0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Лелеее,два дни не съм влизала и ще изтърва всичко :lol:
Руми,да ви е жив и здрав малкия юнак,да расте умен и да има много късмет!
Рачо,честито ви прохождане...в скоро време ще тичате :lol:
Относно захранването с Алек в 5 месец започнах....сестра му бе по-старата система на 40 ден сок,а на два месеца плодово пюре,нищо и няма на 13 г. стана миналата седмица :lol: а горкия Алек още сок не е пил... :lol: яде плодове и до там...та кой каквото си реши според мен
Аз да се похваля си взех изпита и си починах от децата :) днес се връща каката,а Алек ще остане още 1 седмица на село на въздух,чудно му било каза баба му по цял ден на вън и ме изнуди да го оставя още малко при нея... :lol:
привет
« Отговор #101 -: Април 11, 2016, 17:12:03 pm »
Златна баба имате, Алекс. А на децата на тази възраст вече наистина им е много добре на село.
Първо трябваше да кажа "здравейте" на всички. Липсвате ми много. Но работата ме е натиснала яко. И все за нещо някъде има да се тича с тези три деца. Например утре- ваксини на малките, в сряда - в Пловдив на УНГ за баткото, че педиатъра ни убеждава да му вадим сливиците, пък ние не щем и сега ни следи една доц. в Пловдив, хем приятелка на сестра ми, та разчитам на обективно мнение. И така-денем търчане и работа. Нощем - неспане, че на Митаче последния кучешки пробива и явно много го боли детенцето. Час-час и нещо поспи и ревне, едно жално - жално. Гушкаме се, мажем гелче, задреме и после пак. А Кирето повечето нощи продължава да реве по няколко пъти и да се мести - от кошарата-на спалнята, от спалнята - в хола на дивана, ако не му хареса, че там е таткото му - почва да врещи за мене и се сменяме. Никога не знам в кое легло и с кого се намирам.  :)Ама карай, да е весело.
Другият път ще ви разкажа някои по-забавни неща от нашето ежедневие. Сега изчезвам, че бързам да освобождавам детегледачката.
Ех,Хоупче как добре те разбирам :) ама само да сме здрави и това ще отмине :lol:
*
 hope-love, понеже темата "сливици" ми е актуална, да ти споделя малко инфо, пресничко. Третата да се извади - няма дерт т.е. съпътстващи щети от отстраняването й. С другите две обаче не е баш така, знаеш. Та преди 10 дни водих Дани на консултация, при лекаря, който му извади третата сливица преди две години (в Пловдив). Нашите "върховни спецове" в Ст. Загора ми заявиха, че тя пак си била поникнала и затова пак сопорляци и пр. и аз отидох с идея да уговорим повторна операция. И ти да видиииш - ми няма такова нещо, не е поникнала пак. Това го споделям само по познатата на всички ни до болка тема, колко е важно да подбираме лекарите си.  :x  Та Дани беше пак яко болен в този момент и съответно и другите му две сливици се бяха пораздули. Лекарят ме пита такива ли са обикновено като размер и цвят, обясних, че не, та оттам се заговорихме за ваденето на въпросните (по принцип). Какви са показанията за да се прави, кога не бива, кога е "на кантар"... И му казвам аз, че за третата съм ОК, ако пак е за вадене, или т.нар. ревизия - нямам дерт. Но за другите две - склонност да ги махна нямам. И ми обясни човека, че при тях вече - напълно отстраняване на тези двете сливици се практикувало в много редки случаи и при определени там показания, дето...просто няма накъде вече и друго няма да помогне. Но в общия случай, при проблемни две такива, откъм обем - намалявали ги и готоУ. Казано на прост език, "поодялкат ги" там с лазери и пр. супер модерни инструменти имат в УНГ-клиниката на тази болница и после всичко е ОК. Самата операция минава леко, без последващи болки и драма, което също е важно. Казвам ти го, в случай, че с теб не е коментирано подобно решение за сливиците, или там където го водиш детето - просто не се прави. Ако искаш - пиши ми да ти дам координатите и на нашия лекар, ей така за второ мнение да отидете поне, не вреди. Аз рядко си позволявам да препоръчам лекар точно, че и съм егати махнаджийката  :lol:, но за този конкретно - доброто ми мнение не е само от личен опит. Доста приятели и познати и децата им са му били пациенти и всички го благославят.

Алекс, по-раничко почва сесията при вас, на мен целия ми юни ще бъде "много весел" с моята. Все така да ти върви с изпитите!  :D За детето на село, аз като "видна селянка"  :lol: да потвърдя - нищо по-добро не може да се осигури на едно дете за мен, каквито ще супер условия да имаш в града...град ли е - не ми го хвали. Аз се чувствам голяма късметлийка, че моята селска къща ми е на 25 мин. с кола от С.З. и то по хубав път, та можем с Дани да си идваме честичко, или просто да си стоим тук със седмици и месеци. Към момента сме си тука трета седмица вече. Ако направя една сметка груба за неговите 5,2 години живот - май половината време съм го гледала тук. Тук никога не ми се разболява в добавка, въпреки че е постоянно контактен с болни. То много бели деца тук няма, само чат-пат при баби, или с родителите си идват, така че яко го интегрирам и си играе с децата на братята роми най-редовно. 90% от тях са постоянно болни от нещо, точенето на зелени сополи е нещо обичайно, ама нъц - никога не ми се е разкекал тук. На "великата" си частна ДГ, с белите и добре гледани деца - за три дни е готов.  :?  Отдавна съм се отказала да търся логични обяснения, камо ли научни за споделеното, затова само ти го казвам като факт. Като имаш село и баба желаеща да гледа там дребния - оставяй го за по-дълго, като има такава възможност. На детето му е супер там, а ти малко от малко можеш да вземеш въздух междувременно. За жалост в моята къща - няма баби и постоянно живущи, ако имаше - ехееее вече щеше да е идеалнУ за мен. Не, че и аз не обичам да вися тук, ама когато всичко на мен чака, а това е къща с двор все пак, не апартамент....постоянно нещо имам да правя. Не, че не съм помъкнала всичките бумаги да чета, за да не ми е нанагорно юни, ама в града - къде по-лесно ми се получава и имам повече време за целта. Направо шапка ти свалям, че с две деца и то едното е бебе - успяваш И да четеш ефективно за изпити. Аз съм супер смотла в това отношение, като забия с бумагите и потъвам в тях и ми трябва абсолютно спокойствие за тази дейност. Хич ме няма в схемата сега чета час, след няколко часа пак и така "на час по лъжичка".  :?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Jbrul,нямам избор реално :lol: а,инак и аз юни ще съм така :lol: само този изпит ни го изтеглиха сега при все,че имаме дата за юни :lol: бе им по-лесно вместо 10 дни лекциите ни да са 3 дни и на десетия изпит :) абсурдите в нашия университет нямат край :lol: знаеш :wink: от друга страна е добре по-рано ще свърши сесията и ще ида по-рано на море :lol:
Оспамихме пак с теб темата :lol:
А инак съм наясно,че там му е най-добре на детето ама ми домъчнява за него и няма как да е все там :)
*
Ахаааа ( да дооспамя), значи не е прецедент това с "изтеглянето на изпит" ;) Дружката дето е година преди мен, ме утрепа на последните очни с инфото, че имала изпит (насред лекциите). Питам нещо поправка ли (пък тя отличничка) и как насред сесия... Ми не - 3 дни лекции и на 4-я изпит, че да им се махат от главата. Яко оценка на знания, обективна мноУ ясно, за 3 дни нали си научил перфектно всичко...страшно образУвание получаваме с тебе - дума да няма.  :lol:

За малкия - нямам предвид да го засилиш на село с месеци разбира се, ама седмица-две да седи, като има чалъм, после си го вземи за месец. Според зависи как ти е другия график. Ние с Дани явно така сме си писнали, щото сме все двамата, че при първата ни раздяла за дълго време (месец и нещо) на мен по някое време ми домъчня за него (не до сълзи и нервна криза, ама все пак  :lol:). И насред сесията бях решила да си дойда за два дни да го видя поне, чувам го по телефона и питам трепетно: "Искаш ли мама да си дойде?". Очаквам радостни възгласи и пр. мноУ ясно... ОбачИ бях порязана с: "Ами не. Ти нали имаш изпити? Стой си там да учиш и трябва да имаш само шестици и после да имаш заплата, за да ми купиш Лего стар уорс и новите костенурки нинджа...". Мама, мама, ама къде ще се меря аз с някое "лего".  :lol: :lol: :lol: После ме допочерпи, че всъщност при бабите му било "по-яко", защото те му разрешавали всичко и не му се карали и те така. Аз очаквам да му липсвам - то се радва, че "цербера" се е разкарал за цяяяял месец.  :lol: ама нали той е по-големичък вече и хитричък все пак. Е, за щастие много ми се радваше, когато се прибрах, аз по едно време наистина се бях задертила, че няма да ми се радва. За да съм сигурна, че се радва на мен точно - подаръците му ги дадох едва на другия ден, не още когато се прибрах.  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

И аз за да дооспамя явно за административното право и при нея става на въпрос :lol:
А Вера и до сега предпочита да е далеч от "цербера"  :lol: сигурна съм,че и Алек ще е така след време...лиготиите при бабите са за предпочитане пред нас спор няма :lol:
*
Леле в последно време тая тема много празна :) Предполагам е заради хубавото време.

И аз да кажа за сливиците, моите ги извадиха като бях на 6, но положението беше много тежко.Те дават отражение и при мен беше започнал някакъв вътрешен възпалителен процес по ставите от тях.Но аз нямах месец без ангина.

Ние село за съжаление нямаме.И аз и Мерал сме градски деца и това ни е голям минус.Лошото е че и аз така не съм свикнала на кърска работа, че и да отида там предпочитам а се скатавам.Срещата със земята, ровене, копаене и т.н. просто не са за мен.

Иначе ние минахме през поредната хрема, кашлица и зачервено гърло.Оправи се детето сега е на ясла, пак :)

сливици и на село при баба
« Отговор #108 -: Април 12, 2016, 13:53:23 pm »
Жбрул, благодаря за инфото за сливиците. Нека мине и утре прегледа при нашата докторка и може да се възползвам от предложението да посетим и вашия.
А при бабите - наш Гошко от около 4 годишен до сега яко се кефи да е на село при баба/баба и дядо. Голямо облекчение беше,че може да иде там през ваканция или, когато пътувах до София за процедури, а по време на бременността ми колко време изкара на село - ако беше болен или просто така реши да постои няколко дни и да не ходи на градина. Дерт ми е само, че малките са двама, а бабите ни остаряват, та не знам дали ще могат да се оправят в бъдеще сами с близнаците :)Иначе и те от сега се радват като чуят, че ще ходим на гости на село при баба и се чувстват прекрасно на свобода на двора.
*
Леле в последно време тая тема много празна :) Предполагам е заради хубавото време.

И аз да кажа за сливиците, моите ги извадиха като бях на 6, но положението беше много тежко.Те дават отражение и при мен беше започнал някакъв вътрешен възпалителен процес по ставите от тях.Но аз нямах месец без ангина.


А баш! Сред показанията за напълно отстраняване на тези сливици са споменатите от теб. На майка ми на втори братовчед му ги извадиха накъм 55г. Човекът се почупи от ходене по ортопеди заради проблеми със ставите и не намират причина и не намират... Та накрая майка ми се присети, че може да е от сливиците и точно това се оказа. Сега си е съвсем ОК човека. Но нашият лекар поне, казва че чак такива случаи са малък процент и в повечето - тази процедура с просто намаляване размера на въпросните сливици била напълно достатъчна. За мен лично - това (че има такава) е новина, ама все пак той е УНГ с много стаж и пациенти, така че говори от опит и на база доста хора минали през болницата. И аз викам нали да споделя, понеже аз като не бях чувала за такава опция, допускам че и други хора, които лично ги касае такъв проблем може да не са.

За селото и кърските занятия..., ами май е "всичко с времето си".  :lol: Ние цял живот сме имали село, ама докато имаше жива рода тук да се занимава с тия неща - редовно ни мъмреха с майка ми, че сме "егати принцесите". И то така беше де. Идваме, вирнем кълките, пием кафета по цял ден и баба слугува и вдига и слага цял ден софри с ядене по поръчка. Толкова нищо не разбирахме, че плевел от коренче домат не можех да различа, поради което веднъж ми дойде муза да помогна на баба в градината и така "оплевих" та й изкорених два реда домати, докато ме види какви ги върша. Това с бурканите пък ми беше чисто мистична дейност, на която гледах с някаква смесица от надменност и отвращение...И изобщо нали всичкото това ми беше "тия неща не са за мен", пък да съм им свикнала и дума не можеше да става, не бях ги помирисвала.
Е, когато се роди Дани и си дойдох първото лято - да видиш как малко по малко се зарибих за всички такива "селски неща". ;) То някак те увлича, хем като гледаш другите хора, хем по целесъобразност. Това ти дадат био, онова, налага се да го съхраниш някак. Като наемеш технологията - присърбява те и други неща да си консервираш. Аз това с бурканите чисто го обърнах на хоби последните три години, супер релаксиращо ми действа на психиката, колкото и абсурдно да звучи. После дойде и ред на "копането" по същата схема. Първо засях един магданоз само, ей така да си имам пресен. Като ми се получи, ми хайде да бучна корен доматче да видим дали ще се хване изобщо - хвана се, ми дай и малко краставички и те така - мини зеленчукова градина си правя вече (само за прясна консумация е моята, не е голяма) ама е страхотен кеф за душата. Тази година вече професионално постъпих, начертах си "засадителен план", на коя площ какво ще е, кога следва да се сади, имам ранни сортове (разбирай имам цъфнали вече розови домати), късни сортове съм си поръчала. Пък като дойде някой на гости и му покажа великата си "плантация", идва ми да се пръсна от гордост чак  :lol: :lol: :lol: Майка ми дето беше още по-голяма принцеса, 2 часа свободни да има и долита, та се научи и дърва да цепи и да коси и... "комбайна-вършака" е положението.

Обаче най-важното за мен от всичко това е Дани и отношението, което му се изгражда към тези дейности. Не, защото очаквам да се реализира като работник на някое поле...Просто вижда колко бавно и трудоемко се добиват всичките тези благинки и не вярвам някога да има надменното и типично за доста градски хора отношение към "селяните". Което ми е от значение относно неговото възпитание. За него е и забавно да участва в такива дейности (както може), има лейка в подходящ за него размер, една мини-мотичка и пр. А как овика едни приятели, които по невнимание ми нагазиха в магданоза - паднах от смях. "Ама внимавайте къде стъпвате!!! Мама цяла сутрин плеви този магданоз и го полива, знаете ли колко трудно се гледа?!!!"  :lol: Та то пребиваването на село, освен чист въздух и здравословен живот за децата си има и други положителни аспекти де.... Които аз открих на дърти години, ама се радвам, че все пак ги открих.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

пак за сливиците
« Отговор #110 -: Април 12, 2016, 14:36:00 pm »
Правихме едно изследване за предразположеност към ревматизъм и пр. Добри са му показателите на детето. това беше важно за докторката във връзка със сливиците. Ангини е правил 2-3 пъти в живота. Просто сливиците, особено едната, му били по рождение много големи и можело да му пречат. Иначе рядко са възпалени. Но и в спокойно състояние пак били големи- анатомична особеност просто. ще видим какво ще направим накрая. Трябва да обсъдя това за намаляването с лазер. Още веднъж благодаря Жбрул!
*
Хоуп, струва ми се, че сте идеален пример, че сливиците на детето следва да бъдат смалени, а не отстранени.
Синът ми също беше така. Хъркаше, докато спеше. Кашляше без да е болен. Педиатърката не намираше нищо странно. Точно тогава се преместихме, сменихме и педиатърката. Новата ни прати на УНГ. Детето беше тогава на 3 г. Едно от нещата, които установи лекарят, бяха точно големи сливици, които при сън се доближаваха, секретираха повече от нормално и причиняваха кашлицата. Каза, че е анатомично, ще отмине, когато детето поотрасне и главата му стане достатъчно голяма. Даде ни някакви супер гадни капки за нос, едни кафяви (те май бяха заради полипите в носа), после каза, че не са подействали. Тогава се роди малката и докато успея да го заведа пак на преглед, докторът беше във ваканция и прочие, така мина почти една година. През това време нещата бяха минали от само себе си. Иначе беше препоръчано операция за смаляване с лазер на сливиците, премахване на полипите от носа, както и да се източи течността от ушите, защото му пречеше да чува добре.
Не е боледувал прекомерно. В живота си е имал една херпангина.
Когато бях дете, много ме мъчеха сливици и гърло. И досега си имам хроничен фарингит, който утихва през лятото и се активизира през зимата, когато е студено. Не е болка за умиране, но се консултирах с един УНГ преди десетина година. Каза ми, че ако правя повече от 5-6 ангини годишно, тогава има смисъл да се махат сливиците.

След всичко казано дотук, продължавам да си мисля, че трябва да се консултирате с още специалисти.

*
Хоуп, само да добавя... Моите сливици са също огромни, ей така анатомична особеност, но и до ден днешен - никога не съм имала проблем с тях и с гърло изобщо. Когато ме е подразнило нещо (не и да ме боли)  - е било от препушване само  :oops: Едно време обаче (старата школа) е предлагала, та и настоявала да вадим и тях заедно с третата, само щото били големи. Майка ми е отказала, с мотива, че щом не ми правят проблем - значи няма нужда да ги пипаме. Светилата са я уверили, че ще дотърчи скоро време с молба да ги махаме и тях, но явно са били в грешка де ;) Нашият лекар също каза, че сам по себе си размерът - не е показание за вадене, че дори намаляване АКО няма нищо друго, или чат-пат някоя ангина само, ама рядко.
Дани като зяпаше ме извика да погледна и ми показа. И неговите са големички, ама има все пак разстояние между тях. Каза ми, че когато са прилепени вече т.е. няма никакво разстояние помежду им - бивало да се намали размера, ама не заради ангини, ами нещо с дишането и как звучи гласът на човек. "Патешки глас" мисля го нарече т.е. по-носово и ниско е говоренето... Не запомних всичко в детайли, понеже беше ясно, че не се отнася за случая на Дани това.
Но ти препоръчах консултация поне и с него, вкл. защото ще ти обясни всичко по въпроса, разбираемо, ще ви отдели време, даже ти рисува на листче за какво говори ;) Другото, което ми хареса, че не е от типа лекари готови да оперират, ей така за да оперират. Точно напротив, ако счита, че показания за операция няма, или поне в този момент - не са достатъчно категорични и ясни - полага усилия да те убеди да няма интервенция засега. Както и обартното, ако вижда, че няма друго решение - ясно и точно ти казва, че няма и защо няма, но решението си е лично твое. Няма ги тия приказки с "ще видите, ако не ме послушате..." и пр. дето не ги понасям. Въпреки, че взима някой лев, ако има операция и си платите избор на хирург и да е той точно - не го блазни това човека, че да те убеждава без нужда да режете, ей така да прибере 50-100лв. отгоре. Казвам го, щото нали...все по-рядък случай е това за жалост.  :?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

И моята дъщеря има огромни сливици. Консултирана е няколко пъти с различни УНГ специалисти. Мнението им беше, че ако не прави чести ангини или друг вид боледувания свързани с гърло, не трябва да ги махаме. Тя никога не е имала ангина и много рядко боледува като цяло. факт е, че хърка като спи, сега по-малко, но преди доста повече и диша повече с отворена уста докато спи. Свекърът ми страшно настоява да ги махнем, всичките й проблеми щели да свършат след това. Според неговата теория точно тези големи сливици й пречели да говори добре и заради тях и късно е проговорила и ред подобни неща. Нито един логопед не ми е споделял подобна теория за сливиците. личното ми усещане е, че ако нещо не създава проблем, не трябва да се пипа. От вас обаче разбирам,че можело да се намалят с лазер. Може да проуча тази възможност.
<br />[link=http:
Хайде да се включа и аз като майка на дете с големи сливици. Когато е болен буквално са като орехи и почти се допират. В нормално състояние пак са големи.
Никой досега не ни е предлагал нито намаляване, нито отстраняване, а покрай боледуването зимата доста лекари посетихме.
Обръщат внимание на този факт, но само това. Не са ни предлагали нищо.
Re: прегледа на сливиците
« Отговор #115 -: Април 13, 2016, 16:53:01 pm »
Днес доцентката каза, че сливиците са по-добре от преди. Имаше студенти на упражнение и на тях показа :)с обяснението, че това не са чак толкова много уголемени сливици и има разстояние между тях, не се доближават една до друга /тя всъщност лявата е по - големичка/. Каза, че го оставя така цяло лято и на есен ще се видим отново. Тя в никакъв случай не е настоявала от началото до сега за махането. Проследява го. Педиатърката по-скоро беше по-настоятелна, но тя е в някаква заблуда, че му е голяма и носната /не знам защо и не искам да коментирам/.Но нали ние за това си потърсихме мнението на специалист, а тя още при първия преглед  каза, че носната му се е "стопила" и добре сме направили, че сме ги задържали до сега, а не сме тръгнали да ги махаме всички, само заради това, че са били уголемени, а детето не е имало чести боледувания и пр. оплаквания. Каза нещо, което до сега не бях чувала - сливиците били важи за изграждане имунитена на детето до навършване на 6 г., след това не били от такова значение. Признавам си, че ми се стори странно и непонятно, но някак си нямам време и сили да се задълбочавам и да търся повече информация по този въпрос. Ако на някой нещо му попадне или има възможност да го коментира с УНГ-специалист, пишете, мисля, че е интересно и би било полезно.
*
Полезно е, определено. И моят големият е с уголемени сливици. Явно често се случва.



   La vita è bella
*
хоуп, доколкото ми е обяснявал УНГ специалист, до 5-6-годишна възраст сливиците действат като бариера за инфекцията, после били като предверие и ако човек много боледува, пет ангини годишно беше бройката, трябвало да се махнат.

*
Де се изпокрихте всички?

Аз да споделя нашите ясленски истории. Моника посвикна.Не че е ходила много една седмица там, една седмица в къщи.За сега рекорда и е две седмици плътно на ясла след което една в къщи :) но аз това го очаквах. Важното е че свиква, впуска се да играе.В началото седеше пасивно и наблюдаваше децата, а това мен ме притесни. Иначе яде всичко, тя е прахосмукачка по принцип де. Най-голямия проблем е че влезе във фаза не, не искам, няма.Всичко това е придружено с рев, писъци и тръшкане и то на най-невероятни места, за най-голямата глупост на света, която за нея е важна. Обяснявам, говоря, до един момент, после я оставям да се нареве.Всичко това е придружено с едни писъци високи дето ме боли глава от тях. Дишам дълбоко и викам ОММММ, хахаха

*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Ох, Маги, това с НЕ-то ми е толкова по3нато. Слава Богу, не е нон стоп, ама като вле3е в НЕ-фа3а и ме влудява. Сега пък му и3биват кътниците - 3 от 4 - и направо сам не може да се трае. Опитваме се да сме търпеливи, да гушкаме, обясняваме като се 3атръшка 3а някоя дивотия.. Но на моменти направо не ни и3държат нервите. Не 3нам правилно ли е, може ли нещо да го стресирам, но го 3авеждам в другата стая (светло е, отворени вратите към нас) и му ка3вам като се нареве да дойде. След 2-3 мин. идва, гушва се и се и3винява, че се е тръшкал. И на мен ми става много мъчно, че е толкова жален и добричък. Дано да и3ибват скоро те3и 3ъбки, че се успокои детето.
Дребосъчка я 3ахранвам, ама по-точно само опитваме. Повече от 2-3 к.л. на ден не и3яжда. Има уж мерак, ама малко хапне и после 3апочва да и се гади сякаш. Че и 3апочва да ми се кара - умирам от смях с нея, как бърбори. И с баткото ми беше 3ор, ама тогава много се нервирах и тиках насила те3и пюрета - той реве и а3 с него. Сега давам докато иска и гледам да съм спокойна.