въх що мляко се лее тук

Момичета, често коликите се бъркат с чист глад при бебето. Само дето при колики се напръцква и оригва и заспива, а при глад не. Признавам, че с Ники имах огромни проблеми първите месеци и мисля, че освен колики и гладен беше. Лекинко бях психясала на тема кърмене. Множко. С Катерина си знаех че няма да е както по книгите и една-жена-каза и като видях първи признаци на глад се самоизписах от болницата. Въпреки, че сучеше не беше достатъчно, нямаше и как, аз бях недоспала и с адски болки от прибирането на матката. Бях на яка доза болкоуспокояващи и следващото беше морфин. Тя свали на тегло под 10%, но за нейните 2500 гр. беше много. та вече изпатила от първото се самоизписах, прибрах се, бутнах Ам, наспах се и кърмата тръгна. Пострадали няма. Светът не свърши.

Давайте го по-спокойно, че нервите ще ви трябват.

http://www.maikomila.bg/

Никой с никого не се заяжда.Изказват се мнения от вече родили майки и то с опит.Аз кърмих малката почти до 2 годишна възраст. В деня на раждането нямах и капка кърма, никога не ми е тръгвала коластра или каквото и да е било.Двете момичета в стаята с мен течаха, от гърдите им вървеше мляко за още 5 бебета. След раждането, секцио беше при мен, ми донесоха бебето, сложиха я на гърда, тя горката сука на сухо, щото нямаше нищо и и дадоха Ам.В болницата докато тръгне кърма беше на АМ, като преди всяко хранене и давах да суче, а след това стимулирах с помпата.Тръгна в един момент кърмата, но това че се е случило при мен не значи че ще стане и при другите.Всеки действа според ситуацията, бебето, себе си и т.н.

Зърната започнах да подготвям в края на 8-мия началото на 9-тия месец, като само ги мажех с крем, нищо повече.Дали ще се разрани зърното, е много относително.Всичко зависи от захапката на бебето, от зърното от млякото.Хубаво е да имате такива кремчета, за да може поне първите дни след раждането да се мажете след кърмене, защото чувството не е приятно.Вземете си такива без отмиване, защото иначе кожата много изсъхва и става още по-раздразнена.

Chris08, много неприятно, че не са ти установили проблема с ретината навреме. Нали затова се доверяваме на лекарите и разчитаме, че ще ни дадат компетентно мнение.

Blue_sky, и аз скоро ще отида на преглед, но това което ме обнадеждава е, че и при мен може да няма проблем. Мисля да се придържам към съветите на лекарите, колкото и да ми се иска естествено раждане.

Маки, според мен е добре да отидеш и ти на преглед при очен лекар, защото се оказва, че може да възникнат много сериозни проблеми след раждането. Но нали сме си оптимистки, всичко ще е наред и въобще живота ще е прекрасен 

Момичета, тези дни почивайки си, четох по темата естествено раждане и болезнен цикъл. Тоест дали тези, които имат болезнен цикъл ще понесат по-добре или по-зле раждането. Общо взето няма отговор на този въпрос и не е ясно да има връзка между двете. Единствено прочетох личен опит на много мами с болезнен цикъл, които казват, че ги е боляло малко повече от цикъл и добре са понесли болката. Моят цикъл е ужасно болезнен и то без изключение. Като ми дойде излизам извън строя и не мога нищо да правя освен да заемам причудливи пози и да се тъпча с хапчета. Надявам се това малко да ме е закалило. Вече 5 месеца без цикъл е пълен купон  Вие какво мислите по въпроса?

Вени, то така за нервите, ама като първескини всички сме били като в небрано лозе.

Нани, не мога да преценя на другите усещанията и кой колко си мисли, че го боли. Като ученичка лично аз смятам, че имах много болезнен цикъл, а при първото раждане в един момент почти щях да се разплача за упойка. Не че не искаха да ми дадат хората, просто се забави анестезистът, защото бяхме три родилки. При второто може би щях да мина и без, но акушерката ме убеди, че няма смисъл да се тормозя излишно и пак имах епидурална. Единственото, което се промени при мен, е, че след раждането почти не усещам кога ми идва. Мнооого рядко се случва да ме боли.

За всички бременни, които имат котка (и знаят френски). Ветеринар обяснява как да съвместим бебето и животинчето.
https://www.facebook.com/30millionsdamis/videos/10153540766565849/?fref=nf

Някой знае ли нещо за Forest rain? Не е писала откакто каза, че има проблем с бъбреците.

ох, Нани, да, като си прочетох поста по-горе и не става ясно, че имам час за очен лекар, но ДА, юли месец ще съм на консултация за очите

Значи терминът да разбирам е важен, доколкото няколко дни преди влизане в 37гс може да има проблеми с дробчетата (въпреки добрите килограми на бебето), докато няколко дни след 37гс всичко е наред (дори и бебето да е дребно на кг). За преносването също важи, да не се преносва повече от 14 дни и всеки ден е от значение --> това си го вкарвам в твърдия диск като обобщение на горе казаното.

При мен въпросът беше (понеже бебето изостава) --> ако излезе в 37гс по ПМР и с размер за 36гс (примерно), дали дробчетата ще са развити и излиза, че ДА

Нани, за раждането и болката четох, че най-"безболезнено" било ако бебето е с глава надолу и с лице към нашия гръб --> това някой по-горе го беше споменал и аз четох, четох след това и наистина пише, че така най-малко боляло... Според мен е най-добре при естествено раждане, да има вариант за епидурална упойка, защото какъв е смисълът от изтърпяването на адски болки?!

Айде сега, нова дискусия --> каква и по колко сол консумирате? На мен с всеки изминал ден ми се яде все повече и повече сол и всичко ми е безсолно. Тази сутрин трябваше на закуска да си посоля и маслините и киселите краставички  После ми дойде на ум, че може би е добре да не ги соля, а просто да ги ям безвкусни :/ но днес ги ядох със сол вече...

Нямам задържане на вода и високо кръвно, та какво мислите за мойта сол? Да я намалявам ли или може да си я ям, щом нямам проблеми с кръвно и вода?

Маки, туй със солта не е много хубаво, да знаеш. Много скоро ще ревеш от подути глезени и крака, и болка в тях. Аз по принцип винаги ям по-безсолно и на мен също ми се услажда по-соленичкото откакто съм бременна (то и сладкото ми се услажда, пък никога не съм обичала ), но гледам да не соля и даже спрях вече цял месец да ям солети, пуканки, чипс и други подобни, именно заради солта. Много се подуват краката от нея, глезените ми станаха равни като на баба ....И моето кръвно е ок - 100/60 цяла бременност, ама въпреки това гледам да намаля солта. Виж за сладко, не се ограничавам, то за първи път в живота ми, така ми се яде сладко, сега ми се е паднало ама захарта ми е ок, последния път беше 3,92

Нани и аз в посоката на Блу, мога да споделя личен опит.
От 10-и клас, та докато се роди малкия - такъв тежък и болезнен МЦ имах, че дни преди датата да дойде ме хващаше истерията. Като казвам тежък - няколко пъти съм опирала до спешното, често са били инжекционни обезболяващи, с линейка са ме прибирали колабирала на обществено място... Това "Аулин" и хапове дето сега със зелена рецепта - за "добър ден" като бомбонки се ползваха. Гадеше ми се от болка, повръщала съм от това, за гарнитура съм с ниско кръвно, събирах границите...бе пълен кошмар, с години. Два дни в месеца - просто ме няма и не от лиготия нещо. Не мога, ама наистина не мога нищо, не знам на кой свят съм. На първото ми работно място, щом преди да постъпя договорих с шефката си, че случи ли се да са работни дни като ми дойде - тези два дни няма как да отида, ако ще да се свършва света, за щастие - жената беше разбрана и няколко пъти се случи да не ходя на работа в супер натоварен момент, заради това че ми е дошъл МЦ. Парцал е много меко определение за тези ми състояния. Причина никой АГ не откри де, с години, не че всеки път не съм питала. Даже когато вече тръгнахме по редпродуктивни специалисти - това ми беше първото, което да кажа като проблем и бях убедена, че има връзка с тези ми болки да не става бебе... Та като ти казвам болки, говоря за сериозни такива от по 48 часа без спирка, не нещо да ме приболи.

Забременях спонтанно. Към 21 ГС си правя сама фал с едни сушени кайсии, докарвам си яко разстройство, оттам контракции... Якички такива, ама реално - са били като ранните предродилни като усещане. Морееее, какво "свикнала съм с такива болки" бе?!!! Тия халтави контракции ми докараха зелен цвят и дишах на пресекулки за някакви си два часа, дето си мислех че с такъв МЦ - не биха ме впечатлили и контракции особено. Помислих си тогава, ако са истинските родилни - чисто съм си умряла аз лично.  Всеки човек различно реагира на болка и различно я понася, аз не обичам да ме боли, но в интерес на истината - нося доста на болка. Мне....хич не лежи на тая кълка, че с болезнен МЦ и имаш хабер как болят контракции. Нямаш. Все едно да сравним бурен северен вятър (МЦ) и торнадо способно да помете всичко по пътя си (родилни контракции). Която ще ражда естествено - искайте си епидурала, няма нужда да си причинявате такива неща, освен, ако няма откровени мазохистки сред вас.

Моят болезнен МЦ - рЕзко спря да бъде такъв след секциото де. Жив и здрав да е Д-р Даскалов, бяхме говорили с него, след като така и така ще отваря корем - да огледа и за този ми проблем. Естествено - оказа се едно хууууубаво срастване в ляво (от един як грип е станало, помня аз кога започна проблема) и като вадеше Дани и там пооправи нещата. След раждането - чакам аз с ужас да ми дойде, че и с бебе на ръце нали... Дойде ми. Приболя ме от учтивост, аз от учтивост пих ЕДИН "спазмалгон", ама и той не беше нужен реално. Бях се приготвила с ампули и спринцовки иначе, ама и до днес - идва ми без да усетя в общи линии. Райскоооо.  Който е патил от тежък МЦ - ще ме разбере идеално. То и аз като теб, освен за другото се радвах на бремеността си и заради бонуса да не ми идва. 

Маки, знаеш отговорът на поставения от теб въпрос какъв е и за небременни. Възможно най-малко сол, тя не е добре за нищо и пр. Това е по протокол, според науката и медицината. Аз лично - ям което както ми е вкусно, соля, поливам с оцет, тъпча люто... Само сладко не ям, ама просто защото не обичам, ако обичах - щях да си ям и него. Пия, пуша и си живея както ми е приятно на мен. Вкл. като бременна така правех. Не съм пример за подражание за тези неща, но поне съм наядена, щастлива, нелишена от нищо което искам, засега доволно здрава и с манекенски вид. кУ ще мрЪ - предпочитам да съм изживяла каквото съм с удоволствие и пълноценно, не с пристисквания. Жив от този живот - никой няма да се измъкне. Като бременна - съвсем базови неща съм избягвала и бях ограничила силно, категорично вредните за бебето си (и по принцип)  навици  - цигари и алкохол, но дотам. Единственият ми опит да ям нещо "здравословно" (и аз да съм като другите) - завърши с описаните напред контракции, дрисък, торба хапове и месец мъки, та оттогава съвсем да не чуя аз лично за "здравословно".    Хемоглобина ми на шепи желязо на таблетки си падаше, като ги замених с чаша-две истинско червено вино на вечер - взе да се вдига. Беше 113 преди секциото. В общи линии си оставам на мнение, че ако си слушаш тялото - то е съвършен компас. Същото е после и с бебето - да се научиш да слушаш и следиш него, а не някакви сухарски книги и чуждият опит от форума. Той е за справка, не за "копи-пейст". Като не ти пречи солта, като не пречи на бебето засега - ми яж си солено пък. Ако вземе да пречи особено - ще ти се отяде солено най-вероятно. Ако не - ще ти се каже, че е проблем и ще я спреш солта.

При мен въпросът беше (понеже бебето изостава) --> ако излезе в 37гс по ПМР и с размер за 36гс (примерно), дали дробчетата ще са развити и излиза, че ДА

Нани, за раждането и болката четох, че най-"безболезнено" било ако бебето е с глава надолу и с лице към нашия гръб --> това някой по-горе го беше споменал и аз четох, четох след това и наистина пише, че така най-малко боляло... Според мен е най-добре при естествено раждане, да има вариант за епидурална упойка, защото какъв е смисълът от изтърпяването на адски болки?!

Айде сега, нова дискусия --> каква и по колко сол консумирате? На мен с всеки изминал ден ми се яде все повече и повече сол и всичко ми е безсолно. Тази сутрин трябваше на закуска да си посоля и маслините и киселите краставички  После ми дойде на ум, че може би е добре да не ги соля, а просто да ги ям безвкусни :/ но днес ги ядох със сол вече...

Нямам задържане на вода и високо кръвно, та какво мислите за мойта сол? Да я намалявам ли или може да си я ям, щом нямам проблеми с кръвно и вода?

Да, излиза, че тр да си гледаш ПРМ, а не размера на бебо.

За болката... не знам. Аз от това, което съм чела, болят контракциите на матката, а не самото излизане (изгонване) на плода. Тъй че какво значение има в каква поза е (като изключим седалищното де и всякакви там разкрачени пози с ръце, лакти и колена напред...) Иначе за упойките си имам едно наум, макар да съм им фен по принцип. Хватката е, че епидурала не ти позволява да усещаш всичко, което трябва, което евентуално може да доведе до повече разкъсвания и/или до епизиотомия, демек задникът ще те боли после. Егати опцията. От друга страна нямам идея кооооолко много точно боли и дали бих могла да издържа болката. Та не съм решила още ще искам ли упойка или не.

За солта какво да ти кажа, същата съм и аз. Откакто забременях все повече соля, а по принцип си ядях нормално солено. Това, че нямаш проблеми сега, не значи обаче, че няма да се появят. Всеки ден си го повтарям, и пак соля 

За болезнената менструация не съм веща, боли си ме, ама си търпя, и на работа си ходя и нурофените обикновено решават проблема. Обаче преди доста години, с тийнейджърския си акъл и заради едно море, реших да си отлагам М. с някакви хапове, даже не помня какви, бях чела в нета... Отложих го аз, всичко 6. Дойде време да ми идва, е такова нещо не се забравя! Точно както го описва Жбрул, събиране на границите, повръщане, не можех да ходя, абе бях си предала Богу дух от болка. Щом се наложи сестра ми да ме къпе, барем топлото ме облекчи, значи зле е било. Тя милата съвсем психяса покрай мен тогава. Честно, и до ден днешен го помня, повече не се повтори. Дали беше от тия хапове не знам и не ме интересува, ама и аз не я повторих тая глупост. От тогава така си представям раждането. Пък ако е по-зле - не знам!

Здравейте, момичета
Колко сте изписалииии добре, че има толкова много мнения, че да си сглобя пъзела ... което не означава, че правилно ще бъде сглобен...нали, човек е склонен да си избира това, което по принцип си му допада.

Относно болките. Не съм раждала, но и аз имах болезнен цикъл, мисля, че почти от както ми дойде за първи път. Обикновените хапченца като но-шпа, спазмалгон не ми помагаха. Не съм била, чак като Жбрул, но се превивах от болки и си ми течаха сълзите, докато течния аналгин не почнеше да действа: не че се облекчаваха напълно, но се траеха. Последните 2 години реших, че няма да се тъпча повече с аналгин и си изтрайвах болките. Миналата година ми правиха лапаро. При махането на дренажа (понеже обезболяващото решиха да ми го пуснат след това) така виках от болка, че чак се изненадах от себе си: и аз си мислех, че държа на болка...еми, не. Предполагам, че родилните са доста по-силни и аз, ако ще раждам естествено, ще си искам упойка със сигурност.

Пускам линковете, на които съм се спряла за йогата за бременни. Още не съм я пробвала, но да ви кажа след работа въобще не ми се прави нищоооо.
https://m.youtube.com/watch?list=PLwOMNdmpPCE_epS1sYJtw1mXwX48RgLMI&v=B87FpWtkIKA

https://m.youtube.com/watch?v=MCSFobwvQTg

Честно казано, ми идва вече нагорно на работа и май ще тичам за болнични скоро-скоро.

 

Някъде към 7- мия месец на бременността ми се ядеше кисело и солено в промишлени количества. Беше страшно. Надух се за норматив. Нямах прасци, пръсти, всичко се наду. Това посред зима. Намалих солта и гледах всичко кисело от далеч.

 rosss и всички останали. Естественото раждане е нещо, което са преживяли милиарди жени, без никакви анестезии и екстри. Са, щото друг избор не е имало.Собствените ни майки по соц-а също. Но нали уж има цивилизация и напредък и по този и по други въпроси. Нека е естествено раждане.
Хирургията на старта си е била жива касапница, знаете - режат крак, ръка, пиеш малко уиски и лапаш една пръчка и...така. И това причина ли е днес, ако се налага да се ампутира крайник да се прави така? Ми може все още, ама не се прави просто. Щото е садистично и идиотско, а не защото не се преживява и "не се забравя". В онези времена, с така правени ампутации - никой не е умрял от болките, само са припадали от тях. Умирали са от инфекциите. Сега, ако резнат нечий крак без упойка - тоя няма да умре, щото боли. Ще колабира просто, може и няколко пъти. Ще му набучат разни АБ и няма да умре от инфекция, ама ще си го боли. Смисъл? Няма. С раждането - също няма смисъл да си причините болка излишно, когато може и да не я изпитвате. За естествено раждане с епидурал говоря, не за секцио.
Някой напред беше писал, че от епидурала не се усещало това и онова и така нямало да усетите разкъсване и епизиотомия. Аз съм била с епидурал 36 часа (да уточня, че ми е лично познато усещането). Страхотна раУта - движиш всичко както искаш, ако има нещо да боли - не боли. Такааааа. Като раждате естествено - ще има ли разкъсване, ще се наложи ли рязане - не зависи от това дали сте обезболени. То ще се наложи просто. И хич не е найс на целия гърч, без упойка преди това, да ви резнат пак без упойка, да ви шият без упойка и после пак ще ви боли рязаното и шитото (щото обезболяващи не пия , аз ще кърмя).  Ако ще се случва разкъсване, рязане и шевове - те ще се случат с, или без епидурал и да ви кажа - поне тогава по-добре да го имате. Пък после, че ще боли - ми ще боли, няма как. Ама не епидурала ще ви докара тия неща, ако ги има. Ще ви спести пълното им изживяване просто.
Контракциите (хем изпитаните от мен бяха уж леки и замалко) са много особен тип болка. Не, не е сравнимо с МЦ, боли те гръбнака чак, дифузно е...абе - различно е от всичко, което ме е боляло. А мен ме е боляло зверски и то зъби, уши и тия най-бруталните болки като зона - тцъ. Контракциите са друга бира.Ще имате честта да ги усетите, няма страшно. Епидуралът се слага на поне 4,5 см разкритие в България (извън някои специфични случаи), до 4,5 см. са часове обичайно. Може и да не докарате до 4,5 см изобщо и да е секцио. Не си мислете, че отивате да раждате с някакви мижави контракции и докато ви приемат - идва анестезиологът и оп - на обезболяване. Няма такива филми. Обезболяването е когато има нужното разкритие, за да не се попречи на процеса. Уточнявам го, защото доста жени не са наясно с този детайл и после са доста разочаровани да кажем... Естествено раждане, с договорено обезболяване предварително - се обезболява в определен етап от същото, когато анестезията не застрашава хода на раждането. Времето до този момент - никой не може да ви го каже предварително, а той може и да не настъпи.Наша съфорумка откара 10 часа с контракции, че окситоцин и...2 см. и накрая секцио. Обезболяването чак при секциото нали...

Не го пиша това, за да плаша някого. Пиша го, за да сте наясно какво решавате, ама на база факти. Не искам никой да се окаже в родилното и да си поиска епидурала на влизане и тогава чак да чуе, че...оп...чакаме разкритие Х, а дотогава - ще търпиш така. Ми някои търпят лесно, други не търпят и става драма. Този "детайл" е най-често пропусканият от желаещите естествено раждане момичета, че затова го споменах. Когато е очаквано това - търпи се до момента в който може анестезия. Тези които не са я искали изобщо, в общия случай не я искат до съшия момент  (към 4 см) Възползвайте се от всички достижения на медицината, те не са ви спънка да родите естествено. Просто ще ви спестят голямо количество болка, но като цяло - не променят нищо в процеса. Не достига до плода нищо от епидурала, няма риск за него. После, ако има кърпежи - ще си ви болят натурално същите и така.

В общи линии си оставам на мнение, че ако си слушаш тялото - то е съвършен компас.

Точно такова е и моето мнение и може би затова се "увлякох" по солта, но ще се опитам да я понамаля малко  да видим как ще се получи

Россс, утре ще разгледам йогата (че сега е след полунощ тука), мерси за линковете

Ох, за болката съм чувала, че ставала нетърпима, когато е твърде късно за упойка вече (8-9см разкритие) и че ако трябвало пак да раждат, щели да си поискат упойка по от рано.

Други хора пък казват, че не било чак толкоз зле и че не биха искали упойка за следващи раждания --> явно всичко е индивидуално.

Една приятелка имам дето все ходи с аулин в джоба, болка не търпи никаква и малко да я заболи я глава, я корем и прас 1-2 аулина. Роди нормално без никаква упойка, щото искала да види колко по-силна ще е болката  Направо бях изумена и МНОГО впечатлена Но това е частен случай за мен, а не норма 

Поли, тук съм. Чета ви почти всеки ден. Засега проблемите с бъбреците сякаш позатихнаха. Понякога ме наболява, но е търпимо. Следя си урината и температурата.

Джей, стига си плашиша бременните пък ти! 
Маки, аз съм чувала за сравнително лесно и бързо раждане, но не и като първо. И тъй като тук повечето момичета са първескини ми е трудно да им кажа, че ще мине леко и само малко ще боли. То и втория път боли, но поне минава по-бързо. При мен първото раждане продължи много дълго и просто не си го представям без упойка. Преди да започна да напъвам, ми спряха упойката, за да имам чувствителност. Иначе да, имах шевове, но това според мен зависи от размера на бебето, вероятно как е разположено и т.н. Една колежка ми се хвалеше, че нямала шевове. Да, де, ама друго са си 2,5 кг, друго са почти 4, както беше моето първо. Ако се наложи да ви шият, винаги могат да ви дадат някаква упойка, вероятно локална. Ако досега не сте ползвали епидурална, няма тепърва заради това да ви сложат. Но имайте едно наум, че можете да си поискате нещо за болката. И ако ви боли, помолете доктора да изчака първо да ви хване упойката. Той няма как да знае дали ви е подействала.

Не се стряскайте отсега! То е ясно, че не е лесно. Дали по един или по друг начин ще родите. Особено в чужбина има всякакви чудесии за всеки вкус. Една моя приятелка ражда в Белгия и каза, че щяла да ползва за обезболяване топлата вода във ваната. След това я питах дали й е помогнало. "Колкото ако се жабуркаш с чай, когато те боли зъб".  Мислете за хубавите моменти и за новия етап от живота ви, който започва. Ще има и много трудни мигове особено в началото. И колкото и да си мислим, че сме подготвени, не сме. Няма и как да сме. Поне не при първото дете.

Лека бременност!

хахаах Блу, те пък като се уплашили бременните - треперят наред гледам. Просто считам, че колкото по-наясно е човек с това какво реално може да очаква, като случки, мед. процедури и пр. - ще е по спокоен когато настъпи момента.
Аз наистина имам приятелка, която не знаеше, че епидурала се слага при определено разкритие. То вярно, че беше преди доста години и въпросната упойка таман навлизаше у нас (сега масово се предлага). И през цялата бременност говорят с лекаря й, че ще се ползва това новото чудУ и ниииищо няма да усети от раждането. Започват контракции, отиват в болницата, а тя пък хич не търпи на болка, било и лекичка. И първата й дума е: "Дайте ми я тази упойка!". ОК, ама следва преглед и тя жената няма и 2 см. разкритие още, да не говорим за 4, ама контракции си има и хич не й понасят. И в този момент едва й става ясно, че упойката се отлага за...неопределено време. И последвал рев и истерия по тази причина главно, не че чак толкова непоносимо я е боляло пък, просто психически не е била подготвена, че все пак ще потърпи някой час контракции. Мина си раждането по вода, един шев нямаше, получи си анестезията. И тя ми е казвала после, че нищо страшно и чак толкова нетърпимо не е имало до поставяне на епидурала поне, да боли си, ама ако била с предварителна настройка, че ще го има това - нямало да се шашне и да реве. Та всъщност, ей това недоразумение в нейния случай й е било единствения стрес при раждането, не болките, или друго. Предполагам, че към днешна дата вече, бременните са по-наясно с този вид упойка и ситуация, като описаната, ако се случи изобщо - ще е изключение.

Маки, има го и това, че при разкритие, което е толкова напреднало вече, че е въпрос на 30-ина минути - час да родиш - е късно за епидурал и не се поставя. То тогава започваш да напъваш, а и както е писала Блу, в този момент спират подаването на вещество през катетъра, за да имаш все пак контрол върху мускулатурата си и да можеш да напъваш. Ако добре си спомням, Боби при второто си раждане не сколаса с епидурала, понеже се случи толкова набързо, че докато стигне до болницата и вече е била с почти пълно разкритие. Но все пак, второто си е второ, първо раждане рядко така набързичко минава. И въпреки, че при нея е протекло бързо и леко (по мед. стандарти), хич не беше "очарована", че се е разминала тогава с упойката. А тя не е някоя лигла, дето не търпи на болка, та по тази причина си мисля, че не е много за търпене съвсем натюр раждането.

Ама дето вика Блу, като дойде момента - все някак се ражда, няма неродили. Сетих се по този повод за братовчедката на баща ми, преди 30 години ще да е било, та още 10 случката я разправяше цялата АГ-болница като виц. Отива да ражда женицата, още като я приболяло леко, приемат я и като почнали вече яките контракции, тя се ошашавила, успяла да стане някак от леглото и тръгнала да излиза от предродилна зала. Акушерката я попитала къде отива, а нашата: "Ааааа аз се отказвам!"  Няма отказване то, върнала се обратно и си родила, к'во да прави.

Поли, тук съм. Чета ви почти всеки ден. Засега проблемите с бъбреците сякаш позатихнаха. Понякога ме наболява, но е търпимо. Следя си урината и температурата.

Браво, радвам се, че е по-добре.

Мале колко сте изписали за туй раждане!?
Не се плашете, момичета! Най-големия враг е страха. Ако ще раждате по естествен път, само спокойствие и всичко ще бъде наред!
Сега и аз да споделя, защото това ще е второ раждане за мен и имам малко опит.
Вярно, че бях на 21 тогава, ама не мисля, че само това има значение. Родих точно за 2 часа (това е общо от нулево разкритие до 4 см + самото раждане и изхвърляне на плацентата), без никакви шевове, болката беше поносима и през цялото време бях изключително спокойна, много е важно дишането - дълбоко и бавно, с пълни гърди, когато започнат яките контракции, за да може да се насити матката и коремните мускули с кислород. Така ми обясняваше акушерката... Повече кислород, по-малко болки и обратното! Аз затова нямам никакъв страх от естественото раждане и много искам пак така да родя, но док беше категоричен и точка по въпроса!Мисля, че няма нищо общо с мензиса, дали ти е болезнен или не, и други такива.
Според мен, най-голямо значение има движението преди раждането (до последния ден си правех разходки от по 2-3 км) ама имах съвсем нормална бременност де, не като сега Спокойствието по време на самото раждане, страхът сковава мускулите и всичко е много по-болезнено, правилното дишане!!!! и напъните да са в синхрон със самите контракции, а не да се напъва, когато няма такива или обратното, има контракция, пък не напъваш - това зависи от професионализма на този, който води раждането и те напътства кога да дишаш, кога да напъваш и т.н. Може би съм имала късмет с много-добра акушерка, лекар дойде само за малко да чуе тоновете и пак изчезна някъде!
На следващия ден бях пушка, никакви болки! Само дето ми излязоха хемероиди от напъните, и всъщност само те ме боляха, нищо друго!

Та така, мили момичета, не се страхувайте!

След години правех няколко бъбречни кризи и трябва да ви кажа, че няма такава болка! Натъпкана с морфин и още не знам какви коктейли от обезболяващи, се молех да умра, толкова беше непоносима болката!

Освен това, болката е много относително понятие - всеки има различен праг на поносимост. Чела съм статистика, според която, хората със светли очи (сини, зелени, пъстри) имат по-висок праг на болка и могат да издържат повече от тези, с кафяви.

Сега си спомням, че тогава до мен имаше още едно момиче, което още като пристигна и ревеше като на умряло....изобщо не чуваше какво и говори акушерката и само крещеше: мамо, мамо, боли, не мога и т.н. Само, ще кажа, че милата се мъчи почти цяла нощ, накрая даже я шиха яко...

Ако все пак, болката не се издържа, винаги има решение, както казва Джей, можеш да помолиш за упойка...По-важно е психическата нагласа и дишането! Не си губете времето и силите във викове и крясъци, няма смисъл пазете ги за по-важното!

Хайде, стига нравствени поучения
Успех на всички бъдещи мами и по-спокойно!!! Няма измъкване от това, с което сме се хванали. Или ще боли по време на раждането (когато е естествено) или след него (ако е секцио)...

Горски дъждец, браво, че са се подобрили нещата!

Вилия, много хубава история за раждането ти Ще чакаме скоро отново хубава история от теб, само че този път за секциото

[и първото бебе ли е момче  голяма любопитка съм, ама щото нали за момичета се гласяхме]

Извинявам се, ако ви досаждам с моето броене на дни (ама то и часовете и минутите броя) до термин  ама голям зор и голямо броене до тази прословута 24гс, в която днес влизам по ПРМ и някак си съм по-спокойна вече Лентичката малко е обърках в началото с това избързване, после изоставане, но ще я наглася вече по ПРМ и туй то

Всичко ви изчетох, ама не ми се коментира нищо за раждането Искам да е естествено при мен, но има време още доста Идвам да кажа - мрън - появиха ми се стрии на дупето. Не, че нямам от преди, но сега има новички, лилавички Та, rosss, мажи и дупето, не само коремчето, че аз най вече там наблягах