Аз много се възхищавам, казвала съм го и преди, на положителната нагласа на всички вас, но си мисля, че травмата от това да износиш, и да родиш едно бебе, и то просто да си отиде от нищото, ей така, без лекарите да могат да кажат дори защо, шокът, страхът за една следваща бременност с подобен развой, без да споменавам най-голямата болка на този свят и невероятният стрес, дори и без да ме прецакват лекарите допълнително както стана, явно всичко това ще ми пречи много да забременея, докато не го преборя, пък аз не мога или не знам как...
Не знам дали някоя от вас го е преживяла, дано НЕ!!!, защото това е най-големият кошмар за една майка, но ако някоя знае рецептата, за положителна нагласа и силна вяра в такава ситуация, нека я сподели, защото аз някак си съм на предела на всякаква, надежда и вяра за успешен финал...
П.С. Пък съм и песимист по душа, лоша комбинация...