Едит, няма за какво. Важно е да се свърши работа с възможно най-малко нерви и разкарване. Че с това малко бебе хич не е лесно.
Спомням си как ходих веднъж до посолството да заверявам пълномощно. И щерка ми, тогава на месец и малко, може би два, орева орталъка. Хем не беше ревлива, какво й стана тогава, не знам. Една млада жена ме заговори на опашката. Също имаше бебе, но малко по-голямо от моето. Каза ми за една група във ФБ, където пишат родители, живеещи в същия град. Все още поддържам връзка с нея, дори бяхме на концерт на Б.Т.Р. заедно преди три седмици. А благодарение на нея се запознах с една друга жена, която е съосновател на съботното българско училище, на което синът ми ходи. Този път, като си бяхме в София, забелязах колко много е напреднал с езика и съм сигурна, че е заради училището. Всеки ден благодаря на съдбата за тази случайна среща в посолството.
Турските сладки работи много ги уважавам. Тъкмо си отглеждам пояс за лятото. Да не взема да потъна! Имах една колежка, която тежеше около 100 кг. Много е забавна и с чувство за хумор. Разказа ми, че в Турция мъжът й никъде не я пускал да ходи сама. Колко много средства и усилия били вложени в нейната фигура. Да не вземе сега някой да му я открадне!
Спирам, че ще трябва да се банна сама.
Джей, ама инженерът у дома ще ти разясни защо китайското струва толкова, а оригиналното - повече. Все ще му намери някой кусур.
И за гевгир става. Правилно се е ориентирала бабата.