Днес като се прибрахме, видях че е нахапана (личат зъбки) и ръката е яко посинена, сякаш е стискана. Днес ми обесняваха, че била инат и ревяла и те затова я наказали да седи на стол сама. Защото тя като плачела, почвали и другите деца. Т. Е не я уапокояват, а наказват.
Явно приносът е основно на леличките в яслата....
Дани се адаптира бързо и не мога да си представя какво ти е в момента. Но леличките имат огромно значение. Децата изключително много усещат кой е добронамерен и кой не.
Дани е от гушливите и в началото много го гушкаха и носеха, за да свикне.
Предполагам няма възможност за смяна на групата или яслата, и съответно леличката?
Аз явно съм малко хард, защото не съм изпитвала вина, че го оставям в ясла. Намирам го в реда на нещата, дори като нещо положително за развитието му.
Абе, забравила съм, ама кога спираха млякото бебетата? На 18 месеца още си го търси нощем, пък искам да спи!
Индивидуално е. Дани спря да пие през нощта на 6 месеца, но до 2 години пиеше всяка сутрин и вечер преди лягане, а като е болен и по 3-4 пъти на ден. Накрая му го спряхме не доброволно, защото има проблем със зъбите.
Синеочка, за мен между 1 и 2 години беше най-големия ужас.Нищо не можех да свърша, малката беше като звяр, ни се води ни се кара.
Сега е в пъти по-добре.
А при нас между 1 и 2 г. беше в пъти по-добре отколкото 0 - 1 г. Този най-бебешкия период си го спомням с малък ужас... Никога не е спал продължително и непрекъснато плачеше за всичко. Бях в някакъв непрекъснат стрес и ми се свиваше сърцето при всеки плач.
След 11 м./ 1 г. се поуспокои. Започна да прави продължителни спанета през деня от по 2-3 часа, което преди никога не се беше случвало.
Иначе между 1 и 2 г. - да, много разхвърляше и трябваше непрекъснато да съм до него навсякъде, защото изобщо не беше самостоятелен. Но не е бил луда глава, да хукне да бяга нанякъде и да не мога да го стигна например или да се катери по разни места, от които може да падне. Искаше непрекъснато да съм до него и да му асистирам във всичко (и досега е така в много отношения).
Сега след 2 г. е съвсем добре, най-вече, защото разбира много неща и за много неща може да се разберем. Не изпада в истерия, че трябва да се качим до вкъщи да вземем връхна дреха например.
Разбира, че пак ще слезнем и не го прибирам, а се качваме само за малко.