Лелееее, трябва да си запиша да не споменавам думата телевизор (таблет и пр.)
Сега сериозно. Питането (както аз го схванах) беше, по какъв начин да се задържи вниманието на едногодишно дете в столче за хранене, докато се наяде. Който е анти на телевизия и пр. - има и доста други опции (някои ги споменах), някои майки пеят песни, цъклят се, правят "самолет" с лъжицата и пр. На кой както му харесва и му съвпада с възпитателните (и житейски възгледи) може да подходи в една такава ситуация.
Моите уважения към всички с по-големи дечица, сред тях съм и аз, ама на 1 годинка, не е като на 2, да не говорим пък на 5 и нагоре. Сядаме си на масата нали семейно, двамата само, с гости, или каквото - и почва една пасторална картинка и разговори за "нещата от живота". И всички вие с по-големите деца го знаете все пак. Да, има и процент деца, които са просто лакоми, или не особено активни като цяло и в бебешка възраст - монтираш го на стола, яде колкото дадеш и това е. Аз лично съм виждала само едно такова дете откакто родих. Сега на 5 е същото като "темперамент", само дето има едни 10 кила + (на око така). Яде си бе, без телевизия, на масата, с прибори - само дето трябва кран да го махнеш от чинията. Иначе - да, има добри маниери, възпитано дете е и всичко към което се стремим в тази насока е налично.
Ми ОК, ама същото е налично и при моя син и хиляди други деца, които като много малки са хранени и с телевизора и с челни стойки и извън стола за хранене и пр. Не считам, че е особено коректно да се шашкат майки с бебета, как едва ли не ще си отгледат някое невъзпитано прасе, ядящо в леглото и зомбирано от телевизора, щото около годинката - и този номер е минат, за да не върви едно хранене по час и отгоре.
Данаил конкретно - си ядеше като ламя, всеяден е и в момента е така. Но, когато са твърде малки - става като с новородено кърмаче твърде често. Не, че не е гладно и не следва да се насуче за 10 мин. и да се приключва, ами - просто не може. Уморява се, заспива, събуваш чорапче, попипваш, пощипваш и айде - 40 мин. час на кърмене, повечето време не сукане, ами подръчкване де. Та моето дете - си беше винаги гладно в тези ситуации, ядеше си с охота, колкото желае - толкова. Обаче както е и до днес - шило в торба не стои и това е положението. Във възрастта си докъм година и половина - ако не го забаламосвах с нещо докато яде - просто бих го хранила час, вместо 10 мин. Достатъчно ми беше въз в онзи период от неспане, всякакви други простотии и да го гледам сама, че да си позволя лукса да храня по час всеки път, щото МОЖЕ БИ - ще му разваля бъдещите "безупречни английски маниери".
Т.е. бях сигурна, че няма и се оказах права. Откакто е хванал прибори в ръце - си яде с мен (нас) на масата, когато сядат всички - никакъв дерт. Просто това стана системно към 2-рата му година, без специални усилия от моя страна. И по заведения си се храни както следва, щото от бебе го влача къде ли не... От гледане на другите се научи кое как по-скоро, отколкото аз да обяснявам, или така си мисля де, може и моите обяснения (постоянно дуднене за салфетката и пр.) да са имали лек принос някакъв.
Това НЕ го пиша, за да се влиза в поредни пререкания за телевизори, готвене, място за хранене на детето, на семейството, че ние даваме пример (разбира се, че даваме). А само за да отбележа, че едни и същи резултати - могат да се постигнат и по относително различни начини. И начините следва да са съобразени със самото дете, родители, битова ситуация ако щете. Няма "универсално" чаааак толкова. И все пак - говорим за дете на ЕДНА година т.е. оттам тръгна. За дете на 1 - има мноооого изключения, които при дете на 5 - вече не биват. Като спане в родителската спалня и пр. Храненето не е изключение от всичко това. Разбира се, че сега няма да хукна да го гоня, ако кара колело и да му давам в устата, докато кара колело, строи замък и н'ам какво си. Ако е гладен - сложила съм, да заповяда, ако не - не. Няма умряло от глад здраво дете при налична храна. Ама много мъничките...знаете - накрая реве щото е гладно, ама не се сеща и само защо така се е накривило, та като се наеме вече - не можеш и да му дадеш да яде, та да се сети че реално - затова се киселяви така. От глад. Случвало ми се е просто няколко пъти, при пътуване и твърде изместваме часа за папането...малиии.
И в количките ги храним, къде ли не - докъм 2-3 години, което не знам на някое да е попречило да схване по-късно, че обичайно се яде на масата, в някакви часове.
Дали всички заедно, или не - както дойде. Ама схващат и спират да ядат по улиците нали? У дома не е толкова по-различно това "схващане".
П.П. И момичета, дето сме с по-големите деца...(и към себе си отправям тази критика) - седнем да пишем тук на "пресните" майки, уж да дадем практичен съвет за нещо, за което имаме опит и се увличаме да си бистрим собствените (актуални към възрастта на нашите деца) размисли. Не е нарочно разбира се, но то лесно и бързо се забравя с едногодишно какъв ти е жизненоважния зор - спане, ядене, тръшкане, каквото.... И особено лесно се забравя май, как тогава не можеш да обясниш нищо, щото не разбира и точка. Квичи и те прави на луда и това е положението. Ма баш ти е на дневен ред, дали ще яде някой път НЕ на масата (на онази възраст говоря), без всички да са седнали и пр...."и един мармот...". Колкото ми е на дневен ред днес, на Данаил за абитуриентския бал, какъв костюм и откъде ще купувам. Цяяяял ден това мисля.