Здравейте,
Благодаря на всички за отговорите!
Кръвният тест излезе отрицателен, никакви изненади.
Аз смених веднъж вече миналия месец гинеколожката с тази сегашната, точно защото предишната ме докара до това състояние сега.
Относно овуто, аз наистина имах бая признаци за овулация още преди 42 ден въпреки, че ми се струваше абсурдно да е това: цервикалният секрет, който ми тече от края на последния МЦ февруари и мина през всякакви фази, но не спря да тече, се беше засилил за една седмица адски много точно тогава, болката в яйчника, който беше наред да овулира, горчив вкус в устата дни наред и тн.
Като отидох на 44 ден, тя видя овулаторен фуликул, чията форма подсказваше, че вече се е пукнал и наистина ден след прегледа спря и цервикалния секрет, но два дни след това се възобнови, не обилен, но си продължава по старо му, явно защото не съм заченала.
Понеже лигавицата ми беше, като да ми дойде скоро и заради обърканото ми, неясно положение и лекия все пак шанс да съм заченала, ако наистина на 42 ден като ме заболя яйчника е имало ову (плюс това, че фуликула се беше смалил), АГ реши да изчакаме още малко преди да ми изпише Дуфастон.
Сега обаче предвид ситуацията, каза направо другата седмица да отивам при нея, явно ще го пукаме. Просто не мога да разбера, как има хора дето въпреки, че са пили прогестеронов препарат и са подтисналия овулация, следващия цикъл нищо им няма и всичко е наред с МЦ и ову, а също и хора, които имат задържан фуликул, киста, та дори миома и си имат цикъл, ову, забременяват и износват, но при мен трябва да е все най-сбъркания и ужасен сценарий, особено след всичко, което преживяхме и времето което ни притиска. Отчаянието вече бавно ме довършва...
И исках да попитам, защото ми стана интересно, защо ако в единия яйчник има задържан фуликул, но се случи овулация в другият все пак, е възможно якцеклетката да не е годна?
В смисъл, как влияе едното на другото?