За избора на училище изцяло подкрепям мнението на Неда, че не толкова училището, колкото учителя до 4-ти клас е важен. И аз не избрах най-близкото квартално, избрах друго, което също ми е близо и освен това ни е по път за работа, а и отзивите за него бяха по-добри от нашето квартално. За сега не съжалявам. Деси случи на учителка, не съм я избирала, нямах никаква информация за госпожите, а и нямаше кой да питам. Ели по подразбиране я записахме в училището при сестра й, имах информация за госпожите, и истината е че на тази при която се падна най й се носеше славата, че е строга, лоша дори, но пък с най-добри резултати. Имах възможност да я преместя като излезе класирането, но реших, че това й е бил късмета и я оставих. Сработиха се, харесаха се и съм доволна от постигнатото за първи клас.
Та, искам да кажа че е голяма доза късмет, но разбира се не бива пък да ги записвате и в училище за което наистина отзивите не са добри, но пък ви е пред блока.
Аз като развален грамофон все повтарям, но пак да си кажа, че сега образованието няма нищо общо с това което ние помним и времето през което сме завършили. Сега процеса е абсолютно тристранен - учител-дете-родител и ако само един от тези три елемента не е на 100% отдаден и включен, нещата се прецакват, за съжаление
Лично аз доста се притеснявах Деси като тръгваше на училище, защото е много чувствителна, много податлива на влияние, разсеяна, с две думи имах основание за притеснение, а и нали слушаме от всички страни - ще видиш като тръгнат на училище. Сега след 3г. опит вече, не че е много, но честно ви казвам, няма за какво толкова да се притеснявате. Да, има си и проблеми, то няма как, но когато има желание за справяне с тях, не е трудно. Но пък и всичко си е до дете. Така че не го мислете от сега, ще се справяте в движение