Благодаря момичета, предположих, че ще изникне въпроса за психолога.
Да, имах срещи с психолог в болницата, след раждането, но на този етап най-вече поради финансови причини, нямам възможност да посещавам такъв, тъй като трябваше да съм по майчинство сега и да си гледам другото дете в къщи, а след случилото се, останах без майчинство и пак се гледаме с малката в къщи, и за съжаление почти всичко отива по лекари...
Знам, че това определено би помогнало да тушира малко стресът и ако се отвори възможност, веднага пак ще посетя такъв специалист, но за съжаление нито ще премахне чувството ми на страх да не се повтори същото, нито ще прогони напрежението от притискащото ни време, нито ще спре всички проблеми, които ежеседмично ни се стоварват на главата и не спират от много време насам, което силно спомага за налегналото ме отчаяние.
Знам, че не съм единствената, покрай това, което ни сполетя, за съжаление разбрах, че е често срещано явление по различни причини и обстоятелства, говорила съм с много хора по темата, преживели същото и ги е крепяло единствено надеждата да си родят друго живо и здраво бебе, това ми даде сили и на мен в началото, но усещането, че ми се изплъзва все повече и повече това, ме кара да губя почвата под краката си...
Съжалявам, че ви натоварвам с това, малко "искрено и лично" се получи, но се опитах да обясня защо съм настроена по този начин в момента...
Сигурна съм, че на всички вас изобщо не ви е леко в борбата за бебче и от все сърце се надявам всички да се похвалят в даден момент, че са спечелили битката!