Vilia, опитвам се да следя и опознавам потребителките, поне в темите които следя активно, но невинаги успявам. Явно усещането ми, че си склонна да се паникьосваш е било правилно все пак Не е към теб лично, винаги в такива ситуации казвам да не се реагира емоционално, да не се действа по лична преценка (без нужното ниво на компетенции) , или по мнения в нета. Дано си се успокоила наистина и в бъдеще - ще имаш все повече такива ситуации - тренирай както се казва и не, не се умира, споко. Свикваш, ставаш спокоен и рационален с времето. Всичко ще е ОК.

Вени, има баби и дядовци, които си делят внуците, има и родители, които си делят децата... По мои наблюдения - общото между тях е, че те наистина не осъзнават, че го правят и се сърдят и подскачат когато им го казваш и показваш дори. Аз бях (и още съм) в ролята на Катерина в моето си семейство, та ти говоря и от личен опит. Не е да не ме обича баба, ама - братовчед ми е друга бира, бил е и ще бъде винаги и това е. Живее в чужбина от няколко години въпросния, не я брои за жива дето се вика, а го е гледала от бебе на месец... Аз я обгрижвам 16-та година, както и за каквото се сетиш... Емииии, а го чуе/види - а ме е прегазила като стадо бизони.  Пази Боже да го изкритикуваш нещо, с пълно основание при това - огън, жупел и добре няма някой ракетен комплекс на разположение, че да ни затрие... Не ми е ясен механизмът на възникване на този вид поведение, просто съм му свидетел и съм потърпевша от него чат-пат и съм го приела, че е такова и не се и тровя вече. Когато бях малка - тежеше ми, признавам си, но го надраснах. Може би зависи от това дали внучето е първо, дали се е грижила главно за едното, а другото е виждала чат-пат, все пак емоционалните връзки искат време, за да се изградят и утвърдят... Не знам наистина. Разбирам те, не оправдавам такива прояви с нищо, ама...няма и какво да направиш. Освен изводи и да не ги каниш повторно, хеле очаквайки помощ за децата.

май-май повторно гостуване няма да има и то мъжът ми го каза.

Има и нещо друго, така сме свикнали сами да се оправяме, че трети човек е странно. Хем има някой, хем не помага както искаш, та по-добре да си наемеш детегледачка и да нямаш емоционални драми.

Вени, живеейки тук и получавайки помощ от майка ми, която все пак гледа малкия както аз искам....страничния разход на нерви е толкова висок, че винаги бих предпочела външно лице на заплата. И никак и никога не схванах местната фобия по темата де.... Тая за "ама аз на чужд човек детето...как?!!!". Никой не  ми е гледал детето по-добре от детегледачката му, не ми е било по-спокойно, вкл. и на тема - не дължа мълчание и търпене на куп тъпотии от някого щото ми били помагал.
Та...осигурете си доходи, позволяващи ви детегледачки, пък бабите на гости ако ще идват - да е само на гости наистина. Мое си мнение разбира се.

Всъщност поканата беше жест - да види и да се порадва на децата. Дневен кампс за цялото лято на Ники+градината на Катето + 3 седмици Кате в нас, да я гледаме на смени и с помощ на детегледачка, щеше да излезе около 300$ по-малко, отколкото разходите по бабата. Но явно си правих грешни илюзии, че ще заобича и Катето по същия начин както Ники.

Аз пък не разбирам как няма да се радва на детето, ама ей на - хора всякакви.
Има късмет, че не ми е майка на мен. 

Ама то Блу, зорлем работите не стават.
Отношение към детето, подход и обич не можем им вменим.
Моята свекърва се оказа ... абе не можела температура да мери на детето - доктор  ,  вечно "ама тя точно преди да си дойдеш се е наакала", а то лайното втасало на дупето й.  Помощ, каква помощ, от кой, от къде?!

Относно помощ в отглеждането на децата от роднини, на мен лично ми се върти в главата онзи лаф: "Не им искам ни меда ни жилото"  Въпреки, че в моя случай - тази помощ е главно от страна на майка ми (с участие на баба ми) т.е. моите си роднини, където е лесно все пак да изискваш определено поведение спрямо малкия, пак има издънки и нерви (за мен), ама доволно.

Ей миналия месец, като бях по изпити, от една страна - супер, че мога да го оставя в С.З. да го гледат през цялото време, а аз да си чета на спокойствие в София. Иначе - трябваше да чета с него на главата и всяка седмица да пътувам за изпит, да се прибирам, че после пак, което си е и утрепия и разходи и загуба на време, в което мога да чета. ОК, ама когато се прибрах - установявам, че детето ми, което догодина ще е първокласник, за този един месец е научено от бабите да бъде хранено в устичката.  Да, точно както се храни бебе с пюренца. Естествено, последваха разправии, цупенки и драма с него, след като казах, че тази няма да я бъде и го накарах да се храни нормално сам. Попитах майка ми какви са тези неща и защо се е стигнало дотам, очаквайки някакво признание, че не е ОК това и няма повече така да правят. Обаче реакцията беше класическо набиване на чувство за вина в следния вид. "Аз по цял ден съм на работа, прибирам се капнала и оттам насетне се занимавам с него. Той се разсейва, яде по 40 мин. като го оставя сам, бърбори, блее, капе се, че трябва после и петна да третирам и дрехи да пера...Аз кога да си почина?!!! Като го храня аз - за 10 мин. е готов, всичко е чисто и повече не се занимавам с това. На мен така ми е по-удобно, като имаш претенции по въпроса, стой си тук и си го гледай ти." Ами така е то, няма безплатен обяд очевидно, дори при мама  Не се и разправях повече с нея, понеже тя е права за себе си, пък като ми прави услуга (не е длъжна все пак), явно трябва да се примиря с едно-друго, без значение дали по принцип аз съм права, или тя. Ако имаше вариант през въпросния месец да наема детегледачка за нещата, които майка ми върши с него и за него - определено бих предпочела това. Той да си ходи на ДГ през деня, или когато не ходи да го гледа детегледачката, майка ми след работа да мине за час-два само да го види, изведе на разходка, ако иска, просто ей така за свое лично удоволствие и да му се порадва, не като ангажимент по отглеждането му. Уви няма как да стане това.

Та...ни така, ни иначе е това с бабите де.  Хем е хубаво да ги има, да можеш да разчиташ при нужда, огромно облекчение си е дума да няма. Вкл. и от финансова гледна точка, понеже това, което мама върши безплатно е едно 1000лв. на месец, ако ще го плащам. Хем пък, когато отношенията не са "работодател-служител", няма особен мегдан да изискваш едно, или друго по отглеждането на детето, понеже моментално ти се хвърля някоя реплика като описаната по-горе и "увисваш". Пък "бонусът", че откакто съм се прибрала на всяко сядане на масата са разправии с малкия по темата :"Ама защо да не ме храниш ти, баба ме храни...", като въпросният цирк вървеше и на всяко сядане в ресторанта през цялата ни почивка, та минимум 3 пъти на ден да ми се качват нервите в ушите...хубаво си "починах" както сами се сещате. В добавка, майка ми (бяхме тримата там) всеки път "решаваше проблема" със: "Стига си се зъбила на детето, аз ще го нахраня!" и го хранеше де. Като допълнителната вметка беше, че аз отказвам, щото не съм искала да ме занимава малкия.  В един момент наистина се зачудих аз ли нещо не съм наред, понеже настоявам детето ми на 5 и половина да се храни само, при положение, че го прави отпреди да навърши 3 години, или тя е избила бушоните тотално. Ама с чуденки, или без - няма излизане на глава, освен ако не си вдигнем някакви страшни скандали. Пък последните два дни, когато дойде и гаджето ми и естествено бързо имаше коментар: "Вие какво го лигавите и го храните в устата дете в училищна възраст?!!!" - съвсем бях между чука и наковалнята и се оказах крива на всичките трима вкупом. Което ми осигури "разкошно" изкарване на рождения ми ден във вид - треса се от нерви и трудно се удържам да не ревна с глас. 

Иначе съм обект на завист от доста приятели и познати в посока: "Еххх добре, че майка ти е при теб и е на разположение да ти помага с Дани". Абе добре е, факт, ама ако не си светнат за детайлите де.

Иначе съм обект на завист от доста приятели и познати в посока: "Еххх добре, че майка ти е при теб и е на разположение да ти помага с Дани". Абе добре е, факт, ама ако не си светнат за детайлите де.

Как беше?! Чуждата кокошка е патка. 

С майка ми нямам проблеми. Каквото я помоля, ще го направи. Лошото е, че е толкова далече. Или може би заради това така слуша. 

Блу, тя и моята в общи линии слуша и подобни проблеми са рядкост. Ама може би от възрастта и хормоналните промени нещо...взе много да се проклети през последните години. Нещо като мен, когато съм с ПМС  , та опитвам и аз да проява разбиране и търпение. Да ми е жива и здрава, дреболии са това, ама аз се ядосвам, защото е къде по-лесно за всички ни, да не си отваряме подобни проблеми и ситуации, вместо после да ги оправяме, да късаме нерви, да повишаваме тон и пр. Ама явно съм сама в тази посока на мислене....
Цапал се бил, с по-течни храни се капел (ми нормално засега да се капе с такива). Тонове дрехи има по всичките къщи, вкл. у тях - кое малко, кое неспасяемо омазано. Бе слагай му чиниите, облечи го с някакви "домашни" дрехи и да си яде сам и да се маже, пък ти през това време иди се опъни с някоя книга и си почивай. После, ако се е изцапал - мяташ в пералнята и не ти дреме. Аз така правя  , "щото не ми се занимавало с детето" де. Ми не ми се занимава по този въпрос точно - здраво, право и ящно дете на 5 и половина да го храня в човчицата. Да не съм луда?

И моят се цапа, въпреки че е на 7 г. И баща му също, дето е на много по 7. Успокой майка ти! Няма изгледи някога да спрат да се цапат. Най обичам да ми ядат диня или череши без лигавник. Тогава и на сина ми му връзвам кърпа на врата, защото само хвърлям лекьосани дрехи. Ако някой знае някакво чудо, което да маха лекета, да си каже!
Иначе големият и той така яде - говори, пък вземи, че се сети за нещо, хуква нанякъде (ей това ме дразни, не обичам да се става от масата, докато ядем), блее и прочие. Особено пък сутрин, когато трябва да излезем след 7 за училище. Ама така, де. Детска му работа!

За петна тези: http://perilis.com/spot-cleaner/   http://eshop.niko-86.com/p/Obezmaslitel-Meglio-Limon   С уточнението, че обезмаслителя може да е всякаква друга марка, например този, който продават в ЛИДЛ - върши същата раУта. Давам просто верига, която има при вас със сигурност. При вас има и едни чуднички "писалки" на "Ариел", които си купувах по 10 и винаги имах в чантата си. Ама те бяха за баща му навремето. Той и фъстъци да яде ще успее да се окапе....

С едно от двете - няма петно, което да не съм махнала от коя да е дреха, вкл. тези на Дани. От едни мои дънки и автомобилно масло се изпари като с магия Обаче, щото като се омаже нещо и нали - взимаш дрехата, слагаш препарат, поразтъркваш го (аз с със стара четка за зъби го върша това), стои така някакво време и после в пералнята....та мама за да си го спести - дай да го храни гарджето все едно е кьопаво. То ако не беше някаква тъпа причина - ще се ядосвам ли? 

За петна от всякакъв растителен произход Spot струва 2 лева . Обезмаслител също ползвам много за мазни петна. Еврика - също маха петна. И един сапун за натриване директно върхи петното.

Офф,Jbrul права си да се ядосваш...и аз съм яхнала метлата тия дни с майка ми,питам я ще гледаш ли Алек 1 седмица ние да идем на море,тя" вземи го с вас имате нужда да отидете всички заедно на море,да се почувствате семейство"  онемях,честно.....казах и,че не е добре...та ние отиваме компания със големи деца,не с бебета и какво трябва аз да си лягам в 23 ч.а Вера и Владо да си стоят до среднощ навън с останалите,щото да се почувстваме като семейство и защото аз нямам нужда от почивка сякаш...свекърва ми ще го гледа в крайна сметка,но майка ми определено ме изненада...инак и аз не бях любимка на ни една от двете баби и ми тежеше като бях дете,сега не ми пука...явно,наистина не осъзнават,че делят децата...свекърва ми например Вера толкоз малка не я гледаше,ама Алек с удоволствие го гледа от съвсем бебе ,кефи му се много,дали защото е дълго чакан или защото е момче просто тя има двама сина и все казваше,че и е трудно момиче да гледа,въпреки,че за мен момиче по-лесно се гледа...да са живи и здрави,но с детегледачка е най-добре 

Алекс, ама права е майката ти бе!!! Какво е това семейство, в което и мама да вземе да отиде на почивка, която да е наистина почивка и за нея, а не просто смяна на местоположението на слугинажа а?!  Има и такива семейства, ама обикновено не са български... У нас масово все още е такова отношението към жените (майките), няма какво да се лъжем. И аз редовно се изумявам когато нещо подобно го изтърси видимо интелигентна и уж модерна жена, да не говорим ако майка ми снесе подобен бисер. Но явно още 2-3 поколения трябва да се извъртят, за да се промени наистина този манталитет. Само, че не виждам как ще стане, щом жени с такова мислене раждат и възпитават бъдещите жени и мъже. То така проблема се реплицира само.  Пък ти после върви обяснявай на едно "дърто магаре" с изкривено мислене и отдавна изградени навици, че детето (децата ви) са ВАШИ, а не лично твои и не си по-длъжна от него да ги гледаш, разбира се като наред с това въртиш домакинството и бачкаш, а той....ееее ми той ходи на работа и се изморява бе!  Ако си гледам и възпитавам сега сина по тази схема, нали разбираш, че в зряла възраст ще снесе същите "чудеса" като баща си, пък аз ще кърша пръсти с: "Еххх мЪр майка, ся що се развеждате?". Тя и бившата ми свекърва така ги кършеше, с дълбоко неразбиране, що пък не искам да изтърпя още година-две на сина й панаирите, ми те всички мъже така били правели, вкл. нейния собствен и "к'во толкова".... Признавам, че това е било от малкото моменти, в които съм губила дар-слово, понеже човек наистина онемява, поставен пред задачата да обяснява някакви очевидни, фундаментални и логични неща и що те бива да са така, а не онака.

Та докато сме на тези теми, да ви кажа момичета - главно от нас зависи, дали след някоя година бъдещите снахи и зетьове ще се оплакват в някой форум (или каквото ще е актуалното тогава)  от нашите собствени деца, вече в ролята им на нечий партньор в живота. И ако ние сега не си опичаме акъла - ще се оплакват от същите неща, от които и ние днес. И да си научиш детето на отговорност, съпричастност и други важни неща е процес, който започва буквално от бебешката и възраст и е мнооого лесно да бъде изпортен, без да се усетим. Аз по споменатата драма с храненето и това опитах да обясня на майка ми, да не кажа това главно. Казвам й: "Виж бе човек, по стечение на обстоятелствата го отглеждаме главно жени, има куп неща които все още не може да прави сам, за тях - ОК, ние ги вършим. Но ти какво послание му изпращащ така, подсъзнателно, когато буквално му слугуваш, без нищо да го налага м? Че тя ролята на жените е на обслужващ персонал, някакви робини там и стига да каже "щарк" - и някоя жена се просва като килимче." Позамисли се жената, поклепа и: "Е, ама той е още малък..."  Няма да падне по гръб я.  Иначе да я чуете как се възмущава, ако на нейна позната, или приятелка мъжа е търтей с този тип отношение към "женското царство" - косата ви ще настръхне. Обаче в "собствения двор" - не се виждат тези неща де...

Жбрул, аз днес си храних гевезето  тръшнал се да му отворя нов буркан лютеница, а има половин омазан в чинията ама не може явно да си я обере сам. Та майка ти я разбирам и без да са ми проблем петната и времето, в  което той ще стои на масата. Ама пък много ме дразни, че яде ходи някъде и пак така и цял ден ми е наложена масата и затова мине ли половин час питам "Наяде ли се" и  прибирам.
А с бабите явно всички сме на един хал, с дядовците е по-сложно да ви кажа  даже се карат като решиш ти да направиш забележка на детето Си

Имайте и нещо друго в предвид.Тези хора са на по 60 години.Отгледали са нас, минали са през какво ли не.Ако нашите нерви са изпилени, то техните са вече заминали.Искат само да се приберат от работа и да си починат, защото и около тях е пълно с идиоти.Моята майка след един нормален ден, в който покрай нея са минали около 100 човека, гледа мръсно и няма желание за нищо друго освен да седне пред телевизора.Какво остава да ходи след няколко годишно хлапе и да го гледа като нас в подробности.

Блу, разлика има ако бабата е нон стоп с вас и ако идва за седмица две през известно време.Аз го виждам по моята майка.Като е с племенниците не мрънка и прави всичко което сестра ми каже, сякаш компенсира това, че е рядко с тях.Виж с Моника е различно.Аз отдавна съм преживяла и това, че племенника е номер едно в нейните очи.За мен е нормално да имат фаворит бабите, да важното е да не го показват, заради децата, но имат масово по мои наблюдения.Виж малката е на баща ми слабостта и той като я види грейва, но и майка и татко се стараят да не показват това пред децата.Не ги делят, купуват им еднакви неща, водят ги на едно и също място.Стараят се

Ааааа, болната ми тема в последно време . Та значи вие се оплаквате от майките си , а какво ще кажете , ако свекърва ви е денонощно при вас . Ния вече не ходи на градина и сега ще я гледа дооооо средата на септември .Преди дума не даваше да се изрече да я вземе при тях да я гледа , хем ще си е вкъщи и тя , и хем живеят на морето . Ама то диването един път само я пробвахме за три дни уж да я оставим при тях , без да сме там ... и на втория ден ни я върнаха скоропостижно . Сега след като ни минат отпуските , ще я  оставим за седмица, та да видим как ще е .Лошото е ,че никога не е оставяна и гледана от други хора и е свикнала само с нас , но аз все викам на свекито ,че трябва да свиква все пак . Не може да е по -различна от другите деца и вече е по -голяма ,де. Хем не искам да звуча ,че се оплаквам , хем ... май така звуча , но повярвайте доста е трудно да съжителстваш с баби .То не ,че и майка ми да беше по -различно щеше да е . От друга страна впъти ми е по -добре като  я гледа ,щото знам ,че е нахранена , наспана и най -вече здрава .

 Алекс 77, с риска да те обидя , мисля че майка ти е права . Никой не ни е длъжен да ни гледа децата , смятам . Налага се , то е ясно , но пък да си в отпуск и на море и да си ... почиваш , ми няма как да стане . Аз от как ходя на работа мечтая да прекарвам време с дъщеря си и не мога чак да си представя да отида на море или планина , както ще ходим и да я оставя на баба й . Не че и до като не работех съм го правила . Не е упрек , само не се впрягай - просто мое мнение .Очаквам сега Жбрул на кръст "да ме разпъне" , че и дар слово има за това , при това - богат , ама нищо карай , хихи. 

хахха Дидомира, съжалявам обаче няма да ти оправдая очакванията. Аз вероятно съм от хората тук, които са почти болни на тема "Децата трябва да се гледат главно от родителите си, при това с активното участие и на двамата!". Все пак, поради тази причина се разведох с бащата на Дани навремето, защото човекът отказа да си изпълнява функциите на баща (трудно било?) и "забрави" даже да се прибира в къщи. Та не се подвеждай от факта, че гледайки сама дете, имам изкривявания по темата "как бива да е в едно нормално семейство' Моето си го гледам главно аз, до миналото лято не бях ходила никъде без него, хеле пък на почивка и не ми е тежало. Обаче не ми е тежало все пак и именно защото съм разведена и го отчитам това. Отивайки с Дани на почивка, аз съм само с него и ежедневието ни е като у дома в общи линии, просто мястото е различно. Няма край мен компания, с която ми се ще да остана до късно на маса, нито партньор с когото ми се дощява да се "усамотя", че да се подразня видиш ли от липсата на такава възможност. В ситуацията на Алекс обаче е различно. Именно, защото ще пътува със съпруга си и компания приятели, които са с големи деца. И в общи линии графикът на цялата компания ще е различен от този, който тя би имала, ако помъкне и Алек. Реално ще се чувства аутсайдер и за нея все "няма да може" това, което може за другите. Което си е чиста проба източник за генериране на напрежение в семейството, а не обратното. И съвсем разумно решение е взела. Що се отнася до бабите - те имат право да откажат да гледат децата (поне според мен) с едно "Ми не искам, не ми се занимава просто", точно защото не са длъжни. Ако го правят - това е жест на добра воля от тяхна страна. НО, който и да било, ако ще и майка ми, да дава наклон какво трябвало и било добре, или не било добре за живота в МОЕТО семейство  е просто неприемливо, независимо от повода да се изръси такава реплика. Все пак това са възрастни хора, които имат свои деца и които явно с консенсус са взели решение да пътуват на почивка без по-малкото си дете. Не е ничия работа, пък право изобщо - дори да коментира техните решения, камо ли да се бърка в тях и да настоява да си ги променят.
Иначе, пак си е личен избор и усещане на една родителска двойка, дали би отишла където и да е без детето си, дали би се чувствала добре така, дали не... Ето ти (вие) например сте от хората, които няма да се чувстват добре някъде без детето си. И естествено - няма защо да правите такова нещо, щом не ви е ОК. Аз обаче не съм от тези родители, Алекс явно също не е, както и много други родители не са така и тяхното - пак не е "грешно", просто е различно от твоето. Важното в такива ситуации за мен поне е - самата родителска двойка да е на едно мнение по такива въпроси. Пък околните какво мислели по същите няма абсолютно никакво значение.

Ако все още бях омъжена, задължително щяхме да ходим на две почивки. Една с детето и една само за нас с баща му, в компания на възрастни, където заниманията и забавленията са доста по-други. Просто считам, че всяка двойка бива да осигурява някакво време чат-пат (дори рядко, дори да са 2-3 дни) само за себе си. Иначе обичайно нещата от "правим си деца, защото се обичаме и ни е хубаво заедно, неусетно се обръщат на заедно сме, просто защото имаме общи деца". Не е да не съм го виждала при куп приятели това и лично за мен никак не е ОК като явление. Връзката ни с партньора също се нуждае от грижи, така както от грижи се нуждаят децата ни. И при добра организация - няма никакъв проблем да се случват и двете.

Разбира се, пишейки горното нямам предвид мама и тати да си ходят по почивки и всякакви екскурзии само двамата винаги, а детето им да не помирисва море до абитуриенския си бал, че то с дете - не е баш почивка.  А, че няма драма някои от пътуванията на мама и тати да са и без детето все пак. Предвид възрастта на Алек сега....дреме му на памперса дали ще го заведат на море, дали няма. На кака му й дреме обаче и нея ще я заведат. Реално Алек би си изкарал много по-добре една седмица в провинцията при баба на този етап, не да го мъкнат по хотели и да се сдобие твърде вероятно със сегашния дрислив вирус и пр. драма. От опит го казвам това.

И преди да ожалиш Дани, че с такава егоистична майка, почивчица не вижда миличкия... Споко, направо се разцепва от ваканции. Аз го заведох в началото на месеца за една седмица. Прибрахме се за 4 дни и сега е на почивка с баща си, та над половината месец го изкара по курорти. Аз в събота отивам на море с гаджето за седмица, да. През това време той ще "страда"в къщата на другата си баба, беснеейки с братовчедите си, пък там угодията и лигнята за него са неописуеми. Откровено казано, където и да го заведа - няма да си изкара по-добре отколкото при бившите ми свекъри. Та гузна съвест, че не съм го взела с мен и този път - нямам. Пък и откровено казано, на мен ще ми се отрази добре една седмица извън амплоато ми на майка, малко да рефрешна психически от нервите дето ми се струпаха тука последните месеци. И детето ми определено има полза от една поотпчинала и по-спокойна майка, а не от кукувицата (каквато съм в момента) събуждаща се в 5:30, в дива паника, че закъснява за някъде, че нещо е забравила да свърши...пък то в момента нямам ангажименти.  Може и някакви старчески изменения да ме спохождат вече и на това да дължа подобни ефекти, ама те няма да отшумят със сигурност, ако още малко взема да се понапрегна за нещо.

Та в общи линии, аз поне не съм фен на това децата да бъдат "наритвани" постоянно за отглеждане от баби и друга рода, а мама и тати да веят байряка, все едно деца нямат. Не съм фен и на другата (актуална сега) крайност - никъде не се мърда без децата, дори когато има вариант това да се случи някой път, защото така едва ли не сме лоши родители. Ами не сме лоши родители, съвсем нормални сме си.

Jbrul-че , радвам се , че не ме "нарита " с това мое изказване . Да , права си , очаквах друго , но ти толкова тактично го обясни , щото аз не мога . А ,бе ти да не си объркала професията си ,бе жена !!

Сега сериозно - въобще не погледнах колко е голямо детето на Алекс /видях вече/ . Връщайки времето на зад , изкарвайки ужасен рота вирус заедно с детето си /беше на 2 год/ ... мдааа, сигурно не бих я завела на море толкова рано . Та тя миналата година беше на три и пак се разповръща , слава богу леко мина всичко .Общо взето и до като не работех /миналата година / с нея къде ли не отидохме , пък баща й тук си работеше и само пари ни даваше като свършеха .

 Свекърва ми постоянно ме обвинява ,че съм "меко казано" обсебена от детето си , макар аз лично да не мисля така . Както и да е ..  . При нас с мъжа ми може би опцията някой да гледа Ния , пък ние да се печем на плажа  , въпреки че и двамата сме от там и винаги отсядаме при майка му и баща му -просто няма и аз даже не съм и си го помисляла . Винаги съм казвала обаче , че до като я родя доста я почаках , доста се наживях и не ми пречи да съм "обсебена" сега , както и ме обвиняват . Ми то това е да имаш дете ,не съм и очаквала друго .
Написах по -горе това , по скоро гледайки вече от ролята на майка , но на четиригодишно дете .И двете знаем ,че става доста по -лесно и аз проблеми да ходя с нея където и да е - нямам. Даже се майтапим с мъжа ми - какво ще правим двамата , ако отидем някъде сами .Ми то скучна работа , бе. Разбира се , не говоря когато сте много хора , но пак не бихме имали проблем , щото пак казвам,че е вече голяма .
Та Jbrul, всичко написано от теб е вярно и съм напълно съгласна .Просто не се изказвам толкова добре , като теб . Обменяме си мнения просто .