Честити 3 годинки на Яворчо и Мони! Да са здрави и щастливи. То това три години вече една по-друга възраст май , а? Вече са си малки човечета, не бебета. Разбират повече и по-други са заниманията. Стоенето по цял ден в къщи по време на боледуване например, обаче става вече много трудна работа в този период. Имам спомени, че беше нервно и изтощително за мене тогава с нашия батко. Може би не успявах да му измислям и предлагам някакви по-разнообразни занимания. Ако децата свикнат да им се предлага нещо ново и интересно, някак се насищат след като са го правили /играли/ и стават по-спокойни. Ако седиш и чакаш те да си измислят игри, настава една нервност - искам това, не - прави с мен другото, това ми омръзна и така...до безкрай. И накрая и те недоволни и мама изтощена и изнервена. Поне при мене така се получаваше понякога, ако сме по цял ден само двамата в къщи. Тогава разбрах, че е добре човек да отдели определено време, в което да се посвети само на заниманията с детето, без да ги прекъсва и да се опитвам да свърши и нещо друго. И когато детето се поумори и насити, вече може да се оттегли и да го остави само с играчките или малко телевизия, например.