Ох ние каква драма имахме с ножицата ... Държеше я по абсолютно безумен начин. Правех забележки, не защото я държи неправилно, а защото я държеше срещу пръстите на другата ръка. Все очаквах да се пореже, но след около година рЕзко хвана ножицата правилно и задобря с изрязването. Явно просто не ѝ е било времето.
Сега пък ново 20 - държи химикала с вирнат показалец. Учителката каза да съм я била научела, все едно не съм се сетила и не го правя. На косъм бях да я питам, като е при тях по цял ден, що не я научат те. Но ще работим по това де. Смешно ми е, че пише по таблета и добре се оправя с БДС клавиатурата, а на ръка даже не може да хване химикала.

Бебе, София е половин година по-голяма от Божидар и може би последния месец едва започна да назовава правилно цветовете. Така че, не се притеснявай! Ще ги научи.
При големия "р"-то е проблем, повлияно от другите два езика. Не знам дали ще се промени. Но в крайна сметка, не ми е голяма драма.

Ники започна да назовава цветовете на 4 години и няколко месеца и пак ги бъркаше. С ножица се научи пак там да реже. Контур в книжка за оцветяване също. Бърка чат-пат буквите в думите, сега с френския и английския стана каша.

Ако трябва да се връзвам на всички професори подред съм отишла да се гръмна от раз.

Според днешния ми проф, един надут, нарцистичен пуяк, който има 4 деца, всииичките генийчета, казващи докторати на 2 години, на 1 година детето трябвало да казва 2 свързани думи, на 2 години да има речник 300 думи и да ги ползва активно. Една колежка се опита да му каже, че в реалния живот не е баш така, ама не успя да пробие. Та ако него трябва да го слушам, Катето вече трябва да казва "Искам мляко". ама е толкова надут, че му теглих една майна на български, под нос, на глас и оцених, колко е хубаво да владееш български, може поне по 50 различни начина да теглиш майна.


В курса по Умствено Изоставане, един от знаците за изоставане е точно невъзможност да се работи с ножичка и да се реже по контур. Излизах 4 седмици с гадене, ръчках и изследвах двете деца, докато накрая реших, че тук малко преиграват в повече. и те така.

Стига да има стимулация, смятам, че едно дете си има собствено темпо и калъпите вършат работа само за хора, които не обичат уникалността. и ги е страх, че някой може да не е като тях.

"Readiness is when they do it."

Пеше, правилният захват на молива е важен, защото иначе ръчичката се натоварва и боли. Теодора също държеше моливите неправилно, между палеца и всички останали пръсти. Показвах, забележки правех, но нищо. Една сутрин ме срещна директорката на ДГ и ми каза, че веднъж замествала тяхната госпожа и забелязала, че Теди държи моливите неправилно. Обясни ми, че има "тренажори" за правилен захват и ако искам да купя, за да може докато дойде време за училище ръката да свикне. Купих, два даже, да си избере. Ето това представлява https://www.toy.store.bg/p61591/obuchavasht-trenazhor-s-moliv-za-diasna-ryka.html . При нас има ефект, вече държи правилно и без тренажор.

Дани много си права за значението на правилния захват на молива. На моите деца аз само им казвам "За да те слуша молива трябва да го хванеш добре" . И аз в работата си използвам тренажори за писане. Най-голямо разнообразие на помощни средства има в алтерко
http://www.alterco.bg/
При децата от предучилищна възраст използвам соло мини тренажор, а при учениците триъгълните уплътнители. Алтерко предлагат и различни видове помощници-ножици. Аз ползвам само обучителните двойни ножици.

Цветовете се учат - в ясла-жълт и червен; 1 група -жълт, червен, син, зелен,черен кафяв; 2 група и нагоре - всички останали плюс нюансите. Разбира се, че децата ги научават в различен период, затова има и три етапа на научаване на цветовете. 1 Съотнася цвят към същия цвят /молив към играчка, дреха и т.н./ 2.Посочва цветовете; 3. Назовава цветовете. Възраста, на която това се случва не е критерий за умствена изостаналост сама по себе си, но е етап от когнитивното развитие на детето в онтогенетичен план. Защото основата на развитието на когнитиката са възприятията, следват представи, внимание, памет, мислене, реч, понятиен апарат и т.н.

Вени виждаш ли връзка при развитието на речта и по-усъвършенстваното боравене с ножица при твоето дете? Питам, защото има теория /на която аз вярвам и съм проверила въвъ времето/ според която развитието на финната моторика и развитието на речта са паралелни и вървят ръка за ръка. Обяснението е че при изследване с ЕЕГ, когато пазиента е накаран да говори се наблюдава активност и в центъра управляващ финните движения на пръстите на ръцете и обратно когато е трябвало да върши нещо с ръцете си е имало активност и в центъра управляващ речта.

Вени, и3 ФБ вървеше един виц - нещо от рода на "Комшийката ми е учителка и много 3апочнах да я уважавам, след като половина час руга мъжа си бе3 да повтори и една ругатня". Та така е - богат ни е българският е3ик 
Речникът му е богат на моя Убавец (като по-малък си викаше "ебец"=хубавец ). Снощи едно първолаче му чете прика3ка, ама като се 3апъне и нашия му ка3ва коя е думата. Хващам го - в3ел книгата и "чете" на сестра си. С ножица реже, ама колкото да се 3абавлява и да прави боклук - далече е от ря3ане по контур. Химикал си държи както трябва отдавна, ама не "пише" нещо особено. Виж, като като кажа, че е драсканица, се обижда - не било драсканица. Яд ме е, че очаквах нещо да го ра3виват в градината, а не виждам нищо такова. Абе, жив и 3драв да е - каквото можем, ще му покажем, 3а другото - дано си има акъл. Чак генийче не ща

Чувала съм за тези тренажори и ще купя - да свиква там, че ученичка ще става.
Цветовете май рано ги научи, ама може би просто това ѝ е бил „таланта“ . Мъжът ми ми се смееше, като кажех „дай мамо зеленото кубче, сложи сега оранжевия кръг ....“, но аз си мисля, че това ѝ помогна да ги научи. За произнасянето - по-късно дойде, а и до сега казва каХяв, ама ще го оправим и това.

Бебе, много бързаш. И София реже изрезки. По контур да реже е абсурд за тригодишно. Не може и да оцветява, което също ми се вижда нормално за възрастта й. Рисунките й са като чертички в различни цветове. Иначе й харесва да си играе с лепилото. Изрязаното с ножицата го лепи и ми го носи да ми го подарява. Било картина.
Няма да му казваш на детето, че е драсканица. То се е постарало да нарисува нещо.
Какво правят точно в градината и какво очакваш?

cofee lungo, много благодаря за професионалното мнение.
И споделеното за останалите дечица също ми е много полезно  .
Ще допълня как е при нас.

Пеше, и аз използвам такъв похват за назоваване на цветовете. Познават само розово обаче, не знам защо точно този цвят запомниха  .
Иначе постоянно ме питат какъв цвят е нещо си .... но това е по-скоро, за да си намират повод за разговор.

При много от думите има разместване, примерно "пакаче/пакак" вместо "капаче/капак". "Р" още не казват, заместват с "Л" или изпускат звука.
Вече приказват много, съставят изречения.

Относно писането, лесно се научиха да държат правилно с пръсти. Миналото лято пишеха с тебешир върху едни плочки. Отчупвах много малко късче тебешир, което няма вариант да се хване по друг начин освен с върха на пръстите (ще кача и няколко снимки), аналогично с малки късчета пастел. След това при хващане на химикал или молив, започнаха да си хващат правилно с пръсти, заради установения вече навик.

С ножица още не могат да режат. Много им се иска да пробват, давам от време на време малките им ножички, но не се получава засега. Това изобщо не ме притеснява , просто пробваме, като не се получава оставяме го, след време пак пробваме, и така.
Много обичат да играят с пластелин, далеч са от това да правят фигурки, засега късат на малки късчета, топчета. Опитвам се да им обясня/покажа, че може да ги залепят отново и да стане отново голямо топче. Или като си направим пръчици от пластелина, да ги залепим една за друга и да се получи дълга пръчица. Доскоро това със съединяването/лепенето изобщо не го схващаха, от няколко дни започнаха да го правят сами, на принципа "като му дойде времето"  .

Вени виждаш ли връзка при развитието на речта и по-усъвършенстваното боравене с ножица при твоето дете? Питам, защото има теория /на която аз вярвам и съм проверила въвъ времето/ според която развитието на финната моторика и развитието на речта са паралелни и вървят ръка за ръка. Обяснението е че при изследване с ЕЕГ, когато пазиента е накаран да говори се наблюдава активност и в центъра управляващ финните движения на пръстите на ръцете и обратно когато е трябвало да върши нещо с ръцете си е имало активност и в центъра управляващ речта.

Cofee, имам близка приятелка логопед, която се занимаваше и с моето дете, и с нея сме коментирали точно същата тема. И в индивидуалните занимания и в терапевтичните групи с деца съществена част от терапията е отделена на фината моторика - рязане, апликиране, рисуване, редене на предмети по големина, форма, пъзели. Тя има дългогодишна практика и особено набляга на това и съветва родителите да отделят време и в домашни условия.
Относно натрупването на речник в периода 2-3 г. - тогава за кратък период детето научава голям набор от думи, които то се опитва активно да ползва и може да се появи заекване. Получава се разминаване между възможностите и желанието за изразяване, ако правилно го обяснявам. Това се преодолява, понякога може да се наложи допълнителна работа с детето, както се случи при нас.

Марси, като каза за пластелина се сетих, че и ние имаме пластелинени периоди - из цялата къща настъпвам пластелин. Измислих обаче интересна игра с него - в стара спринцовка от Нурофен или Панадол слагаш пластелин и натискаш. Трудно става и без помощ не могат, но им е много забавно. Моята си правеше спагети така - мама свърши трудната част и тя подрежда в хартиени формички за мъфини, прави топченца и украси. Изобщо голяма игра падаше така.
Наистина за научаването на базисни неща явно си има време, което при всяко дете е различно. И при нас имаше период на разместени срички - пашака = опашка, кашагал = кашкавал. Мислех, че го израснала, но вчера ме застреля с дупредя = предупредя.

на 1 година детето трябвало да казва 2 свързани думи, на 2 години да има речник 300 думи и да ги ползва активно. докато накрая реших, че тук малко преиграват в повече. и те така.

Добре, че Вени не го писа това преди няколко години. Отглеждала съм си без никакви притеснения едно крайно умствено изостанало дете, което до 2 год. възраст единствения звук, който издаваше беше "у-у". 

Неда, кой това, Коко, ли? Той човекът си е мислел тогава на ум бисерите за години напред и просто не ги е споделял гласно.
И аз съм на мнение, че не трябва да се пришпорват децата, защото всяко се развива индивидуално. Моят Гошко от малък голям бърборко беше и правилно изговаряше повечето демиу вкл. сложни, но с фината моторика по-късно се разви /то и ние с баща му сме едни сръчковци, та не сме му показвали кой знае какво, виж по говоренето и вербалното общуване с децата по ни бива/. А да чете се научи едва като тръгна в първи клас. Много обичаше да му четем от малък, но не проявяваше интерес да чете сам от книжките. Само изписваше кратки думички на магнитната дъска, колкото да видя, че запомня буквите и може да ги свърже в думи. Не му се искаше да чете преди да тръгне на училище и не съм настоявала.

Като беше съвсем малка се наслушах на акъли какво ТРЯБВА да я уча. Ама бисер след бисер ви казвам. Да сяда на гърнето от 6м. възраст, да пие от обикновено шише и чаша да дъвче и гълта, да ходи (и в никакъв случай да не я уча да лази ), да знаела роднините си (в смисъл кой кум, кой сват). Аз пък реших, че здраво дете не научило се на тия жизненоважни неща няма. И я учех да поздравява като млезе някъде и да казва довиждане и лека работа, на продавачките с които се срещахме. Е сега на 6 години ходи, пие от каквото си реши, дъвче и гълта и знае кой кой е от роднините ѝ. Но също така казва „добър ден, довиждане и благодаря“ (когато не я хване срам де ). Пък другите деца, научените, не съм видяла медали да имат, за това, че по-рано са се развили. Помня как едно приятелско дете му свалиха памперса на 2 години. Голяма гордост беше. Ама и една разходка помня с тези приятели, при която в рамките на час детето казва „има пиш“ поне 15 пъти. И не, нито веднъж нямаше, ама я чакахме 4 възрастни да се налигави. Обяснението беше „те в началото лъжат“. Ми аз свалих памперса доста по-късно, ама не ме излъга нито веднъж.
Та всяко нещо с времето си.

Вени виждаш ли връзка при развитието на речта и по-усъвършенстваното боравене с ножица при твоето дете? Питам, защото има теория /на която аз вярвам и съм проверила въвъ времето/ според която развитието на финната моторика и развитието на речта са паралелни и вървят ръка за ръка. Обяснението е че при изследване с ЕЕГ, когато пазиента е накаран да говори се наблюдава активност и в центъра управляващ финните движения на пръстите на ръцете и обратно когато е трябвало да върши нещо с ръцете си е имало активност и в центъра управляващ речта.

Нашата логопедка наблягаше на същото и затова работеше с Мия паралелно и за звуковете и за финната моторика. От опит мога да кажа, че според мен тази теория е вярна. Междудругото Мия овладя цветовете по колите на улицата, още докато беше на 2 години и не можеше изобщо да говори, но показваше цветовете безпогрешно. После с азбуката беше същото -научи я с един пъзел на пода за има няма 1 седмица, половината букви не можеше да ги казва, но ги показваше без проблеми.

Цитат на: jasmin_veni в Февруари 22, 2016, 23:49:52 pm

на 1 година детето трябвало да казва 2 свързани думи, на 2 години да има речник 300 думи и да ги ползва активно. докато накрая реших, че тук малко преиграват в повече. и те така.

Добре, че Вени не го писа това преди няколко години. Отглеждала съм си без никакви притеснения едно крайно умствено изостанало дете, което до 2 год. възраст единствения звук, който издаваше беше "у-у". 

при моето този звук беше "ъ-ъ", иначе другото съвпада.

Вени виждаш ли връзка при развитието на речта и по-усъвършенстваното боравене с ножица при твоето дете? Питам, защото има теория /на която аз вярвам и съм проверила въвъ времето/ според която развитието на финната моторика и развитието на речта са паралелни и вървят ръка за ръка. Обяснението е че при изследване с ЕЕГ, когато пазиента е накаран да говори се наблюдава активност и в центъра управляващ финните движения на пръстите на ръцете и обратно когато е трябвало да върши нещо с ръцете си е имало активност и в центъра управляващ речта.

Охх добре, че сте вие да четете и да пишете тук и аз да мятам по някое око, че ако се чака на мен за такива неща - оле-мале. Аз съм "модела" майка като Пешето.  Ако има такава връзка - "говор фина моторика" -  вече ми е обяснимо защо моето кречетало от сума време изрязва ли, изрязва, накрая скрих хартията за принтера и от него я извадих. Много ме беше яд, че навсякъде се мотат нарязани хартии, а то какво сега - ще се окаже, че "ами развива се детето бе..."  Хич не съм се заглеждала как точно държи молив и химикал, ама ще взема да погледна когато се прибера.
За рисуването...ами няма талант милия и това е. Много време само дращеше, ама настървено така... Обяснявам за контура, разбира ме и ми вика "Няма пък!" и пак си дращеше. Спрях да се разправям, в един момент гледам, че старателно запълва книжки за оцветяване в контурите и явно проблем по темата няма. Просто му мина водолейския инат по въпроса, особено когато не го отразявам - то не е интересно да се прави напук Това с оцевтяването в контурите е от няма и година обаче, убедена съм, че щях да му лепна 20-ина диагнози, ако се бях впрегнала нещо по темата преди 2 години да кажем. Също така - отскоро спря с "абстрактните произведения" и взе да рисува хора, животни, дракони, Спайдърмен (горкия кУ се види). Много грозно рисува и точка. Разбира се какво е, ама не е изпипано. Еми няма талант за художник просто и не ми е драма да ви кажа.

Иначе за речта - няма да обяснявам де, то крушата не пада по-далеч от...майка си  Вече не съм сигурна дали не е по-добре до по-късничко звукът да е "у-у", или "ъ-ъ", защото от тях мога да се изключа. Виж обаче от картечен обстрел с всякакви въпроси, или разкази прекъсвани само от: "А ти изобщо слушаш ли ме? Според мен си гледаш компа!" - няма как.

Марси, нещо такова им трябва на девойките:
http://www.mytoys.de/moses-Verlag-Kinder-Bastelschere-sortiert/Scheren-Motivlocher/Praktisches-Bastelzubeh%C3%B6r/KID/de-mt.bs.ca01.20.03/1892986

Благодаря за идеята, Блу, и на Пешека за пластелинените спагети  .
Да, наистина са на периоди децата и сега е пластелиновият. Дълго време играеха основно с конструктора, строяха така наречените къщи, които в началото бяха високи кули само от един вид елементи, впоследствие къщите станаха по- обемни ... омръзно им, разбира се. Имаха период на писане (условно казано писане - чертички и всякакви драсканици), и това вече не е интересно.
Не знам след пластелина какво ще измислям  . А, сега в паузите от пластелина четат  . Отварят книга и почват на глас да "четат" с някакви измислени думи, или пък сядат на моя стол пред компютъра и "четат", гледайки в монитора  .