Jbrul, сега разбирам защо така настоятелно препоръчваш секциото. Че то твоето е било като на почивка, а не като на операция
Хахахха, недей така моля ти се! Не го препоръчвам, все пак това не е нова книга, или филм, че да кажа: "Непременно гледайте, прочетете, супер е!". Просто много жени излишно се страхуват, ако лекарят препоръча секцио, само защото все пак е операция. И като е операция - то непременно трябва да е тежко, болезнено, с някакъв дълъг период на възстановяване, едва ли не ще се наложи чужда помощ, че да оцелее тази майка, пък няма да е способна да си гледа бебето сама...и пр. мисли се въртят в главите на бременните. Човек като не го е преживял и все още не се е интересувал подробно кое как - лесно поддава на такива мисли и се страхува, пък то реално - няма от какво. Че аз затова редовно съм подробна по темата, просто за спокойствие на бременните, да не берат шубето без нужда. Продължавам да считам, че добрата информираност за едно и друго - е най-сигурният път към спокойствието и липсата не неоснователни страхове. Всякакви истерии съм чела тук по тази тема. Например, че бременната Х - не иска спинална упойка, а пълна, защото: "не искала да й забиват игли в гръбначния мозък".
Пък нали, то се боде 3-6 см, след края на гръбначния мозък, но тя не чела, не попитала и лекарите, сглобила си някакъв нереален филм и зорлен ще се набута с по-тежката упойка, ей така от незнание и шубе. И понеже гледам да съм подробна по всякакви такива въпроси, явно излиза като "реклама на метода" хахахха
Както съм писала милион пъти сигурно - естествено, оперативно раждане, ако човек "си е написал домашното" по отношение избор на лекар, екип, болница - все ще мине добре и ще останат хубави спомени.
Аз също си пиех кафета (кръвното ми вечно е в петите) и бирички и винце съм пила. Е, не в количествата, които сега си позволявам, но определено не бременеех на тотално "сух режим". През последните 2-3 месеца, когато контракциите са често явление - едно малко, ама истиснски, качествен алкохол - е чудесно антиконтаркционно средство. Това сериозно го казвам. Тогава си позволявах и по нЕкое малко уиски. ( с разрешение на лекаря разбира се).
Аз никакви типично бременни симптоми нямах, освен че обонянието ми стана като на ловджийско куче. И всякакви по-остри и наситени миризми - силно не ми понасяха. За приятни такива говорим. Ароматизиращото блокче на тоалетната, някои храни с по-наситен аромат (скумрия на фурна да кажем), парфюмите просто ме убиваха. Едно, че моите ги прибрах в шкафа, ама и близките си бях помолила да не се парфюмират. Като се роди малкия - ми мина от раз това.
Сега започнах да гледам списъци за раждането, аз ще раждам в Надежда, и ми е супер странно как за бебето не искат нищо Във Франция си носих сумати неща, първи тоалет, дрешки за преобличане, бодита и т.н., а сега разбирам от познати раждали там, че обличат бебетата с някакви болнични бодита, което е пълен абсурд за мене... направо съм в пълен потрес за частна болница Сигурно е от хормоните, ама това силно ме разстрои вчера
Защо те разстройва това с бодитата? В моята болница също бяха "служебни гащеризончета", в съответни цветове за момиченца и момченца, шапки, ръкавички... Не знам какво си представяш под "болнични бодита"
Те са същите, каквито ние купуваме за децата - фин памук, в бебешки цветове. Не са някакви парцаляци подарък от "Червения кръст"
Креватчетата също бяха оборудвани с бебешки комплекти, каквито самите ние купуваме - памук, със съответен дизайн. Т.е. с нищо не са по-лоши, или некачествени въпросните неща в една частна болница (за държавните не знам) от същите неща в собствените ни домове. Повярвай ми, нямаш причина да се разстройваш от това изобщо. Предполагам, така процедират и за улеснение на майките и за удобство на персонала. В зависимост от това как е протекло раждането и какво е личното желание на майката - не всички бебета остават 24/7 при мама и тя да се занимава с техния тоалет и преобличане. Аз например, въпреки, че можех да се грижа за сина си през цялото време и сама - предпочитах вечер да си спи в "аквариума". Към 18:30 идваха да го вземат за къпане, после го преобличат, хранят и до сутринта си спях спокойно. Това са все пак големички болници, има едно 30-40 родилки сигурно във всеки един момент. Ако всяка помъкне по един сак дрехи за бебето си и акушерките - за всяко едно бебе трябва първо някъде да ги сложат тези дрехи, че за всяко да знаят коя дрешка е негова...става една напълно излишна хамалогия. Добавяш, че поне половината майки, ще са взели неподходящи дрехи, или недостатъчно от тази и онази и то от болница - на гардеробна ще се обърне. Но, ако чак пък толкова ти е драма с тези бодита - в частна болница, все пак има мегдан за малко капризи, вземи си твоите и си обличай детето с тях. Или, ако ще ти го обличат акушерките - даваш им на тях дрехите. Но е наистина излишно "упражнение".
П.П. И да си призная чистосърдечно, аз като един класически неверник, въпреки, че 300 пъти ми казаха хората какво НЕ ми трябва да нося, аз..."бе за всеки случай". И "за всеки случай" - извадих куфара, който ползвам за 10-дневни пътувания в чужбина и който събира багаж за двама възрастни. И ти да видииииш - халат за баня, халат за стаята, джапанки, чехли, 5 спортни екипа, 2 пижами ( с етикетите) да има бе, една торба бельо, дрехи за бебето колкото да изкара месец престой, дрехи и обувки за изписването, яке за дънки, яке за рокля, дънки (2 чифта), рокли (3 броя). Шишета, помпа, стерилизатор, един кашон бебешка козметика, памперси, мокри кърпи, мини-аптека ( в болница съм за Бога, ама нали "знам ли"), одеалца, пеленки, чорапки, буйки, шапки... и не помня какво още съм натикала, ама и още е имало де.
Е, даже циповете не му отворих на тоА куфар до деня на изписването, че да извадя тоалетите за целта. Та...не прави като мен, просто е наистина излишно.