Кафенце, хайде и аз да "припея" на
Мели (и не само), но през последните години особено - все повече се убеждавам, че "нужда от роднини" имам аз, а не детето. И то всъщност - имам нужда от изброените от нея неща, които всички (предполагам) по инерция считаме, че бива да получим и очакваме да получим от роднините си. Както е казала и
avallon , в нашето все още супер патриархално общество - "семейството, роднините, родът..." са някаква "свещена крава" и по презумпция - следва да се нуждаем от тези хора, да имаме някакви "канонично зададени" отношения с тях и пр. Това за мен поне, е доста архаично разбиране на ситуацията с роднините. Убедих се също така, че споменатите от
Мели функции - могат да бъдат изпълнявани и от нероднини и то много, много успешно. Както за мен самата, така и за Дани. Давам пример. Въпреки, че синът ми си има двама живи и здрави дядовци, както и две баби, с единият си дядо (баща ми) се вижда веднъж годишно, или по-рядко. Баща ми е пълна издънка като родител, та и като дядо нали...какво да очакваш от него?
Един внук има и даже рождения му ден не може да запомни. Не считам за особена загуба за Дани, че не си общува с него почти. Бившият ми свекър е детишар и желание и умения има да се занимава с внука си, но все още работи много активно, също не го вижда особено често, макар че в сравнение с баща ми е шампион в това отношение. Моите родители са отдавна разведени, а сегашният мъж на майка ми е с Дани, около Дани и се занимава с Дани буквално от раждането му. Въпреки, че нямат кръвна връзка - той е човекът, който може и ще (само да ти се слуша) да ти разкаже за всички етапи на развитието му до момента - кога се усмихнал, кога е започнал да подскача, да ходи, какво и кога е ял, казал и пр., така както аз и майка ми бихме могли. Понеже той е човекът постоянно контактуващ с него и изпълняващ всички онези функции, които следва да имат биологичните му дядовци. Детето е щастливо в неговата компания, търси го, имат си свои игри, ритуали, навици и пълноценна, емоционална връзка. С майка ми на шега го наричаме "дядото по чл.64".
Дани си има и чичо и леля, които също го виждат рядко, а ролята на "леля" - реално я изпълнява моята най-близка приятелка. Така, че изобщо не си слагай на сърце подобни неща, като чета и писалите преди мен...на кого роднините са покойници, на кого са просто в лоши отношения, на кого пък (както при мен) - без да сме в лоши отношения - нямат особен интерес към детето и контакт с него, тези които са се преместили трайно в чужбина - също не могат да разчитат на роднини за нищо, дори да са в добри отношения със същите... Децата имат нужда от поне един стабилен, обичащ ги, даващ им сигурност родител до себе си, пък останалото е "бонус" и ако се случи да го има. Ако не - не е драма. Не и за децата, тя е за нас по разни причини.