hope-love, имат психолог в училище, даже работеше с нея отделно от тази, при която ходим на частна практика. Видяхме се преди Коледа, бяха се разтревожили доста от факта, че са видяли как Мия повръща абсолютно нарочно, бъркайки си в устата. Преди това някакси не ми вярваха особено, като им обяснявах, че го прави нарочно, за да не ходи на училище. Правеше го сутрин вкъщи, но не й минаваше номера, защото я измивах и пак отиваше на училище. После започна там да го прави и са били свидетели, че е нарочно. Бяха се обезпокоили и ме викнаха на среща. Според тях това било израз на проблем, който детето изразява, но какъв точно, никой не може да каже. Според нашата психоложка, а и моето усещане е такова, не е задължително да се е случило нещо супер страшно или необичайно, но вероятно тя го изживява много силно или е нещо натрупано. Никой от учителите не ми е съобщавал за нищо особено, странно или неприятно като случка, което разбира се не изключва варианта и да има и да няма ясна причина. Нещата ескалираха драстично преди коледната ваканция. Ние винаги сме я водили трудно и на градина, и на училище, не е нещо ново за нас, но до тогава прекрачвайки в училище спираше истерията и влизаше нормално, а сега няма спиране и вътре и няколко пъти не можехме въобще да я оставим . Учителите и психолозите ми оказаха огромен натиск, как трябва да я спра от занималнята, защото според тях това бил проблемът, че много се уморявала и т.н. Е спряхме я, ама проблемът не е там, а в това, че изобщо не желае да ходи на училище. Всеки ден говорим, обясняваме, обещавам й какви ли не неща, заплашвам я с какви ли не наказания и на следващата сутрин всичко се повтаря. Най-лошото от всичко е, че по всеобщо мнение тя си е умна, интелигентна, има си достатъчно възможности, но с големияя си инат и тотално отричане на всичко, сама си пречи на развитието.Благодаря за подкрепата и за съветите, ще проуча въпроса в инспектората.
