Аз му взех елект.четка на около 3,5г като в началото и до скоро ги миех аз .Преди време първо го оставих сутрин сам ,а вечер задължително ние ,от известно време го оставям  вечер сам .  И пастата за зъби свършва нещо много бързо

Задължително има поне 2пасти за зъби ,и една-две обикновени четки -така му харесва .И много обича в ДМ или някоя дрогерия да си избере  сам паста и четка .

nimika, ние за баткото поръчахме от тази серия на LEGO: https://www.lego.com/de-de/creator Аз обичам от тези 3 в 1, може да се развали и да се почне отначало. Това са начите: https://www.lego.com/de-de/creator/products/future-flyers-31034, https://www.lego.com/de-de/creator/products/red-creatures-31032. Имаме вече и това: https://www.lego.com/de-de/creator/products/cargo-heli-31029. Много интересни са и тези игри от Ravensburger, ноне знам дали се предлагат в България: https://www.tiptoi.com/de/start/index.html Подходящи са за различни възрасти, с образователен характер са под формата на игри. Сега имаше и Adventskalender и купих такъв за децата. Марти не е спрял да играе с игришките, които са вътре.

Ние преди две седмици бяхме на зъболекар и зъболекарката ни каза, че трябва и аз да мия на децата зъбите след тях докато се научат да пишат бързо и четливо. Значи имаме доста време още. Марти му купихме първата електрическа четка, като беше на 3 г., те и първите са от тази възраст. Имаше сега един малък кариес и разреши дори веднага да му го направят, като видя че лекарката има пломби в различни цветове. Ние си избрахме разбира се в синьо.   

Уф, аз се чудя как да прекратя дрането по време на миене на зъби на бебето, пиши като че я коля докато не й дам четката да я осмуче. Та затова подпитвам за електричките кога ги въведохте, ама ще има да чакам и мъча бебето.

Тази седмица ми предстои важен разговор в училището на Ники най-вероятно, събота и неделя разбрах, че е принуден да прави нещо, което аз веднага отчетох като сексуален тормоз, звъннах и на психолог да питам аз ли откачам или имам повод за тревога, тя потвърди, че не откачам. Снощи не мигнах и писах писмо на преподавателя за среща. Ужасно се чувствам, че бях подготвила детето за много неща, ама не за всичко явно. Като мине и се поуспокоя и мога да пиша читаво ще споделя.

 jasmin_veni ,    това с осмуканите четки  , дето ги раздъвква   е от малък  и сега    обикновените  четки   бързо са" разчекнати "  .  Електрическата не успява  , че му се  върти бързо из устата , макар в началото да я раздъвкваше и нея , но купих достатъчни  накрайници за смяна.


ЗА другото , което пишеш  за баткото  , направо съм изумена  . Моля те пиши , когато   е удобно , защото   информацията ще е полезна  за  всички ни . Не се сблъскваме  с подобни  неща и не сме подготвени  ,  рядко с е говори за това    в Бг .
Дано всичко    е максимално леко и благоприятно за  Ники .


И  пак да с е върнем към подаръците  ,че  не съм ги приключила още.
  . Tова струва ли си  :

Те падат, ама не и на моето дете. Чакахме зъба да падне, той се клатеше на всички страни, опитах даже да го натисна напред, обаче той избяга и след седмица гледаме постоянния излязъл отзад и накриво, та по спешност да вадим млечния. ММ го заведе, те му дали маска с райски газ, той се отнесъл при розовите слонове и като свършило му дали 15 минути да диша кислород, за да изгонят райския газ и сега не ми дава да пипна другите там клатещи се, защото при зъболекаря и подаръци получава...така де, що да го боли, като може да има три в едно: един ден извън училище, райски газ+пликче с подаръци.

С първия паднал зъб на Дани и ние я свършихме същата - излезе накриво. Умирам от яд е меко казано.    Разклати се и то доста стабилно, ама разбира се не ми даде да опитвам да го вадя. Баща му го заведе на зъболекар, но дамата казала, че ако го дръпне сега и ще го заболи, а аз искам на всяка цена да избегнем риска да се наплаши от зъболекарски процедури. У нас разбира се (в Ст. Загора конкретно) такива "космически" неща, като маска с газ - няма. Що не са му пръснали един лидокаин и да го дръпнат, все пак клатещ се млечен зъб...най-много дискомфорт щеше да усети, не чак болка - така и не получих смислено обяснение. В крайна сметка, зъбът така се разклати, че един ден Дани пристигна с него в ръката - извадил го сам. И естествено този, който е изникнал е накриво, амааааа много накриво. Млечните му изникнаха така наредени, абсолютна "холивудска усмивка", а сега такива издънки. Явно и за зъбите ще трябва да търчим до Пловдив, или София, където все пак има нормални кабинети и са чували за анестезия. Сефте. 

И за да е истинска "зъбната трагедия" у нас - в средата на миналия месец, без никакви болки и предизвестия на мен ми се наду чудовищно половината лице. За часове. Ама така, че дясното ми око се затвори почти изцяло и главата ми стана двойна. Зъболекарката ми ме праща при колега - хирург - много именит уж, с много опит, за съжаление - човекът допуска поредица грешки в моя случай. Положението става откровено трагично, разбира се в петък късния следобед. Трябва нещо да се направи веднага, понеже и окото ми е пряко застрашено, инфекцията е зверска, нямам време да проучвам и да търся лицево-челюстен хирург в друг град разбира се (при нас вече нямало такива), че да ходя... Поради невъзможност да се ползва никаква друга упойка освен инжекционна - на все отоци, невралгия на лицев нерв, гнойна колекция и пр. "прелест" - се наложи да преживея и вадене на зъб без упойка. Защото инжекционната просто не хваща в такава ситуация, ама ню ню не хвана. Ще ви спестя детайлите, но имайте предвид, че зъб не се вади с "щрак", ами първо се оголват корените, че се хваща там, че се почва едно дърпане и усукване и реално се изтръгва кост от кост. Класическо средновековно мъчение, благодарение на което се оказах и с разместени стави на челюстта от "скачане" по лицето ми. Последва венозен антибитиок вливан на 8 часа за седмица, лежане в болница, фраксипарин и пр. Признавам си, че до този момент - страх за живота си не бях брала, но тук си беше за страх. И ви го разправям това, не за да ви се жалвам. Във връзка с децата е. В кабинета на въпросния хирург, се засичаме с момиченце приблизително на възрастта на сина ми, което е със същия проблем, само че е още по-надуто от мен, като за гарнитура проблемният зъб при нея е жив и с пулпит (моят беше мъртъв, та поне не ме болеше и той). Вие си представете, дете в такова състояние, как изобщо можеш да го склониш да седне на стола, че и да му правят нещо. А то "нещото" - следва да е каквото и при мен - вадене на зъб без упойка + рязане и поставяне на дренаж, като "бонус". Понеже при детето са минали дни в такова състояние и се е събрала бая гной. Аз докато се надуя и отидох, че се беше събрала, ако бях стояла така няколко дни...не знам. Разбирам, че сме много далеч от Канада и други нормални държави в доста отношения, но това което ви описвам е 16-и век. В областен град на държава от ЕС. Абсурдно е и изобщо не трябва да е допустимо да се случва. Особено пък на деца.  То, не че е много нормално и на мен да се случи, но аз поне съм възрастен човек, давам си ясна сметка, че в главата ми се вихри яка инфекция и, че мога да гушна букета от раз, ако не изтърпя еди какво си. Но след преживяното, дори аз - вече не съм в състояние да изтърпя някаква по-сериозна стоматологична намеса, ако съм в съзнание. А за това детенце...вие се сетете.
За подобни изродщини - няма и не може да има оправдания от сорта на: "ама скъпо било, ама правилата били такива, че не позволявали да се отнема съзнание в амбулаторни условия и пр." Все пак, не говорим за правене на някой повърхностен кариес в такива ситуации... Дано на никого не идват до главата подобни неща, но никой не е застрахован за жалост. Единственото, което успях да измисля след случката е, да проучвам кой и къде има възможност в такива ситуации, да работи по начин нормален за 21-и век и да си събера телефони и адреси на такива места и хора, ако пази Боже се случи пак нещо такова. И ако - да се мятам на колата и моментално да тръгвам натам. Не искам да ви развалям предколедното настроение с това, което пиша, а да ви посъветвам "да си вържете гащите" и вие по темата и да си имате представа къде и при кого можете да отидете възможно най-бързо, ако ви споходят такива неволи.

Хубав следобед на всички!

В Бг само хирург зъболекар има право да ползва генерални упйки за стола и действително трябва да има зала тип операционна. Райския газ не се ползва при вадене на зъб.
Аз тази история я направих преди 5 години на долна челюст и помня болката. Съчувствам и на теб и на детето

Вени, споменатия от мен тип Е хирург-зъбар (с над 35 години стаж). Как и защо може да практикува като хирург, а не като "редови" стоматолог, при все че кабинетът му не е по-различно оборудван от този на "нормалната" ми зъболекарка - не знам. Упойка с газ, явно може да се ползва при вадене на зъб на дете (както е било при Ники), но предполагам че при нормално състояние на нещата, а не с гноен абцес и пр. При вас, във втората ситуация - вероятно си има клиника, анестезиолог, ползват се може би венозни упойки, или каквото там от по-сериозния арсенал, но нали...при дете, или възрастен в такова състояние - не ще да е: "ай ся потърпи, щото няма друг начин". Това ми беше мисълта в случая. Или, ако някой все пак си позволи да причини на пациент каквото на мен, или на споменатото дете - моЕ остане без разрешително да практикува по "етични причини".
Ок, окаяна ни е държавата, няма във всяка паланка съответни специалисти на разположение, с оборудвани както следва помещения, работещи с анестезиолози и пр. Разбирам. И за мен е редно, в една такава ситуация - поне да насочиш пациент Х там, където тези неща ги има. Пък той да си решава и "ако ще". Ако си реши, че иска той и детето му практически да се запознаят с методите на Светата инквизиция - техен си избор. И дори не просто "да насочиш" на думи, знаят се в гилдията. Вдигаш телефона, звъниш на съответен колега, казваш че пращаш спешен пациент, с еди какъв си проблем. Така както процедира личната ми зъболекарка в случая и ме насочи към колега с по-високо ниво на компетентност от нея тогава. Той като няма оборудване и хора за такива манипулации - ами да каже и да ме прати другаде бе! Нищо сложно не виждам. Сложното за мен беше, че в петък по тъмно вече, ако той не ми каже къде и при кого да отида моментално (ясно, че в друг град), аз до понеделник може и да не съм между живите. Ми не знаел къде (амииии?), а и нямало нужда, тя упойката така щяла да ме хване, че 4 аса да не се чувствам лицето. Ама не позна уви....

Ако не бях аз, а Дани - просто щях да наруша всякакви ограничения на скоростта в държавата и да кацна във ВМА в София и...който се случи дежурен в техните клиники - все ще е по-добре от въпросния касапин.  Ама нали е за мен и...му се вързах на акъла и си викам...е, малко поне ще хване тази упойка, майната му, да боли търпимо - ще устискам. Морееее де късмет. Пък, че според "светилото" след случката трябваше да си ида спокойно у дома и да пийвам "Аугментин" на таблетки - да не коментирам. Щото на венозен Клиндамицин, на 48-я час още бях надута като балон и с CRP в небесата. Сещай се. 

Жбрул, в СЗ стоматологични операции се правят в бившата Стоматология. Имат си зали и упойки. И бас държа, че хирургът-зъболекар, при който си била, работи и там. Съжалявам за случилото ти се, дано вече си по-добре.
Миналата година там извадиха 5-ти кътник на Теодора, също с абцес. Цепиха венец, дренираха, но имаше инжекционна упойка. Нямахме време да тръгваме на където и да било.
Теодора смени вече 6 зъба, като само първите два ги извади зъболекаря. Само намаза с лидокаиново тампонче и ги дръпна. Другите 4 тя ги държа до последно ужасно клатещи се и при гризване на нещо просто си увиснаха, а аз с марличка ги махах.
Израстналите постоянни зад млечните може и да се наместят - езикът е много силен мускул и като се освободи мястото ги избутва в правилна позиция.

Не Дани, не работи и там. Работи си единствено и само в неговия си частен кабинет. Изрично и многократно го попитах, има ли в града място, където се работи в такива случаи баш както във всяка друга операционна. Без значение дали е "държавно", частно, колко струва и какъв вид анестезия ще се ползва - само да хване въпросната както следва. Увери ми, че вече нямало, едно време в Окръжна само, ама той Д-р Славов отдавна бил в "Токуда" и пр. Редовите стоматолози, които аз познавам тук - в петък вечер не бяха "на линия". За да дадат някакъ акъл поне. Моята сегашна пък е софиянка, работи в града отскоро и не е наясно. За този знае - при него ме прати.
Инжекционните упойки (във венец и небце имам предвид) са ми "за добър ден" от години, не трепвам и не сумтя дори при поставянето им. В ситуацията тогава - два пъти беше поставена такава упойка, но тя просто не върши работа в тези случаи. Не хваща сред цялата гной и отоци. Не е виновен лекарят за това нещо и аз не съм, за тези ситуации - са измислени друг вид решения все пак. Не става дума нещо за капризи, или лиготия пациентска.  Време да ровя и търся друг вариант лично и то преди уикенд - нямах и аз, както казах. Виж...4-5 часа, за да стигна до друго място - имах със сигурност, но не и "на сляпо". Ако знам къде, при кого и ме очакват - да. Изобщо...споделям случката, единствено с тази цел, както казах и в първия си пост. Такива сиуации не са нещо, което мислим и очакваме и за себе си и за децата си, случват се ужасно бързо и с доста драматична проява и тогава хич не ти е момент - тепърва да проучваш как да ги решиш най-адекватно. Че затова само си позволих да "дам съвет" - всеки да си проучи, да има координати на по-така специалисти, ако пази Боже опре до тях.

Откакто съм излязла от болницата - доста рових, четох за такива неща как се процедира "по белия свят". Уверявам те, че подобни изпълнения като случилото се на мен и на куп други хора - няма. И неслучайно няма, защото това е просто крайно ненормално. При съвременното ниво на медицината все пак. Няколко века назад да беше - да си кажем, че "няма друг начин" - ок. Ама не е така. Сегашната ми зъболекарка, преди да дойде тук е работила няколко години в Швеция. След като акостирах в нейния кабинет пак - ни жива, ни умряла и й обясних какво се е случило ме гледаше ето така:  Ако не се познавахме лично - сигурно щеше да реши, че нещо си измислям , толкова й се виждаше абсурдно. Мани Швеция, една София да вземем за пример...и майка й и баба й на моята зъболекарка са такива, три поколения това работят в България. И на този фон - жената не беше чувала в своята, или тяхната практика, при такъв проблем да се действа по такъв начин. Обясни ми, че като е така, както беше при мен - пациентът спешно се насочва към съответна клиника, (специализирано болнично отделение) и се действа с обща анестезия. Каква и как - там си има анестезиолози, те го решават това. И по клинична пътека се оказва, че могат да те приемат с такъв проблем (ако ще си говорим за пари). Да, там, където има подобна клиника, не е във всеки град, но не е като да нямаш опции. Ако ги знаеш овреме обаче...

П.П. За теб и момичетата в региона да кажа, Д-р Шарланов се казва въпросният хирург, ако имате подобен зор - не препоръчвам при него да ходите. Освен всичко друго - и без цепене и дренажи ме прати да си ходя човека. Та после и по този повод брах страха, след като всеки в болницата имал подобен проблем се кокореше защо това не е направено... Както и да е, достатъчно оспамих вече, което не беше целта. Просто (май като за всичко друго) - си имайте "каталог" с правилните специалисти и за такива ситуации.

ДЖей, изключително силно те съветвам да направиш преглед след няколко месеца в личево-челюстна хирургия във ВМА, д-р Чешмеджиева. Или някой от колегите й. След подобно вадене на зън, след антибиотици и всичко, зъболекарите казваха, че всичко е ок. Няколко месеца по-късно на панорамна снимка лъсна стопена долна челюст, беше ми останало около 0,7 мм. на мястото на зъба и спешно ме вкараха на втора операция и поставяне на косто заместващ материал. Имах късмет, че моята зъболекарка беше работила 3 години в лицево-челюстната във ВМА та се усъмни като пипна мястото на вадения зъб. След два месеца трябва да е втърдо и обло, да има кост. При мен сондата пропадна и се стигна само до меки тъкани, което се оказва е размекнатата челюст. Та изкюретираха всичко наново и сложиха костозаместващ прах и имитираща тъкан мембрана (500лв.) иначе щеше да стане голям проблем. НА това място кост като кост няма да имам, невъзможно е да се сложи имплант и това е.

За деца също съветвам проследяване във ВМА за всичко, което е лицево-челюстно и уши-нос-гърло. Но си изхождам от личен опит.

Вени, тук ти отговарям http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=51585.60 Не искам повече да спамя темата за деца просто. Ако някой се интересува от тези проблеми в детайли - по избор да чете в другата

Имам развръзка на ситуацията.
Ники онзи ден изцепва, че момче от класа, с коео са приятелчета взима ръката му и я слага на пениса си(през дрехите) и прави определени репетитивни движения. Това се е случвало в междучасията в клас (когато ядат първата закуска явно) и в занималнята след това. Предвид филм, който гледах по истински случай заснет тук, как едно 10 годишно момче насилва орално 7 годишно, сетете се какво ми беше събота вечер. Написах бележка в тефтера, че искам среща леко намеквайки за сюжета. От училището са се презастраховали и не ми направиха среща, но учителите и предполагам психо учителя са се срещнали с двете деца и родителите на другото дете са уведомени, че това поведение не се толерира по никакъв начин. Ще работим с Ники след случката, изпитва на първо време срам, заради това не е потърсил помощ от възрастен, не е знаел какво става и как да реагира. На някакво ниво е знаел, че не е редно и не му е било приятно, но нали за да запази да не му се сърди приятеля.
Ядосах се, че са разпитвали Ники без мое присъствие, но пък явно това е премахнало бариерата за споделяне и се справил със ситуацията. Обаче, майко мила, не съм мислила, че на 6 години ще се обяснявам за тези неща!

Академичните му успехи бележат спад, разбира се, вече не ми дреме, ама хич. само да е жив и здрав и никой да не го пипа!

Не знам, как е в училищата в България, нямам опит, обаче бога ми, този семестър, като за последно, всеки ден третираме истински досиета и почвам да се чудя къде сгрешихме като човечество, че насилието било физично, било психологично, било сексуално, стана толкова често срещано, че чак норма?
Миналата година подковах Ники с няколко приложения за това че никой не може да го пипа, ама обратния вариант, че някой може да го принуждава да го пипа, не го бях засегнала.

В кариерата и на учителя и на психо обучителя и на отговорничката в занималнята такова нещо не е имало и са шокирани не по-малко от мен.
Трябва да преосмисля подаването на информация и вече не два, а 10 хода напред да мисля, а е само на 6 години м*м*а му!

П.С. ако бяха по-големи, на 10 години имам правото да подам сигнал в полицията и те си действат и го третират като криминален акт. Това само за информация какви са мерките.

Вени, много неприятна случка. Не се обвинявай, как да се сетиш, че на едно 6 г. дете ще му дойде наум да накара приятеля си да прави подобно нещо. Като писа вчера, първосигнално си помислих, че Ники е подложен на подобен тормоз от някой по-голям в училището. 
Сис, пък ти изби рибата направо, ужасно е това което си преживяла.
Момичета, дано нямате повече подобни случки, а на никой да не му се налага да минава през такива ситуации.

Аз тази високосна година съм я обявила за една от най-гадните в живота ми, още от януари, и с нетърпение чакам да дойде новата...

За деца също съветвам проследяване във ВМА за всичко, което е лицево-челюстно и уши-нос-гърло. Но си изхождам от личен опит.

Вени, а можеш ли да препоръчаш лекар, за едното ни дететце става въпрос. Евентуално д-р Чешмеджиева, за която си писала, би ли консултирала детето, или друг специалист да търся.
А случката с Ники, много неприятно, дано по-леко мине през тази ситуация детето!

Сис, бързо възтановяване!

Да, мисля, че ще го поеме като случай. Но съм й загубила телефона Не работят с пълна упойка за деца предполагам, но така поставят местната, че наистина не се усеща болка.
Ако искаш мога да ти дам координати на моята зъболекарка в България, която има опит със сложни операции и може да ти даде по-професионално мнение преди ВМА. За единия от зъбите тя директно си каза "не е за мен случая" и ме заведе при нейн приятел с операционна и всьо, който е хирург и постави упойката така, както във ВМА.
Гадничкото в тия случаи е, че лицето се покрива със стерилен чаршаф и пациента не вижда нищо. Във ВМА поне това не го направиха, та нямах паника, че ми блокираха едно от сетивата

Вени, много неприятна ситуация с Ники, но поне си в държава, в която никой няма да се направи на чук, да замаже, да ти каже "какво толкова, деца са...". Не мога да те кажа какво ме е подтикнало от твърде рано (явно) да пиля на Дани по такива въпроси, като вашия и 100% изобщо не съм подходила професионално по тях (нямам подобна квалификация). Казвала съм, много пъти, в прав текст и без "нежни наименования" на този и онзи орган... НИКОЙ, освен твой лекар и то когато аз съм с теб - не може, не трябва, няма право да те съблича, пипа, особено пишката и дупето. Ти също не може и не трябва, дори и да те карат да пипаш хората по такива места, независимо деца, или възрастни. Това е лошо и опсано, ако се случи - веднага трябва да ми кажеш. Е, явно ме е разбрал и е запомнил, ако и малко в крайна степен да ме е разбрал, понеже ми докладва, че госпожата в градината му е вързвала връзките на един по-особен модел панталон след като е пишкал и ме пита дали това може, или и то е лошо и опасно.  Обясних разбира се, че госпожите в градината да помагат при нужда за обличане и събличане е напълно ОК, но си отметнах наум, че явно все пак е запомнил какво съм казала по тези въпроси. И по-добре "фалшива тревога" и дообясняване от моя страна, вместо да стане нещо и да не се сети овреме да ми го каже. В този изтрещял свят и време - няма правила, няма "още са деца и е рано". Поне за мен.

Марси и във ВМА и доколкото знам в пловдивската болница - има съответни звена, работещи с деца и с пълна анестезия в определени случаи. Това не е екзотика, нито по-опасно от анестезия по друг належащ повод. У нас, за жалост не само за зъби, а за куп други манипулации - има една порочна инерция, че ако няма да колабираш от даден вид болка - може и без обезболяване, или с някакво локално такова колкото "да се трае" и к'во толкова. Психическият стрес за пациента, особено пък за дете - никой не го брои за важен фактор, не се мисли до какви тежки последствия може да доведе в бъдеще, вкл. и до неглижиране на собственото здраве в зряла възраст, поради страх от определени интервенции... Дълга тема. Но в общи линии - в нормалните държави с нормална медицина - правилото е, че всеки стрес, болка, или дори дискомфорт за пациент, особено дете - следва и ТРЯБВА да бъдат спестени, ако има как. В общия случай - има как. У нас, се оказва че има как, ако се запънеш и настояваш до посиняване и запенване. Ако не - в общия случай, никой не счита за нормално и редно да ти каже, че има подобна опция.

Мерси на всички за пожеланията. Аз ви пожелавам такива неща да не ви идват до главите - на вас, деца, близки

Аз тази високосна година съм я обявила за една от най-гадните в живота ми, още от януари, и с нетърпение чакам да дойде новата...

Същата история и при мен.  Знам, че то календарът си е човешка направа и не от датите в него зависят нещата, но... Някаква такава настройка имам и аз, че всичко лошо ще остане в тази календарна година и следващата ще е по-добра. Дано е така наистина. За всички ни!

Благодаря ви, Вени и Джбрул, за съветите!
Вени, би ли ми дала координатите на твоята лекарка, нака да ги имам!

Преди време бях писала за проблемното зъбче, но накратко да кажа за какво става дума. Това е единият от предните горни зъби, счупен много отдавно и наполовина си стои. Миналата година, по това време беше, се възпали и се поду доста венецът и към носа също, та детето беше на антибиотик една седмица. Консултирахме се с трима стоматолози тогава и общото мнение беше, че детето е много малко (на 2г. и половина) и за да се извади зъбът, ще трябва пълна упойка. С местна няма да стане, защото трудно може на такова малко дете да се обясни да стои правилно на стола с отворена уста, и т.н. По тая логика сега (на три и половина) отново би трябвало да е с пълна упойка според мен.
Та тогава ни казаха, че можем да изчакаме, ако този зъб не създава проблеми, но ако пак се възпали, да ходим да го махат. Даже единият от лекарите спомена, че е по-добре да си стои този зъб, ако може, за да държи подредбата на зъбите, не мога да преценя доколко това е важно.
За радост, от тогава венецът не се е възпалявал, но скоро забелязах, че зъбът се е разделил на две вертикално и едната част се клати, а другата е стабилна. Освен това доста потъмня и усещам неприятна миризма. Затова ми се иска да се консултирам със специалист, който да прецени дали е наложително да се извади, и ако да, направо да насрочим кога, къде, и да се приключва с тоя зъб.

Марси, не искам да те шашкам. И категорично - не приемай каквото пиша, като следствие на личния ми стрес от моя си скорошен проблем. Аз от зъби цял живот патя и по принуда просто - знам някои неща.

Ако бях на твое място... Близо си до София. Взимам си детето, отивам във ВМА и НАСТОЯВАМ този зъб да се махне възможно най-бързо. Вертикално разцепен зъб, е реално отворен зъб - към  челюст, синуси, очи, оттам към мозък "по съседство". Че има и кофти миризма - говори за вече налична инфекция. Пък това е вход и за още инфекции (пази Боже) Няма никаква основателна и вързана със здрав разум причина, това чудо да стои в устата на дъщеря ти. Точно напротив - веднага, ама по най-бързия начин трябва да се разкара оттам! Това е млечен зъб, нищо работа да се махне. Дивотии какво намествал, змаествал...абсурдни са предвид какво рискуваш. Да вземе постоянният зъб да е крив - има брекети, чиста проба козметика, това са решими неща. Ако е Дани - вариант да преговарям за локална упойка дори - няма. Дори да не я боли самата процедура - стресът, който ще й докараш докато се постави инжекционна и докато насила я държите да не мърда - стига напълно, за да не можеш с "шутове и шамари" да я вкараш в зъболекарски кабинет повече. Цял живот. Стига сте се филмирали с "опасните упойки". Как пък само у нас са "опасни",а по целия нормален свят - не? Няма логика. Ако е апендиск, ако е проблем със сърце, друго - няма дерт, не се мисли. Ама, ако е за някакви подобни инквизиции - аууу упойката ни е дерта, тя е опасна и страшна. Ама и родителите сме виновни да е така, сърдете ми се, ако щете, но го мисля наистина. Аз съм от малкото хора, които не биха допуснали на детето им да се случват такива неща в съзнание и знам точно защо не бих. Знам какво коства това вече в зряла възраст просто...

Така, че още утре Марси - отивай, идват празници, не разчитай на късмета си. Да ти "втаса" това малко дете както бях аз, че да е по Коледа, че да се чудиш къде и при кого, че някакви дежурни специализанти да поемат...по-добре не. Такъв зъб - няма място в ничия уста, не само детска. От него ползи не може да има, ако изобщо има са нищожни спрямо риска. Още няма надуване и болки, което е добре. Води я, говори да я приспят, да го махнат и си гледайте спокойно празниците. С ръка на сърцето - друго не мога да те посъветвам. Да те лъжа и да те "успокоявам" лицемерно - нямам намерение. Не защото съм лош човек, повярвай ми

Джбрул, напълно съм съгласна, това с миризмата го усетих от няколко дни и определено смятам, че трябва много скоро да отидем при специалист и да се приключва с тоя зъб. Затова и се включих с конкретен въпрос към Вени за координати, ако има такива, тъй като тя спомна за ВМА, ще се чувствам по-спокойна да отидем при препоръчан лекар.

Предвид часовите ни разлики с местообитанието на Вени - ще се включи със сигурност и ще ти даде координати. Като родител - те разбирам идеално, защо искаш да знаеш при кого отиваш, да е говорено преди това по телефона поне какво и как и аз така бих постъпила. Аз не се наемам да ти давам контакт във ВМА, защото не съм тествала лично препоръчаните ми хора още, а и те бачкат с възрастни (доколкото разбрах). Всеки оттам можел и с деца (като ниво на компетентност става дума), но все пак - с деца си имало конкретни хора, които работят главно. Това е моята информация поне.
По моя казус поне, ме увериха, че ако АЗ настоявам за пълна анестезия (за планираното вадене ма мъдреци), ако и технически да не е дерт с локална такава - няма да ми се откаже пълна. Имат техническата възможност за целта, зали, анестезиолози и пр. Беше обяснено какво се е случило наскоро и, че просто - чисто психически стресът би ми дошъл в повече. При това положение - не си представям как на майка на полубебе - биха отказали пълна анестезия, ако настоява за такава. Настоявай да е това, е моят съвет. Не защото две боцкания във венец и небце са чудовищно страдание. Не са. Но не са за мен, с моя акъл и на моята възраст. За едно малко дете - натискано, дърпано, анестезирано по все пак доста неприятен начин - рискуваш мноооого. За много важни неща в бъдещето й и свързани със здравето й. Не й причинявай такъв стрес, за нищо на света.

И не "скоро", ами ако можеш до края на работната седмица - гледай да го няма този зъб. Не по друга причина, а наистина за часове може да стане ****, че тогава ще ти е последен дерт пълна анестезия, или не.    Пожелавам ви успех и късмет и ще следя как са нещата. Пиши