f_31, вече обсъдихме проблемът на ЛС, мисля достатъчно подробно... Но хайде и тук да ти отговоря.
Предполагам осъзнаваш, че всеки от нас е имал, или има тежки периоди в живота си, които възникват по най-различни причини. В тези ни периоди има няколко много типични и общи за всички неща. На първото от тях му викам: "чуждата кокошка - патка" аз
Имам предвид следния ефект, че когато някой си има сериозен проблем с нещо (за нещо) - наляга го едно съвсем искрено убеждение, че дори околните също да си имат проблеми, то техните са несравнимо по-малки, леки, преодолими, а и в добавка нали - има и куп неща дето все пак са им ОК. А аз (ти, тя, той) видиш ли сме мноУ зле, всичко ни е прецакано, откъдето и да го погледнеш само дертове, много, всякакви и като нас друг няма на света - така злочест, карък и в безизходица. Което просто не е вярно, стига човек да се напъне, да тръсне глава и да опита съвсем целенасочено да си даде сметка за тези неща. Прецакан си и нещата са много зле, само ако (да пази Господ) те е лепнала някоя нелечима болест и освен да си избереш гробищен парцел - друго няма какво да се направи. При ВСИЧКИ други ситуации и проблеми на този свят и ти го казвам като човек, който е минал през немалко такива и още колко ме чакат - има оправяне.
Второто особено при хора в твоята ситуация и много типично е да се мислят, изреждат и превъртат 24/7 всички налични проблеми, все едно протокол ще трябва да съставяш по въпроса и да го носиш за подпис на Премиера. Този "похват" води само до едно - самоубеждаване, че си в безизходица и искрено започваш да вярваш в това. И като вярваш в това - само седиш, циклиш, напомняш си колко са зле нещата и колко са неспасяеми и...това е. Води до още по-голямо затъване, депресии и пр. Друг ефект - няма, не може и да има.
Третото особено при тежка житейска ситуация е, че ни сработват "детинските инстинкти" и то остро. Т.е. нуждата да получим подкрепа от околните (партньор, родители, приятели) и някак си групово да решим МОЯ проблем, ако може даже - аз да не участвам, ами някой така отстрани да размаха вълшебната пръчка и да ми нареди нещата. Е да, ама тая няма как да стане просто. Ако околните (доколкото ги има в живота ни) опитат да помогнат със съвет, идея за справяне с проблема - обичайната реакция е как: "те не ме разбират, на тях не им пука, ей на - не мога да разчитам, вместо нещо реално да направят - дават акъли, а не разбират колко ми е тежко и как изход няма...". ВЕрвай ми, в този филм поне веднъж в живота си сме играли всички, вкл. аз.
Супер безплодна позиция и страхотен циклеж е това - друго не следва.
Четвъртото типично - ако решението на даден наш проблем, минава през някакъв компромис за нас, който хич не ни е на сърце... Примерно - искам дете, ама няма друга опция освен донорски материал, искам да работя, но няма начин веднага да е тази позиция, която желая, а опцията ми е друг вид работа - не мечтаната, но все пак работа и то приемлива като вид, имам непреодолими проблеми в семейството и решението е единствено развод, ама не ми се ще да го правя... И като е такова положението - не стига нали, че имаш куп ядове и несгоди, ами за да ги поразчистиш тях - начинът е да си причиниш още някакви т.е. "да избираш по-малкото зло" - наляга те бяс и негодувание и още как. Нормално е да е така, ама ей това е моментът, в който човек бива да впрегне цялото си рационално и безпристрастно мислене и да позарови емоциите, за да може да вземе най-доброто решение за себе си и живота си. Пак от опит ти го казвам.
Ха сега се върни и прочети пак всичко нагоре. После прочети и своите постове и сама пред себе си (не пред мен, нас тука) си отговори на въпроса, дали до момента не влизаш във всичките тези 4 "точки", които ти описах. Ако не изцяло и буквално - то в една доста голяма степен. Гарантирам, че докато ги покриваш тях - оправяне няма. Ни за теб, ни за който и да било друг. Не, защото аз така казвам, просто е така.
Клишето за полупълната и полупразната чаша е клише, точно защото е вярно. Иначе казано, когато човек е в труден момент в живота си и от 10 неща (примерно) 9 не са му наред и има 1, което да е ОК, или поне не е толкова зле то - бива да се хване, фиксира ако щеш в ей това едното, а не в другите девет. Така просто си създаваш една основа, около която да нареждаш и надграждаш малко по малко всичко останало, което в момента не ти е наред. Ей при теб да кажем, (а ти това го броиш за негатив) - ангажимент с мъж, деца, стари и болни роднини за които трябва да се грижиш - към момента нямаш. Това ти позволява да си търсиш работа буквално навсякъде в страната и по света, не ти е спънка каквото и да било работно време, не е належащо да гониш заплата, с която да издържаш освен себе си и още един-двама на този етап поне. Искаш да е в София работата ти, е, в София сравнено с цялата страна - работа се намира най-лесно. Достатъчно е само да махнеш в момента "капаците" и да разгледаш за позиции различни от това, което си навила на пръста сега, фиксирала си се в него и край брате - друго не може да е за теб, ако не е баш това - няма да си хепи и пр. Това изобщо не е вярно и би го осъзнала и усетила много бързо, след първите няколко дни, в които излизаш за да отидеш на работа, като си в някакъв колектив през дена и общуваш с колегите, пък като си вземеш заплатата на края на месеца и си позволиш някакви неща, които в момента не би могла поради липса на пари - съвсем ще разбереш, че "право ти думам".
Работа, която е компромис за теб в момента е къде по-добре от никаква работа по куп причини. Вкл. и тази, че в едно CV дупки не седят добре, ама никак. Колкото повече и по-големи дупки - толкова по-малки шансове имаш в бъдеще, да се уредиш на позицията, за която сега мечтаеш. Работодателите поглеждат с къде по-добро око на кандидати, които са работили 10 други неща, дори нямащи общо с позицията за която сега кандидатстват, ама са работили все пак, отколкото на някой дето им идва с 2-3 дипломи и нула трудов стаж за последните години. Винаги ще предпочетат онзи с изградените трудови навици и по-малко, или никакви дипломи, пред този дето 10 години работа не е помирисвал, щото има мноУ претенции каква да е тя точно.
Това също добре го помисли.
Великден, както и Коледа са от онези празници, в които кефът е да се събере цялото семейство някъде. Ядене, пиене, смях и забавления... Аз Фанте нямам живи роднини почти, та сещай се с кого мога "да се събера". Та се и разведох нали и тази опция нямам вече - събиране с фемилито на бившия ми съпруг. Иде Великден и по принцип щях да си го празнувам сама с детето и майка ми да дойде по някое време за ден (че е дежурна по празниците). Ако реша да се самосъжалявам по този повод - мегдан има доволно
Ауууу колко съм сама и самотна, ауууу не мога да покажа на сина си как бива да се празнуват тези неща истински, ауууу колко се прецаках и как прецаках и него... Само, че не намирам подобна позиция за ползотворна, смислена и нищо няма да ми придойде, ако задълбая натам, освен да се самоотровя и да отровя и който се весне край мен изобщо. Настроена съм позитивно и ги мисля по друг начин нещата. Имам си вила, времето е прекрасно, за разлика от доста други хора - няма да се наложи да седим сбутани в някакъв апартамент по празниците. Приятели, които иначе виждам рядко, защото живеят по разни краища на България - имат възможността да пътуват сега по почивните дни. Едни от най-близките ми такива - ще ми гостуват с детето си за Великден - ей ти я пълната къща, ако и да не са ми кръвна рода - няма значение това. Междувременно с други приятели се заговорихме, поканих и още 2 двойки да наминат, както и една друга моя приятелка с детето и в общи линии единственият проблем е, че тук няма място за спане за толкова много хора, та някои ще дойдат само за през деня. Можеше и да е другояче да ти кажа. Да изпадна в мрачно самосъжаление, да изпратя Дани за празника при баща му, другите му баба и дядо, чичо, леля, братовчеди (да види той истински СЕМЕЕН празник), аз да си гния тук сама с някоя книга, да не пека агне, да не боядисвам яйца и да страдам на тема: "Как се провалих с гръм и трясък относно най-важното за мен в този живот - създаването на здраво и щастливо семейство, та и голямо ако може". Да, откакто съм съзнателен човек - всичко друго в този живот ми е било на втори план пред тази цел - учене, работа, каквото и да било - второ. Да кажем, че това е моята фиксация. Но все пак - аз не допускам това да ми обсеби и проваля живота. А е много лесно да се хлъзна натам. Просто не го допускам - съзнателно, с полагане на съответни усилия и старателно избягване да ме заливат емоции по въпроса, вместо здрав разум. Същият е механизмът за справяне с житейски несгоди от друг вид и произход да ти кажа. Но трябва просто да решиш да го направиш - първо и главно това. Пък КАК точно - начини има много. И най-вече - да не гледаш на себе си като на жертва, защото докато го правиш - ще бъдеш точно това. Жертва. И реално си жертва на себе си, не на живота, кофтите случайности, другите...
Пожелавам ти едно лично "възкресение" по повод идващите празници и нямам грам съмнение, че си способна да го постигнеш. Само да го пожелаеш осъзнато.
