Джей, ако е същата онази баба дето се възмущаваше на готовата храна за РД на Дани и режеше салата в легена и смяташе, че жените трябва да упражняват къртовски труд, защото са жени....е, тя не е мерило, мисля, че още тогава си разбрала.
Тя разбира се, ама мисля една такава баба стига на всеки в тоя живот
, добре че и другата ми не беше такава. Тя беше точно обратния вид (светла й памет!). И точно, защото тази описаната не е мерило, ами е "антимерило" - не тя, ами мисленето и поведението й, та затова и ми изплува моментално споделената случка. Реално - аз и братовчед ми не бяхме направили нищо нередно и "неморално" в тази ситуация, ако не беше безумната й реакция на същата - никой от нас не би си и помислил дивотиите, които СЛЕД това избухване нейно - неизбежно превъртяхме наум. Щото нали...няма как да не ги превъртиш в търсене на някакво логично обяснения за това нейно поведение.
Все още редовно и доста бая по-млади от нея хора, вкл. и на моя възраст срещам, с ей такова мислене и поведение като нейното. Ако нея мога да я оправдая донякъде с ЕГН и "в такива времена са й формирани възприятията" и пр. тези дето са над под половината й години, учили, ходили по света и не са тъпи нещо - просто не моА ги разбера. Никак.
То сега да не излезе, че агитирам да си превръщаме жилищата в своеобразни бардаци, в които малките ни, или малолетни деца да си правят безразборен секс с други такива, понеже тя природата ги подтиква за тия неща...
Не разбра се. Но пък и изпадането в другата крайност и хиперболизирането на някаква съвсем логична, нормална случка в развитието на децата - не е решение.
Вени е дала съвсем разумно предложение за реакция в случая на
Албена. Не става да обявим гушкането за нещо порочно и нередно по принцип, понеже се развивали тия деца и майката природа ги подръчква да се гушкат и не само от приятелски чувства, ама с това сме наясно повече ние, а не толкова те самите засега. Отглеждаме ги с приказки за принцове, принцеси, сватби и любов, ама когато реално ги сръчка Купидон, пък било и лекичко още - аре потрес от наша страна по темата. Малки били за тия неща. Ми малки са за да правят секс, деца и общо семейство - да. Ама те и не искат засега да правят това, а си изживяват първото подобие на любов към другия пол, по начина по който те сега го разбират. И това е хубаво и израз на нормално здраве и развитие, че се случва, не нещо за порицаване и забрана.
То, че е най-лесно за нас, да забраним всичко, което потенциално ни тревожи, заплаха е за децата ни, вместо да се гърчим в мислене как, хем да им дадем каквото искат/им е нужно, хем да изолираме всички рискове потенциални казвайки им ОК за нещо - ясно, че най-лесно е с "Не може!". Ама най-добре не е, със сигурност. В добавка, една такава ситуация за нас е "бе ще мине" и някак е маловажно, поради нашата възраст, натрупан житейски и емоционален опит. Ако някоя от вас моЕ се тръшне по очи за мъж сега, така както от сърце и искрена вяра, че ако не е тоя - светът свършва го е можела на 16 - евалата!
Ставаме цинични с времето и по тези въпроси. Трябва да си даваме сметка, че децата ни тепърва ще го минават този път и куп неща, дето за нас са ясни и супер незначителни, в същи момент за тях може да са най-важното в точно този момент от живота им.
Над 22-годишна съм била и живееща от доста време в друг град, сама и оправяща се с всичко, когато горко ревах на рамото на мама за гадже (това преди мъжа ми). Тя беше една драматична връзка, с нерви, събирания, раздели, куп изневери (негови) и мои надежди хлапашки, че АЗ този човек ще го вкарам в пътя, ей така щото го обичам... Да съм била малоумна, да не си давам реално сметка колко не става човека - напротив, ама въпреки това лИбофффф бе. И страдам аз, ама зловещо на принципа: "Убий ме обичам тЪ!" и рева на мама, че "Никога просто няма да обичам някой друг така и като не сме заедно и някак всичко друго ми е безсмислено...". Аз въпреки, че съм гад в доста отношения - като обичам, обичам много, до дъно и без условия.
Майка ми разбира се е била наясно, че това ще мине и замине и днес ще ми е смешно даже (да, така е), но тогава реагира все едно наистина тая моя любовна драма за нея - е не по-малко важна отколкото за мен. (била й е със сигурност, но по отношение на това как детето й максмиално бързо да спре да се трови, а не нали....каквото на мен ми беше фиксацията).ТОВА беше най-важното. Реакцията й на пълна подкрепа, разбиране и нула подценяване на това мое изживяване тогава. Увери ме, че още от любов никой не е умрял самоволно, ако не тръгне да се самоубива, та няма и аз да съм първата и ме търпя дни наред, да й пиля аз с часове за драмата си (пък аз както не мога нали
). От толкова тръш и говорене - накрая така си излях всички емоции по въпроса, че рационалното ми мислене взе превес. Отръсках се, прекратих този път цирка завинаги, смених и адрес и телефон даже, но съм убедена, че ако не беше майка ми и адекватното й поведение тогава - още месеци сигурно щях да се панкавя с тази си безумна връзка. Надявам се е разбираем споделения пример, въпреки че е за ситуация с вече доста по-големичко дете. Много неща зависят от нашите реакции и при малките ни и при не толкова малките ни вече деца.
