Много е приятна темата с говоренето. Дали ще са само срички, думички или вече цеееели изречения, все си е радост и гордост. Скоро ме питаха кои са били първите думи, които моите деца са казали, и аз доста се затрудних с отговора
. Ами май беше "мама" все пак
. С любопитство ги наблюдавам как буквално за ден научават нови думи и вече ги използват правилно. Отскоро ги подслушвам, че си говорят помежду си. И досега имат някакви думи, на които много си се смеят, но са си само техни, ние не ги разбираме. Проблемът си е наш
.
Отдавна спрях да се връзвам на приказки за спринтово развиващи се деца. Едните усвояват по-бързо едно, другите - друго. Моите са доста приказливи, но има и по-приказливи от тях. Някои от връстниците им са чевръсти като катерици по катерушките, а нас ни е страх и караме по-мързеливичко. Те и помежду си не вървят напълно синхронно. Ани има интерес към обличането и сама си обува чорапите и пантофите, Пепи по-скоро прави обратното - все е бос
. Той е много сръчен и умело реди предмети, тя е по развалянето. Опитвам се да не пропусна да похваля нито едно ново умение, което е напълно възможно, особено когато съм уморена или ядосана.
Може би вече темата се е изчерпала, но и аз не ползвах помощни средства при прохождането на децата. Те така и не пролазиха, а започнаха да се изправят по мебелите и да се пускат. Умишлено не купих проходилка. И досега я смятам за ненужна. Освен това, малката ми племенница не веднъж се е премятала с нейната и дори имаше цицина, та аз реших да си спестя такива емоции. Когато исках да оставя децата за малко на безопасно място, пусках ги в леглата. Не че Ани не успя да се преметне и оттам, но за това вината си беше моя. Само за няколко дни ползвах колани за прохождане, защото Ани вече ходеше и трябваше някак да придържам Пепи, докато следя нея.
kati_vm, аз ползвах такива пелени миналото лято. Обувах им ги, като съм ги топвала няколко пъти в басейн. Мисля, че ги купих от DM. На морето - голи. Според мен са доста удобни сандалите-джапанки. Поне с тези на Пепи много случихме миналата година, сега пак им търся подобни.
avallon, казваш, че Нора не иска да ходи за ръка. Как си решаваш въпроса с пресичането на улиците? Моите малчовци се научиха да ходят с мен за ръка и от доста време вече не използваме количката, но Ани нещо я прихваща. Като я пусна за малко и после не иска да ми даде ръка - дърпа се, виси ми на ръката, реве, пищи. Обяснявам, че улицата се пресича само с мама, че колите са опасни, че има много хора и може да се загубим и прочие умни доводи, но тя си знае нейното. Ако я оставя да върви сама, хуква напред и въобще не спира, като я викам. Пепи също не реагира, когато го викам. Дори си мислят, че играем на гоненица и са неудържими. Гледам да не им давам много преднина
, ама скоро няма да имам предимство. Някакви идеи
?