Авалон, респект, важното е че сте се справили с трудната, за да не кажа кошмарната ситуация, дано повече не се изправяте пред такива предизвикателства.
Тук има хора, които си мислят, че едва ли не в зачатие линчуват всеки, който е дръзнал да натисне копчето на телевизора си или на всякакви други комуникации, повярвай ми не е така, достатъчно дълго съм тук, за да познавам по-голямата част от потребителите и да знам какви са нагласите.
Според мен, това че Нора е научила английски е похвално и аз лично бих затвърдила тази основа, английска забавачка, а защо не и някой който да си говори с нея на английски.
Браво на детето и на вас!

Лесно се съди отстрани - бе3 да си в ситуацията на човека 3а някои неща бе3отговорно съм се въ3мущавала и после са ми дошли на главата, та съм ра3брала по трудния начин как е. То си ни е в женската природа да бърборим, ама се опитвам да не се почудвам на нищо - кой, 3ащо и как е направил нещо... И така 3абеля3вам, че съм ограничила контактите си до малко хора, чиито смисъл на живота не е да ровят в чуждия живот. Ама това е друга тема.
Да не съм съвсем спам - бе много диво това женското бебе! Денем почти не спи, все иска игра, ако не - реееев. С 1 час дневен сън кипи от енергия, а а3 направо и3дъхвам - ни да си свърша работата, ни да си почина в тоя 1 час, най-много да успея да хапна на спокойствие. Ей и сега беснее с проходилката (само там има мир 3а малко) и се наема да мрънка. Успокойте ме, че ще мине и това Все това си повтарям - още година най-много и ще почне да поспива, да ра3бира.

Аз отдавна не съдя хората.Боже ква заблудена фитка съм била като нямах дете.Все си виках "Аз това няма да го правя".Еми правя го, така че всеки си действа според ситуацията.Е не я храня със сухи пасти, кетчуп и майонеза, не изпадам в разни крайности.Гледам да яде балансирана храна, при все че ми отказва плодовете насред лято и я лъжа по друг начин.

Авалон, браво, че сте оцелели и сте се справили!Другото ще се намести.А детето има афинитет към езиците, затвърждавайте!

Боже ква заблудена фитка съм била като нямах дете.Все си виках "Аз това няма да го правя".Еми правя го, така че всеки си действа според ситуацията.

  То само ти да беше... Преди да родя, бях тръгнала ударно да "превъзпитавам" баща му по въпроса с телевизията например. Обяснявам аз, че това денонощно да работи телевизор (на някой новинарски канал) трябва да спре, защото детето, като свикне така и го има за нормално и няма да можем да го отлепим от ТВ. Но и това нищо не е, бях убедена, че той компютър и нещо с нет ще пипне едва след като изчете сам първите си 10 книги. И дълбоко си вярвах при това.
Когато стана на 8 месеца някъде и усърдно започнах да му пускам Бейби ТВ и от сорта (белким пък гледа 5 мин. да взема въздух и аз), имах нова "драма" във вид: "Бе какво му е на това дете, че хич не го заглежда този телевизор бе?!!! Нещо да няма проблем с очите, с развитието, другите поне реклами зяпат..."  Та подобни "метаморфози" на родителските ни тревоги са нещо нормално, ако не за всички, то за почти всички ни. Понякога ми се ще да имам второ дете, само за да мога да се насладя на това да бъда родител с опит. Разбирай - 90% от цялата драма, която сама съм си създавала с Дани ще липсва. Баси кефа! 

Бебе, като те чета така...много ми напомня на моя син твоята дама. Успокоявам те значи - започват и да спят и да се занимават сами. Пък и тези по-активните, май по-рано стават самостоятелни за куп неща. Ако съдя по моя и деца около нас поне. Е, докато дочакаш този момент идва зорно, ама все пак - има си край.

Авалон, абсолютно съгласна съм с теб. Като се сетя за колко неща и ситуации съм била убедена, че посмъртно не бих могла да се справя, че и сама, че изобщо да оцелея в тях... Ама то като дойде зора, къде ще идеш да не се справиш? Бонусът, за мен поне беше, че станах много по-уверена, спокойна че няма нещо с което не мога да се справя, ако се налага, което сега ми спестява много излишен стрес и "вайкане" в някоя напрегната, или неприятна ситуация. Та "всяко зло - за добро" е клише, точно защото е вярно. Да сме живи и здрави само, всичко друго има оправяне!

Бебе, Моника и сега не спи.Сутрин става в 7-7,30, на обяд има точно 2 часа сън, и вечер заспива в 11-11,30.А на вашата възраст нощем ставаше да играе, а през деня спеше по час.Наспиване няма, просто свикваш.

Хехе то и онова магаре тъкмо се научило да яде камъни и ... малко ми идва в повече, че от единия на другия и нямах много почивка между двамата, а и две бременности, кърменета, недоспиване и се усещам много и3тощена. А малката е супер енергична - все едно някакви транквиланти съм и дала. Мъж ми вика - дето съм пиела кафе, че 3а това било. Пък а3 по половин еспресо в голяма чаша с мляко пия, няма да е от това Все пак си предпочитам та3и ситуация пред времето, когато нямахме деца. 3нам, че и това ще мине, ама ако имаше на кой да ги оставим поне 3а няколко часа в седмицата и да си отдъхнем, друго щеше да е.
Жбрул, пожелавам ти да намериш Мъж, с който да искаш второ детенце и да дойде по-лесно от първото Наистина малко по-спокойно си е с второто, ама то пък си е друг характер. Сега пък, освен пусто не-спане, имам дерт и със 3апек с малката. Ми не мога да хвана от какво, но поне веднъж в месеца яко се 3апича - то са круши, смокини, праскови, вода и пак. Педиатърът вика да давам лактуло3а, ама продължително време, поне 2-3 седмици, че и месец. Ама не виждам това, как ще и промени трайно коремчето. Тъпча я сега с плодове, вода и кърма милата и като не помогне - свещичка

Здравейте, минавам да кажа, че мина прегледът. Много съм доволна, че има и съвестни ЛЕКАРИ днешно време. За щастие няма никакви индикации за аутизъм, но потвърдиха, че на тази му възраст, малкият трябва да прави повече неща и да се опитва да говори. Явно тази негова самостоятелност и че съм го оставяла да си играе сам , не е била правилна тактика от моя страна и ни препоръчаха да имаме няколко сесии с тях, за да свикне да си играе с мен и с мъжа ми по-активно. Сиреч сега е свикнал да му предугаждаме действията и мрънканията и е станал мързелив по отношение на усилията му да се опита да прави и учи нещо ново. Та ще се позанимават евентуално с него и с нас септември, ако няма подобрение до тогава. Та сега вкъщи вече започваме усилено да си играем повече и няма да му подскачаме при всяко мрънкане, трябва да покаже и каже /дори с бебешки език/ какво иска или не му е наред.

bonbolini, чудесни новини. Значи си е съвсем ОК детето, просто малко мързеливичко (като повечето мъже все пак хахаха). Съвсем сериозно ще ти кажа, че същия ефект с "предугаждането на желанията", редовно го докарвам самата аз и то с възрастни хора. Обичайно с мъжете си.  Аз съм от тези обгрижващите гъски, ей така по природа ми е, може и от зодията да е...не знам, но ми доставя удоволствие и не се усещам как прекалявам и реално вредя така на отношенията ни. Щото аз с добро и за добро нали, щото те обичам и ми е хубаво да си щастлив и доволен...
Примерно, имам навика да правя 3 неща и с ъгъла на окото си, да следя Сър дали си има ядене, пиене, дали му е на чалъм дистанционното и преди да си помисли, че нещо му трябва - аз вече съм цъфнала и съм го обслужила и обгрижила. Хич не ми тежи, приятно мие, ама.... За няколко месеца господата, които са си имали чудни битови навици преди мен, естествено тотално се омързелевят, до степен вече и устата си да не отварят да кажат нещо. Ако ще: "Дай една бира" (оставя ли ги някой без такава  ) И аз почвам да киселея нали..., ама преди си говорехме, ама преди той вършеше това и онова, а сега...търтей и темерут и счита, че аз съм длъжна нещо за всичко и ме игнорира и...егати човека! Пък всъщност си го правя сама това всичкото. При това, системно и със завидно упорство. 

Апропо, осъзнавайки тази си грешка, поне с детето успях да я избегна засега. Веднъж да видя, че нещо може сам - повече никога не го върша вместо него. Явно без консултация със специалисти и по случайност съм се усетила, че така е по-добре. Наистина, като го принудите да се понапъне, за да получи каквото иска и му е нужно - ще се напъне и той. Къде ще ходи?

Бонболини,много се радвам за вас
Jbrul, добре си се усетила с Дани,че като дойде снахата един ден да не вика тя майка ти те е разлигавила и направила търтей

Браво Бомболини. Не съм се и съмнявала да има какъвто и да е проблем. Знам доста хора, които са проговорили късно,  вероятно и повечето тук знаете и познавате доста такива. И нищо им няма.  ММ е проговорил на 3г, свекър ми се е шегувал, "ей го нямката пристига" . Значи освен, че нищо му няма, ами и вече не знам колко години наваксва това късно проговаряне,  имамч чуството ушите,  че ме болят на моменти.
Как стоят нещата при вас с детска ясла. Питамм, защото личния ми опит е огрооомен скок месец някъде след, като Нора тръгна на ясла, ама коренна разлика.  И съм на мнение,  че потопена в среда със себеподобни е по ползотворно за развитието й, отколкото само с мен по 24 часа. Освен това успоредно с растежа и потребностите аз търся да напипам кое, какво и как да й предложа, също в предвид характера и активността й. А в детската ясла  госпожите почти моменталическии могат да нацелят подхода, разбира се,  зависи до колко са със стаж, жешание и разбиране на работата си.
 Обаче,  за принудата ммм, не знам. Имам грандиозен инат дома и до сега с принуда , макар и в най - невинната й форма , нищо не съм постигнала.

При всеки е различно с яслата.Моника първия и втория месец беше много пасивна.Само седеше и гледаше.Ядеше всичко, което мен ме шокира, и седеше, което пък ме побърка.СЛед това свикна.Не е плакала, не е правила драми, знаеше всяка сутрин къде отива.След третия месец започна да прави опити да говори повече и някъде там започна да прави пълни изречения.Някъде там и махнах и памперса, като от тръгване на ясла започна да ака само в гърнето.С принуда и при нас нищо не става, по скоро сме на пазарлъци, ако направиш това ще ти дам еди кое си.Ината и е като моя, може да се пробие трудно.
Лошото е че МОника много боледува.Направо ми разказа играта.Което е една седмица на ясла 2 в къщи.И забравя яслата, лелките, привичките.После пак свиква.Разболя се точно преди празника за 1-ви юни и както си знаеше песничката, така в един момент отказваше да танцува и пее.

Бонболини, това което казваш е много често срещано и е най-нормално.Моника също беше така преди да тръгне на ясла.По-рано проговорилите деца покрай нас са такива, който са гледане от баби, дядовци, вуйни, лели, братовчедки и т.н.Децата трябва да проговорят, за да кажат какво искат.Ние като си ги гледаме сами и знаем какво искат преди да ни го кажат.Но накрая с моя мъж бяхме почнали да я питаме какво иска, макар да се сещах, за да каже думата.И сега като ревне за нещо я карам да се успокои и да ми каже  думи какво иска, за да и го дам.Защото като реве не я разбирам.

Всичко е до дете, Мария е гледана основно от мен и майка ми. Но това дете не спира да говори или да пее. Научила е зеленчуци които не яде и цял ден я слушам как танцува и пее. Съставя доста сложни изречения, чак ми се карат че прекалвно много я уча. Но тя просто е такава иска всичко сама, повтаря всяка нова дума до безкрайност и като я каже правилно почва друга дума. Днес ме изненада с реплика, "Мама лъже Мими" Питам защо?  Не даде Мими детче (сладоледче) А бях купила сладолед, обясних че ще яде след като се на обядва. Прибрахме се, хапна, игра и тъкмо ще заспива и ми каза че съм я излъгала. А аз просто забравих.... Но тя помни.
Ние никога не сме й говорили на бебешки език, нито казва дума както тя я изговаря, аз казвам сладолед, тя детче и така докато схване правилното произношение. Но бърка букви в и д. Вънка е за нея дънка, вода е дода. Иначе цветовете ги казва правилно.
Аз също се вълнувам за яслата септември започва и ми е притеснено. Показах и градината, познава госпожите. Много пъти я водих с мен в градината когато ми се наложи служебно да контактувам с персонала. И всеки път като минем оттам иска да ходи и играе с децата. Но каква ще е реалността незнам...

"Неволята учи най-добре" момичета  Както нас, така и тях. Понеже укорителни погледи и реплики "как не си гледам детето аз как си требЕ", за щастие никога не са ми правили впечатление - сега пък си бера ползите от това ми "неправилно гледане на дете". Да, моето е по-голямо вече (по повод примерите, които ще дам го казвам), но откъм 3 годишен, съвсем нарочно "го подкарах" по определен начин. Не, не защото го гледам сама и ми е трудно да му подгъзувам за всичко. Всъщност не ми е трудно, приятно ми е дори (както писах нагоре), ама...знам си, че не бива и толкова. И се въздържам, често с усилия, но се.
Следя единствено да са му осигурени базовите нужди - храната да е налична и достъпна, водата, да му е обезопасена средата ( в разумни граници) и върша с него и за него само неща, които все още наистина не умее сам. Ако умее, ама го мързи и иска да ме разиграва просто - нъц. Дай ми, донеси ми, направи ми...няма! Сам си го вземи и направи. Ако толкова искаш нещо да ядеш, или да вземеш - ще идеш сам да го вземеш, ще си ядеш сам, дори ще си сипеш сам. Аз не съм ти слугиня, аз съм ти майка. Може да плува, иска във водата, ама на ся искал с мен. Аз не искам обаче. Ако толкова ти се влиза - можеш сам, ако не - изборът е твой. И в този ред.
Вчера му предложих да обядва, сложих масата - не искал сега. ОК. Аз лягам да спя следобед. Ти няма да вдигаш шум, усилваш телевизора, тряскаш врати, защото искам ТИХО, за да спя. Точка. И е тихо. Ставам след 2 часа - взел си ядене, ял си, та и чиниите в мивката си сложил човека, гледа си детско и няма никакъв дерт за никого. Гърбица от това не му е излязла още, нито има психически проблеми хахахах На въпроси съпроводени с рев - не отговарям, нито изпълнявам желания в такава ситуация. Спираш и спокойно КАЗВАШ какво и защо искаш (не сочиш, не се фръцкаш, не ми тропаш с крак и пр.), ако го правиш - не получаваш нищо и това е. Ти си инат, аз също.
Внимание му отделям предостатъчно - играя с него, говоря, гушкам, целувам, НО съм дала ясно да се разбере, че когато аз имам нужда да правя нещо свое - значи имам и следва той да се съобрази с това. Гледам новини, чета книга, вися си на компа нещо...не, няма да стана ТОЧНО сега да си редим с теб кубчета. Не, защото не мога и ми е зор, а за да разбереш, че всеки си има свои неща и пространство и трябва да ги уважаваш и да се съобразяваш. Понеже с думи да ги обясня тези неща, така както на вас мога - на него все още не мога, просто ги демонстрирам и в някаква степен ги налагам, да. Но считам, че така е по-добре и за двама ни в крайна сметка. Разбра се - аз също негови занимания не прекъсвам грубо и аутимативно, за да е ясно, че каквото получа аз от него - той ще го получи от мен в замяна. А не да се чувства нещо прецакан, командван и пр.

Може би звучи объркано и сложно, както го пиша, ама всъщност - не е. Пък и така е най-лесно и с добър резултат (мисля) да ги отглеждаме, без да ги неглижираме, но и без хиперобгрижване пък. И да си кажа честно, аз от 2 години, че и нагоре - нямам почти никакви ситуации на нерви, преумора и стрес с Дани (за разлика от времето преди това). Да и възрастта е огромен фактор, но и аз кардинално смених стратегията по едно време. Що критики отнесох, вкл. от майка ми по темата - да не разправям, ама набързо и тя млъкна, като видя реалните резултати от определени мои действия. И колко много "ма той не може" се оказаха "ми просто не иска и що да се напъва?"

П.П. Относно ясли и градини и техния ефект - нямам особено обективно мнение, понеже Дани не се и задържа особено там. Но определено нищо читаво не е научил там, а омразни за мен неща като "да изкаже някого на майка му" - одма. За това изяде един от малкото шамари в живота си де, при подробно обяснение защо е лошо да ходиш да "изказваш" някого. Не съм го хващала втори път.

bonbolini, радвам се за вас! По-затворените и самостоятелни дечица явно нямат необходимост да говорят. Вярвам, че бързо ще се научи да общува повече с думи.

При нас яслата имаше много добър ефект по отношение на навиците - сядане на гърне, самостоятелно хранене, пиене от чаша. За общуването трудно мога да кажа, те си бяха общо взето отворени към запознанства. Сега вече ми разказват по нещо от ежедневието в яслата. Така разбрах, че гледат "Маша и Мечока", как се казват някои от децата в групата, кой е имал рожден ден.
magi_st, аз пък непрекъснато говоря  . Че и повтарям до откат  . Може би затова са доста бъбриви моите малчовци. Пепи пък се води по Ани и предполагам, че тя му е моторът да прави някои неща. Е, все още не го влече да се обува и облича сам, като нея, но и това ще стане. И аз като Jbrul, като видя, че нещо започват да правят сами, ги оставям да го усъвършенстват и се старая да не го правя вместо тях. Все пак са двама, пък аз съм една  .

За принудата е доста дълга темата. И аз се пазаря понякога. Използвам и други похвати, защото са различни характери и различни неща сработват. С тръшкането на Ани прилагам изчакване (което понякога е твърде продължително и не винаги имам нерви), отклоняване на вниманието, обръщане на игра, убеждаване. При него рядко се налага дълго да обяснявам, просто не се инати толкова. Иска ми се обаче да е малко по-борбен, не агресивен. Сега, като му вземат играчка, започва да реве, вместо да си я стиска или да си я поиска обратно. Предполагам, че с времето и физическото заякване ще започне да се справя по-добре. Не си го слагам на сърце  .

И аз много говоря, чак ми омръзва да си чувам гласа, обаче какво разбира не знам.Моника не е от говорещите и споделящи поне за сега.Друг темперамент е.Ако я разпитвам за яслата или градината мълчи като партизанин и нищо не казва.По време на игра може да спомене, че нещо е станало ама без подробности.Песнички разбирам, че знае междо другото като запее.Абе лесно няма.

beata, не знам кой какво разбира под "принуда", макар че би следвало да няма много трактовки, ама май...не е така баш  Замислих се, аз за какво съм го принуждавала Дани. Сетих се за следните неща: не се бърка в контакта, не се ходи някъде без да кажеш на мама къде отиваш, ти НЕ удряш никого първи, щото нещо не ти било ок, така не се решават проблеми. Ако те ударят теб обаче - отбраняваш се, може (да, знам, че тук ще има доста вдигнати вежди, но си казвам аз как го уча в тези случаи). Играеш с някого и имате спор - аз и другите родители не сме арбитри на вашите отношения - или си уреждате спора сами и без бой, или прекратявате същите. Не, не искам да слушам кой, какво, няма да се намеся, да взимам страна, да се разправям. (ако някой те бие на убиване, само тогава, ама това наум за мене си).
Извън тези неща - всичко е даване на 2 , или повече алтернативи за него. Искаш да ти се случи нещо Х - вариант 1,2,3...5 за да стане. Избери си сам кой ти е ок, аз съм ок с всичките. Не виждам принуда в тези случаи. Виждам избор.

Запис и от нас в августовската темичка. Не съм чела все още назад, но ще опитам да наваксам
Ние си бяхме на село и добре си починахме, даже повече от добре, но ни предстоят кръщене и рд , та се прибрах да организирам двете мероприятия, дано се справя за по-малко от месец.
Слънчогледка е голямо диване, тръшка се за всичко, което иска, отделно я мъчат зъби. Речниковият запас рязко се увеличи последните 2 седмици, за ходене няма да е скоро, защото явно се страхува(а не е падала). Не я бавилвам с нищо, когато тогава.
Към мамите, които са минали през кръщенето, може ли да дадете малко повече инфо, как е протекло и какво що.

Отивам да чета и пак ще пиша по-късно.

Синеочка, аз Дани не съм го кръстила, ама се случи така, че организирах кръщенетата на няколко други деца (майките нямаха време).
Първото и главно, което е и проблем често в топлите месеци, е да ангажираш дата в желания от вас храм. Така, че оттам почни. Ако ще правиш голям купон после в заведение - също трябва по-отрано да го ангажираш, ако не - винаги може да се почерпите в любимо заведение, ако не сте хора колкото за една мини-сватба.  За детето се купуват комплект нови дрешки и нова хавлия (обикновено кръстниците ги купуват, но може и ти да го направиш и те да ти дадат парите, както се разберете). Кръстникът също така следва да подари на детето кръстче от благороден метал, но в последно време има и други варианти - гривничка, медальонче, юбилейните монети с религиозни мотиви емитирани от БНБ и пр. По принцип вие следва да направите подарък на кръстника за спомен (поне по нашия край е така), но само изреждам "по устав" как са нещата. Предвид времената в които живеем - много от тези разходи могат да се спестят и никой не би ти се обидил. Приготви си някаква красива кутийка за кичурчето коса на детето, такива има във всяка сватбена агенция. Оттам можеш да купиш и по-така свещи, сувенири и др. аксесоари предназначени за кръщене, според това какво точно планираш като протичане на самото събитие. За църквата се носи пита, мед, бутилка олио, хавлийка (последните две се оставят там). след като детето е кръстено вече с питата черпиш хората, които са в момента в храма. Ти, или друг близък роднина го прави това. В общи линии - това са основните моменти, няма нищо сложно и особено хамалогично, не се тревожи. Осигури си фотограф разбира се - някой приятел, или ако ще наемаш - също го спазари веднага след като си запазила дата и час в храма.

П.П. По принцип кръстника държи детето по време на ритуала, но ако детето не е от спокойните и ще реве и пищи - може и ти да си я държиш. И с попа се уговаряте предварително, дали само крачета ще топите във водата, или ще събличаш и цялото дете ще мокриш. Всякак може, според това, което ти предпочиташ.

Привет, Синеочка и аз не съм организирала кръщене, била съм гост.За мен кръщенето е нещо лично и аз ако правя бих го направила с много близки хора, нашите, на моя мъж родителите, сестра ми и кръстниците.Но всичко си зависи какво вие сте решили.Общо взето и аз знам, че кръстника взима на детето кръстче и нови дрехи-бели.Трябва той да го държи по време на самото кръщене, ама много малчовци реват та ги държат майките им.И това е общо взето.А да и както Джбрулата е писала, ако сте харесали популярен храм и голям празник вероятността да нямат свободен час е голяма.

Аз пък в тая връзка да ви кажа какви неща правя от известно време, нали съм много свободна и си запълвам празнините с правене на надписи за рождени дни на дечурлига.Всичко почна от на Моника надписа, но сега правих един в стил Мини маус плюс шапки за момчетата с уши и диадеми за момичетата.Но много ме отпуска това.

За дрехите е така както Маги казва. "по канон" - следва да са бели, ясно защо. Ама предвид, че се кръщават малки деца, или бебета, които доста се цапат, а родителите искат дрехите да са им използваеми - обичайно се взимат просто светлички дрехи, без много шарения. Поне аз не съм попадала на свещеник, който да се намуси по такъв повод. Другото популярно е, да се вземе една плажна хавлия за бърсането в храма, че да може после и тя да се ползва.  На 4 от 5 кръщенета - въпросната хавлия беше такава - със Спайдърмен, с Миньони и пр. - пак никой нищо не е казал. Но все пак - от възможностите на родителите зависят тези неща. Била съм и на кръщене, на което момченце на 2 беше облечено с костюм, вратовръзка и пр., а партито после беше за 80 души, с все украси, сувенири за спомен и каквото ви хрумне. Това последното в семейство, в което таткото е грък, а гърците по тези въпроси мноУ се раздават както знаете.

П.П. Увери се, че избрания за кръстник знае къде е собственото му кръщелно свидетелство и го е изровил оттам, където по принцип го държи. Казвам, понеже 2 пъти ставах кръстница аварийно, поради такава причина. В деня на кръщенето - титулярния кръстник не моЙ се сети къде му е кръщелното и като не може да се отлага вече, всичко планирано и платено...хайде аз на пангара пак.