0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
В моето семейство винаги сме вечеряли всички заедно.При мъжът ми не беше така и да ви кажа, направи ми лошо впечатление, за това държа на вечеря да сме заедно.Така съм направила часовете за хранене на малката, че успяваме да седнем всички.Лятото е малко по-сложно, но за сега ни се получава. През почивните дни успяваме на закуска и вечеря да седнем заедно, аз която не закусвам например, сядам с тях с чашата с кафето.Там съм, на масата, говорим и споделяме.

Както и Блу каза, аз не карам никой да прави като мен, споделям, защото беше попитано.Всеки прави нещата както намери за добре.

*
Кати, забелязала ли си връзка предпочитания към храната с охотата за хранене? 
Не, тя отказва, дори и любимите си неща след 10-та-15та лъжичка, ако няма някакво забавление. Явно е в такъв етап в момента.
*
Кати, моля те, припомни ми на колко месеца беше детето!

За мен е важно да се научат, че се яде закуска, обяд, вечеря, както и в градината или училището когато ядат, също е регламентирано. В училището няма лавка, така че всички си носят кутии от вкъщи и винаги ги отварят в едно определено междучасие и всички заедно. Защо за мен е важно да не ядат, когато им се прияде точно, ами в точно определени часове? Защото регламентираните часове на хранене също намаляват риска от затлъстяване. А не да отиде да си вземе бисквита, след половин час солети и накрая да не яде нищо на вечеря. Прави ми впечатление, че синът ми има огромен апетит откакто започна училище. Като казвам огромен, имам предвид, че яде колкото мен. Знам, че в голямото междучасие са навън, имат спорт, ако отсъства някой учител, както и почти целия следобяд са в двора. Явно изразходва повече енергия. И въпреки това в някакъв момент му казваме "стоп" и му обясняваме, че не е добре да яде толкова много вечер, защото тялото му няма нужда от толкова енергия, тъй като той ще спи. Сутрин не го ограничавам толкова. Ясно ми е, че ако сега започне да има проблеми с килограмите, вероятно ще е за цял живот. Все пак, с мъжа ми не сме слаби и факторът наследственост също го има.  :(
« Последна редакция: Май 12, 2016, 10:48:30 am от blue_sky »

*
Здравей Блу, в края на април навършихме 1 годинка.
Възхищавам се на всички, които успяват да ходят на работа и да имат сготвена вечеря в 7. Аз лично не успявам. Обикновено почвам да готвя след 8, което вече си е късно за децата. А пък реално едното ми дете вече почти 2 години не яде нищо готвено, та храня само дъщеря ми. Явор продължава  да се храни с хляб, сухари, сирене и кисело мляко. Да не говорим, че в 3 от вечерите тренираме и въобще не вечеряме с баща им, така че при нас вариант за ранна обща вечеря няма. За нас е изключително важно да им се показва колко е хубаво да тренираш, за да си здрав и да изглеждаш добре. Когато не тренирам гледам да разходя децата, като се приберем в 8 едва тогава започвам да готвя и то е за следващия ден. Любовта и разговорите в едно семейство трябва да се споделят във всякакви моменти, не само на масата, а и хранененто не е най-удобния момент за разговори. Поне според мен. А пък сутрин времето ми е супер критично -трябва да заведа единия на ясла, другуя на училище, имаме фиксиран служебен трянспорт, а и по рано от  7 не мога да стана, та закуска вкъщи е абсолютен мираж при нашия режим. А и честно казано толкова рано сутрин въобще не ми се яде. Преди даже изобщо не закусвах. А относно това колко е важно да се научат на някои неща, пак ги научават. дъщеря ми има супер добре организиран режим на хранене и без да съм й налагала часове, варианти и т.н. Синът ми неядейки почти нищо е в друагта крайност, ама двамата са супер различни. Живи, здрави и щастливи да са, останалото го научават. Няма страшно.
<br />[link=http:
*
Лелееее, трябва да си запиша да не споменавам думата телевизор (таблет и пр.)  :lol:

Сега сериозно. Питането (както аз го схванах) беше, по какъв начин да се задържи вниманието на едногодишно дете в столче за хранене, докато се наяде. Който е анти на телевизия и пр. - има и доста други опции (някои ги споменах), някои майки пеят песни, цъклят се, правят "самолет" с лъжицата и пр. На кой както му харесва и му съвпада с възпитателните (и житейски възгледи) може да подходи в една такава ситуация.
Моите уважения към всички с по-големи дечица, сред тях съм и аз, ама на 1 годинка, не е като на 2, да не говорим пък на 5 и нагоре. Сядаме си на масата нали семейно, двамата само, с гости, или каквото - и почва една пасторална картинка и разговори за "нещата от живота". И всички вие с по-големите деца го знаете все пак. Да, има и процент деца, които са просто лакоми, или не особено активни като цяло и в бебешка възраст - монтираш го на стола, яде колкото дадеш и това е. Аз лично съм виждала само едно такова дете откакто родих. Сега на 5 е същото като "темперамент", само дето има едни 10 кила + (на око така). Яде си бе, без телевизия, на масата, с прибори - само дето трябва кран да го махнеш от чинията. Иначе - да, има добри маниери, възпитано дете е и всичко към което се стремим в тази насока е налично.
Ми ОК, ама същото е налично и при моя син и хиляди други деца, които като много малки са хранени и с телевизора и с челни стойки и извън стола за хранене и пр. Не считам, че е особено коректно да се шашкат майки с бебета, как едва ли не ще си отгледат някое невъзпитано прасе, ядящо в леглото и зомбирано от телевизора, щото около годинката - и този номер е минат, за да не върви едно хранене по час и отгоре.
Данаил конкретно - си ядеше като ламя, всеяден е и в момента е така. Но, когато са твърде малки - става като с новородено кърмаче твърде често. Не, че не е гладно и не следва да се насуче за 10 мин. и да се приключва, ами - просто не може. Уморява се, заспива, събуваш чорапче, попипваш, пощипваш и айде - 40 мин. час на кърмене, повечето време не сукане, ами подръчкване де. Та моето дете - си беше винаги гладно в тези ситуации, ядеше си с охота, колкото желае - толкова. Обаче както е и до днес - шило в торба не стои и това е положението. Във възрастта си докъм година и половина - ако не го забаламосвах с нещо докато яде - просто бих го хранила час, вместо 10 мин. Достатъчно ми беше въз в онзи период от неспане, всякакви други простотии и да го гледам сама, че да си позволя лукса да храня по час всеки път, щото МОЖЕ БИ - ще му разваля бъдещите "безупречни английски маниери".  :lol: Т.е. бях сигурна, че няма и се оказах права. Откакто е хванал прибори в ръце - си яде с мен (нас) на масата, когато сядат всички - никакъв дерт. Просто това стана системно към 2-рата му година, без специални усилия от моя страна. И по заведения си се храни както следва, щото от бебе го влача къде ли не... От гледане на другите се научи кое как по-скоро, отколкото аз да обяснявам, или така си мисля де, може и моите обяснения (постоянно дуднене за салфетката и пр.) да са имали лек принос някакъв.

Това НЕ го пиша, за да се влиза в поредни пререкания за телевизори, готвене, място за хранене на детето, на семейството, че ние даваме пример (разбира се, че даваме). А само за да отбележа, че едни и същи резултати - могат да се постигнат и по относително различни начини. И начините следва да са съобразени със самото дете, родители, битова ситуация ако щете. Няма "универсално" чаааак толкова. И все пак - говорим за дете на ЕДНА година т.е. оттам тръгна. За дете на 1 - има мноооого изключения, които при дете на 5 - вече не биват. Като спане в родителската спалня и пр. Храненето не е изключение от всичко това. Разбира се, че сега няма да хукна да го гоня, ако кара колело и да му давам в устата, докато кара колело, строи замък и н'ам какво си. Ако е гладен - сложила съм, да заповяда, ако не - не. Няма умряло от глад здраво дете при налична храна. Ама много мъничките...знаете - накрая реве щото е гладно, ама не се сеща и само защо така се е накривило, та като се наеме вече - не можеш и да му дадеш да яде, та да се сети че реално - затова се киселяви така. От глад. Случвало ми се е просто няколко пъти, при пътуване и твърде изместваме часа за папането...малиии.  :lol:
И в количките ги храним, къде ли не -  докъм 2-3 години, което не знам на някое да е попречило да схване по-късно, че обичайно се яде на масата, в някакви часове. ;) Дали всички заедно, или не - както дойде. Ама схващат и спират да ядат по улиците нали? У дома не е толкова по-различно това "схващане".

П.П. И момичета, дето сме с по-големите деца...(и към себе си отправям тази критика) - седнем да пишем тук на "пресните" майки, уж да дадем практичен съвет за нещо, за което имаме опит и се увличаме да си бистрим собствените (актуални към възрастта на нашите деца) размисли. Не е нарочно разбира се, но то лесно и бързо се забравя с едногодишно какъв ти е жизненоважния зор - спане, ядене, тръшкане, каквото.... И особено лесно се забравя май, как тогава не можеш да обясниш нищо, щото не разбира и точка. Квичи и те прави на луда и това е положението. Ма баш ти е на дневен ред, дали ще яде някой път НЕ на масата (на онази възраст говоря), без всички да са седнали и пр...."и един мармот...".  Колкото ми е на дневен ред днес, на Данаил за абитуриентския бал, какъв костюм и откъде ще купувам. Цяяяял ден това мисля.  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
да бе, сбъркахме темата, разбрахме те, можеше и с 1 изречение :wink:
извинявам се на всички, няма да пиша повече в темата за бебетата, ама си мисля, че и твоето място не е тук :wink:
*
Ох, Jbrul, много остроумни попадения имаш, признавам. :D :D :D
*
да бе, сбъркахме темата, разбрахме те, можеше и с 1 изречение :wink:
извинявам се на всички, няма да пиша повече в темата за бебетата, ама си мисля, че и твоето място не е тук :wink:

Не може с едно изречение, първи ден съм на АБ и съм с 39 - имам си оправдание и трябва да изразходя някъде излишното топло  :lol: Иначе - на всички ни е мястото тук, да дадем някой и друг практичен съвет според мен. Ако можем и имаме такъв за ситуацията. "Възпитателната" - в прекия и детайлен вече смисъл тема, ми се чини, че е съседната, ама както казах - болна съм м***** му. И баща му. И Данаил е болен и мама и ДА в темата съм, щото това е след седмица градина. Толкова. Но ще бъда така добра, да не пиша трактат на тема ясли/градини веднага след предишния спам.

По предишния въпрос - бях подробна, защото се говори в посока, как някой нещо не го е правил, считайки, че то ще навреди силно и има резултат Х. Аз съм правила това, което другите отричат и също имам резултат Х. Демек - аз (и не само аз) на практика сме установили, че неправенето на някакви неща - не опорочава крайната цел. Не и непременно, ако родителите са нормални, отговорни, ангажирани, каквито считам сме всички тук. И все пак - помня колко съм вързвала на някои неща с дете на 1-2 и колко ще вържа сега на същите. Колкото аз мога да седна да кажа обосновано, как се отглежда дете в двойка, толкова и някой, който няма телевизор в дома си от години и е с деца вече ученици - има резон да обяснява, как на 1 година гледането на реклами докато те хранят води до апокалипсис в маниерите на масата. И уврежданията на битието като цяло. На теория, така пишело по книгите. Ми аз съм чела по книгите как се държи един баща, ама ни тоя на детето ми, ни повечето от вашите мъже (дето все пак са читави) се държат като по книгите. Това не ги прави лоши бащи и съпрузи обаче, щом фемилито е заедно и хепи и децата се развиват добре. За мен поне е така, за друг ако не е - негово право.

Това ми беше дъъългата вметка напред, която въпреки това не се разбра. Някой има конкретен проблем, днес, сега, с нещо. Той няма да си го реши с липса на поне предложения (може и недобри), а с още шашкане по същия, както се получава.

П.П. Аз не съм тук, че да искам съвети за детето си. Не ги искам от години. Когато мога - давам някакъв в тази тема, гледам да обоснова все пак защо го давам. Нищо повече.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Кати, забелязала ли си връзка предпочитания към храната с охотата за хранене? 
Не, тя отказва, дори и любимите си неща след 10-та-15та лъжичка, ако няма някакво забавление. Явно е в такъв етап в момента.

Кати, не знам точно колко са големи лъжиците и каква точно е храната, но ако е картофено пюре примерно, също и с уговорката колко количество храна по принцип ви задоволява. .. та при нас към 15тина лъжици ни бяха достатъчни. Ама аз и с връх де, щото голяма уста  хаха, пък и да няма разход на движения. Дали не се нахранва и за това така. Никога не съм броила, представям си горе долу колко ще да са  10-15 лъжици. Утре на вечерята ще взема да ги броя, от лично любопитство де  :lol:
Жбрул, бързо да оздравявате, то па тези вируси край нямат - май месец.
Нора ми точи пак едни сополи вече трета седмица и нищооо, нищо друго... Аман. Не очаквах помпата да се окаже толкова оборотна вещ.
« Последна редакция: Май 12, 2016, 21:52:39 pm от avallon »
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
О,и аз го храня на реклами "анатема"  :lol: пробвам с книжки,музикални играчки,опити да се храни сам,а с друга лъжицааз тъпча и като крайна мярка тв...хич и не смятам,че нещо ще го повредя и т.н. като гледам сестра му не се е повредила :lol: освен това всички вечер сме на масата и гледаме тв и си говорим и т.н. та не виждам нещо ненормално в това,навиците ще си ги създаде така или иначе като стане по-голям на 1 година няма как да седи мирно на масата дълго време :D
Jbrul,бързо да оздравявате :)
Аз се вълнувам дали ще ни приемат на ясла...ще видим утре,ама едва ли ще е на първо класиране...
Хубав ден на всички :)
*
Привет и от мен в темата.
По въпроса за храненето Иво пък е съвсем наопаки. На 1 годинка си седеше в столчето, повърташе се по малко, но каква уста отваряше и ако се забавех малко се чуваше настойчиво "Дай! Дай!". Пък сега... то са постоянни ставания и сядания на стола (не детското столче, там не иска, а и на мен ми е трудно да го слагам там, че тежи вече доста), опити да се превърне масата в автопарк, ама да гледал колите през прозореца, ама аз да давам, ама баба да дава и постоянно се иска нещо друго, докато се намери нещо да го няма и за което да се цупи. И не дай си да види, че някой яде нещо друго, веднага се присламчва да го дегустира, пък ако реши и да му го изяде.
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*
Здравейте,
придържам се към указанията за хранене на едногодишно дете - порция около 150-200 гр. Храня я с различни неща - за  сутрешната и следобедната закуска редуваме грис, кус-кус, каша от просо с царевица, мюсли, зеленчуково пюре с месо за обяд -4-5 пъти седмично и два пъти с жълтък, за вечеря се опитвам да вкарам постно зеленчуково пюре, но нещо не ми се получи и сме на кисело мляко с бисквитки и плодово пюре. Зеленчуковите пюрета, които предлагам са миксове от различни зеленчуци. Около два часа след сутрешната закуска, предлагам намачкани плодове -ябълка и банан. Бебето ми не обича попара, затова не й правя.   Не съм привърженичка на тъпченето. Храня дъщеря си в столчето за хранене, защото не искам да я размъквам из цялата къща. Под лъжици, имам предвид изядени бебешки лъжички, за които споменах не са пълни, защото понякога й се повдига. Напоследък на  няколко пъти  повръща, единият път го отдадох на това, че я пробвах с по-едри парченца в пюрето, но тя не искаше да го яде по този начин и повърна. Надявам се да не става въпрос за болестно състояние. Ако  зачести повръщането мисля да я заведа при специалист.
Пеем песнички, давам различни предмети и играчки, за да се забавлява, докато се храни, пускам в краен случай "Маша и мечока", не съм пробвала още с реклами, но по принцип и тях харесва, така че сигурно ще мине номерът. 
« Последна редакция: Май 13, 2016, 10:24:34 am от kati_vm »
*
Кати, още на пюрета ли сте?Защо не пробваш някакви малки манджидчки, лесни такива или супа?Може да и харесат. Да не и избива зъб?Може да ти откаже храна в този момент.

Аз пак казвам не насаждам мнение, аз за себе си така гледам детето си!

Моника също има етапи в който и е трудно да седи на едно място, има моменти в който не иска да яде.И в момента вечер като вечеряме седи 10 минути, нахранва се и я пускаме да тича докато ние се навечерме. Взехме и столче което се слага на наш стол, тя се качва сама в него и си слага коланите, така че поне това се е научила и ми е улеснение.

*
Кати, тя колко зъбчета има? И опитва ли се да дъвче храната (споменатото пюре с едри парченца), или го гълта както фино пасираните? Може да й се догади и от това. Мисля, че на 11 месеца беше Дани, когато го записах на детска кухня и дотам беше с пюретата, НО той много рано се сдоби с бая зъби и не му беше проблем да дъвче, да гризе пръчица морков, краставица, парченце ябълка, солета и пр. Че затова питам за зъбите при твоята дама и колко са засега.
Откровено казано - не помня изобщо какви са указанията (като количества) за хранене на бебе и малко дете  :oops:, пък и не се водех по тях, макар че навремето поне ги знаех. Но съм сигурна, че вече с дете на една година - можеш да прецениш кога отказва повече храна, защото се чувства заситена, кога отказва защото е кисела (избива зъб да кажем), кога просто защото се е отегчила да стои на едно място и си прави идеалната връзка, че свърши ли това с яденето - "ще я пуснеш на свобода"  :lol:
Когато упорито ти отказва повече храна, все едно от причината - не се запъвай и не храни зорлен (дори да е възможно), за да дадеш количеството храна, което е там по норматив. И ние възрастните - все пак не ядем едно и също количество храна на всяко ядене, не ядем и едно и също количество сравнено един с друг... Да ти призная - в общи линии и деца на една и съща възраст не съм виждала, дето да ядат баш каквото и колкото яде другото, второто, петото. А ние бяхме голяма компания майки, с деца чиято възрастова разлика беше от няколко дни до 3 месеца. И с АМ и с пюрета и с детска кухня после - по цели дни сме били заедно, захранвахме и хранехме с едни и същи неща, по едно и също време... Еми от пюре Х - едното омита цяло бурканче и търси още, другото половин и то с кандърми, третото изобщо го отказва това пюре и мама дава друго. Всичките са вече на 5 и над 5 годишни госпожици и господинчовци, живи и здрави, прекрасно се развиват, та за хранене - хич не се филмирай. И сега на тази им възраст, ако се заговорим за хранене - ми пак са супер различни. Едно си яде с апетит, ама не ще готвено и супа, само разни сухи храни, филии и пр., друго пък прояло всичко, а като бебе е било каприз дето нищо не ще, трето (моето) си е същата ламя каквато си беше. Но пак казвам - въпреки тези различия в хранителните им навици - до едно са здрави деца, активни, няма затлъстели, болестно слаби и пр. По вида им - не можеш да се досетиш кое, колко и какво яде.
Бебешките пюрета както знаеш са доста безвкусни (от наша гледна точка де), но има и деца, за които не са особено привлекателни по същата причина. Не, че имат с какво да сравнят, просто чак пък да са им вкусни повечето - тцъ. И бързо им писва и губят интерес, или си предпочитат сладкото АМ, или кърмата на мама. Често обаче, след като започнеш с детската кухня стават бая ящни.  :lol: Данаил, ако и да ядеше всички пюрета до дъно (само чисто броколи ми изплю в лицето, разбирам го де) - ха накарай го да хапне пак пюре, след първото хранене още от кухнята, да не е луд ;) Така и подарих 30-ина бурканчета пюре по тази причина. При нас случихме на много хубава частна кухня, наистина готвят страхотно. Толкова, че поръчвах от всичко по 2-3 порции и за известно време и аз самата си се хранех оттам. Можеш да поръчаш храната и пасирана и непасирана, зависи от самото дете. Дъщеря ти вече е достатъчно голяма за кухня, според мен поне пробвай как ще е с храненето, ако вместо пюрета - предложиш храна от детска кухня. Разнообразна храна, приготвена съобразно всички стандарти за детско хранене и несравнимо по-вкусна от кое да е пюре. Пък освен, че може да прояде детето повече от сега и ти ще си по-облекчена откъм мислене на меню за поне половината хранения за деня. Аз обичам да готвя, но преди да мине синът ми на т.нар. "общо хранене" - главният ми зор беше какво да измисля да му приготвя, ако няма да е бурканче, не че ми е зор да го сготвя. Просто беше зор да го измисля всеки ден, да е различно, да е полезно, да...знаеш.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Пюретата са пюрирани манджички, не купешки пюрета. Не ги иска на по-едри парчета просто. И месото се пасира на дребно. Имаме 8 зъба. Чакаме да избие следващ, или следващи от близо месец. Не я насилвам да яде, знам, че не трябва. По наши съображения не сме я записали на детска кухня. Относно АМ, София сама спря да го пие. Просто не го искаше повече.
« Последна редакция: Май 13, 2016, 13:02:13 pm от kati_vm »
*
Кати, аз също отписах Моника бързо от държавната кухня, готвех и.Но тя пък обичаше да е на парчета.Вкусове различни.За разнообразие гледах примерни менюта на частните софийски кухни, да се ориентирам. Съвет друг не мога да дам, не знам предлагаш ли и айрян?Моника например го обожава, друго което може да яде винаги е кисело мляко с бисквити и ако сложа пюриран плод вътре е радост голяма :) Това яде като и никнат зъби или е болна. И тя не яде попара до ден днешен, предлагах няколко пъти и няма такава отвратена физиономия :) Аз кашите ги давах след обед, сутрин беше кус кус, бананови палачинки, кисело мляко с бисквити и май това въртях докато не почна да ръпа добре и и дадох принцеса с яйце и сирене.

Пробвай да и направиш мусака ако ти се занимава или да отделиш от вашата.Каймата е много ситна и те я ядат, след като премине обработка.

Повръщането докато е ядяла ли е станало?

*
Кати, същото като Маги щях да ти предложа, щом не ползваш готова (приготвена другаде) храна. Цъкни в нет-а менютата на няколко от частните детски кухни и сготви няколко неща взаимствани оттам за проба поне. Можеш да пасираш всичко разбира се. Дани като Моника - също обичаше да дъвче и не щеше пасирани неща, още преди да захраня с месните пюрета мисля.
Също отказа АМ от раз, на годинка и три - оттам като се почна едно ядне на сирене, млечни салати, кашкавали и пр. млечни неща, чудила съм къде ги събира в такива количества.  :lol: Но сигурно приемът на мляко го докарваше повече отколкото с АМ.
Май всяко бебе си има нещо/неща, които категорично е отказало да яде.  :lol: При вас - попара. При нас, освен споменатото броколи, всякакви каши ми отказа. Аз да ти кажа бях много доволна от това, че много мразех да ги бъркам въпросните. Здрав и прав е и без ядене на каши точно, няма нужда храненето им да е "всичко коз".  :wink:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Моя пък точно кайма във вид на мусака,кюфтенца със сос,супа топчета отказва,плюе я инак месо всякакво яде...АМ от два месеца не иска вече...
*
Кати, аз също отписах Моника бързо от държавната кухня, готвех и.Но тя пък обичаше да е на парчета.Вкусове различни.За разнообразие гледах примерни менюта на частните софийски кухни, да се ориентирам. Съвет друг не мога да дам, не знам предлагаш ли и айрян?Моника например го обожава, друго което може да яде винаги е кисело мляко с бисквити и ако сложа пюриран плод вътре е радост голяма :) Това яде като и никнат зъби или е болна. И тя не яде попара до ден днешен, предлагах няколко пъти и няма такава отвратена физиономия :) Аз кашите ги давах след обед, сутрин беше кус кус, бананови палачинки, кисело мляко с бисквити и май това въртях докато не почна да ръпа добре и и дадох принцеса с яйце и сирене.

Пробвай да и направиш мусака ако ти се занимава или да отделиш от вашата.Каймата е много ситна и те я ядат, след като премине обработка.

Повръщането докато е ядяла ли е станало?
София също много обича кисело мляко с бисквитки и плод. И аз предлагам каша следобед предимно. Да, повръща след като е изяла известно количество храна. Повдига й се и после повръща. Айрян не съм й давала още.