Добре дошли в новата тема!

Повече здраве и усмивки за всички бебета и малки деца и много спокойствие за всички родители 

ДОбро ви утро по понеделнишки.Как сте мами, изпратихте ли малчовците на ясла/градина?Който си е в къщи да използва всеки момент на вън с малкото човече.Помня миналата година с Моника как ровехме в листата и тичахме из тях от кеф Тази ще го правим на връщане от яслата.Предполагам събирането на кестени е започнало и всеки си мъкне в количката по една кофа от тях.
ХУбава седмица и дано няма болни деца.

Запис
Дааааа, ходим вече. Най- накрая! Бабите явно омръзват по някое време.
Пълен бойкот на гърнето обаче.
Добро утро дами. И успешна седмица!

Записче! Дано идващата есен да бъде слънчева и дълга, за да има повече разходки и игри за малките герои.

На ясла отново с рев, сълзи, сополи. Тя плаче и немога да я пусна, като влезе аз плача и така. Разстроена е много, вчера ходихме на море и после да пие чай и ме гушна в заведението и само повтаря, че не я обичам затова ходи на ясла. Гушкам, говоря колко я обичам, че работя и веднага ще отида я взема. Но два дни, само да кажа думата градина, а аз я ползвам и да й кажа да отиде на двора да играе и започва да плаче. Спи сгушена в мен и не ми пуска ръката, с другата ме стиска за врата и така. Преди да започне да ходи на ясла, спеше в нейното си креватче, сега не иска и пищи като го види. Разглобих го и го махнах за да се успокои. Не знам, как ще се соравя, всичките минат през това, но аз се чувствам виновна, че не мога да я гледам внъщи, че не ми остава време през седмицата да сме заедно. Всичко се върти, около тези пусти пари и необходимостта да работя на две места за да се справя и й осигуря необходимото.
Оплаках се, извинете за негативните мисли.
Желая ви слънчев, топъл и усмихнат есенен ден.

Стоека, нормално е, не си само ти така.Мисля че всяка една от нас минава през този момент.Колкото и да ми се искаше малка почивка от нея, в момента в който я пуснах се чувствах най-голямата неудачница на света, защото си оставих детето там, а не го гледам.Ужасно е чувството!

И още нещо, говори с персонала да не я насилва.В никакъв случай.В нашата ясла няма ядене на сила, няма правене на каквото и да е на сила, но на много место това все още е практика.

Ти също се дръж смело пред нея.Не плачи, колкото и да ти е зле.Аз обяснявах на Моника, че всеки ходи на работа.Аз ходя на работа, баща и, а нейната е в яслата при децата.

Прегръдки!Ще се справите и с това, но няма да е лесно и за двете ви.Само ще ти кажа, че 6 месеца по-късно Моника влиза с кеф в яслата и си играе.Но вече разбира в пъти повече.

stoeka71 Явор свикна супер трудно в яслата. 2 месеца ходи само до обяд и ревеше от сутринта до обяд. беше на 1,6 г. като тръгна на ясла. После започна да свиква, а като стана на 2 години вече се усети много голяма разлика.  Втората година пък ходеше направо доволен, не е имало никакви проблеми. Повтаряш си, че нямаш избор и че това е единственото и най-правилно решение в случая. ако може някой друг да я води също би помогнало. Много често децата не правят подобни драми ако ги води бащата примерно. при племенницата ми беше точно така в градината. На майка си страшни сцени -рев, оплаквания, обвинения как не я обича и т.н. , с баща си влизаше без гък да каже и нямаше никакви проблеми. И е въпрос на време да свикне, може пак да не й харесва, но ще свикне. Сега за пръв път ли тръгва?

Ходи три дни предната седмица. Водя я аз, освен мен и майка може да я води. Но тя нали двете с мама я отгледахме е силно привързана и към двете. За баща й -  абсурд да я води. За месец я видя точно 3 пъти, така че на него не разчитам. Отивам да я взема, до 12*часа е там.

 stoeka71, не се обвинявай   и дано Мария  се адаптира  по- бързо . Очевидно няма да  е  лесно  , но   трябва да си твърда - усети ли , че с е подаваш  , веднага ще  продължи със сърденето .

...И още нещо, говори с персонала да не я насилва.В никакъв случай.В нашата ясла няма ядене на сила, няма правене на каквото и да е на сила, но на много место това все още е практика...

И аз мисля , че това  е много важно - подхода и отношението на персонала .

Stoeka, всички се самообвиняваме. И до колкото оставам с впечатлението е, че все ще е така. Децата ни вече не са тамагочита, могат, започват да се изразяват вече, по- важното в случая е, че започват и да ни манипулират. И на мен ми се реве и съм ревала де, когато я оставям, и при бабите на вилата когато я оставях по цяла седмица, хем знам, че е добре и голямо старание и обгрижване пада, и в петъците като пътуах натам пак на рев. Процеса на адаптация е по - тежък за майките, отколкото за децата.  Кога плакало, кога не... , пък защо плакало друга тема. Оставим ги реват за "камуфлаж", след 3 мин. се залисали и забравили, ама на нас сърцата ни в зъбите цял ден, щото разревани сме ги оставили. Мойта понеже гръмогласна и кога нещо й е криво сутрин я чувам как спира да реве щом влезе при децата. Изчаквам момента и тогава тръгвам.. Дано бързо мине адаптацията при вас. Със сигурност ти е тежко.
Случая на Мешко, го имах с една колежка. Такава драма с дъщеря й, и то само когато тя я води. Всеки ден идваше подпухнала на работа. Баща, баби когато водеха детето, никакви проблеми. До психолог стигна... И какво - просто мина периода , мина, ама тя си знае какъв зор видя 3-4 месеца. Стискай зъби, ще мине и това, после ще видиш разлика в детенце.

Здравейте, аз не мога да взема отношение по темата за воденето на ясла за момента. Надявам се при нас да е леко, но знае ли човек.
 Стоека, надявам се Мария скоро да се адаптира.

 Да попитам вие от кога дадохте на малките си деца да рисуват?

Запис и от нас. Само хубави новини в темичката
 
 Александра мина на едноразов сън и само, докато спи мога да свърша нещо и то го играя Шесторъкия Шива. По 3-4 неща наведнъж. През другото време само разхвърля и вече ми е омръзнало къщата ми да прилича на кочина.
Отделно крие разни неща.. Чувствам се много изморена. Мислех, че като порасне детето става по-лесно..Мечтая си за времето, когато спеше по цял ден и най-големият ми дерт бяха коликите..

Стоека, дано Мария бързо да се адаптира. На някои деца им е по-трудно от други, но в общи линии всички свикват. Не се обвинявай, няма за какво прекрасна майка си и тя го знае, а когато му дойде времето ще го оцени. Просто такъв е етапа, сама знаеш. Кураж и горе главата! Ти си силна жена, ще се слравиш и с това!

Синеочка, за мен между 1 и 2 години беше най-големия ужас.Нищо не можех да свърша, малката беше като звяр, ни се води ни се кара.
Сега е в пъти по-добре.

Здравейте и от нас. Ех, и ние започваме ясла от ноември месец, че се разбрахме с директорката, че е добре да стане на 2 години. Тъкмо после ще си ползвам отпуската, а през това време ще си оправя нещата, свързани с разни справки и обучения,  които правя. Надявам се да му хареса и свикне, че отсега ми е много мъчно, но...
Сега приготвям документите за записване, после ще гледам тези изисквания за изследванията.
Иначе беснее по цял ден, добре че спи по 3-4 часа след обяд, че сега е на период страшно крещене и подскачане по дивани и спални 😖😖😖 главата ми бръмва.
Отказа сам биберона, почна да повтаря много от животните, ходи за ръчичка като излизаме, въобще става все по-самостоятелен.
Свекито е за няколко дни у нас и не се спираме с мъжа ми вечерите-срещи с приятели и кино 😋😋😋
Прегръдки на всички

Стоека, кураж, и това ще мине. За споменаването на думата градина. Наши познати го имаха такъв проблем и почнаха да я наричат офис. Нали мама ходи в офиса да работи, така и детето.

Синеочка, и за мен периодът между 1 и 2 години е най-изморителен, вече второ бебе така... Не си сама в умората и постоянното догонване на задачки. Чак чакам с нетърпение да се върна на работа

Смайл, направо ти завидях за обувките бре! И по два чифта в сезон съм купувала, защото ги израстваше. За справка сега на 5 купувам 31-2, но тая зима като, че ли се кротна бесния растеж.
Джам, аз имам буйки от баткото, но почнахме от 18-19 номер и мисля, че мацките няма да влязат в него с начале  така де, надявам се  не си спомням дали е точно 2 месеца или по-дълъг този период. Сега ме караш да размисля с ранната покупка, но поне ще разгледам наличното.

Да рисува с какво? Бои, фулмастри? Аз мисля и двете купих около 2г.

Стоека, голяма мъка е това. Ние си мислихме, че ще е така с баткото, който сега за първи път тръгна на ДГ, но започнахме "облъчване" две седмици по-рано. Ако не направиш еди кво си, няма да ходиш на ДГ, ако правиш така, няма да те искат на ДГ и той сега си мисли, че е велико да ходи  дори в неделя беше леко нещастен и притеснен, че съм го оставила в къщи.

Обработка и аз направих, тя на всички разказваше как ще ходи на ясла, показваше къде е, как няма да плаче и ще играе с децата. Но уви... Днес като се прибрахме, видях че е нахапана (личат зъбки) и ръката е яко посинена, сякаш е стискана. Днес ми обесняваха, че била инат и ревяла и те затова я наказали да седи на стол сама. Защото тя като плачела, почвали и другите деца. Т. Е не я уапокояват, а наказват.  Бясна съм, а директорката я нямаше и утре ще се разправям.

малко за разведряване, м-и, моята кака няма 10 още и носи 38 номер, а малкия дзвер на 7 е 36-ти, така  че има от зле по-зле, хем са момичета
дет се вика аз съм почти 1.80 см. и нося 39 номер, та не знам, щом батко им е с голям крак, като нищо и те да са, акселерацията е повсеместна

А буйки не съм купувала, просто не хартесвам КиК и никога не съм купувала техни продукти. И двете прохождаха по чорапки в къщи и с обувчици на капчица навън, даже и аз като джам ги пазя за спомен.  А ако трябва да съм честна и съвсем боса си ходеше Елена, просто събуваше всичко и чорапите

А за яслата нямам много опит, защото моите деца свикнаха от раз. Може би при Деси имаше някакъв опит за мрънкане, не рев, но й хванах бързо цаката. Просто не говорехме за това, а по пътя я разсейвах със всевъзможни неща - брояхме паркиралите коли (водех я пеш), научи цветовете, отново с паркиралите коли, разказвах й всякакви глупотевини... Няма нужда да им се обяснява, на тази възраст няма да вденат кой знай колко и по начина по който ви се иска, така че разсейване му е майката
Виж, Еленка никога не хареса този тип заведение, затова я пуснах и на 6 г. на училище, но тя просто заявяваше, че не иска да ходи, без драма - ясно и категорично. Разбира се, налагаше й се 

Стоека, сърцето ми се късаше, че оставих 5 месечна КАтерина на ясла, а брат и го гледах до 3 години, един вид едното съм привилегировала. Една година по-късно почна да реве като я оставям, затова сега баща и я оставя. Тичат до яслата, до училището на батко и като я остави тя е толкова изморена, че не се сеща да реве

Успех и бърза адаптация


Като се замисля Катето зимно прохождаше, ама боса беше. Едни буйки няма. в градината боса, в нас боса, на площадката без чорапи.


Абе, забравила съм, ама кога спираха млякото бебетата? На 18 месеца още си го търси нощем, пък искам да спи!

Днес като се прибрахме, видях че е нахапана (личат зъбки) и ръката е яко посинена, сякаш е стискана. Днес ми обесняваха, че била инат и ревяла и те затова я наказали да седи на стол сама. Защото тя като плачела, почвали и другите деца. Т. Е не я уапокояват, а наказват. 

Явно приносът е основно на леличките в яслата.... 

Дани се адаптира бързо и не мога да си представя какво ти е в момента. Но леличките имат огромно значение. Децата изключително много усещат кой е добронамерен и кой не.
Дани е от гушливите и в началото много го гушкаха и носеха, за да свикне.
Предполагам няма възможност за смяна на групата или яслата, и съответно леличката?

Аз явно съм малко хард, защото не съм изпитвала вина, че го оставям в ясла. Намирам го в реда на нещата, дори като нещо положително за развитието му.

Абе, забравила съм, ама кога спираха млякото бебетата? На 18 месеца още си го търси нощем, пък искам да спи!

Индивидуално е. Дани спря да пие през нощта на 6 месеца, но до 2 години пиеше всяка сутрин и вечер преди лягане, а като е болен и по 3-4 пъти на ден. Накрая му го спряхме не доброволно, защото има проблем със зъбите.

Синеочка, за мен между 1 и 2 години беше най-големия ужас.Нищо не можех да свърша, малката беше като звяр, ни се води ни се кара.
Сега е в пъти по-добре.

А при нас между 1 и 2 г. беше в пъти по-добре отколкото 0 - 1 г. Този най-бебешкия период си го спомням с малък ужас... Никога не е спал продължително и непрекъснато плачеше за всичко. Бях в някакъв непрекъснат стрес и ми се свиваше сърцето при всеки плач.
След 11 м./ 1 г. се поуспокои. Започна да прави продължителни спанета през деня от по 2-3 часа, което преди никога не се беше случвало.
Иначе между 1 и 2 г. - да, много разхвърляше и трябваше непрекъснато да съм до него навсякъде, защото изобщо не беше самостоятелен. Но не е бил луда глава, да хукне да бяга нанякъде и да не мога да го стигна например или да се катери по разни места, от които може да падне. Искаше непрекъснато да съм до него и да му асистирам във всичко (и досега е така в много отношения).
Сега след 2 г. е съвсем добре, най-вече, защото разбира много неща и за много неща може да се разберем. Не изпада в истерия, че трябва да се качим до вкъщи да вземем връхна дреха например.  Разбира, че пак ще слезнем и не го прибирам, а се качваме само за малко.