Сега, аз ще обясня моята гледна точка по въпроса и не искам да засягам никого с това...
Не съм единствена за съжаление, покрай нашата трагедия се убедих, че това е често срещано явление и отбелязвам като по-голяма трагедия от това, което ни се случи само това да загубиш детето си, когато си го отглеждал!
Някога, от позицията на не незагубила дете и когато още нямах такова, когато научех, че някой е загубил дете, но има още едно и аз си казвах, ще го преодолеят, имат едно, ужасно е, но имат дете и когато ми се случи осъзнах колко абсурдно и нелепо съм се заблуждавала, както и всички, които не са минали през това и ме вбесяват меко казано като го кажат.
Да, те не са виновни, да, те не знаят и никога не трябва да узнават каква безумна мъка е това.
Дали предпочитам да се боря за първо дете без да съм имала нито едно или да се боря за дете след загубата на едно, аз лично абстрахирайки се от наличието на най-безценното нещо в живота ми, моята малка дъщеричка, която обичам безкрайно ще кажа, ДА, предпочитам да се боря за дете изобщо от колкото да живея с тази ужасна мъка и празнина в сърцето, с това бреме до края на живота си.
Да преглътна факта, че трябваше да износя детенцето си и то да умре и да не разбера никога каква е причината, и да знам, че вероятността това да се повтори в същия варянт, ако изобщо забременея е напълно реална опасност е непосилно лично за мен...
Няма да навлизам и в подробности как се прибираш в къщи с празни ръце, как трябва да преглътнеш жестоката болка, за да погледнеш в очите на детенцето си, да видиш в тях починалото си друго детенце (да то още в утробата приличаше на сестра си), да се събереш някак си, да загърбиш гневът, болката и мъката, за да бъдеш родител на живото си дете, което с нищо не е виновно за загубата, която е и негова.
И днес знам само, че след всичко преживяно сега да не мога и да зачена, предвид сериозния здравословен проблем на мъжа ми и тоталния финансов крах, който се получи по стечение на обстоятелствата след случилото се и сам по себе си пречи да направя нещо по въпроса, докато още има време, ме съсипва и ме кара да се чувствам безсилна и обезверена...