Jbrul, е как да го пращам с баща му да то научи като и той седнал пикае и му обяснява,че нещо ако можеш седнал да го върши нямало нужда да е прав
Ра4ко, и аз като австрийците значи, съм "за" пишкането седнал. Имам си цяла физична теория за това как няма как да е чисто след пишкане прав, но хайде ще ви я спестя
Rtfrtf, и аз съм гнуслива от пишкането навън и по обществени тоалетни. Навивам му крачолите отдолу нагоре и отгоре надолу от страх да не се допрат някъде.
А като трябва да свърши работата навън и няма WC, отивам на най-затънтеното място, където никой не стъпва, което обаче е и твърде неподходящо за целта - тревясало или боклучасало.
Затова все гледам да се изпишка точно преди излизане поне.
Но той като изпие един сок на екс някъде като седнем на кафе и после пак е готов
Avallon и
magi_st, направо ви завиждам, че не сте се предали в битката с храните. Аз вече нямам сили да се боря с това. Дани е от децата, които още от бебе имат голям интерес към всяка храна. Още като беше на 7 месеца съм започнала да се крия от него като ям.
И като видя, че някое дете му дават да яде на площадката, направо ми идва да късам и хвърлям, защото и той веднага иска същото нещо - солетки, пръчици, сокче.
Направо със закон трябва да се забрани яденето на храна по площадки и пиенето на нещо друго, различно от вода и мляко.
Не че това ще спре някой
Дани е цар в реването и прави такъв цирк, ако не му взема и на него, че ужас направо.
Вчера седнахме на едно заведение и дори не може да изчака сервитьорката. Направо отива на бара да си иска сок. И започва да реве, защото не го носят бързо.
Наскоро мъжът ми се прибира от командировка и купил едни бонбони Фереро от летището.
И Дани като го видя, веднага вика: "Искам бонки". Аз гледам зяпнала, защото не сме му давали бонбони и не знам от къде знае, че това са бонбони. И го питам: "Дани вие в градината ядете ли бонбони", а той нашият ми отговаря: "Не, само вкъщи".
Да се смея ли, да плача ли?
Maury и моята свекърва купила на Дани от тези готовите соленки, които са като солетки с разни формички (Дани разбира се много ги обича). Същевременно е направила и мъфини със сирене. И вместо да му предложи от мъфините, му слага в една чинийка да яде купените солетки.
Та какво да очаквам от чуждите баби.
А направо останах изумена, защото се запознахме наскоро с две дечица над 2 г., които още ядат само домашна храна, приготвена специално за тях, с малко сол и т.н. И нямат абсолютно никакъв интерес към това, което ядат другите около тях. И не са го опитвали дори.
При нас няма как да се случи просто.
Та съм се примирила. Навън като седнем някъде (което се случва в момента често) му поръчвам по едно Капи кайсия. Пробвах да му давам поне домашна лимонада, сироп от бъз, уж малко по-полезни, но не ги иска.
Иначе на нашата близка площадка няма такива деца, които така да се дразнят и да не си дават чак играчките като него. Но бяхме на гости на майка ми и там си намери майстора
. Едно момиченце по-малко от него, се държеше точно като него. Дани тръгва след него да се качва по стълбите на пързалката и то се обръща и започва да му пищи насреща да не се качва. Като го доближи тръгва да му посяга. Все едно гледах Дани в женски род
Ох, изкарах го почти като някакво чудовище
Не е детето
но просто трябва много да му се обяснява още.
Иначе е много сладък, защото все пита "Може ли" като "Мамо, може ли да ямкам?"
Явно някое дете в яслата говори на "бе", защото е започнал да вкарва изрази като ""стига бе", "айде бе", "ела бе".