Лекарят, който оперира Дани не е ИСКАЛ операция. Аз я исках. Той изказа мнение, че по тази, тази и тази причина - е на мнение да я махаме, но няма риск ЗА МОМЕНТА за ушите му, той не е врачка да каже човека, дали в бъдеще ще има такъв и колко процента е шансът за едното и другото.... Т.е. лекарят беше откровен, обективен, не е искал и натискал за операция. Изложи ми фактите и ми даде възможност за т.нар. "информиран избор", за който уж всички така ревем навсякъде, че нямаме. Относно възможен рецидив (повторно прорастване) - също беше откровен. Сега имат скалпели космически, коагулират тъканта в момента на рязане, много по-малко, или никакви клетки не остават, НО...може да остане винаги и пак да просрастне сливицата. Кое и дали - оня горе знае. Това го знаех предварително, но все пак ми беше и казано.
Извадихме я, "преди" и "след" е същото като описаното от
Сикс, та няма да я повтарям. Ще добавя само, че тези разлики на свой гръб съм ги изпитвала, ама уви - не я извадиха навреме първия път, та и откъм слух пострадах аз.
При Дани, след година и нещо пак прорастна тая гад. Леко. Ама достатъчно, за да го усетя, преди УНГ да ми потвърди този факт. Нямам никакви колебания дали пак да я махнат, ами сега не е в размер, който е показание за вадене и затова се ослушвам. Ама няма да е още дълго. То баси тоновете Ериус и други дивотии, че да се "свиела", сополи, усложнения и АБ заради нея срещу какво? Ми срещу няколко часа в болницата, една бърза анестезия и после той даже не знае, че нещо сме правили. Само да приключа с лекциите и април ще я махнем пак и това е. Ако беше като мен едно време - лежане в гнусна държавна болница, вадене без упойка и пр. - да мисля дали, или . За щастие - това вече не се случва у нас