Добро утро,дами :)Черпя ви кафенце.Много пъти сте обсъждали темата,но и аз да кажа.Трудно е, когато няма  с кой да споделиш какво те мъчи.Вчера се видях с моя много  близка приятелка.И те опитват вече известно време да си имат бебе,но не става.Искаше ми се да си поговорим,но когато повигнах въпроса да отиде на преглед,тя даже се ядоса.Да съм спряла да се филмирам,щяло да стане,когато му дойде времето, била ходила на преглед, цитонамазката и била ок,значи нямало повод за тревога. Добре, че мога да пиша тук спокойно,без да ми казват 'стига,успокой се'. :(Не искам да се успокоя,искам да говоря,да мисля.Така се чувствам по близо до мечтаното бебе.Благодаря ви момичета, поне тук мога да съм себе си

Благодаря много за кафето, тъкмо пийвам моето.
Да истината е, че човек търси с кой да поговори, с кой да сподели, иска подкрепа и разбиране, а не размахване на пръст.При нас се видя, че със спокойствие няма да стане.Да Моника стана естествено и ни изненада, но това е благодарение на откриване на проблема със щитовидната жлеза, на лапароскопията и клампирането на едната ми тръба, на това че преследвах мъжът ми да пие добавки, че СГ не е особено прекрасна.
Но ето искаме второ дете, и вече 2 години не става.Лампичката светва, трябва лекар и това е.

Всяка загуба на време с това успокой се, за мен е пагубна.

Ели, разбирам те напълно, аз с повечето си приятели не можех да говоря за ходенето по клиники и опитите.Беше абсурдно дори.

Елица, за съжаление, тази идея "Успокой се и ще стане" е все още масова и ще срещаш много неразбиране сред познатите си. Не знам защо така, уж преди нямаше информация, а сега информацията е под път и над път, навсякъде можеш да прочетеш, че опити повече от 1 година вече са сигнал, че нещо не е наред, но хората масово не искат да го разберат и това е. Може би се получава някаква празнина в информационния поток и хората си мислят, че или ще стане "като се успокоят", или няма да стане и ще правят ин витро. Вероятно не осъзнават, че между спонтанната бременност и асистираната репродукция има цяла една вселена от причини и лечение, различно от ин витро. И по тази причина ги е страх да признаят пред себе си, че имат проблем. А понякога можем да помогнем с елементарни средства и за нищожно време.

Не знам как може да се промени това и да се осъзнане, че асистираната репродукция е само една много, много малка част от репродуктивната медицина.

Да не ти казвам пък при мъжете как стоят нещата, че там е направо страшно.

Здравейте и от мен, искам да се оплача, защото напоследък ми е много депресирано. В духа на предните постове искам да кажа, че наистина това "Успокой се и ще стане" изобщо взе да не действа. Ето и нашата история. Със съпруга ми правим опити за бебе от юни месец. Лятото мина в ремонти, местене на свекито, подготовка за сватбата, сглобяване на мебели и т.н. Наистина беше много много напрегнат период. А липсата на бебе направиха месеците наистина трудни за нас. Мина сватбата, ходихме на меден месец, но сякаш в края му нещата пак не бяха идеални. Изживях някакъв голям шок в Рим, защото се загубихме, мина ми впоследствие , но като се прибрахме моята кола се запали / спокойно пострадали няма/ и след това ми дойде, за пореден месец. Сега сме на прага на 6тия опит и ми е много напрегнато. Знаете как е - изчисляваш кога са дните, смяташ, правиш тестове за О / тия тестове изобщо са ми много странни/ . И накрая има една седмица, в която броиш всеки ден/ един ден е цяла година/ до деня, в който лелката реши да дойде....

Ели, и от мен голямо браво, че сте осъзнали наличието на някаква пречка за постигане на мечтата и най-важното, че сте поели пътя за нейното отстраняване и сбъдване на най-съкровеното желание. Дано постигнете мечтания резултат скоро и х2
Аз, за разлика от много жени, никога не съм се притеснявала да споделя, че нещо не е наред. Още от самото начало, когато рабрахме, че проблем има. Партньорът ми също не е от хората, които се страхуват да кажат това или онова, въпреки, че е от стеснителните типове. Той по-скоро в началото не знаеше каква е моята настройка и дали е уместно това да се обсъжда извън нашето си гнездо. Разбира се, с него говорехме много и всеобхватно и в крайна сметка разбрахме, че и двамата не се тревожим и нямаме пречка да говорим за проблема си. Всички близки хора около нас (семейство, близки роднини, приятели, работодатели и колеги) знаеха с какво се налага да се справим. За наша голяма изненада, имахме (и продължаваме да имаме) подкрепата на всички. Тези хора направиха толкова много за нас през годините, за което винаги ще им бъдем благодарни. Е, имаше и една-две "издънки", но пък бяхме подготвени и за това.
Единствено реакция "успокойте се и ще стане" сме чували от родителите си, но те са друго поколение, което просто не е дотам запознато с проблемите на репродуктивната медицина. В началото малко им се ядосвах за това натякване, но после се опитахме да поговорим и обясним малко по-подробно и резултат наистина имаше.
Ние също имаме познати на нашата възраст, които имат репродуктивни проблеми, но не дават и дума да се каже за това - ядосват се, нервничат, отричат, сменят темата. Дори изпадат в състояние на завист като разберат, че някой от обкръжението им очаква дете. Не знам, различни психики и емоционални състояния, може би.
Не на последно място искам да споделя, че "Зачатие" беше едно от първите места, където се почувствах свободна да споделя ставащото с мен и с мъжа до мен. Всички тези "орисници" тук са и част от виновниците да имам тази лентичка в подписа си

Силвия, съжалявам за всички неволи, през които се е наложило да минете, но това не трябва да е пречка да изпадаш в отчаяние и тъжни мисли. Представям си какво напрежение и тревоги ви е коствало. Не мисли, обаче, че след като през тези 5 месеца не се е получило с опитите за бебче, това на всяка цена означава проблем. Имате възможност да си дадете още малко време и ако нещата все още не се случват, вече може да се насочите към репродуктивен специалист. Тестовете за овулация наистина могат да бъдат голяма досада, но не приемай опитите за нещо толкова хубаво като някакво задължение. Опитай се за мислиш за бъдещето бебче като за вълнуващо събитие. Правете любов с партньора, обичайте се и се подкрепяйте. Ако имаш възможност и желание, може да посетиш гинеколог, за проследяване на овулацията - да се види как нараства фоликула, лигавицата на матката, кога обичайно настъпва овулацията. Така, в следващите няколко месеца, ще може да се съсредоточите в предполагаемите фертилни дни, което да доведе до по-големи шансове за успех.

Момичета, много стиснати палци за скорошен успех желая!

Ели, разбирам те напълно, аз с повечето си приятели не можех да говоря за ходенето по клиники и опитите.Беше абсурдно дори.
[/quote]Оо да,едва ли ще посмея да повдигна въпроса пак,не ми стана приятно вчера след разговора,още повече, че ми е приятелка от 15 години.
Мели,честно казано аз избягвам да говоря и с любимия, защото  тези деликатни теми се доста го притесняват,та чак на пот избива
Силвия,напълно те разбирам,миличка.На мен в началото много ми помогна този форум,макар и само да четях.Опитвайте още няколко месеца  и ако няма успех,изобщо не се чуди.Запази си час, иди и се интересувай какво е положението,има ли проблем.Желая ти бързо да се местиш в бременната тема, и ние с теб :bighug
P.S.Нещо не се справям с тия цитати

Знам, че има двойки, които опитват с години, и точно това ми дава кураж да не се отчайвам...

Мели,честно казано аз избягвам да говоря и с любимия, защото  тези деликатни теми се доста го притесняват,та чак на пот избива
P.S.Нещо не се справям с тия цитати

Елица, с цитатите нещата стоят така - от падащото меню actions отиваш на цитат, ти това си го направила, и след това не триеш нищо, а пишеш след края на цитата, което е маркирано с [/quote]. Ако искаш нещо да изтриеш, то трябва да е между началото и края на цитата.

А иначе за любимия, какво да ти кажа, спермограма трябва да се направи, това е първото изследване, с което се започва, не може да се пропусне. Ако обаче много се тревожи, което е разбираемо, има начин - може да отдели еякулата в домашни условия в стерилен контейнер и да го занесе за анализ. Ти можеш да го занесеш също, ако той не иска. Ако и това не го устройва, има специални презервативи, с които може да се прави секс и после да се транспортира пробата в тях. Те са без спермицид, т.е. не убиват сперматозоидите.

С други думи, ако има желание, има и начини.

Ели, аз точно от разговор с любимия почнах.Тая борба я водим двамата, няма скрито покрито.Аз трябва да мога да разчитам на него и да е до мен.Трябва като му кажа тръгваме, да каже добре, и да няма мрън, сега не мога, мрън разбрах се за риба и тем подобни.И сега като заговорихме за второ, само му казах догодина трябва да се разберем в коя клиника да ходим и той е насреща.

Първото изследване което направихме беше СГ.Да не беше щастлив, че го карам, да имаше мрънкане, но като му обясних какво ми предстои на мен и замлъкна.А пък след лапарото въобще не е протестирал, че трябва да ходим някъде или нещо подобно.А говорех с него и споделях много защото само той ме разбираше, терзанията ми и мислите ми.
Благодарна съм и на момичетата тук, защото те допринесоха да имам дете сега.АКо не бяха те, навременната им поява, адекватните съвети и споделен опит, не знам дали сега щяхме да се радваме на малката госпожица.

Силвия, изчакайте година да станат опитите и ако нямате резултат запишете час в клиника.На нас ни отне 5 години, една операция, много изследвания, коригиране на хормони и какво ли още не.Ако само бяхме чакали, нямаше да стане.Защото има ли проблем, дори пренебрижимо малък, то той може да е достатъчен, за да се бави бебето.

Злате, и мен така ме орисаха преди години, нали съм ти казвала.ДРЗ е вълшебно събитие!

Мели, благодаря ти че пишеш, на теб дължа много!

Няма проблем за СГ,готов е да направи каквото е нужно.Просто не говорим по подробно за това,защото усещам ,че не му е приятно.
Чакам си часа за 27 в клиниката и се надявам този път да започнем каквито изследвания са нужни. А ако и този път лекарката не поиска СГ,аз ще я назнача

Здравейте момичета, как е настроението?

Елица, вие в коя клиника чакате час?

Здравейте момичета, как е настроението?

Елица, вие в коя клиника чакате час?

Здравей ,Маги.Явно ние тук сме най-редовни.Дано всички други,които бяха толкова редовни  тук,чакат бебчетата си.Записах час в New Life.Нямам търпение за прегледа,очаквам развитие,защото само надежда не ми стига.А вие до къде сте стигнали,може би си писала,но не си спомням.

Ели, ние имаме една дъщеря зачената спонтанно.Голямата ни изненада е тя.Преди нея имаме 5 години в който правихме доста изследвания, имам лапароскопия за клампиране на дясната тръба, която се оказа с множество сраствания.Няколко инсета, две ин витрота на ЕЦ.И накрая точно когато трябваше да ми се обадят за заповедта от фонда забременях естествено.
Надявахме се и втори път така да се получи, но вече 2 години няма бременност, и за това започвам всичко от начало.Аз ще правя скоро 36г и осъзнавам, че няма за къде да чакам.А и цикъла ми откачи.Един път идва на 23 дни, веднъж на 28 и това много ме притеснява.

Здравейте и от мен
Тук съм и аз
Ели, то не останало Може и да се видим на 27-ми 
Аз през ден пътувам до там Стимулацията е почти към края си, Дай Боже всичко да е ОК и до финала!
Стискам палци на всички

  Ще бъде хубаво да се видим .Аз съм с големи очаквания .Знам  за две момичета от нашия град, които гушкат рожбите си благодарение на тези лекари .От колко време ходиш в тази клиника?При кой лекар?
Маги,миличка,ти си героиня
Аз съм в самото начало,всичко през което си минала,може би и на мен предстои.Вярвам,че дъщеричката ви ще си има сестричка  или пък братче и ще бъдете много щастливи.
Ама няма  ли кой да ръсне тука малко прашец,да се овъргалям и аз мъничко.Някоя бременелка да се завърти....

Елица84,

Разбира се, че ще ви поръсим с най-голямо удоволствие! Това е темата, която донесе късмет на мен и още много други момичета. Пожелавам и на вас да донесе желаните бебчета!

Ииииии...... нека в темата завалят много положителни тестовееееееее 
 

Ехееее
 
търкулвам се хубавичко.Благодаря ,Mirracles.Леко бременеене и пухкав финал на теб.
Аз мога да кажа,че съм изчела и осемте теми и верно тази е най късметлийската.И ние идваме скоро,празници наближават все пак.

Ухаааааааааа, вирусиии - цоп, цоп, цоп  - точно навреме Mirracles Благодарим! 

Ще бъде хубаво да се видим .Аз съм с големи очаквания .Знам  за две момичета от нашия град, които гушкат рожбите си благодарение на тези лекари .От колко време ходиш в тази клиника?При кой лекар?
...........

Май ще се разминем - днес си бих прегнила и в сряда на 26-ти съм на пункция
В тази клиника съм от три седмици, т.е. когато започнах стимулацията
А иначе съм пациентка на д-р Даскалов от далечната 2009г. "Моят д-р" , както казва синът ми, нищо че през 2010г. правих първият си опит в Малинов, при д-р Стаменов и д-р Персенска, а синът ми е роден в МБАЛ "св. Георги Победоносец" Пловдив, но всичко беше със съдействието на д-р Даскалов
Синът ми и вчера даже каза, че иска от нашият д-р Даскалов братче
Хайде на късмет да ни е темата на всички

Всяка една от нас е герой, без значение колко време и е отнело.

Пете, стискам палци <3

И аз под прашеца, имам нужда.

Аз в тази тема не съм се похвалила още. Успях! Имам малко проблеми в момента, но се надявам, че всичко ще се оправи и ще стигна до финала.

Не знам как да сложа прашеца Но пожелавам успех на всички, дано скоро видите двете черти и накрая гушнете бебетата си.