Добре дошли в новата тема!
Здрави дечица, усмихнати мама и тати!
И много весели дни край морето или в планината.

Записче! Пожелавам много щастливи летни дни на всички дечица и техните родители!

Да попитам някой ползвал ли е бебешки пояс? Аз съм се ориентирала към този, но не знам подходящ ли е за бебе на година и два месеца: http://baby.galix.bg/6221/%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81-56585.

Да попитам някой ползвал ли е бебешки пояс? Аз съм се ориентирала към този, но не знам подходящ ли е за бебе на година и два месеца: http://baby.galix.bg/6221/%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81-56585.

подходящ е, бебето си седи вътре, няма как да излезе или да потъне.
ние ползвахме такъв на подобна възраст.

Привет.
И ние бяхме взели такъв пояс за Моника, но тя не го хареса.Ревеше всеки път като я сложихме в него.Влизахме като някой я носеше в себе си.А най-много седяхме по брега, където водата и беше до коленете и тя се кефеше и пищеше.Тази година няма да визмам никакви надуваеми екстри, защото  само ги разнасяме напред, назад.

Аз пък съм се замислила за пеперуди тази година за пеперуди само. То плажуване ясно че няма да има.

Имам дълбоките съмнения, че Нора изкара варицела тихомълком.

Запис и от мен
Авалон,как така? Без обрив ли?

Алекс общо  6-7 пъки,  които изтървах  момента на мехурчета.  В сряда вдигна по обед температура 38,4, още в яслата й дадоха панадол и до тук с температурата. В четвъртък сутринта бяхме при педиатъра, видя една пъпка на рамото и каза да я  следя. Тя стана твърда, големичка но толкова. В четвъртък по нощите я обличах  чисто мокра беше, имаше като обрив на бедрат отзад, повече от към вътрешната страна , но напоследък не ми дава легнала и права й сменям памперса и не дава диването, не можах да я огледам и я намазах с ментолов спирт и фенистилна сляпо,  реших от жегата., понеже са и близо до пелената.  В петък пак така малко на сляпо, но джинджира и ментол. Ама кой да се сети за варицела.  В събота вече понатиснах положенито и успях да ги видя и снимам. В неделя бяха на тъмни струпейчета вече (а в събота от джинджирата в средата бяло, където е полепнало ). Консултирах се с педи, тя рече, че напоследък имат много нетипични прояви, че и инфекционистите  намират за странни прпяви. Не ми се иска да я дупча само за да видя антителата, но ще мо седи като едно на ум  когато се наложи кръвно изследване да пуснем и това. Свеки е водила детска консултация, верно мнооого отдавна,  и  за нея 1:1 това са завяхващи варицешни пъпки. .... Ама голямо описание уф. А, почесва се по главата, но то от как е топло  , кой не се почесва, пък и много коса нищо не мога да видя, да не говоря колко дава .... редовно е несресана завалийката. Та така.

С каква мажете мокри рани?
Падна Марийка онзи ден, жулна се над горната устна, ОК. Но, хвана коричка и докато не я махне не мирясва и отново потича кръв. Така, няколко пъти, не разбира да спре да я чопли.
И още, как са се справя със следното: играе на площадката и изведнъж хуква да бяга, ама бяга яко, не успявам веднага да я настигна. Днес избяга на улицата, като се измъкна от ръката ми, добре че коли нямаше. Но предната вечер е избягала от баща си и една кола е набила спирачки. Той толкова е видял кога е хукнала, но факт е, че бяга и се смее на глас.

Кати, купих такъв пояс миналата година. Както тогава, така и сега моята госпожица не го иска и пищи като я сложа в него. Имам и други разни надувни глупости, но не иска нищо, освен топката.

За рани съм взела сулфатиацол , не му знам търговското наименование.
С другото се справяш със спорт - спринт на къси разстояния и ... стискаш зъби докато отмине периода  омммм. Аз за сега това практикувам, друг метод не съм открила. И още - без количката никъде не мърдам, а по площадките все още ми е мираж това да седна на пейка, както ми е мираж и това да я водя за ръка. Преди качулките ми бяха мааалко  от полза.

Авалон,от това описание и аз мисля,че е варицела колкото по-рано я изкарат толкоз по-добре,че нашия татко бе на 36 г. като я изкара с каката и бе кошмар
Стоека,аз ползвам Цикатридина спрей в такива случаи

Ох, жива да не бях, иначе седи си цикатридината на рафта.То една глава за кое по- напред 
За варицелата бих почерпила ако съм сигурна. Зимата имаше в яслата, тъкмо беше навършила две години .... още малка ми се виждаше да я кара, ама не я спрях де.

За мокри рани аз ползвам йодасепт крем. За тичането и до ден днешен на площадките съм плътно до нея, а по улиците я държа много здраво за ръката, ама много.И съм станала много бърза на къси разстояния

За пояса и Иво същата работа, влачеше едно такова пате пояс по пясъка и скачаше върху него, но колкото пъти опитах да го сложа в него, имаше писъци и ревове.
За мокрите рани ние стигнахме и до хирург, не че беше много страшно, ама успя да ги замърси и ходихме на превръзки в края на миналия месец + болнични 3 дена за мен и почивка за него от яслата и яко дебнене да не ходи в пясъка, прахоляка и да не си играе с водните пистолети на децата. И аз съм много добра на къс спринт (стигам го, дори когато е моторизиран с кракомобила), приказвам, наказвам (прибирам в къщи), странното е, че ако по-малко дете хукне към улицата, го връща, а той все се опитва да наруши границите.
Проблем ми е вечерното прибиране, засега единствено минава номера, че излизат комарите и ще ни нахапят, но това чак към девет часа вечерта.

stoeka71, моят син след като проходи, нямаше момент на ходене, тичаше почти непрестанно. Винаги излзиам с него с удобни за тичане обувки, като беше по-малък ходех плътно след него. сестра ми ме питаше тогава защо не седна за малко и не го оставя да си играе сам, сега, когато и тя има дъщеря, ме разбира идеално. И не на последно място -тренировките ми 3 пъти седмично ме държат в добра форма, за да мога да реагирам достатъчно бързо. Ако не можеш да я удържиш на улицата, носи я наръце. Още нещо, за по-дълги разстояния винаги използвам количка, че и досега. Явор няма нищо против да си се вози и за мен е иделано. Свалям го чак когато сме в парка или на площадка и т.н. Вие сте още малки, защо не използваш количка?

Моника, ревеше, тръшкаше се, въргаляше се по земята, защото иска нещо си.На оживена улица.Държа я за ръката през цялото време.Сценката е неописуема, но аз знам какво е да се стрелне с пълна сила към улицата.Стискам до посиняване.Диването не ще да седи в количка, иначе да си я бутам още, но не.Разкопчава се, става в движение и т.н. екстри.

Ако Мария седи в количка, вози я, може да е до площадката която е на 10 метра от вас, да не ти пука, сигурността им е на първо място.Аз още си жаля за моята количка, защото това дребното сега ми изпива соса, а преди беше лесно-мятам я вътре и я бутам където аз реша.И пищи, ама пищи все едно я коля.Иска нещо си или да ходи нанякъде и пищи.Без тъпанчета останах.За хората не ми пука, искам да се приберем живи в къщи.

Като почне много да ми се дърпа и върти (пък си и тежи вече), застопорявам го м/у краката и държа с ръце, след което вече пищи, но дава да го водя за ръка.

Мдааа, така е и при нас в количката  на прибиране - пищене, изпъване, огъване .. но не може да си разкопчава коланите. Два дни съм без кола и пак с количката до яслата, защото малар и на близо е невъзможно продвижването тежи,  огъва се и на ръце не мога я удържа. А за ръка ако я хвана и не пусна ляга на асфалта и няма ставане. Реално САМО в градската градина и на гребната е на самоход и пак съм зад гърба й.

Площадките са до блока, просто на 5 метра. Точно 3 на брой, затова без количка ходим. И аз ходя с платненки, нищо че е лято. Тичам аз, не ми пречи да бягам, но в тоя град в момента е пренаселени. Деца, хора, колички, тротинетки, коли забутане и т. Н и като хукне, те ми пречат да я хвана бързо. Кошмар, днес вече и глас повиших. И с писъци се прибрахме, а аз съм изпохапана от нея. Започва и да хапе, като не става на нейното. Обеснявам, говоря, показва как другите деца слушат, е не и не. На моменти ми идва да я ошамаря по дупето, но все още съм успяла да се въздържа, че е и без памперс.. Ама кога ли ще си изпусна нервите незнам. Стискам зъби, обаче сякаш не ме чува какво и говоря. Ето падна, удари се, тече кръв и въобще не се стряска, ами още по големи бели прави.
А в количката не иска колани, започват писъци. Ако е без тях, решили става в движение и скача. Иска да върви, ако знаете само колко път извървява на ден, не дава да я нося -  иска ходи Мими -  и толкова!