Нимика, за конкретната ситуация с мартениците - мисля, че си права. Ако аз бях на мястото на другата майка, бих обяснила на своето дете, че то вече има такава мартеница и е редно сега да я отстъпи на приятелчето си, което няма такава. Хеле като се е стигнало до драма, сълзи и пр. по темата. Но понеже аз не съм толкова мека, бяла и добра като теб, ако не се постигне бързо споразумение и двете деца се инатят и си държат на своето - просто ще ги отрежа с "Тогава никой няма да получи мартеница".
И няма да ми мигне окото другите две майки на какво мнение са и как им изглеждало и пр. Или, ако искам да съм по-софт - щях да предложа да идем до друга сергия където да си изберат мартеници от които има две бройки, за да имат еднакви и никой да не се чувства ощетен. (както се е оказало на сергия по-нататък е имало от тези мартеници). Начини да се отреагира на такава ситуация има много, но си зависи от конкретния човек все пак. Аз не съм склонна да чакам някой друг да се сети да се държи адекватно, особено когато виждам, че нито го прави, нито има подобно намерение (майката на това приятелче на детето ти). Когато си имаш работа с такива хора, които "не се сещат" - бива да бъдат "подсещани" по някакъв начин.
От друга страна пък, Калоян явно се чувства щастлив и доволен в компанията на това дете и си играят добре заедно, което е важното в случая. Ние като възрастни и отстрани - виждаме неща, които на малките и през ум не им минават и страдаме, ама те не страдат, защото не ги възприемат по същия начин. Подобна е ситуацията със съседското момиченце, когато сме си на селската къща. По-големичко с две години, тотално разлигавено, егоистче и манипулаторче. Все на нейната да е, все на каквото на нея й се играе трябва иначе му се троска с : "Аз тогава си тръгвам" (щото не е на нейната нали). И моята будала се вързва и се съгласява обикновено. Или поне така беше допреди година някъде, когато след 55-а сръдня, рев, тряскане на врати и сдобряване между тях за деня - на мен просто ми писна да ги търпя тези панаири. Ей така, щото ми се разваля спокойствието и ми вдигат нервите. И аз съм егоист.
И точно са се сдобрили и нещо обсъждат да играят и я чувам тази малката пак с изнудванките: "Ти, ако не искаш да играем на еди какво си, аз си тръгвам". И я хванах за ръчичката и й я поведох към тях, като мило я уведомих, че нито сега, нито когато и да било ще играят с Данаил повече, след като явно не се разбират, тя все е сърдита и все се кани да си ходи, та като ще си ходи - моля и да не се хаби да идва повече. И за да не иде да изтропа на майка си нещата не както са били (щото хубаво лъже и си фантазира) - казах и на майката в прав текст какъв ми е проблема. Уведомих и Данаил, че повече няма да играе с нея, защото се карат, реват, пищят и аз това не мога да го търпя и точка. Естествено съседите не бяха очаровани, че им критикувам "принцесата", но бяха принудени най-после да си поговорят с нея и да й обяснят как следва да се държи, ако иска да играе с Данаил и да идва у нас. Та след "ден за размисъл" и преглъщане на смокинката от съседското фемили - майката доведе момиченцето, което се извини и обеща, че повече няма да има такива изпълнения. Разбира се - то навикът си е навик и първите дни малката пак тръгваше по старому в спорни ситуации, ама като вдигна вежди с: "Деси, ти нали нещо обеща, или да те водя у вас?" и бързичко сменяше подхода. Изобщо не вярвам, че като цяло е осъзнала какво е нередното в това й поведение, или че то се е променило при контакта й с други деца да ти кажа. Главно, защото нейното семейство не вижда нищо нередно, че да се заеме сериозно да го коригира. Но проблемът си е техен. Важното е, че с моето дете поне - тези неща спряха. Спряха, защото просто дадох ясно да се разбере, че аз няма да ги търпя, хеле с аргумента: "ми те са деца, ами те искат, ами какво да направим..."
Откакто се е родил Дани - на пръстите на едната ми ръка се броят случаи, в които по какъвто и да било начин съм се намесвала в отношенията му с околните, особено с деца. Оставям го сам да си намери подхода и начините да си комуникира с тях и той се справя чудесно. Но все пак - давам си сметка, че е още малък, има ситуации в които по-голямо дете буквално злоупотребява с това, че е сговорчив, че обожава жива компания, игри на открито и с други деца и съответно, за да си осигури това - прави всякакви компромиси, понякога прекалени. И в подобна ситуация - нямам колебания да се намеся де. Както писах и напред по друг въпрос - всичко с мярка ми е ОК.
Прекалявания от всякакъв вид, дори идващи от деца - хич нямам склонност да ги търпя.