Стоека, мария ще е почти на три години през пролетта-лятото, когато е сезона за каране на колело, така че според мен балансиращо вече няма да е подходящо, то е до към тази възраст. Затова купи на детето нормално колело с помощни гуми, което да си кара до 5-6 годишна и след това ще му мислиш за смяна с по-голямо

Поли, опитай с друг пробиотик. Аз от Биобаланс видях ефект,

Благодаря, М-и, ще опитам.

Да StefiZ, аз затова отначало питам за обикновено колело, а не за балансиращо
Обаче, втора употреба са едни все до 50 лв. И то не са хубави колелета. То вярно, че пускам търсене из Бургас и региона. Но по ваш съвет, ще искам първо да го пробва детето и да види, дали му е удобно.
Отказах да купувам кухня, остава засега пиано с микрофон

На Драг какви са цените? Не са евтини, но джам и Стефи много ги хвалят.
Е, втората употреба има смисъл, ако е малко ползвано. Ако не е в добро състояние, няма нужда от него, освен ако не може човек сам да си го оправи.

Ами да ви кажа за детско колело  ,което се кара горе долу една година и трябва следващия размер ,втора употреба е удачния избор .Какво толкова ще му има на едно колело ? То аз разсъждавам много лесно ,но си имам експерт и той преценя -мъжа ми е колоездач ,има няколко колела .Та той казва,че по -добре хубаво колело втора употреба ,отколкото "лъскаво " ново с лоши компоненти .
Миналата година Калоян караше колело ,което му е малко вече и тази година имахме от братовчеда малко по-голямо ,което догодина навярно ще му е малко . Първото си беше най-обикновено,даже твърде тежко ,но  си го караше с кеф .Сега е  с Драг някакво  най-обикновено на вид -аз не виждам разлика с предишното  .На него му се иска по-лъскаво и украсено да му е .На децата им харесват емблеми , накичени аксесоари . НО пък по-евтините нови и красиви   модели предполагам лесно  и по- бързо с е раздрънкват и второ  дете  едва ли може да го ползва.

Първото, малко колело струваше ако не се лъжа около 200 лв. с помощните гуми. Караха го и двете, никакви забележки, след това отиде при трето дете. Следващото, което Ели още кара беше около 180 лв., ще отиде на пролет при трето дете. В перфектно състояние е. Не знам какво разбирате под лъскаво колело, дали е драг, крос и т.н. все тая, все са ми еднакви на външен вид, червени, сини, звелени, бели, нямат лепенки, не знам кои са тия с лъскавите лепенките дето ги искат децата
Следващите размери драг нови стават по скъпи, затова следващото, което купихме за Деси е крос, българско и е голямо колкото моето, т.е. това ще е й колелото докато се счупи, примерно.
Когато знам, че едно нещо ще се ползва и от двете предпочитам да си купя ново, но да съм сигурна, че ще издържи по-дълготрайната употреба. Това означава, разбира се, че винаги преценяме цена-качество, а не купуваме скъпи, неща, само защото са такива

На нас ни дадоха втора употреба детско колело с педали и помощни.Да издрано е, но е здраво, кормилото е прави, няма проблем със спирачките.Ще вземем една боя и на пролет ще го намацаме червено и готово.Хич и не се притеснявам от външния му вид, важното е чисто конструктивно да е ОК.

Здравейте, момичета 
Данюши така и не се научи да кара неговото чисто ново балансиращо колело това лято.
Тежко му е и се накланя да пада на една страна с него.
Той по принцип не е много активен физически, та на това го отдавам.
И догодина пак ще се пробваме с балансиращо, обаче мисля да взема един съвсем лек модел, който харесах.
"Старото" сигурно ще го продам или дам според ситуацията, че освен че е тежко е и със съвсем малки гуми.
С тротинетката имаше много по-голям успех.

Смайлс, другата година и с по-тежкото ще се справи. Няма да има нужда да купуваш по-леко. Просто не му е дошъл още моментът. Споко!

Смайли, на Моника също не е леко, по-леко е от Пуки-то, но пак е тежко, а тия с педалите са още по-тежки.Поне като сравнявах аз.Много е важно покрай него децата на какво се придвижват.Ако има много с тротинетки и той това ще иска, ако има на колела и той с колело ще тръгне.При нас много деца карат колела и тя нали да не остане назад и тя подкара нейното.За сметка на това тротинетката седи подпряна в ъгъла и събира прах.Ей така като нова е.

Здравейте,
Как сте вие и мъниците?
Ние на 6.11. освен, че гласувахме, навършихме 2 години, купонът за малките беше страхотен, а възрастните отпуснаха доста добре. От понеделник порастналото ми момченце вече е на ясла по половин ден, като първият ден рева много, но защото са го слагали на гърне /а той не иска/, вторият ден беше доста по-добре, но днес като го оставях се изцепих и му казах "Чао-чао, миличък" и той като ревнааааа  Сестрата само ми хвърли един убийствен поглед /който напълно заслужих/ и го дръпна вътре. Просто по навик, той почна да маха и аз се разтопих 
Като цяло ми е доста криво, но това е нормално. Иначе сега се уча да паркирам в района на яслата, а места почти няма и все ми е едно напрегнато, а нямаме пряк градски транспорт от там до нас...
Дано всички сте здрави, че аз очаквам включване на сополи, кашлици и т.н.
Преградки на всички 

Пък при нас е задължително родителят да си вземе довиждане с детето, особено по време на адаптацията. Тук не ги дръпват просто вътре, а родителят стои известно време, после излиза по малко и така, докато детето обядва, после спи и накрая остава за цял ден. Това отнема време и усилия от страна на персонала, разбира се. И на родителите също. Така че, не виждам причина да се упрекваш, че си казала "чао" на детето си.

Бонболини,първо да ти е жив и здрав и много да ви радва малкия юнак инак Алек ходи 4 дни до обяд и после бе болен 10 дни у дома...вече два дни ходи до обяд пак,но поне е спокоен и не плаче като предните пъти ще дойде време и чао ще ни казват,пък после ще искат и по-късно да ги вземаме само да са здрави..

Привет момичета.Бонболини да е много здрав и щастлив.Аз да ви кажа държа да и кажа всеки път чао на малката, мразя да се измъквам без да ме види.И и обяснявах в началото, точно кога ще отида да я взема.Тя рева два три дни и спря.Но всяко дете е индивидуално.Има такива на който им трябват месеци, за да свикнат с раздялата.Не че и тя е свикнала бързо.Напротив, първите месеци седеше пасивно на пейката и гледаше децата, но сега като е свикнала играе, дивее, не могат да я спрат.

Без някоя от вас да се засяга, но мисля, че момченцата реагират по-чувствително в този случай. 

Хубав ден и здрави дечица!

Здравейте,
Блу, в тази ясла сестрите ми казаха да не казвам чао-чао, защото ако си мисли, че ще съм наоколо, ще се чувства по-добре. Ама той нямаше проблем като цяло, но не иска да яде нищо, не си е играел с децата, един омърлушен е в нас и чак към вечерта става по-игрив и весел.
Те, драмите продължават - вече е болен - температура, сополи, червено гърло и прокашляне Тръгнахме на лекар и вместо да започне в 8,30 да преглежда, дойде в 9,55  - сърдита и злобна.
Куца и смотана ни е тази седмица е тази значи 
Извинявайте, но ми е много напрегнато!
Желая много, много здраве на всички

bonbolini, не искам да те отчайвам, но близнаците тръгнаха на ясла в края на септември. От тогава до сега са били здрави общо 8 дена. През останалото време все боледуваха - сополи, повръщане, кашлици. И си викам аз, не може да е толкова зле, ама може .... че сигурно и по-зле може да бъде.
Изобщо не харесвам начините за адаптация в нашите ясли и градини - буквално ти изтръгват от ръцете ревящото дете, защото било по-добре за него като се разделяте бързо .... или по-удобно за сестрите според мен. И постоянните лъжи - "тя мама отива за солети и сега ще дойде", ми не, мама никога не купува солети и ще дойде чак довечера. Не знам какво печелят с това, аз предпочитам да си знаят от началото - отиваш, играеш, ядеш, спиш и чак тогава мама идва.
Блу, евала на немската система за адаптация. Виждам реални резултати при дете, което в началото отказваше да ходи, как след месец плаче в събота и неделя, защото няма градина. Дано някога и тук я възприемем. Да, отнема време и на персонала, и на родителя, но няма този стрес, който с нашата система изживяваме и родители, и деца. И не става въпрос за това да си платиш, поне в частните детски градини, които аз съм гледала, са на същата ужасна схема.

 Не съм много съгласна, че видиш ли тук е толкова ужасно. Нора тръгна на частна ясла на година и 7-8 месеца. Безкрайно съм благодарна за вниманието и усилията на госпожите при адаптацията, както и възможността да съчетаем тяхните изисквания с моите желания и представи. Когато човек си обича работата, има достатъчно стаж и разбира добре децата нещата се получават. Изтръгване от ръцета не е имало нито там, нито в държавната ясла. От нея също съм доволна... е, почти.
С болестите  за съжаление в началото  е неизбежно, това в същност ми е бил основния мотив първата година да е на частна ясла.
Блу може да е права, но мисля, че най-вече е до дете.

Много зависи от практиката в съответната ясла/градина.Тук в Плевен са само държавни, във всички ясли адаптацията става бавно и постепенно и се водят по детето.В някой от тях родителят влиза в началото и е покрай детето, за да се почувства сигурно.Колко време ще седи вътре и колко често ще влиза пак зависи от детето.На мен никога не са ми я дърпали от ръцете, отиваме до яслата, говорим, обясняваме, ако плаче я успокоявам.Лелките са търпеливи и много ги гушкат малките.Има и яслаи в който ги строяват като войници и тук, аз лично не исках такава.Доста разпитвах и преценявах къде да я запиша, и тук е плюса на малкия град, имаш право да я запишеш в която и да е ясла.

В София за държавните ясли няма избор, имаш шансове да влезеш в 1-2 без да си ги избираш ти и реално където попаднеш. Не ме чакат да успокоявам, а и двете деца реват доста. Аз също обяснявам и гушкам, но по пътя. Там на място няма как. Иначе за влизане вътре по време на адаптацията и дума не е ставало, нито пък са ме питали за навиците децата. Една седмица ги водих до обяд и после останаха да спят. Дали ги гушкат не знам, предполагам е до човека, който се грижи за тях. Знам, че и този период ще мине, но докато мине ще продължавам да се чувствам безсилна да направя каквото и да е. Колежките с по-големи деца ме "успокояват", че в училище е още по-ужасно, така че вероятно трябва да свикна ... или да сменя държавата. Наскоро ми попадна един филм за училищата в някоя от скандинавските държави, не запомних точно коя. Ами на светлинни години от нас са хората и като начин на поднасяне на информацията, и като отношение към децата.