И в Люксембург има адаптация. По-бърза от немската, но пак се водят по детето. Иначе много им обръщат внимание и ги гушкат. Моята, като влезе сутрин, освен че я нападат приятелките й да я прегръщат, отива и тя да прегръща учителките.
Синът ми повече ревеше в началото сутрин, но момичетата (учителките бяха много младички) много бързо му отвличаха вниманието. Абе, дори и след година и половина в същата ясла и учителки, които познава, пак пускаше сутрин по някоя сълза за мама. Щерката плака всичко на всичко два дена. Е, след ваканция се мръщи, гледа люто по македонски и не иска да влиза при децата, но учителките или някоя приятелка я прикоткват.
В Люксембург масово почват ясла по френската система - на 3-4 месеца. Немците ги анатемосват как били лоши родители.
Въпрос на разбирания на обществото. Така синът ми почна на 1,5 г. и в Л-бург всички се чудеха как толкова много сме го гледали вкъщи (взехме си с мъжа ми всякакви видове отпуски, за които даваха някакви пари - малко, много, просто някакви), а в България ме питаха как толкова малък ще го давам на ясла. И така. Мъжът ми и досега твърди, че момъкът бил почнал рано, не бил готов. Ами, просто си е по-чувствителен и не мисля, че това щеше да е по-различно, ако си беше стоял повече у дома.
След коликите май първата година в яслата (на първото дете) ми беше най-трудна. То не бяха болести, неспане, пък най-редовно се заразявах и аз. И така. При второто май мина по-леко, защото не се впечатлявах толкова. А и не ме заразяваше непрекъснато (за разлика от брат си).