Така си е, някои неща, за да ги приемеш или да си промениш мнението за тях, трябва първо да ги изживееш. Аз вече за доста неща имам виждаме какво не бих направила с второ си дете
Много похвално за твоето момиченце, Стефи, как на две е разбирала такива неща!!!
Ние още се учим на съвсем елементарни неща.
Например всеки път ни вика "махай се" като иска да станем от дивана и да си бута там автобуса или трамвая. И аз всеки път го карам да каже: "моля те, мамо, стани". Повтаря го на момента и следващия път пак "махай се".
А бе май момиченцата са наистина по-схватливи 

Струва ми се, че колкото и да са различни децата, колкото е по-строг родителя докато са по-малки, толкова повече разбират. Имам предвид следното - аз съм страшно гушлива, много време му отделям на малкия за игра, има доста неща, които са му позволени( защото не може съвсем всичко да му се забрани да пипа) - просто гледам най-безопасните да му позволявам,но... неща, които не са позволени за правене, а той ги прави, въпреки "НЕ"-то, след второ предупреждение следва наказание, или когато много се разлигави и почне да прави глупости и да не слуша - си има накзание. В детската стая - в кошарата, казвам му строго - Наказан си! и го оставя за една минута( може и по-малко, важено е впечатлението). Той естествено се разплаква, но ефект има. След това го водя на мястото или му показвам нещото, заради което е наказан и му обяснявам защо е бил наказан. И знам че ще има мами да кажат - много е малък( на 11 месеца е), ама не е здравословно, но фактът е че върши работа, той разбира, че това не е позволено. И въпреки, че съм строга когато трябва, малкият е супер усмихнато дете, много комуникативен, самостоятелен и игрив. В днешно време ( за моите разбирания– малко прекалено се прокламира либералността и да се водим по децата.Та нали ние сме големите и мислещите. Аз също съм възпитавана така, че майка ми само като ме погледнеше знаех какво как защо, никога не е имало ходене след мен или викове и такива неща. Сигурно си е и до дете, но ето - моето с баща си - еми качва му се на главата. Така че не е само до детето. Строгост си трябва И мнооооооогооо любов и търпение  
Иначе дребчо малък-малък, разбира не разбира,ама като се заиграе с тази неговата чурка, еййййй не мога да му махна ръката Ама то не са усмивки, не е дърпане....хахахх ох на кукуто като седне - първите 10 минути са игра - ту с едната, ту с другата ръка хахах Чак после върши работа по предназначение ) Ох, мъжка му работа

Смайли, по първия въпрос..., ако седна да опиша колко неща за мен не са ок, осъждам и защо и пр. - на всички ще ви се стори, че до този момент съм писала телеграфно и стегнато.  Не в тази тема, ами в целия сайт.    Просто не мисля, че четящите тук ги вълнува особено, аз какво приемам, или не, защо и да си водим "принципни дискусии", а уж нали...да сме полезни тези с по-големите деца с нещо. С опит, изводи (без да ги налагаме разбира се), по-скоро да сте подготвени какво да очаквате "на следващ етап", като ситуации, реакции на децата и пр.
Случаят с моя РД, ще го разкажа, само за илюстрация на "колко нямат значение принципните ни позиции в реалността.". Вечерта на 9-и юли, аз за жалост съм с топлинен удар, ама геройски се държа. На ваканция сме с мама и Дани, гаджето ми идва за уикенда (и за празника ми). Случва се така, че въпросната вечер в ресторанта на хотела има сватба (мястото е популярно за такива събития). Управителката ни е предвидила маса, само че тя гледа към манежа на конната база (ресторанта има две веранди - към манежа и към басейна и детската площадка). Аз се зарадвах на сватбата, понеже ще има и деца и Дани ще има с кого да играе... На 15-тата минута от сватбата, схванах какви са хората - чалгии, някакви пияни разгърдени пейзани с ланци, женската част  - стайлинг "Околовръстното", булката с корем до носа, тортена рокля, гуменки и жули ракии. "Подарък за младоженеца" - стрийптизьорки, останаха по цици пред всите гости, роднини и доволната булка.  Обяснявам ги тези неща, за да си направите изводите какви са им на въпросните децата. Не очаквах такова нещо, на точно това място, всяка вечер до тогава имаше разни купони, ама с "друг вид хора", обаче на...точно тогава - "потни селяндури с пари". Дани е общителен и сговорчив, заигра се с 10-ината деца от сватбата, биваше ситуацията до един момент. В един момент дойде да ме попита дали може да им покаже басейна на децата, казах ОК. Знам, че сигурно е странно за вас да кажа ОК в такава ситуация, ама съм сигурна за моето си, че не рискувам инцидент с басейна, защо  - дълга тема. ОБАЧЕ  подцених в случая ненормалната му компания.  Пет минути по-късно Дани идва мокър, ама от глава до пети и ревящ. Той реве 3 пъти в годината средно, обичайно когато е обиден от нещо. Опитвам да го успокоя, казвам, че няма нищо че е мокър, ще сменим дрехите (не се карам никога за такива неща, не реве за това) и опитвам да разбера защо всъщност са сълзите и хълцането и какво за БОГА е станало?!! Е, по протежението на целия този басейн има множество декоративни бели камъчета и няколко табели да не се хвърлят въпросните в басейна. Дани знае и не хвърля. Предишни дни, когато някое бебе е пускало камъчета - той ги вадеше и аз обяснявах, че бебето просто не разбира и затова. Е, като завел там въпросните деца - те естествено намятали поне 60 камъка из басейна (по разказ на управителката на другата сутрин), а моят добре възпитан и абсолютно прав в случая син им направил забележка, настоятелно. Не нали да вземе и той да хвърля, щото сега никой не гледа... В резултат - гаменчетата са го плискали с вода така, че и задникът му беше мокър. Ревът в случая беше от обида , как нали аз мамо правилно им казаха, а те така... Ми така сине, правилно си казал, ама...И добре, че САМО това е било, щото...деца. Може да се сбутат, макар неволно да го бутнат в дълбокия басейн, в паниката си да не съумее да изплува, те в паниката си да не викнат помощ навреме... Ей това като си го помислих и вече ме втресе съвсем, не само заради топлинния удар де. Ако не го видя 3-5 минути - ставам да го търся, да, ама това време напълно стига, за да се удави, ако беше станало напечено  с тия камъни и дечурлига. Не искам да си го спомням този РД, по тази причина, благодарна съм, че се разминах с мокро и ревящо дете със засегнато ( с право) чувство за справедливост, а не да имам удавено.
Е, ОК, аз права ли съм? Добре ли е възпитан той? Той прав ли е бил? Да! И к'во от това в описаната ситуация м? Ако се беше случило нещо лошо кой е крив - АЗ! Че съм го пуснала да иде (питал ме е), че съм подценила опасността от това да иде с такива зле възпитани деца. Да, моя е грешката и то изцяло. Аз неговия акъл го знам, ама техния - не и не го отчетох. И добре беше малкия дявол, ама можеше и да не е. Късмет. Ама безкраен такъв - няма. Надявам се, че ме разбрахте добре колко точно има значение в повечето реални ситуации, дали вие сте прави, дали сте "против", дали "осъждате" нещо си. Няма. Предпочитам живо и здраво дете, пред това да съм "права" за каквото и да било по принцип. Може и от ЕГН-то да ми е вече това "мислене", може и от опита - не знам. Пак възпитавам както трябва, ама "обирам луфта" за другото и не се осланям "на хората" за нищо. Хеле пък на "би трябвало всички да си възпитават добре децата за всичко".Все пак 90% от човешката популация са идиоти, та от такива - какво възпитание на поколението им да очаквам точно?

Памперс-гащите на Дани бяха "Либеро", точният за него размер. Ефектът беше какъвто казах, но все пак - пробвах веднъж и един пакет и от нормалните памперси за такива цели съм в пъти по-доволна. Моят опит е с давност 5 години обаче, сега може да има и някакви по-читави от вида, не знам и за по-нови версии - мнение не изказвам.

Стеф, така е и разбирам че сега се ядосвам за глупости.Предполагам Моника е глезена или и даваме повече неща, но не мога да направя сравнение и да я резна.Баща и много ми "помага" в тая част, защото е залепен за нея, сакън да не и се случи нещо.Давам си и сметка, че трудното тепърва предстои.С порастването и арогантността на децата.Всеки ден се сблъсквам с такива и ме хваща страх къде расте детето ми.От друга страна имам допир и до доста по-мислещи и добре възпитани деца и се надявам тя да е като тях.И да намери своето място.

За храните опитвам да обяснявам, но понякога ме разбира понякога се прави че не ме разбира.Бе ще се научи, а аз мога да дерзая и споделям.

Маги, няма формула, за съжаление. Това което при едно дете действа добре, при друго може да е съвсем обратното. Аз само исках да ви отчая , че колкото и добре да си възпитавате децата, за съжаление околните масово вече не го правят.

Относно забраните, и ние в началото тръгнахме с голямата кошница, но човек се учи, скоро след това започнах да забранявам само животозастрашаващите неща.
Изтината е, че със или без масовите забрани децата са такива каквито са. Деси от малка е по-пъргава, енергечна, палава, абе 1 мин. не може да стои на едно място. Правеше беля след беля, е забранявах и какво, просто детето си е такова и до сега. Ели, влачеше саксии и рисуваше по мебелите, ами няколко пъти й обясних че не е добре да го прави, разбира се, не ме чу, но много бързо пък й мина ищаха да се прави на Пикасо.

Смайли, извинявай, но дори и 10 пъти да ми каже моля, пак няма да стана от дивана, защото той е решил, че там ще си кара количките точно сега, при положение, че под широк, моля да търкаля там.

Човек се учи факт.А аз пък съм човек който обича да има правила.Моника има място за игра и най-мразя като тръгне да се катери по мен.От известно време иска да се катери по всякакви маси, и това също ме докарва до малка вътрешна драма.Не и давам, обяснявам и знае много добре че е забранено.

Факт е, че всяко е различно и наистина подхода е различен.За мен в момента най-голямото предизвикателство е да я науча да ми дава ръка и да не се дърпа на улица с коли.Другото бавно и постепенно и го набивам в главичката, но това с колите на два пъти ми изправи косата, единия път дори я ударих, съвсем първосигнално от страх.Пробвам различни методи, дано проработи някой.

Смайли, извинявай, но дори и 10 пъти да ми каже моля, пак няма да стана от дивана, защото той е решил, че там ще си кара количките точно сега, при положение, че под широк, моля да търкаля там.

Уф, успокои ме, че не съм само аз от "злите майки" 

Иначе сериозно момичета, че детето ми нещо искало - никога не ми е било достатъчно основание само по себе си нещото да се случи, или да получи каквото там иска. Дали ще удовлетворя дадено искане зависи от куп други неща - какво точно иска, кога го иска, доколко е нужно, или разумно, или подходящ момента да го получи (това решавам аз, а не той). Вкл. напоследък, отказвам да купувам куп неща с аргумента "Няма да дам толкова пари за тази глупост/боклук". Не, защото не мога да ги дам, а защото съм преценила, че въпросното нещо не си струва да ги давам. Е, ок, ще се нацупи, ще тропа с краче и ще ми изцепи как вече не ме обича, минава след 5 мин. цирка и толкова. Напоследък даже не се и хаби да прави такива номерца, като видя, че файда - няма. "Аз пък вече не те обичам", казвам "Добре" и продължавам накъдето съм тръгнала. Понеже е по-голям и хитър вече, пробва и други обработки като: "Тати щеше да ми купи". Казвам "Ок, когато си с баща си, да ти купи, сега си с мен, аз няма да купя това нещо." Та, така. Колкото по-рано осъзнаят, че "искам" не е аргумент за каквото и да било - по-добре за всички ни, вкл. за тях самите.

Смайли, извинявай, но дори и 10 пъти да ми каже моля, пак няма да стана от дивана, защото той е решил, че там ще си кара количките точно сега, при положение, че под широк, моля да търкаля там.

О, не, с това нямам никакъв проблем. Даже си отдъхвам, че не ме кара да бутам и аз автобуса, че това вече ми е ужасно досадно.
Направо отивам да си пия питието като ме изгони и цари мир и хармония известно време
Нищо животозастрашаващо, както и ти казваш, няма в това и двамата сме доволни 

Jbrul, малкият дявол, както се казва!

Я да ви питам как се оправяте с миенето на ръцете на обществени места?
В повечето случаи ми е мисията невъзможна. Особено, когато мивката е с фотоклетка. Пробвала съм да го държа с една ръка и да мия с другата (проблемът е, че не му е удобно да го държа така и оказва голяма съпротива), да го кача да стъпи на плота на мивката и да клекне, да му поливам с шепата с водата. Обичайно резултатът е, че целите сме мокри (и подът също) и пак не сме се измили добре.

Е па сякаш не ме познаваш, зла съм и още как

Смайли, не е до проблем. Ясно е, че не е драма и животозастрашаващо да станеш от дивана, защото на принца му се прийскало точно сега и точно там да си тътрузи автобуса, възпитателно е!

а за купуването отдавна спрях освен за РД и за НГ да купувам играчки. И точно така съм обянсявала, че не си заслужава парите, колкото и да съм си мислила, че са малки и не разбират от пари. Аз много обичам да обянсявам, та редовно им разяснявах защо не струва точно тази пласмантерия Х лева с подходящите сравнение, разбира се. Има една много хубава книжка, за съжаление е само в библиотеките, защото е в много малък тираж - Къде растат парите, на една чешка авторка (ама пусто старост нерадост, не й помня името). Написана е чудесно, достъпно и е много подходяща за 4-5 г. деца, примерно.

ПП. намерих я - http://biserche.com/ka-de-rastat-parite/

Смайли, зор е с ръцете, все още нося мокри кърпички.Но ако трябва да съм честна, ние сега лятото не сме ходили на едно заведение с нея.Виж пикници правихме много и там с мокри кърпи или поливам от шише.Обаче, това е просто за успокоение на околните, защото нали се сещаш, че тя яде тичайки и се мърси нон стоп.Та имунитет гради викам аз.

Аз от сега обяснявам, че не купувам всичко, нямам парички и не давам пари за боклуци.Играчки се купуват само по повод, празник, нещо такова.Виж с бабите имам проблем, ама баби какво да ги правя.

За мен възпитателно е да го накарам да ме помоли да направя нещо, което евентуално представлява усилие за мен. А не да очаква, че това се случва просто ей така, защото е поискал и е казал "махай се".
Това си е мое виждане, разбира се.

Маги, и аз бърша с кърпички навън, но напоследък избягвам, че открих, че се обрива от тях, а и все ми стои един мръсен пак.
Ние започнахме много да ходим по заведения, защото една вечер има манджа вкъщи, една вечер няма и така. Зимата като не се скиторим до късно навън, се надявам да имам повече време за готвене.
Сега иска и аз да го приспивам и понеже това отнема супер дълго време, накрая заспивам с него и пак не мога да сготвя. Снощи заспа в 23.30 и стана сутринта в 6 с мен от страх да не ме изпусне преди да съм тръгнала на работа.
Събота и неделя почти винаги обикаляме и пак няма време.

Стеф, не знам защо, но за парите да обясня не съм имала проблем и без помагала. Може би просто щото случих на разбрано дете (факт, такова е). При нас естествено по тази тема има объркване заради баща му, неизбежно е. Къде са на Иван финансовите възможности, къде са моите Той като го вземе някой път, за да компенсира това, че по-малко време изкарва с него, пък и не му се напъва с обяснения за нещо (аз за к'во съм нали?  ), а и нормално го блазни да е той "белия и добрия" - ха познай. Аре в МОЛ-а, кино с всите пуканки и чаши, после се минава през "Хиполенд" и това, че дръпнал някоя пластмаса за 100-200лв. е "няма проблем" - купува се, за баща му са дребни пари това. Няколко пъти като го водих на кино, пробва и мен да ме дере така във въпросния магазин - минава събира каквото му хване око и: "Купи ми!". Ми няма да купя бе!!! Връщам по рафтовете и купувам каквото ми се вижда читаво на мен - обикновено моделите на животни на "Нешънъл" и такива работи. Говорих с баща му по въпроса де и имаме напредък пу пу, сега ми звъни да пита дали да купуват нещо, или не. Това, след случая в който, в два поредни месеца му купи "Джони черепа" (скъпа пластмасова глупост, с която си играх предимно аз). Малкият забравил дори, че го има и искал пак, баща му забравил, че му е купил и купил пак...на компот ще ги правя, а и това са грешни пари бе!!! Дядо му е още по-... от баща му де  У нас Дани има ПС3 (моя) с всички игри излязли за тази конзола, до сватбата си не моЙ ги изигра. Пращам го при бившите свекъри, братовчед му там, вече цъка на ПС4, моето се вре и иска и то, батко му (на 18 почти се дразни), скарали се и к'во мислиш ти? Дядо пали колата и се купува втори ПС 4, с все игрите, та и телевизор същия като този на който бате играе, че да няма някое внуче ощетено.  Имали бол пари - дали. Да се разправям - смисъл няма. Научил е поне, че аз не мога да ръся така както те могат и толкова.

Ръцете и при нас по-често с мокри кърпички със спирт се чистят, не винаги има чешма наблизо. Ама не се и засилвам чак толкова да ги почиства през час. Разчитам на хеп. А ваксината, а и бива някоя бактерия да лапа все пак, заради имунитета де. 

Не, не, тази книжка не е помагало, тя обяснява какво е заплата, какво са сметки, банкомат и т.н. направена е под формата на приказка. Иначе то е ясно, че всеки ще разбере какво са пари. Абе, приятно четиво, без друго предполагам, че ви преследват с книжките да им четете, та не е излишно.

Смайли, така е, но след това като ти каже "моля" и ще очаква и звезди да му сваляш, образно казано. Та да не си изиграеш лоша шега с това. Защото да те помоли да станеш от дивана е едно, ама при всяко нещо в бъдеше което иска и казвайки "моля" да решава, че му е в кърпа вързано е съвсем друго. Гледала съм го този "филм", затова ти казвам. Даже не си спомням вече коя е била, но в ДГ им бяха обяснили точно това, че като искат нещо трябва да казват "моля", абе с две думи вълшебна думичка Та, имахме обяснение и на тази тема веднъж след едно - ама аз казах моля

О, много неща не му позволявам. Той "моля те" още не използва (сега се учим), но почти винаги пита "може ли" и много често отговорът е "не". Това разбира се го влудява и започва да реве и да се тръшка, но просто изчаквам да му мине.
Например иска да седне да яде без да сме измили ръцете, не, просто не му давам да яде.
Иска да вземем големия трамвай навън (който дори не се събира в раницата, с която излизаме), не, просто му казвам, че няма да го вземем, защото ще ме кара накрая аз да нося и него, и трамвая. Той се започва да се тръшка, при което аз се връщам в стаята и казвам, че тогава няма да излизаме. След 5-10 мин вече е размислил и е готов да излезнем без трамвая.
Иска да гледа влакове на компютъра в youtube, не, това отдавна сме го забранили поради един куп причини. Тази забрана най-тежко я приема и от време на време пак си иска, в случай че сме размислили.

По-често обаче се случва да не иска да направи нещо, което аз искам да направи и там ми е голямата мъка, защото дори и насила трудно се получават нещата.
Не иска да се облича, като е облечен пък, не иска да се съблича. Не иска да влезне да се къпе, като влезне пък, не иска да излиза. И всеки път е едно убеждаване защо трябва да го направи.

Смайли, аз ти схващам замисъла и целта, но Стеф има право, че думичката "моля" - следва да я отнасят и към конкретна ситуация. Т.е. да се изгражда паралелно и понятие, в кои случаи е адекватно да помолиш за нещо и е нормално да да получиш отклик и кога, че си казал "моля" - изобщо не значи, че нещо ще ти се случи, или ще го получиш. Т.е. разликата между "Моля те, подай ми чашата с вода" (примерно) и "Моля те стани от този стол, за да седна аз". Наистина, когато са мънички, често го има този проблем с очакването им, че стига да кажат "моля" все тая за какво и то се случва. Аз на старта с Дани, също не отчетох каквото ти пиша нагоре и кажи "моля", ОК, започна да казва и в един момент (беше на три и нещо): "Моля те купи ми 5 такива сладоледа". Купувам един и той искрено изумен: "Ама нали казах МОЛЯ и да ми купиш 5, защо само един?!!!" Та усърдно захванах да изяснявам "връзката" между "моля" и съответните ситуации. А трябваше още в началото да го правя с подходящи примери, а не с "моля" на общо основание, че после корекции. Не, че не се получи пак, но е излишно усилие за теб и объркване за него, поне за известен период.

Да, разбирам, че визирате, че това че ме кара да стана от дивана е нещо лошо. За мен обаче е напълно еднакво с това дали ще поиска да му извадя играчката, която е в гардероба например.
Щом иска да играе на дивана, нека си играе на дивана. Тода не му е забранено, други неща са му забранени.

Визирам неуважението на чуждото пространство, правото на другия на нещо, което е равно на правото на сина ти на същото и очакването, че с "моля" - някой следва да се откаже от Х, понеже на Дани му се дощяло Y. Аз също съм майка и по съвсем естествен начин (както при всички нас) - нищо не ми тежи да направя за детето си, да му отстъпя, дето се вика "от устата си ще извадя нещо, ако той иска да го яде" и пак няма да ми дотежи. Но не го правя, защото той живее и ще живее в реалния свят, с едни хора дето не са мама и е добре да знае с тях как се процедира, аз съм лесна

Не те критикувам, споделям някакви аргументи по въпроса, изобщо не си длъжна да ги отразяваш разбира се, не с тази цел пиша.

а, баш, те това и аз имах рпедвид, и разбира се не съм критикувала, опазил ме господ, просто споделям мнение, защото си мислите че са малки, а всъщност на 2.4г. хич не са толкова малки, че да не съумяват да си изплетат кошничките

Те ги "плетат" Стеф, когато възрастните допускат това. Хем са "твърде малки да разберат каквото не им изнася", хем пък идеално разбират как "да оплетат кошничката", когато им изнася и родителите се подвеждат и пускат метър заради възрастта. Щом разбира едното (своя си интерес и опитва всячески да го налага), то значи разбира и това, което не му изнася. Логично, че второто се налага с повече усилия, нерви и неотстъпчивост. Не само при децата все пак. И себе си да погледнем - ние също не приемаме "без бой" каквото не ни е по вкуса (извън децата). Те са хора, не извънземни и всичко отнасящо се до нас - важи и за тях. Да, в ранна възраст подходът да приучиш към нещо, или да принудиш за нещо не е като към човек на 30, но разликата е в детайлите, не в самата процедура като смисъл. При деца на възраст, в която още нямате супер активен диалог и добро разбиране на смисъла на всичко казано - императивно се подхожда. И не, не е насилие и незачитане личността на детето. Ще миеш ръцете, зъбите, няма да бъркаш в контакта, няма да скачаш от върха на пързалката, все тая дали разбираш ЗАЩО. Друг вариант - не е измислен засега и няма никаква драма в това. За мен поне. Хем аз съм от мега либералните родители тук смея да кажа, ама чергичка на сина си не съм била (извън драмата със спането), няма и да бъда тепърва.

Да, да. Перфектно разбрах още от първия пост на Стефи какво има предвид.
Просто точно в тази ситуация не намирам този проблем. Но и аз трудно ще ви убедя.