Момичета, по повод това кой на кого е разказал за раждането си, дали то е било леко, тежко, "трае се"... - ще изразя следната еретична мисъл. И тя е, че когато предстои раждане на една жена - тя трябва да подходи към това събитие максимално
информирано. В превод - нито да се тресе от ужас, нито да си въобразява, че е "щрак" и "ето ви бебето, честито" ( и такива раждания има наистина, ама са повече към изключенията). От моя гледна точка (и вече натрупан родителски стаж) - най-вредното за бъдещата родилка и родителска двойка (когато им е за първи път) е този "подход" - лющене на розови мехури, придружени с "ама а дано и на вас така...". Ами "а дано", ама е "надали" в повечето случаи. И нали сакън - пред бременна не се говори за тежки и проблемни раждания, че ще се изплаши. Ми плаши се, не се, ако тръгне и при нея тежко - все тая и не е предвидимо дали и о-добре да е наясно, че и това е вариант все пак.
И се прави това добронамерено, знам. Да не стресираме, да не разваляме на някого дългоочаквания момент, така е. Но това вреди, защото създава нереалистични очаквания в общия случай и когато реалността все пак ти се стовари - не си подготвен за нея и има страшен шаш и паника. Ако си очаквал И такъв развой (пък дано не се случи) - си доста по-подготвен.
Бебе имате всички в корема, някои не само по едно - те оттам трябва някак да излязат. И ще. Може да стане лесно, бързо и без много болки, може и да не стане така, може да се наложи секцио по спешност, кувьоз...1000 варианта са. Когато всеки от тях е проигран наум - човек е малко от малко подготвен психически, в случай, че не стане по най-лекия начин. Пак ще има стрес, ама поне по-малък. Та в този ред на мисли, че някой е споделил за тежко раждане - не бива да ви плаши и да е "Ама тя как можа?". Далеч по-разумно е да си имате план Б, В, Г в смисъл: Ако не върви гладко както искам и очаквам, кога и как ще реагирам, какво ще искам, няма да искам, ще допусна, кога, при какви показатели и пр.
Иначе и аз съм много "анти" на шашканици тип "лелите пред блока" от вида на: "Ауууу секцио не, че еди коя си"...., или пък "Никакво естествено, че....". Едно с едно раждане няма, така е. Просто почетете, "дайте ухо" на споделяния по темата в които има мисъл и факти, а не само гола емоция и наум си представете себе си във всички основни варианти възможни за случване и вашата реакция в тях. Ще ви бъде полезно това "упражнение", обещавам.
На всички - леко, бързо, щастливо и каквото си мечтаете раждане желая!