Фанте , ще ме извиняваш , но трудно ти разбирам като пишеш . Както и да е .... няма да се обяснявам защо , дано се сетиш сама .
Сега на майтап вече , но доста ми напомняш за мен самата до като гледах Ния вкъщи три години и нещо . Вечно си търсех работа , даже на две места се хванах , но отказах . Та ... мрънках си нон -стоп ,че вкъщи не ми се стои вече /на мъжа ми обаче / , ноооо все нещо не харесвах като ми се обаждаха за интервю,макар и в редките случаи .Та уж ми се работеше , но умирах от страх да дам Ния отново на градина и пак да ми се разболее . В момента , в който свекито се пенсионира и ... о,чудо намерих си работа. Мъжът ми пък все ме критикуваше , че детето на градина няма да тръгне , до като не си намеря работа . Та .... с две думи така виждам положението при теб - бягай , работа ,че идвам .