, а не, защото искаш бебе... важното е да потърсите репродуктивен специалист, а не като нас да губите време с други лекари....не, че съм престаряла на 38 родих, но поне нямаше да имат 11 години разлика....
Много късмет ви желая момичета!

И аз ви уверявам, че борбата за второ не е никак по-лека защото видиш ли вече си имаме едно...Ами нашата цел не е била да имаме едно..не знам как да го обясня, но ако човек иска две деца, второто не го иска по-малко от първото...
Vistal, кураж ти желая, това, което си преживяла е ужасно...
Успех на всички и здрави бебчета скоро!

Нямах предвид това, а че пак е някакво успокоение, че си имаш едно поне, на фона на нищо

За мен лично е причина/смисъл да съм жива все още, но не и успокоение...

Може би, ,защото не сте преживели чувството да си мислиш, че няма да имаш дете и да се надяваш поне едно да имаш. Всеки по различен начин ги изживява нещата, за мен би било успокоение, за вас не.

Момиче, всичко съм преживяла.5 години борба, инсеминации, ин витро.Всичко преминах, за да я имам моята девойка.Няма празно при мен!И не съм се оставила на течението, точно 1 година ходих при редови АГ, като видях, че не става се насочих към клиника!Благодарна съм, че отидох в клиника, открихме проблеми, малки но важни, който моят АГ не виждаше, за него бяха маловажни.Е за мен бяха много важни!Успях, забременях, износих!Но копнежа да имам още едно не е по-малък.Различно е осъзнавам го и знаеш ли, чувстваш се виновен, че искаш второ, а някой се борят и за първо, защото си бил в тяхната ситуация!

Аз например много се дразня на хора който само мрънкат, но не отиват в клиника и чакат!какво чакат да дойде Бог да ги забремени?С успокой се и ще стане, не става!Щом бебето се бави, значи има проблем!Това е!А щом човек иска толкова много това бебе, е време да се вземе в ръце и да действа.Ако не го направи е страхливец!В този форум съм видяла жени който да претърпяват жестоки загуби, да се съвземат и да продължат, видяла съм жени който опитваха от над 10 години и имат безброй опити зад гърба си!Всяка една от тях не се отказа и реши проблеми си дали чрез бременност, дали чрез осиновяване.Но това са много достойни жени, който не се оставиха на течението и за миг, не чакаха "да стане от само себе си" и накрая знаеха, че са дали максимума от себе си и са станали осъзнати майки!

Извинявам се за лирическото отклонение, пак ще има затишие след мен предполагам, но искам да се знае, че борбата е борба, когато правиш нещо, а не като седиш и се оплакваш!

Не е насочено към никой конкретно!

Momiche_f И аз съм видяла, 4 години за първо и почти 5 за второ, аборти,опити, сълзи...Детето иска братче...да не изпадам в подробности. От 10 години съм в този форум и аз съм изчела какви ли не истории. При някои отнема 1-2 години, за тях е цяла вечност, други 5,6 дори 10 години...при всяка съдбата е различна, но това не намалява болката на никой. Недей да съдиш другите, още повече случаят на Vistal е още по-специален...

И аз да повторя, до 1 година опити ако не стане отивайте в клиника по стерилитет, ако сте над 35 опитите са 6 месеца, времето тече много бързо...На 27 започнах опитите изчаках една година и ето че вече 10 минаха от тогава...Чудото най-накрая стана, но още не съм стигнала до края...Както и да е да не ви спамя, няма смисъл да се сравняваме коя колко, всяка отделна съдба си е трудна, няма смисъл..

Здравейте, момичета!
Досега не съм писала във форума, но имам нужда да споделя, защото реално няма с кого.
Имам едно дете, което беше заченато от раз, преди 10 години. Дълго време след раждането си мислех, че още не е моментът за второ...и ето ме сега тук, в тази ситуация. На почти 35 години съм, и вече четири месеца след като спряхме да се пазим, не се получава нищо, бременност няма.
Чудя се дали да предприема някакви мерки сега или да оставя нещата така поне до края на лятото. Според мъжа ми нищо ни няма и на двамата, и ще станат нещата. Но аз се притеснявам. Притеснявам се, че заради мен, ще останем само с едно дете, защото отлагането през годините на опити за второ дете, беше мое решение. Притеснявам се, че няма да успея да забременея. Притеснявам се за ужасно много неща и няма с кого да споделя. Когато намекна нещо в тази насока, всички ми обясняват да не се притеснявам, че е рано още за притеснения и че ще стане. И това още повече ме ядосва, защото се чувствам неразбрана. И в крайна сметка, просто спирам да говоря на тази тема и това е.
Затова влязох да споделя и да почерпя чужд опит, за да си вдъхна кураж.
Мерси, че ме "изслушахте".

Здравей, Beniqa!
За голяма част от нас са много познати емоциите, които описваш. Притеснението, от това дали ще стане, тревогата от очакването всеки месец и раздразнението, когато някой се опитва да те успокоява..... Аз също много се дразнех, когато някой ми каже да изчакам и едва ли не като се успокоя, ще си стане.

За жени на твоята възраст обикновено лекарите препоръчват, ако след 6 месеца опити все още няма резултат, да се направят някои основни изследвания: хормони на 3-5 ден от цикъла (най-добре на 3-ти) - ФСХ, ЛХ, Естрадиол, също спермограма на партньора, проверка проходимостта на тръбите, хормони на щитовидна жлеза, и други по преценка на лекаря.
Най-добре би било да направите консултация при репродуктивен специалист и да се планира проследяване от началото на цикъла, т.е. УЗ преглед (с вагинален ехограф) на 2-3 ден от МЦ за проверка на яйчниците и матката, преброяване на антралните фоликули, след което изследване на хормоните на 3-5ден. След това проследяване на доминантен фоликул до овулация и проверка нивото на Прогестерона в лутеална фаза (на 7 ден след доказана О.).
Но ако цикълът ти е редовен, би могла на първо време да пробваш с тестове за овулация, за да определиш по-точно фертилните дни. А в 3-5 ден от цикъла да си изследваш хормоните. Без ехографското проследяване няма да е пълно изследването, но все пак е някакъв ориентир за начало. Относно спермограмата, задълително е да се направи в репродуктивна клиника, за да е достоверен резултатът, а не в обикновена лаборатория.
Каква е продължителността на месечния ти цикъл? Използаш ли някои от домашните методи за определяне на най-вероятните дни за зачеване (овулационен калкулатор, тестове за О., измерване на базална температура)?

Сега, аз ще обясня моята гледна точка по въпроса и не искам да засягам никого с това...

Не съм единствена за съжаление, покрай нашата трагедия се убедих, че това е често срещано явление и отбелязвам като по-голяма трагедия от това, което ни се случи само това да загубиш детето си, когато си го отглеждал!

Някога, от позицията на не незагубила дете и когато още нямах такова, когато научех, че някой е загубил дете, но има още едно и аз си казвах, ще го преодолеят, имат едно, ужасно е, но имат дете и когато ми се случи осъзнах колко абсурдно и нелепо съм се заблуждавала, както и всички, които не са минали през това и ме вбесяват меко казано като го кажат.
Да, те не са виновни, да, те не знаят и никога не трябва да узнават каква безумна мъка е това.

Дали предпочитам да се боря за първо дете без да съм имала нито едно или да се боря за дете след загубата на едно, аз лично абстрахирайки се от наличието на най-безценното нещо в живота ми, моята малка дъщеричка, която обичам безкрайно ще кажа,  ДА, предпочитам да се боря за дете изобщо от колкото да живея с тази ужасна мъка и празнина в сърцето, с това бреме до края на живота си.
Да преглътна факта, че трябваше да износя детенцето си и то да умре и да не разбера никога каква е причината, и да знам, че вероятността това да се повтори в същия варянт, ако изобщо забременея е напълно реална опасност е непосилно лично за мен...
Няма да навлизам и в подробности как се прибираш в къщи с празни ръце, как трябва да преглътнеш жестоката болка, за да погледнеш в очите на детенцето си, да видиш в тях починалото си друго детенце (да то още в утробата приличаше на сестра си), да се събереш някак си, да загърбиш гневът, болката и мъката, за да бъдеш родител на живото си дете, което с нищо не е виновно за загубата, която е и негова.

И днес знам само, че след всичко преживяно сега да не мога и да зачена, предвид сериозния здравословен проблем на мъжа ми и тоталния финансов крах, който се получи по стечение на обстоятелствата след случилото се и сам по себе си пречи да направя нещо по въпроса, докато още има време, ме съсипва и ме кара да се чувствам безсилна и обезверена...

Momiche_f И аз съм видяла, 4 години за първо и почти 5 за второ, аборти,опити, сълзи...Детето иска братче...да не изпадам в подробности. От 10 години съм в този форум и аз съм изчела какви ли не истории. При някои отнема 1-2 години, за тях е цяла вечност, други 5,6 дори 10 години...при всяка съдбата е различна, но това не намалява болката на никой. Недей да съдиш другите, още повече случаят на Vistal е още по-специален...

И аз да повторя, до 1 година опити ако не стане отивайте в клиника по стерилитет, ако сте над 35 опитите са 6 месеца, времето тече много бързо...На 27 започнах опитите изчаках една година и ето че вече 10 минаха от тогава...Чудото най-накрая стана, но още не съм стигнала до края...Както и да е да не ви спамя, няма смисъл да се сравняваме коя колко, всяка отделна съдба си е трудна, няма смисъл..

Ще стигнеш до края с това двойно щастие и то ще стане тройно, леко и безпроблемно добременяване 😊❤️!

Извинете, ако съм засегнала някой, така е, всеки има съдбата си и различни неща е преживял и по различен начин разбира нещата.

Доста се отклонихте 😁
Наистина и аз се чувствам по същия начин. С никой не мога да споделя. Мъжа ми вярва, че трябва да мълчим, за да се получи. Именно заради това в неделя ходих сама до манастир "Свети Мина". Вярваща съм, помоших се на чудотворната икона и оставих биберонче залъгалка  Знам, че ще си кажете, че е наивно, но дълбоко в себе си вярвам, че Светеца помага!
Казвам го и на вас, момичета. Отидете и оставете бебешка дрешка пред иконата или в църквата.
Стискам ви палци

Така е, отплеснахме се, но така или иначе всичко казано от всичко до момента се върти около главната идея с опитите ни за бебе 😊
 
Ходих март месец в Свети Мина, преди това февруари ми четоха молитва за бебе, миналата година преди да родя ми четоха молитва за здраве и успешно раждане...

И ние така- само че на иконата " Златната ябълка"  в една църква до Асеновград. Дадоха ни една книжка с молитвата към Св.  Богородица и я четях всеки ден ... Моят мъж не вярва много, но аз се надявам и вярвам ...

Момичета, вярвайте си, щом ви помага. Но и не разчитайте само на това! Не чакайте твърде много! Ако нещата се проточат (за жени под 35 г. една година опити без предпазни средства, за жени над 35 г. срокът е 6 месеца), обърнете се към репродуктивен специалист, не към кварталния гинеколог, който няма опит и познания в тази сфера.

Успех на всички ви!

Да, НАДЕЖДА трябва да има. Доста сили си вдъхнах, след като прочетох за чудесата, които са се случили на жени със сериозни репродуктивни проблеми.
Вярвам и се надявам за
Наистина психически се натоварвам много. В работата си ежедневно срещам много бременни жени и искрено им се радвам. Започнах вече и да сънувам, че правя тестове за бременност и те са положителни....
 

Май и този път няма да е, утре по график ми е цикъла и днес ми спадна температурата

Момичета, хората са казали "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!".Никой не ви пречи да вярвате, но с голата вяра не става.Трябват действия.Ето ние ще почваме ин витро на есен.Всички ме питат, ама защо нали първото стана естествено?Да стана, след 5 години опити, след няколко инсета, след ин витро, след хормони.Стана, защото побутнахме организмите и на двама ни.Защото лекарите някак си задействаха тия наши репродуктивни органи.А сега нищо не става, а аз съм вече на 36.Колко да чакам?На кой да вярвам?Каква сила вътрешна да имам?Просто преминавам на следващ етап, щом толкова много искам дете!Иначе ще се събудя на 40, с много по-малка вероятност за забременяване дори ин витро и ще рева, защо никой не ми е казал да побързам!
Та вярата е хубаво нещо, но с мярка да е!

Сега бях на преглед. Докторът каза, че имам фоликул. Кажете ми моля, какво означава това- има овулация, ще има ли. Тотално съм объркана. Даже не знам какво да го питам.