Те падат, ама не и на моето дете. Чакахме зъба да падне, той се клатеше на всички страни, опитах даже да го натисна напред, обаче той избяга и след седмица гледаме постоянния излязъл отзад и накриво, та по спешност да вадим млечния. ММ го заведе, те му дали маска с райски газ, той се отнесъл при розовите слонове и като свършило му дали 15 минути да диша кислород, за да изгонят райския газ и сега не ми дава да пипна другите там клатещи се, защото при зъболекаря и подаръци получава...така де, що да го боли, като може да има три в едно: един ден извън училище, райски газ+пликче с подаръци.
С първия паднал зъб на Дани и ние я свършихме същата - излезе накриво. Умирам от яд е меко казано.
Разклати се и то доста стабилно, ама разбира се не ми даде да опитвам да го вадя. Баща му го заведе на зъболекар, но дамата казала, че ако го дръпне сега и ще го заболи, а аз искам на всяка цена да избегнем риска да се наплаши от зъболекарски процедури. У нас разбира се (в Ст. Загора конкретно) такива "космически" неща, като маска с газ - няма. Що не са му пръснали един лидокаин и да го дръпнат, все пак клатещ се млечен зъб...най-много дискомфорт щеше да усети, не чак болка - така и не получих смислено обяснение. В крайна сметка, зъбът така се разклати, че един ден Дани пристигна с него в ръката - извадил го сам. И естествено този, който е изникнал е накриво, амааааа много накриво. Млечните му изникнаха така наредени, абсолютна "холивудска усмивка", а сега такива издънки. Явно и за зъбите ще трябва да търчим до Пловдив, или София, където все пак има нормални кабинети и са чували за анестезия. Сефте.
И за да е истинска "зъбната трагедия" у нас - в средата на миналия месец, без никакви болки и предизвестия на мен ми се наду чудовищно половината лице. За часове. Ама така, че дясното ми око се затвори почти изцяло и главата ми стана двойна. Зъболекарката ми ме праща при колега - хирург - много именит уж, с много опит, за съжаление - човекът допуска поредица грешки в моя случай. Положението става откровено трагично, разбира се в петък късния следобед. Трябва нещо да се направи веднага, понеже и окото ми е пряко застрашено, инфекцията е зверска, нямам време да проучвам и да търся лицево-челюстен хирург в друг град разбира се (при нас вече нямало такива), че да ходя... Поради невъзможност да се ползва никаква друга упойка освен инжекционна - на все отоци, невралгия на лицев нерв, гнойна колекция и пр. "прелест" - се наложи да преживея и вадене на зъб без упойка. Защото инжекционната просто не хваща в такава ситуация, ама ню ню не хвана. Ще ви спестя детайлите, но имайте предвид, че зъб не се вади с "щрак", ами първо се оголват корените, че се хваща там, че се почва едно дърпане и усукване и реално се изтръгва кост от кост. Класическо средновековно мъчение, благодарение на което се оказах и с разместени стави на челюстта от "скачане" по лицето ми. Последва венозен антибитиок вливан на 8 часа за седмица, лежане в болница, фраксипарин и пр. Признавам си, че до този момент - страх за живота си не бях брала, но тук си беше за страх. И ви го разправям това, не за да ви се жалвам. Във връзка с децата е. В кабинета на въпросния хирург, се засичаме с момиченце приблизително на възрастта на сина ми, което е със същия проблем, само че е още по-надуто от мен, като за гарнитура проблемният зъб при нея е жив и с пулпит (моят беше мъртъв, та поне не ме болеше и той). Вие си представете, дете в такова състояние, как изобщо можеш да го склониш да седне на стола, че и да му правят нещо. А то "нещото" - следва да е каквото и при мен - вадене на зъб без упойка + рязане и поставяне на дренаж, като "бонус". Понеже при детето са минали дни в такова състояние и се е събрала бая гной. Аз докато се надуя и отидох, че се беше събрала, ако бях стояла така няколко дни...не знам. Разбирам, че сме много далеч от Канада и други нормални държави в доста отношения, но това което ви описвам е 16-и век. В областен град на държава от ЕС. Абсурдно е и изобщо не трябва да е допустимо да се случва. Особено пък на деца.
То, не че е много нормално и на мен да се случи, но аз поне съм възрастен човек, давам си ясна сметка, че в главата ми се вихри яка инфекция и, че мога да гушна букета от раз, ако не изтърпя еди какво си. Но след преживяното, дори аз - вече не съм в състояние да изтърпя някаква по-сериозна стоматологична намеса, ако съм в съзнание. А за това детенце...вие се сетете.
За подобни изродщини - няма и не може да има оправдания от сорта на: "ама скъпо било, ама правилата били такива, че не позволявали да се отнема съзнание в амбулаторни условия и пр." Все пак, не говорим за правене на някой повърхностен кариес в такива ситуации... Дано на никого не идват до главата подобни неща, но никой не е застрахован за жалост. Единственото, което успях да измисля след случката е, да проучвам кой и къде има възможност в такива ситуации, да работи по начин нормален за 21-и век и да си събера телефони и адреси на такива места и хора, ако пази Боже се случи пак нещо такова. И ако - да се мятам на колата и моментално да тръгвам натам. Не искам да ви развалям предколедното настроение с това, което пиша, а да ви посъветвам "да си вържете гащите" и вие по темата и да си имате представа къде и при кого можете да отидете възможно най-бързо, ако ви споходят такива неволи.
Хубав следобед на всички!