Да, и е края на май месец, времето е прекрасно, всяка градина има двор, нека си потичат и поиграят децата след тържеството.
Добре че беше това тържество та и аз да се запозная с родителите на децата от групата на Ели, защото умишлено не се бутах в родителския актив и странях. Та тогава в двора, говорейки си с родители идва една майка при мен и казва - Вие ли сте майакта на Елена, аз от кога искам да разбера кои са родителите й.. и аз застинах, познайвайки я реших че е ступала някое дете. Казвам, да аз съм, какво е направила?
Жената се размаза - аз искам да Ви поздравя, имате прекрасна дъщеря, такова дете не съм срещала второ .. и аз ей така
казвам, ама какво е направила?
Ами една сутрин оставям моя син и тя чака на врата и влачи едно друго момиченце за ръка и пита дали аз съм майката на Н. и казва, ние с А. трябва да Ви се извиним, вчера обидихме Н. без да искаме, извинихме му се, но трябва и на Вас да се извинимим и бута А. да се извини и тя
(говори на вие, жената впечатлена от факта)
След една седмица казва, оставям Н. и го целувам, тя пак се мота там с едно момиченце и то започва да му се подиграва, Н. ти си бебе, майка ти те целува, а Елена, казва, го хваща за ръката и му казва - Не й обръщай внимание, естествено, че майка ти ще те целува, кой друг
Аз загубих и ума и дума, и само промълвих, че нямам много заслуга и че тя просто си е такава. Та така
Сега са в едно училище с момченцето, но в съседни класове и майката много съжалява, че нейния Н. не е с Еленка
Та на мен това ми е спомена от тържеството на Ели, а от на Деси, как годпожата й ме прегърна и каза, че такъв випуск деца и родители отдавна не са имали
Мили спомени