Благодаря ви, момичета!
Невероятно нещо е животът. Все ми се струва, че беше вчера, когато се запознах с мъжа ми и неговите момчета. Кога правихме ние процедури?! Вече ми е толкова далечно. Все едно цял живот съм имала деца. Иии докато се обърна най-големият ми доведен син е вече баща. Снахата имаше късмет, че забременя от първото икси. Бях се хванала за главата как я стимулират без блокаж, но явно момченцето си било късметлийче.
И така. 4850 гр, няма грешка, 53 см, номер на обувки - предполагам към 30-ти.
Готов първокласник.
Джаме, дрешки май много мъжки не съм запазила. Но иначе всичко друго бебешко им предадох с огромно удоволствие. Синът ми вчера се отказа от стола си Стокке. Бил вече голям.
Елфи, който си го може, си го може просто.
С удоволствие ще помагам, стига да ми разрешат.
Имам късмет, че сме в същия град. А и бабинските задължения са много по-сладки от майчините. После да не се сърдите на свекървите си, че глезят децата. И аз имам намерение да го правя.