Здравейте, момичета!

Честита радост на rosss и cvetence! Да са ви здрави и палави децата.
Ех, Mirracles, и аз се събуждам рано от ритничета. Няма да се разберем с този режим на дребния. 
При мен всичко е ок, надявам се така да си остана до термин. Малко изпуснах май килограмите, но и движение нямам особено, а съм постоянно гладна, гладна ...

rosss и cvetence87, честити бебчета и от мен и  бързо възстановяване!

Силвия, здравей!!! Често си мислех за теб и се радвам, че всичко е наред. Виждам, че и вие чакате момченце... За движението и упражненията, бих те посъветвала да положиш усилия, не толкова зарари килограмите, колкото за твоето здраве и добро физическо състояние. Моят личен опит е, че откакто започнах да ходя всеки ден около час, някъде около 4-5 км., се чувставм много по-добре. Не само физически (вече съм много по пъргава, жива и не се изморявам така бързо), но и емоционално: чувствам се много по-доволна и удовлетворена. В начлото, когато започнах с разходките се задъхвах, не можех да поддържам бързо темпо на ходене, но това е само вначалото. Постепенно започнах да се чувствам много по-уверена и с много повече сили и възможности. Просто човек трябва да се задължи да го прави в началото, но после се превръща в необходимост.
Горещо го препоръчвам на всички бременни момичета от темичката. Плуването също е невероятно добре за бременни, но изисква повече време, освен ако басейнът не ти е в двора...

За килограмите, не знам какво да кажа... Увеличават се!!! Нали това им е работата сега, но все пак трябва да се контролират. Дотук вече съм почти 7 килца отгоре.... Мисля че е нормално взависимост от височина и тегло преди забременяване. При първата ми бременност качих 12 кг., но родих в 37+3.  Сега ще видим как ще се получат нещата... Но определено не е нещо, което много ме притеснява. Може би защото нямам никакъв апетит и по принцип неща, които преди съм обожавала (шоколади, сладоледи, сладкиши...), сега изобщо не ме изкушават, нещо за което съм много доволна...

Мира, ти кога си на преглед. Похвали се, когато ви кажат пола на бебчето и разкажи как е минало всичко,

Здравейте , момичета !
Честита радост на rosss и cvetence! Бъдете здрави и бързо възстановяване на мамите 
Реших и аз да пиша , пазя се и лежа , имах пак кървене и болки , лекарите са на мнение , че е от рога . Минах първия скрининг. За даун 1/1200 за другите синдроми 1/ 100000. Днес ме видяха пак , че съм с болки още , без кървене . Отговаря на 13 и 4 дни . По голямо го искарват. Дано всичко е наред. Поздрави на всички 

Здравейте!
Честито, Рос и Цетенце! Писах и в другите теми
Мира, добре сме, още сме си 2 в 1. Док каза, че може да ми помогне (вече) с пукане на околоплодния мехур и предизикано раждане, тъй като съм достатъчно напред, но ще изчакаме още малко. На 14.09 съм пак на преглед, ако тя не реши друго до тогава А за килограмите и аз да се включа- за 2 седмици +3кг
Вие как сте?
Поздрави на всички!

yana_c, дано скоро отшумят болките и бременността ти продължи без повече сресове. Пази се и си лежи повечко.
sun_smile, моментът вече наближава... Пожелавам безпроблемно раждане. Дъщеря ми я родих точно в тази седмица, в която си ти в момента. Иначе +3 кг. за две седмици, си е нормално в деветия месец. Точно тогава се качва най-много. Затова при нас много следят за теглото и ни контролират доста, защото ако се натрупат много, раждането е доста по - трудно за майката, а и след това свалянето им... Макар че, сега приоритетът ни е друг на всички 

Yana_c, резултатите от БХС са ти супер. В началото и ние бяхме със седмица напред и моята АГ ми каза, че е по-добре да е напред, отколкото да изостава. В началото на бременността всички ембриончета се развиват горе долу еднакво за седмиците, в които са. На по-късен етап вече проличават индивидуалните белези и някои са по-едрички, а други по-мънички. Нашата девойка е с няколко дни назад, така че предполагам няма да се роди едричка.

Sun_smile, защо се налага предизвикване на раждане? Пожелавам ти успех.

Момичета, и аз съм напреднала с килограмите. Вече съм +13кг, но се успокоявам, че остава сравнително малко. Дано да оставя повечко кг в родилното  Радвам се много на хладното време и с удоволствие изпращам лятото. Сигурно и вие сте така. Това лято просто бяха големи жеги и отделно заради бременността ми беше още по-горещо.

Здравейте и от мен. Аз съм +16 кг вече. Много ми тежи бебка. От вчера чувствам някаква болка между краката... по-скоро тежест. Утре сме на фетална морфология и ще питам на какво се дължи. Иначе който ме види не може да каже, че съм качила толкова много. Храня се по-малко и често, но разходките са ми ограничени. След три пъти престой в болница, заради прокървяване и контракции, лекарят ми каза повече на легло. Аз се мотам по вкъщи, но и наистина полежавам и то най-вече заради мъжа ми, който ми мрънка като ме види навън. До вчера си хвърчах, но сега даже в легнало положение усещам неразположение долу. Като се врътна от дясно на ляво и усещам дърпане. Как мислите от какво може да е? Аз си мисля, че е от тежестта и разширяването на таза.
Със синът ми бях качила 26 кг. Този път мисля, че няма да са толкова. Само живи и здрави.
Лек ден на всички

Нани, не се налага. Според док тя вече е готова да излезе и, ако на мен много ми тежи може да ми "помогне". Аз пък искам, ако няма медицински показатели да си стои, колкото може повече

Честита рожба, Рос! Да ти е жива и здрава и бързо да наддава!
Чистит син, Цветенце! Бързо възстановяване. При кой лекар ражда в Плевен?

Ето ме и мен

Мина ми и втората фетална морфология. Според док чакаме момиченце Таткото е много развълнуван Всичко е наред и бебчето си отговаря на седмиците. Надявам се и занапред всичко да се развива добре

Да не забравя да питам тези, които са на фраксипарин, случвало ли ви се е да ви стане на мястото, където се слагат инжекциите нещо като топче? За пръв път ми се случва. Ще сменя мястото и ще чакам да отмине. Тази лекарка, при която ми беше ФМ отказа да коментира, защото е против изписването на фраксипарин при моите показатели и ми каза да се обърна към следящия ме гинеколог. При нея обаче имам час чак след 3 седмици. Трудно е с повече от 1 лекар, защото често си противоречат.

Хубава вечер на всички!

Мира, честити розови гащи!!!!
Много се радвам, че всичко е наред. Колкото за бучицата от инжекциите, не мога да коментирам. Не приемам никакви медикаменти, освен витамините. Но, по принцип, мисля,че е възможно да се образуват топченца, затова смени мястото и ще видим дали има резултат. Звънни на доки, ако можеш...

Здравейте, момичета! Днес мина и моята последна фетална морфология. Госпожицата тежи 1850 гр и всичко е наред, освен че шийката на матката ми е леко скъсена - 27 мм. Ще лежа повече и се надявам всичко да е наред.

Здравейте, момичета!

аз от два дни ходя на зъболекар, след 4 почивни дни, изкарани в денонощни болки в лявата част на устата... оказа се, че трябва да се умъртви единият ми преден зъб, чиито нерви всъщност са ми създали това усещане за болка във всички зъби в лявата част на челюстта.

Иначе снаха ми роди преди 2 дни и вчера реши да ми разкаже мнооого подробно за този кошмар, наречен раждане

Момичета, привет Честито на родилите момичета, да са ви живи и здрави бебчетата, а и целите семейства Честит празник на всички, дано Богородица ни пази
Tsveteto, не знам защо изобщо ти е разказала снаха ти, ако не й е минало лесно раждането, но пък да ти кажа - моето беше супер лесно и бързо, така че мисли си позитивно
Утре ми е втори преглед около 9г.с. съм и нямам търпение да видя бебчо )

Tsveteto, не знам защо изобщо ти е разказала снаха ти, ако не й е минало лесно раждането, но пък да ти кажа - моето беше супер лесно и бързо, така че мисли си позитивно

Мерси, lilitu! и аз гледам да се абстрахирам и просто си чакам да дойде Денят

Здравейте!!!
Цвете, и аз смятам, че не е трябвало да споделя с теб, ако е минало тежко. На бременните жени или им се разказват само леки раждания, или нищо не споделяш... Всичко е страшно индивидуално. Усещането на болка на всеки един е различно, психиката, телословение, самото раждане, т.н. Така че, е много добре да сме информирани, но не и да се плашим. Раждането е част от кръговрата. Аз лично винаги разказвам за моето раждане на мои причтелки, на които им предстои да раждат. Пожелавм си го отново на мен сега и на всяка една от вас: разкритие от 11 см. за един час и нито един шеф, не ни даде време и епидурал да ми сложат!!!
Така че спокойно, няма две еднакви раждания. А и когато се види ангелското лице на рожбата, всичко се забравя!!!

Момичета, по повод това кой на кого е разказал за раждането си, дали то е било леко, тежко, "трае се"... - ще изразя следната еретична мисъл. И тя е, че когато предстои раждане на една жена - тя трябва да подходи към това събитие максимално информирано. В превод - нито да се тресе от ужас, нито да си въобразява, че е "щрак" и "ето ви бебето, честито" ( и такива раждания има наистина, ама са повече към изключенията). От моя гледна точка (и вече натрупан родителски стаж) - най-вредното за бъдещата родилка и родителска двойка (когато им е за първи път) е този "подход" - лющене на розови мехури, придружени с "ама а дано и на вас така...". Ами "а дано", ама е "надали" в повечето случаи. И нали сакън - пред бременна не се говори за тежки и проблемни раждания, че ще се изплаши. Ми плаши се, не се, ако тръгне и при нея тежко - все тая и не е предвидимо дали и о-добре да е наясно, че и това е вариант все пак.
И се прави това добронамерено, знам. Да не стресираме, да не разваляме на някого дългоочаквания момент, така е. Но това вреди, защото създава нереалистични очаквания в общия случай и когато реалността все пак ти се стовари - не си подготвен за нея и има страшен шаш и паника. Ако си очаквал И такъв развой (пък дано не се случи) - си доста по-подготвен.

Бебе имате всички в корема, някои не само по едно - те оттам трябва някак да излязат. И ще. Може да стане лесно, бързо и без много болки, може и да не стане така, може да се наложи секцио по спешност, кувьоз...1000 варианта са. Когато всеки от тях е проигран наум - човек е малко от малко подготвен психически, в случай, че не стане по най-лекия начин. Пак ще има стрес, ама поне по-малък. Та в този ред на мисли, че някой е споделил за тежко раждане - не бива да ви плаши и да е "Ама тя как можа?". Далеч по-разумно е да си имате план Б, В, Г в смисъл: Ако не върви гладко както искам и очаквам, кога и как ще реагирам, какво ще искам, няма да искам, ще допусна, кога, при какви показатели и пр.

Иначе и аз съм много "анти" на шашканици тип "лелите пред блока" от вида на: "Ауууу секцио не, че еди коя си"...., или пък "Никакво естествено, че....". Едно с едно раждане няма, така е. Просто почетете, "дайте ухо" на споделяния по темата в които има мисъл и факти, а не само гола емоция и наум си представете себе си във всички основни варианти възможни за случване и вашата реакция в тях. Ще ви бъде полезно това "упражнение", обещавам.

На всички - леко, бързо, щастливо и каквото си мечтаете раждане желая!

Много добре казано! При първата ми бременност не знаех много за раждането. Само това, което ми казваше свекървата. А именно, че болката била сладка! Уви, не беше сладка болка. Въобще не бях подготвена. От 8 сутринта родих в 21.30 и незнаех къде се намирам, защото очаквах болки не по-силни от менструални! Живи и здрави ще видим бебка как ще се появи.  Всяко раждане е различно
Спокойна вечер на всички

По мое мнение пък колкото по-малко се мисли за самия момент на раждането от рано - толкова по-добре. Съгласна съм, че човек трябва да е информиран - но, да прочетет статии с факти кое след кое следва и т.н, а не истории. Истината е, че да - всички знаем - има и  такива и такива раждания, но определено смятам, че всякакви подробности са напълно излишни на една нераждала жена. факт - моментът идва и това дали ще се панираш, не зависи нито от подготовката, нито от информираността ти, а от личностни качества на човек - някой са по-спокойни, други се мобилизират, трети се отдават на паника. Но напълно е излишно бременна жена да се товари с някакви образи и истории, които да я психират. Защото хората сме така - от една хубава и една лоша история, запомняме лошата...Аз бях чела фактологически кое след кое следва ( въпреки че и там гаранция няма кое как ще е), но не съм чела ни една история и не съм позволявала никой да ми разказва. А най-близките ми ( благодаря им за което) само ми казваха - всичко минава и после гушкаш бебе И е факт, всичко останало само може да разстрои бременната и е безсмислено. А и не вярвам някоя жена да си мисли,че е чак пък лесно и розово. Убедена съм, че всички знаем какво ни чака в общи линии . Но това съм аз - мнения различни. Аз и на неравдали приятелки, които ме разпитват това им казвам - каквото и да е- минава. Дано да е по-леко, но бебоците си заслужават "напъна"