0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #20 -: Март 02, 2016, 09:20:05 am »
Понякога няма с кого да си играе в междучасието,защото децата са се струпали да гледат в таблета на някое дете.

това е положението и при нас, още от първи клас. сигурна съм, че е така навсякъде. айде кажете ми пак, че това е хубаво нещо!

При нас в училище не съм чувала да се скупчват така, но в Британика в междучасието редовно. Александра даже се сдоби с разбит нос заради тоя майнкрафт. Тя има телефон, но на него няма игри. Искала да гледа как играе едно момче от групата, а някакъв друг кибик и казал да се маха. Тя казала, че не иска и той два пъти я ударил. На втория и тя отвърнала и вече с третия удар младежът я нацелил в носа. Учителката не била в стаята. Добре че бях там - слезе ревейки, събирайки си кръвта в шепата. Водих сериозни разговори с мениджмънта и учителката й. Взеха мерки веднага. Викнаха родителите. Детето се оказа беладжия. А пък едно такова русичко, хубаво, кат ангелче.
Сега е с нова учителка, която май владее ситуацията и има дисциплина.
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #21 -: Март 02, 2016, 09:54:33 am »
Нимика отстрани погледнато си права..не знам колко си близка с въпросната майка,но тепърва ще се сблъскваш и ще се нагледаш на такива майки :lol: ако детето ти не се чувства добре с въпросното дете ограничи контактите...моята хубостница е такава и и говоря непрекъснато,че въпросната и приятелка,не и никаква приятелка все има ситуации които и посочвам,че така не постъпва приятел и скарат се и след ден два пак са заедно,еми нищо не мога да направя,на 12г.е достатъчно голяма сама да преценява аз няма как да и забраня да се виждат само и показвам въпросните ситуации :lol: и се ядосвам на глупостта на моята :lol:
Относно таблетите в училище в малките класове за мен е безумие...а,да не ви обяснявам как е при моята нон стоп в час е в чата ФБ,вайбър и т.н. спрях и интернета на телефона тя смс-и взе да пише :lol: няма оправия...радвам се и аз като Jbrul както е писала,че още не пуши не пие и не прави секс в тоалетните примерно...
*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #22 -: Март 02, 2016, 11:44:17 am »
jasmin_veni, малкият кара същия вирус на Нова година. Големите са го карали по-рано и имат изграден имунитет (като при шарките е). Подготви се, че може да започнат да падат ноктите и да се белят ръчичките и крачетата около 15-30 дни след края на боледуването. Малчо още не е сменил всички нокти.


"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #23 -: Март 02, 2016, 11:51:59 am »
И моят големият го изкара това нещо в яслата. 5 дена беше само на мляко. Имаше пъпки навсякъде, вкл. в устата, по лицето, на пръста. Изписаха му Зовиракс на сироп. И се оправи сравнително бързо човекът.

*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #24 -: Март 02, 2016, 12:31:24 pm »
Нимика, за конкретната ситуация с мартениците - мисля, че си права. Ако аз бях на мястото на другата майка, бих обяснила на своето дете, че то вече има такава мартеница и е редно сега да я отстъпи на приятелчето си, което няма такава. Хеле като се е стигнало до драма, сълзи и пр. по темата. Но понеже аз не съм толкова мека, бяла и добра като теб, ако не се постигне бързо споразумение и двете деца се инатят и си държат на своето - просто ще ги отрежа с "Тогава никой няма да получи мартеница".  :lol: И няма да ми мигне окото другите две майки на какво мнение са и как им изглеждало и пр. Или, ако искам да съм по-софт - щях да предложа да идем до друга сергия където да си изберат мартеници от които има две бройки, за да имат еднакви и никой да не се чувства ощетен. (както се е оказало на сергия по-нататък е имало от тези мартеници). Начини да се отреагира на такава ситуация има много, но си зависи от конкретния човек все пак. Аз не съм склонна да чакам някой друг да се сети да се държи адекватно, особено когато виждам, че нито го прави, нито има подобно намерение (майката на това приятелче на детето ти). Когато си имаш работа с такива хора, които "не се сещат" - бива да бъдат "подсещани" по някакъв начин.

От друга страна пък, Калоян явно се чувства щастлив и доволен в компанията на това дете и си играят добре заедно, което е важното в случая. Ние като възрастни и отстрани - виждаме неща, които на малките и през ум не им минават и страдаме, ама те не страдат, защото не ги възприемат по същия начин. Подобна е ситуацията със съседското момиченце, когато сме си на селската къща. По-големичко с две години, тотално разлигавено, егоистче и манипулаторче. Все на нейната да е, все на каквото на нея й се играе трябва иначе му се троска с : "Аз тогава си тръгвам" (щото не е на нейната нали). И моята будала се вързва и се съгласява обикновено. Или поне така беше допреди година някъде, когато след 55-а сръдня, рев, тряскане на врати и сдобряване между тях за деня - на мен просто ми писна да ги търпя тези панаири. Ей така, щото ми се разваля спокойствието и ми вдигат нервите. И аз съм егоист.  :lol: И точно са се сдобрили и нещо обсъждат да играят и я чувам тази малката пак с изнудванките: "Ти, ако не искаш да играем на еди какво си, аз си тръгвам". И я хванах за ръчичката и й я поведох към тях, като мило я уведомих, че нито сега, нито когато и да било ще играят с Данаил повече, след като явно не се разбират, тя все е сърдита и все се кани да си ходи, та като ще си ходи - моля и да не се хаби да идва повече. И за да не иде да изтропа на майка си нещата не както са били (щото хубаво лъже и си фантазира) - казах и на майката в прав текст какъв ми е проблема. Уведомих и Данаил, че повече няма да играе с нея, защото се карат, реват, пищят и аз това не мога да го търпя и точка. Естествено съседите не бяха очаровани, че им критикувам "принцесата", но бяха принудени най-после да си поговорят с нея и да й обяснят как следва да се държи, ако иска да играе с Данаил и да идва у нас. Та след "ден за размисъл" и преглъщане на смокинката от съседското фемили - майката доведе момиченцето, което се извини и обеща, че повече няма да има такива изпълнения. Разбира се - то навикът си е навик и първите дни малката пак тръгваше по старому в спорни ситуации, ама като вдигна вежди с: "Деси, ти нали нещо обеща, или да те водя у вас?" и бързичко сменяше подхода. Изобщо не вярвам, че като цяло е осъзнала какво е нередното в това й поведение, или че то се е променило при контакта й с други деца да ти кажа. Главно, защото нейното семейство не вижда нищо нередно, че да се заеме сериозно да го коригира. Но проблемът си е техен. Важното е, че с моето дете поне - тези неща спряха. Спряха, защото просто дадох ясно да се разбере, че аз няма да ги търпя, хеле с аргумента: "ми те са деца, ами те искат, ами какво да направим..."
Откакто се е родил Дани - на пръстите на едната ми ръка се броят случаи, в които по какъвто и да било начин съм се намесвала в отношенията му с околните, особено с деца. Оставям го сам да си намери подхода и начините да си комуникира с тях и той се справя чудесно. Но все пак - давам си сметка, че е още малък, има ситуации в които по-голямо дете буквално злоупотребява с това, че е сговорчив, че обожава жива компания, игри на открито и с други деца и съответно, за да си осигури това - прави всякакви компромиси, понякога прекалени. И в подобна ситуация - нямам колебания да се намеся де. Както писах и напред по друг въпрос - всичко с мярка ми е ОК.  :lol: Прекалявания от всякакъв вид, дори идващи от деца - хич нямам склонност да ги търпя.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #25 -: Март 02, 2016, 14:39:52 pm »
,на 12г.е достатъчно голяма сама да преценява
Алекс ,   твоята мома вече е за женене дет се вика  :lol: ,   би трябвало  сама   да преценя   , но с малките  все още  са меко тесто и сега му е  времето  , ако може  да повлияем -не че ми се получава.


Jbrul, обичам те жена   -питка ще ти замеся или    нещо сладичко -с   кремче  или шоколадче  искаш ?
Момичета , когато споделя нещо  тук и намеря подкрепа , нямате представа колко си ми олеква  .
Та Балзак ме успокои много .

Конкретно описаната вчера случка   с мартеницата  е просто пример , който споделих , може би понеже съм  в ПМС  и сетивата ми са по -чувствителни и нервите  опънати  , ама с кутия Черноморец сега компенсирам .
От друга страна пък, Калоян явно се чувства щастлив и доволен в компанията на това дете и си играят добре заедно, което е важното в случая. Ние като възрастни и отстрани - виждаме неща, които на малките и през ум не им минават и страдаме, ама те не страдат, защото не ги възприемат по същия начин. ... егоистче и манипулаторче.
Калоян се чувства  добре  играейки с него , но  не осъзнава , че непрекъснато е  манипулиран  и  приема това поведение за нормално . И започва да се подценява и възприема себе си като по неспособен  и  не умеещ   разни неща,  и счита   , че другото дете  е    по-умно , по- сръчно , по-по ... .

( Мамо , той каза , че може да чете  , но наум , а аз не мога !   
 Мамо , той каза , че може да  кара ски  (реално стъпил  на ски )       -  а аз пък не мога   .
Мамо , той каза , че може да   преплува морето , а аз мога само в басейна  . Макар  Калоян  на последната почивка да плуваше сам с шнорхел и маска без надуваеми помощни средства , той се подценява .  )
Повтарям му : -  ти умееш много неща -   пръв започна да караш колело  без помощни колела  ,  плуваш сам в басейна без пояс   ...  , но някак си не умее да се  оцени  или изтъкне .
Аз не искам  да се изтъква   или да е самохвалко  , но  когато някой  му се хвали , да умее да отвърне  подобаващо .
« Последна редакция: Март 02, 2016, 14:53:32 pm от nimika »


*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #26 -: Март 02, 2016, 17:12:09 pm »
Нимика, и аз мисля, че е нормално това за тази възраст, сега се опитват да намерят мястото си в заобикалящата ги среда и едни деца са по-нахални, други като Калоянчо и моята Деси са по свитички. Ти му говори, обяснявай му при всеки такъв случай, правете разбор на ситуацията и ще видиш, че ще има резултат :)
На мен ми отне таман 5-6 г. да обясня на Деси, че е адски способно и умно дете и не е необходимо да го повтаря или да се изтъква, както правят другите, за да е истина. Защото тя е добра, отстъпчива, не е нахална, не се хвали и т.н. Да ти кажа, има резултат вече, но е на 9+, така че много обяснения ще излееш още :lol:
Обаче забелязвам как момиченцето ми вече успява да отсее важните неща, тези за които си струва да се бориш и дреболиите за които можеш да отстъпиш, и най-важното е че не й се отразява на самочувствието вече, не страда, абе пораства. :)
*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #27 -: Март 02, 2016, 20:45:38 pm »
Нимика, радвам се че си по-спокойна поне. Сладко не ям, защото не обичам, ама една бира няма да ти откажа като се видим  :lol: Преди да родя - считах (дълбоко убедено), че ПМС е мит от женските списания  (дето ги четат кифлите). Не съвсем, че няма такова нещо, ама чаааак пък толкова. Е, всичко се връща! Сега 3-4 дни преди цикъл съм... и "добър ден" да ми кажеш ми е обидно, при това до сълзи и нямам никаква идея защо, но знам че ти си виновна и със сигурност ме мразиш. Поне!  :lol:

За децата... Моето не е мерило - има добра самооценка, за щастие реална. Не казва, че може неща, които реално не може. Гордее се с тези, които наистина може. Ако нещо не може - не страда и не го комплексира това, заявява уверено, че ще се научи и "не може всичко наведнъж". Ще ми се да ти кажа, че е моя заслуга това, но и да имам участие - то е малко. Просто характер предполагам. Ако има наследственост за тези неща - то това ще му е от мен де  :lol:

По-общо погледнато по тези въпроси... Има на този свят всякакви хора. Някои просто са лидери, те се раждат такива и се развиват с времето. Има и "просто изпълнители". Има и онези (най-ценните за мен хора), които са много талантливи, задълбочени, нежелаещи "да веят байряка" и да са "начело на околните", но именно те движат цялото човечество напред. С научни постижения, изобретения, хуманитарни мисии, социални политики и каквото още се сетите. За да може техните талант и усилия да се реализират - им трябва "ракета носител" обаче, която са хората от първия вид и як съпорт в пряката дейност, който идва от всички онези намиращи се между тези два вида. Тези черти на характера и поведението си личат още в детството и то ранното детство, но родителите - не могат да ги наблюдават обективно и да не изпадат в емоции и огорчение по съвсем обясними причини.

Често едно дете "лидерски тип" бива определяно като "нахално и невъзпитано". Също толкова често едно по-интровертно и талантливо дете - бива определяно като "свито", "непробивно", "самоподценяващо се" и то от собствените си родители. Но и двете не са верни за мен в общия случай. Ние като родители пък - щем не щем сме си наследили от соц-а някакви сбъркани понятия за "уравниловка" на децата и като някое не се вписва - това ни притеснява. А не бива. :) В този ред на мисли - радвай се, че синът ти не е от хората "на гол гъз....", а ясно осъзнава, че ако не може нещо - не следва да лъже, че го може, да се фука и фръцка с някакви измислици буквално. Такъв живот живеем, че подсъзнателно ни се ще децата ни да бъдат амен-амен нагли, че "да се оправят в този живот". Разбираемо, но също неправилно според мен. Децата са си ОК и се развиват ОК, а това че живеят в ненормална среда и на мама и тати "им се ще...", че да се оправело детето - не маркира някаква грешка при детето. Грешката е в обществото и неговите изкривени по принуда понятия.

Щом Калоян обича да играе с това дете - нека си играе. Няма да му направиш услуга, ако насилствено редуцираш контактите. Когато другото се фука с нещо - казваш на твоето какво то пък може и, че еди кое си ще го научи в бъдеще, че няма никакъв проблем за тези неща и човек се учи цял живот на разни неща (което не е лъжа). И...те растат, бързо ;) И мнооого бързо почват да се усещат и за тези неща и започва техният личен процес на "изчистване на средата". Всичко с времето си. Разбира се, при крайна ситуация - намесваш се, както прецениш за добре. Мярка, бе мярка муЙ майката.  :lol: :lol: :lol:

П.П. В крайна ситуация - съм взимала и крайни мерки. Непедагогически. И пак бих при нужда ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #28 -: Март 05, 2016, 08:56:28 am »
Нинка, права е Жбрул - различни модели са децата и не бива да ги сравняваме. Макар, че и Ники е по-скоро от модела на Калата. Но е по-голяма и полека-лека взе да се усеща. Например имат в групата една девойка, много буйна, щура и със самочувствие на всичко знаеща. Знаеш ли колко време слушах пълни измишльотини на които моята вярваше, защото „тя Дана каза ....“. Обяснявах и опровергавах, и пак и пак ...Но отскоро чувам „тя Дана само си измисля“. Едва ли от моите приказки е стигнала до този извод, може би просто въпросната е прекалила с фантазиите и моята я е усетила, та сама е стигнала до моето мнение. Но онова дете си е баш тип „лидер“, повежда поне половината група и момичета и момчета - лошо няма и такива хора са нужни. Моята пък е изпълнител - ми ок.
Напоследък пък само се налага да „напомпвам“ самочувствието ѝ - тя дори не усеща. Учат сега стихчета за тържество някакво - ми да ви кажа аз мога и да не ходя на него - изрецитирани са ми почти всички. А иначе нейното го учихме в къщи. Обаче „.... това е на Калата, то е най-трудно, защото той е най-умния  в групата“ 8O :lol: Та обяснявах до засиняване, че щом тя само от слушане е научила стихчето на най-умния, значи и тя е умна. Не беше много убедена в началото де, сега не знам колко ми вярва. Не е кой знае какво постижение да помни разни неща наизуст, но това наистина го умее. Трябва ли да казвам от кого го е наследила  :lol:

п.п. Аз за друго влязох, па се отнесох - вчера сутринта се събуди с Т. Не кашля, гърлото е спокойно, сополи даже няма. Само Т малко над 38 и оплакване от главоболие. Ентеровируса го изкарахме лятото, пък и тя нито друска, нито повръща.
« Последна редакция: Март 05, 2016, 09:01:52 am от Pesheck »
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #29 -: Март 10, 2016, 06:56:26 am »
Здравейте, днес е тържеството на Марти за 8 март и нещо аз пак съм възмутена от нашите госпожи. Струва ми се че не само ми подценяват детето, а целенасочено го избутват от изявите в градината. Имат си едн групичка деца които се толерират и другите са просто свитата им. На тържеството за християнското семейство Марти имаше точно едно стихче от 4 реда. За коледното тържество пък нямаше нищо, защото уж щяха цялятя група само една песен да пеят, оказа се, че е имало деца със ъамостоятелни изяви. На 1 март отново богоизбраните ходили да подравяват с песни в близка до градината частна болница. Говорих с едната госпожа и за днешното тържество Марти има две стихчета и роля в сценка. Това се знае от началото на февруари, на 8 в 17ч.ми казват, че  нямат костюм за куче и аз да го облека някак да прилича на куче... Е чесно ви казвам чеполудях. Вчера прозвъних три детски градини и взех страхотен кучешки костюм, но нали разбирате, че важните деца от важната група с важните майки са уведомени доста по рано и децата им са скипрени най прекрасно. И за всяка майка е важно гарджето да е най, та най и полага грижо в ъази посока. Довечера ще видя тържеството какъв парад наизкуствата ще е.
Напоследък голямо оплакване од дисциплината, цялата група били ужасни, не можело да се работи, нищо не чували, по книжките си правели волни съчинения, защото никаква инструкция не чували. Ужасни деца! Родителска среща за дисциплината ще има. Изобщо госпожите се държат като университетски преподаватели. При тази топла зима децата са излизали навън не повече от пет пъти. Защото учат. И имат да наваксват материал, защото блеят, говорят, не слушат, не работят. Това че се толерират децата по очеваден начин вече не е тайна за никого. Непрекъснато се дава за пример едно момиче, което на 6 вече чете. Но в сущото време плюе и си изтрива сопола в блузите на други деца, които според нея са лошо облечени. Едно от момчетата е господина на групата. Той държи дистанционното и определя коя песен или кое филмче ще гледа групата. Още сто простотии мога да изпиша!
Моля кажете ми за ли се филмирам... Излишни ли са тези нерви? Аз ли съм по чувствителна по отношение на моето дете? Да се хвърлям ли в люти битки? Или не си заслужава! В интерес на истината Марти е спокоен в градината, има си приятели, забавлява се, не се чувства подценен и сякаш това е само в моята глава, но не е. И други майки са ми казвали, че се чувстват като мен по отношение на тяхните деца.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #30 -: Март 10, 2016, 08:37:24 am »
Кафенце, вероятно сме по-чувствителни и затова "виждаме" много от нещата, на които другите не отдават особено внимание. В групата на Теодора също има една госпожица, която е едва ли не помощник-възпитател. Тя прави всички игри, дава хартия за бърсане на ръце, казва кой къде да седне, води при мед.сестрата и дори им се кара. Тази госпожица има две приятелки - придворни дами и за всяко тържество или каквото и да е събитие са все те трите. Скоро питах госпожите Мелани /така се казва госпожицата/ на трудов договор ли е назначена  :lol:. На моето дете му правят впечатление тези неща и говорим доста. Аз битки съм се отказала да водя, но никога не пропускам да кажа на госпожите какво мисля за работата и отношението към децата. И все съм недоволната майка де.
На 8-ми март, следобед, получихме картички, но не направени от децата. Питах Теди кога са работили тези картички, тя каза, че не са ги правили те, от госпожите са. И от тогава се чудя и мая защо ми е картичка от госпожите. Все пак децата са ПГ5, изрязват и лепят, можеха да им помогнат всяко да направи колкото може, но не. Другата група ПГ5 са изрязвали цветя, които са закрепвали на сламки, направили са букетче. И личи, и децата казват, че са го правили те. Нашите госпожи ни направили картички, да кажем "ах" сигурно. Но това прави впечатление на мен и още две-три майки само. Останалите "ах"-кат.
     
*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #31 -: Март 10, 2016, 09:18:23 am »
Предполагам са съобщавали  по новините , ама аз като не слушам , сега прочетох , може да е интересно за някого:

Проект за нов  държавен стандарт за предучилищно образование-самостоятелна и почасова форма в детските градини

"Експертите не успяха да обяснят каква е ползата от самостоятелна форма на обучение от 3- до 5-годишна възраст, предвид че до тогава предучилищната подготовка не е задължителна и детето може да остане вкъщи и без родителите му да плащат такса на детската градина. Уточниха само, че опцията е предвидена по закон и стандартът е съобразен с това. Същинската новост обаче е, че и в задължителната възраст от 5 до 7 години самостоятелната форма вече е възможна."

http://purvite7.bg/samostoyatelna-i-pochasova-forma-v-detskite-gradini/



*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #32 -: Март 10, 2016, 09:57:24 am »
Кафенце, при нас има почти същия проблем със стихчетата. Писах ви, как Ники знае всички стихчета на всяко дете. И това е от първа група. Но нейните винаги са възможно най-кратки. Започнах и аз да се чудя дали се вторачвам прекалено. Но се сетих да я питам, притеснява ли се да казва стихчета пред другите майки. И се оказа, че „да, не ги познавам добре, не сте приятелки и не си говорите“. Няма такава майка с която не си говора (баш аз налЕ :lol:), просто някои майки не дремят след градината на Областната, да си доиграват децата. Та явно моята девойка се смущава от публични изяви. Сега защо и учителките не работят в насока преодоляване на този проблем, а го решават по най-лесния за тях начин, аз си имам обяснение - мързи ги, ама яко ги мързи. А колкото и да говоря аз вкъщи, ако и там където прекарва по-голямата част от деня, не се говори същото - ефекта ще е нулев. Но както имат по максимум 2, повтарям 2 повода да рецитират нещо, разбираемо е защо не искат да рискуват с притеснително дете, което може да издъни рецитацията.
И, Кафе, аз предпочитам да не ги извеждат защото наваксват с материала, отколкото просто защото на едната госпожа все ѝ е студено и не ѝ се „мръзне“ на двора. Другата поне не е толкова зиморничева, но пък с нея доста рязко говорих за кърпите, които трябва да нося, за да ѝ слагали на гръбчето, като се изпоти. При първото казване да занеса такива явно не разбра отговора ми. Та когато за втори път ми обясни за кърпите и как трябвали, щото като тича се изпотявала, се троснах, че щом се поти, значи ѝ е топло и да си сваля якето, което като спре да тича да облича пак. Това упражнение тя го знае и прави, когато сме двете навън. Беше леко стресната госпожата, как да сваля якето, то било студено. Казах ѝ „студено ни е на нас с теб, щом се поти не ѝ е студено и да сваля якето, аз няма да кажа разболяхте ми детето, като го оставихте да тича без яке на студа, не вярвам в болестта настинка“ . Надявам се този път да ме разбра, макар че другата госпожа от първа група се опитва да я облича с всичко налично и все подмята, че много леко облечена я водя. Е говорих, говорих .... тъ-цъ, мине се не мине „ама леко е облечена“. Ми тя е голяма, когато ѝ е студено си казва и ходи да се облича, ама ходи го обяснямай...
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #33 -: Март 10, 2016, 12:46:19 pm »
Продължението от тази сутрин. Нося костюма, но госпожата е някъде и го предавам на лелята. На излизане от групата срещам госпожата и казвам, че колежката й ми е поръчала "Облечи детето да прилича на куче" и съм донесла костюм, отговора беше "Аз съм подготвила облекло за всички деца от групата. Добре си донесла костюм, но АЗ ще преценя с кой костюм ще го облечем". Тона не търпеше по-нататъшен разговор и сега се чудя: наистина ли нямат костюм? Ако имат защо ме карат да правя това безумно упражнение вчера? И довечера кой ли костюм ще облекат?
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #34 -: Март 11, 2016, 12:55:18 pm »
Кафенце  ,   какъв е развоя  на събитията , как протече тържеството ?


Калоян  също е  срамежлив , това вече стана ясно .
Надявам се на подготвяния  и предстоящ     театър да си каже стихчетата ,без срам .
Вече   изредиха да му дават  3 роли  и сменят  репликите   съответно .  Аз в първия момент се издразних , че госпожата само му сменя  стихчетата  , без да знам защо  , но после тя обясни , че понеже  той си запомнил още в градината първото   ,  нека  да има резервно ,ако отсъства някое дете  . А и баща му   каза -няма лошо - нека си тренира мозъчето и  е  прав.


*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #35 -: Март 14, 2016, 13:08:50 pm »
Кафенце, как мина тържеството?
И а3 много ги и3живявам неща покрай Божидар, най вече как се справя с контактите с децата, дали е спокоен и щастлив, или се чувства по някакъв начин 3астрашене, пренебрегнат.  На тържеството 3а 8ми март, понеже по принцип е мноу оправен, прика3лив и учи бър3о, му дали в една от всичките сценки "главна" роля (да не си помислите, че е кой 3нае какво - държи една играчка и има 10 повтарящи се реплики :) ). Обаче той стресна ли се, досрамя ли го от голямата публика - седна на столчето си и ни стихчето 3а мама ка3а, ни в танците се включи, пък 3а сценката госпожата го гушна и ка3ваше вместо него репликите. Все едно не беше той. Нямаше търпение да дойде и да се гушне. А като му дадох бонбони да почерпи, 3абрави 3а срама и хукна да ра3дава "Мерси" на всички. Не 3нам на следващото тържество дали няма да го "отрежат", а и той дали ще стане по-смел в публичните и3яви.


Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #36 -: Март 14, 2016, 13:21:40 pm »
Здравейте момичета, аз по тържества, рождени дни се разпилях тези дни, та не ви държа в течение на моята драма голяма!
Тържеството мина този път добре. Имаха драматизация "Мързеливата Богданка" и бяха включени всички деца от групата. Повечето като гости на сватбата, но все пак - костюми, танц - децата се радваха. Мойто чаве - куче  - с реплика даже - "Хлябът ми бързо пусни иначе ще видиш ти!" Не е главна роля, но все пак - има участие, за мен това е важното. Костюма, който аз занесох бяха облекли, даже едната леля го гримирала! Нямам снимка на компютъра, та ви пращам една от фейсбук, по-обща.
Бебе не се притеснявай, ще се отпусне детенце. Нашето тържество в първа група учителката каза половината стихчета за мама и само повтаряше - майка ти мен ще гушка сега, че аз й казвам стихчето ;)
« Последна редакция: Март 14, 2016, 13:24:30 pm от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #37 -: Март 14, 2016, 16:32:58 pm »
Ех, че хубави и натъкмени дечица! Живи и 3драви да са :) Радвам се, че е минало хубаво тържеството и че детето е щастливо, а покрай него и мама.


*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #38 -: Март 15, 2016, 08:25:48 am »
cofee lungo,  сладури прекрасни !!!
бебе , споко - нормално е  да се притесняват пред публика, а и  мъжете са малко по-срамежливи .

Калоян  и сега отивайки при непознати или пък и познати , който не е виждал отдавна , се хваща за полата ми и така   поне 5-10 минути . До миналата година отивайки на детски рожден ден  , ако има повече непознати  хора или много  родители , първоначално се  гушка в  мен .


Re: Нашите пораснали деца през март 2016
« Отговор #39 -: Март 15, 2016, 10:58:27 am »
Нашето тържество за мама се отложи заради карантина. И нямам още впечатления.

Имате ли мнение за гелчето Вирасут за сърбежа при варицела?