ra40,такива са ни "битките" - неравни  . Предполагам, че дедето просто има нужда от повече сън все още. Ще споделя моя опит. До към година и половина предиобедните ни разходки силно се ограничаваха от този сън между закуска и обяд. Докато се облечем, докато се натоварим на количката и то станало време да се прибираме  . Аз предпочитам да се храним у дома, а при захранването ми се струва задължително  . Когато отидохме на село обаче, изведнъж нещата се промениха. Будеха се по-рано, играеха до около 12 и после си спяха само следобеден сън. Нищо не съм правила, за да ги вкарам в този режим. Идва си времето за всичко  . Е, понякога трябва малко побутване, но обикновено естествените неща се случват и без наша помощ  .

Весе, всяко детенце е различно и не виждам смисъл да се притесняваш за сядането.
Относно подпирането не знам дали има полза от него. Аз не съм подпирала с възглавници, смятам че е излишно и дори опасно. На 6 месеца започнах да я поставям седнала и смених зимният с летния кош. След седмица вече стоеше стабилно. Та..мисля, че няма много връзка с подпиране, а по-скоро до готовност на детето. То си му е заложено в природата и рано или късно ще му се случи. Все пак това не е някакво състезание.

Благодаря ви за отзивите за обувчици. Вкъщи я държа напълно босичка, а за навън май ще заложа на Беко или Капчица. Харесвам и Атипас,  но не стават за лятото. Поне така ми се струва.

Поздрави от една 9-месечна Слънчогледка

Много е сладка! Да е жива и здрава!

Здравейте, благодаря за отговорите. Заведох го при педиатърката и тя каза, че й прилича на алергия явно от някакво растение или прах /нали по цял ден сме навън и всичко в устата или ръцете мръсни в устата /. Каза да пие Ериус , но ако се задълбочи ще го водим в Кожния диспансер. Сега ще го видя тези дни как е. Дано се пооправи. Раче, мажа го, че е к много бяла кожа. А относно преминаването в един дневе сън и при нас стана изведнъж, не съм го мъчила.

Бомболини, идва сезона на пъпките. Ще се оправи детенце. Може и много лекичко с ментолов спирт 1-2 пъти да го намажеш. Ако е алергия и алергозан  може, поне аз бих предпочела да мажа вместо да давам през устата.

Синеочка, на твое място бих изчакала със закупуването на обувките до момента на прохождане.  Нора с късното си прохождане, ей така от мерак чифт ботуши и чифт обувки си останаха неизползвани.  Пък и  лятото босо дете в количка  , какво му е.

За изправяне, лазене, ходене - за мен е колкото до физическо развитие, толкова и до характер и темперамент, не бързайте момичета.Всичко ще си дойде на мястото. Ако има проблем педиатъра ще каже и насочи за консултация при специалист, само попитайте.

Здравейте,
На мен никакво време за писане не ми остава. Сега обаче не можах да подмина въпроса на ra40, защото за ей това нещо не чаках да му дойде времето. Вече не издържахме физически със стоенето до 12 вечерта и се наложи да им махна принудително сутрешното спане. Просто ни разказваха играта в продължение на няколко седмици ..... При нас се случи периода около празниците, та имаше повече народ вкъщи. С всеки изминал ден ги слагах да спят все по-късно ... 15 минути да са, вземах им ги от сутрешния сън. Точно за периода около часът на заспиване приготвях някакви нови игри, че да им е интересно и да се залисат с тях. С всеки изминал ден избутвах часа на заспиване по-късно. Спомням си, че даже по едно време давах обяда в 11, че като заспят към 11:30, да спят поне 2 часа. За около месец се получи, изместихме заспиването към 12. И сега има дни, в който стават към 6 и естествено не успяват да изчакат до 12 за заспиване, но просто лягат когато им се доспи и си спят 1-2 часа, а вечерта заспиват по-рано. 
И така и така съм се разписала, да взема да питам нещо. До каква възраст се затварят фонтанелите? Хлапетата са вече на 18 месеца, а фонтанелките са си доста отворени. Има бая място още и не виждам как ще се затворят за 1-2 месеца. Лекарката им каза, че няма място за притеснение, били зимни бебета и затова. Не каза да увелича приема на витамин Д, даже каза да го спра през лятото. Ама аз си го мисля .... Даже и симптоми на рахит започвам да виждам - девойката постоянно и е мокра главата като спи. Направо локви оставя на чаршафа, а все още не е толкова топло.
Хубаво лято, момичета и момче!

Раче,аз малко понасилих нещата и при двамата имаха навика да заспиват към 12 т.е. малко преди да се приберем и обядваме,ужас...любимо ми беше Алек да заспи в количката на 300-400 м.преди входа...е,познай събуждам го и го вадя от нея да ходи и тъй се разсънваше,че до 14 ч.няма заспиване ама пък си спи поне до 17 сега понеже е при баба си втора седмица и нещо рано ставал сутрин та тя го хранела по-рано и съответно по-рано заспивал....офф,да мине и тоя изпит в петък и си го вземам че ще трябва да го вкарвам в пътя с режима...

Мили момичета, кога започва възпитанието при най-малките?
Четох противоречиви неща в нета, примерно винаги ли когато детето се разплаче се втурвате да го успокоявате или не. Едното ми момиченце плаче много и при най-малкото нещо, докато другата е много спокойна. Разбира се и на двете се стремя да им дам много обич, гушкане, люлеене...но усещам, че едната остава пренебрегната за сметка на другата.
Как процедирате вие, когато детето плаче без да има видима причина за това?

Как процедирате вие, когато детето плаче без да има видима причина за това?

Здравей, в случаите, когато плачът е наистина без видима причина, аз изчаквам малко време и я питам какво й има. Разбира се, знам че няма да ми отговори. После я вземам да я успокоя, давам й водичка. Понякога плаче за абсолютни глупости.

Танита,  без да съм запозната с отглеждането на близнаци. С особен респект съм към вас   . Все пак си мисля, че е до характер. Вие и ги имате по две, два различни характера. Не мисля обаче че бебета се възпитават. Може много да греша. Много е първично при тях,  всичко е ... инстинкт някакъв, не зная как да обясня. Мозъчетата им не действат на ниво причина и следствие. Всичко е толкова неосъзнато. Бих гушкала до колкото мога и това е . Сега се наслаждавам на всяко гуш  (колкото и да не ми е до това )  защото знам,  че времето ще отлети и страшно ще ми липсва.  Малките лисичета първо интуитивно усещат, после съвсем съзнатлно и изнудват и то само как. Възпитанието според  мен идва с комуникацията с възможността да се обясни нещичко, да разбере детенце някак, поне частично кое, какво, защо.
Аз все още удрям на камък, защото когато започнахме да почваме да се разбираме дойде и великото голямо тръшкане  съпроодено с пълното оглушаване по каквато и да е иначе разбираема тема , т.е. и залисването не се получава.
Следвай интуицията си - това бих те посъветвала.

Танита, рано е за възпитание.
При близнаци е ясно, че няма как и на двете да им се обръща внимание едновременно. Не се притеснявай! В един момент свикват (така твърди моя близка приятелка, майка на близначки).

Благодаря ви за съветите;-) И аз си мисля, че е до характер, но все се шашкам да не би да не правя нещо както трябва. Примерно четох Спок, че препоръчва да се оставят да плачат ( примерно когато не могат да заспят). Първата вечер бебето щяло да плаче 40 минути, втората 15 и накрая щяло да спре да плаче и само да заспива.....
Аз 40 минути не мога да го оставя да плаче само, според мен ще се невротизира още повече което и да е дете....не знам

Да бе да, щяло да спре .....  ,  някое може и да спре.
Танита, след 40минутен рев освен да си докараш нервна криза и чуство на вина, друго не знам да постигнеш. При това не става дума за еднократно такова преживяване и то с неясен резултат. Много е лесно, чудесно би било да се гледат децата по книга, ама нали - за всяко едно да има отделна написана такава.
Аз д-р Спок въобще не го долюбвам. Остарели , твърде много при това методи от миналия век, има няма 60-70 г.назад. Преди, когато нямаше интернет тази книга беше цяло съкровище, има много какво да се научи , но не всичко. То са културни особености най-напред. Все си мисля, че американците са по- студенокръвни и не се впрягат за някакъв си рев.

Танитка твоите са бебета малки.Аз на твое място бих си взела един слинг и бих носила по ревящата в него.Моя опит с ревящо дете без причина показа, че те търсят близост и сигурност.До около 7-8 месеца Моника започваше да реве и пищи без видима причина, изнервя се и наставаше ад.Помагаше носенето в ерго раница или на ръце, но тя много тежеше и за това раничка.Дали аз или баща и я взимахме нямаше голямо значение важното е да е до човек да усеща топлината и спокойствието.И да кажа случвало ми се е многократно да бутам празна количка и да нося Моника в раница.Възпитанието започва след това, мноого е рано да мислиш за него от сега.Сега са само за гушкане твоите принцеси.
За заспиването специално имаше период в който не можеше да заспива, не знаеше как и пак така успявах да я приспя в раницата.За сравнение сега спи сама в своето легло и не иска да дойде да се гушка при мен.

Tanitа, разбирам, че ти се иска да дадеш еднакво внимание и на двете, но няма как. Сама си разбрала, че са отделни човечета, макар и родени по едно и също време. Различни характери са и ти първа ще усетиш към кое бебе как да се отнасяш според особеностите му. Ако бебето плаче без видима причина, можеш да изчакаш, за да видиш дали ще се успокои. Чак тогава гушкай и успокоявай. Може и за 5 минути да е, но лека полека ще видиш дали има ефект. Вниманието не може да се дозира по равно между двете. Важното е, че им даваш любов и грижа и те го усещат. Грижи се и за себе си обаче  . Ще има рев и за вниманието на мама, тогава гледай да си по-твърда  .
Това със слинга и раницата е добра идея, но ако можеш да ги избегнеш, е по-добре според мен  . Щото и другата бебка може да има периоди на рев и ще стане... дявол на магаре  . Като понатежат, ръце и кръст няма да ти останат за носене. Пак ще кажа - мама им е много важна, а мама трябва да е здрава, за да може да гушка  . Най-приятелски съвет, от опит.

По ред причини, между които вероятно и по-голям инат и коравосърдечие от моя страна  , избягвах да ги разнасям на ръце без нужда. Под нужда разбирам колики, някакво друго неразположение, мокра пелена и подобни. Насила съм се въздържала понякога да не грабна плачещото бебе, след като знам, че е нахранено, оригнало се е и е сухо, но пак реве. Постепенно се успокояваха. Не съм ги приспивала на ръце. После това ми се отплати, свикнаха да заспиват сами, без да има някой друг в стаята. Моите не бяха и от най-ревливите. Но пък и не заспиваха веднага. Оставях ги да си играят в кошарите, докато заспят, а после влизах да ги завия. Така си създадоха някакъв режим. Да не излезе, че у нас е казарма  . Много ги гушкам, а сега за моя радост и те имат желание  . Е, юнакът по-малко, вече се прави на мъж  .

avallon, д-р Спок е вече само търговска марка  . Книгата е силно осъвременена от други лекари, а от оригинала са останали само кратки цитати. Но съм съгласна с теб, че има културни различия. Все пак с рева, в разумни граници, може да се получи добър резултат.

maury, не съм сигурна до каква възраст е нормално да се затворят фонтанелите, но не се притеснявай излишно, щом педиатърът ти е казал. Ако искаш, посъветвай се и с друг лекар. Доколкото знам, не е проблем да продължиш да даваш вит. Д.

Беата е права, ти си майката, ти усещаш най-добре от какво имат нужда.Води се по себе си, по нуждите им, по това какво ти мислиш и какво вярваш че е правилно.Никой не е на твоето място и не може да даде адекватен съвет.

Благодаря ви, момичета, знаех си аз, че тук ще получа смислен и адекватен отговор на терзанията си;-)
Взела съм си един слинг и ще опитам, но с кръстовете вече имаме сериозни проблеми двамата с таткото, те вече си тежат - 6 и 5 кила.
Всъщност, както във всяко едно нещо - цаката му е в "мярата" - точна рецепта няма.
Хайде и нещо весело от мен:
https://www.facebook.com/awwwlovers/videos/vb.482410311959257/500514696815485/?type=2&theater

Плюса на слинга или ерго раницата е че не натоварват кръста и гърба.Аз имам големи проблеми с тези части от тялото, но малката можех да я нося до 11 кила в раницата.За сметка на това китките ми дадоха фира много рано и едва я вдигах на 6-7 кила, беше ад.

Maury,мисля,няма място за притеснение, относно фонтанелите.И на нашето момче все още не е съвсем,макар и да сте с месец по-големи. При зимните бебета било така./консултираме с добър специалист в София,за това говоря с увереност/ . А защо реши ,че изпотяването на глава е признак на рахит??? Не бях чувал  . Теодор също много се поти.Възглавницата му е мокра при всяко ставане .Ама ,като  знам баща му ,че е абсолютно същия,ако ще и на Северния полюс. :Lil: А добре си спомням,че и баща му ,на баща му беше същия... Може да е просто ген??? Темата за възпитанието и на мен ми е интересна. Все ни се струва ,че още са малки ,а така разбират и помнят...като "два слона"  . Направо ,не съм очаквал,че "чистото съзнание" може да е толкова "жадно" за всякакви неща....

ra40,  а защо толкова настоявате за 1 сън през деня? На ясла ли ще тръгва? макар, че дори в яслата ги слагат преди обяд по-малките, които си имат още нужда от това.  Опитът, който имам с моите 2 деца е коренно различен. дъщеря ми си беше изградила перфектен режим, понякога заспиваше по-дълго следобед, но като заспи, спеше по 3 часа. Въпреки това вечер в 9 я слагах да си ляга, без значение дали заспива или не, знаеше си,че е време за  лягане. и досега нямаме особени проблеми с вечерното лягане. Виж малкият бандит е друга порода. той ако има как въобще да не спи, ще го направи. заспива супер късно вечер -в 12,1 часа и т.н. Събота и неделя, когато е по цял ден вкъщи, въобще не спи през деня и пак изкарва до 11 вечерта. Като беше бебе се събуждаше нощем да поиграе по 2-3 часа всяка нощ. Виж сутрин го нося почти спящ в яслата, сутрин му се спи, ама няма как. Относно плача и гушкането, винаги съм гушкала. при дъщеря ми без какъвто и да е успех. Тя беше изключително ревлива, а и не обичаше да се гушка особено, така че с гушкане или без все си ревеше. Синът ми - едно изключително усмихнато и лъчезарно дете, което просто ти се иска да гушкаш. И си го гушках с пълното съзнание, че за последен път гушкам моето си малко бебенце, и ми носеше огромно удоволствие. Това са неповторимите моменти, които няма да ти се върнат. А иначе ако се разсърди за нещо, и той може да пореве доста дълго време.  Инат имат и двамата, но го показват по различен начин.

Танита, при мен се случва и двете да плачат. Избирам по-ревящата и другата се успокоява сама, явно солидарен рев. Съответно ако не съм уцелила ги разменям. Ако трябва да храня едната, а другата плаче я следя по часовник да не се тръшка супер много или седя до нея. Маймунарник е, пея, правя и някакви движения с ръка, много ги харесва. В един момент и аз като теб бях с впечатление, че едното бебе все приспивам на ръце, а другото си заспива само в кошарата. Сега е обратното. Общо взето гледам, което е по-неспокойно да получи повече внимание или нужното. Сама съм и не разнасям ако не е крайно належащо. Кръста вече не ме боли, но имам дълги и болезнени спомени и без носене и не бих си ги върнала. Сега се случва да не спят заедно и аз забавлявам будната и пак така ми е гузно, че на едната повече съм пяла или говорила  май няма да премине вината, че някой получава повече. Вечер гледам да гушкам и баткото, че той пък съвсем ми остава на заден план, а се връща изморен и е доста изнервен.
Тия котета са уникални. Нашето баткото го завива и то милото седи завито и не мърда поне 5мин., често се крие от него, но като го е нямало цял ден го посреща с радост  Много изтърпяват милите.
Синеочка, прекрасно детенце!