А и представите на нашите педиатри рефлукса се свежда до въпроса -повръща ли на фонтан ?
Ако отговора е - Не , не повръща на фонтан ! , значи не е рефлукс .
Д-р Бърди е описвал много подробно други придружаващи признаци и , че е масово срещан и пренебрегван проблем .
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49760.295;wap2
А! Направо ми взе думите...
Аз няма да кажа, че всичките ни педиатри са така, ама повечето - наистина са. Явно този въпрос с ГЕР в подготовката им като специалисти е бегло застъпен и се обръща внимание само на най-острата и тежка форма - демек ако повръща на фонтан и не наддава - тогава следва да направим нещо. Ситуациите с рефлукса преди тази са им: "Абе нищо му няма ще го израсте". Ще го израсте, ама за всичките тези месеци, не го гледаш ти как се гърчи след всяко хранене, как няма нормален сън, да не говорим че всяко едно повръщане е риск да резорбира повърнатото, понеже обичайно почва и рев, защото на бебето му е некомфортно. Винаги ме е вбесявало това отношение към бебетата по консултации - все едно гледаме прасенца за угояване, а не хора и там нали...щом яде и качва - стига, а как се чувства това дете през цялото време се явява няма значение.
Изобщо не слагам в картинката дори, ние като родители как се чувстваме, само за децата да помисля - не ми е приемливо такова отношение, когато има рефлуксни симптоми.
Някои неща от първите месеци на Дани вече започнаха да ми поизбледняват като спомени,, но ей Богу - това гърчене с рефлукса го помня ясно, все едно вчера е било. Хем само 10-ина дни минаха, преди да разбера какво става и да взема мерки, а коликите ги влачи почти 5, ама тях вече ги забравих. Та мен специално ме избива на агресия, ако педиатър каже за рефлукс, че: "ми какво толкова".
Толкова е драстична разликата между гънещо се бебе и нахранено и без напъни да повръща, че съжалявам, че навремето не ми е хрумнало да заснема две клипчета за двете ситуации, ей така за онагледяване. Ще ви кажа само, че след първото хранене с АМ-АР, Дани се простря и спа 4 часа, ама като пън. Нещо невиждано до онзи момент. Толкова тихо, спокойно и без да помръдне, че ходих да го сбутвам и оглеждам безброй пъти от страх, че е умрял
Ми така де, то преди това само мляскане, мрънкане, гънене, приреваване и това от кърмене до кърмене 24/7 + повръщания в различен мащаб.
Точно материала, който е качила
Нимика, щях да търся - заслужава си да се прочете, аз даже си го бях принтирала. Точно Д-р Бърди, да е жив и здрав - беше първият, който ми каза, че явно бебето ми има рефлукс. Той ми препоръча и баш Хумана-АР да давам, то пък я нямаше тогава в БГ, че от Германия я доставиха приятели, ама...успяхме де и си свърши чинно работата тя. Ако бях от по-непроклетите и склонни да слушат педиатъра майки, кой знае колко време щяхме да се мъчим и аз и бебето, без никакви мерки да взема по въпроса. Неговата педиатърка, след като й обясних какво се случва и изразих подозренията си, че е рефлукс - реагира точно като повечето си БГ колеги. "Ми той така хубаво си суче, ти имаш кърма в изобилие, да запазим кърменето, щом не повръща постоянно на фонтан и качва - не е проблем...". Не ми предложи да кажем това, което ние съветваме сега
Бебе - доза АМ-АР преди кърмене и подобни пинизи. Пък аз тогава...откъде да знам, че имало и такава опция. Нещата ми се представиха, като или кърмиш, или се минава изцяло на АМ, средно положение - няма. То при Дани нещата бяха по-тежички, така че едва ли щеше да сработи и това, но въпросът е, че дори не ми беше представено като вариант. Предполагам не беше, защото и тя не го знаеше и нищо не разбира от рефлукси баш жената...
В което се убедих през следващите години, защото ми е звъняла да ме пита за нейни пациентки с бебета с рефлукс, аз какъв съвет бих дала, че нали съм в час с темата. Все пак, говори добре за нея, че се опита да си навакса тези пропуски и вече не им казва на такива майки: "Абе няма проблем, щом не е на фонтан".
Както за всичко друго съм склонна да пиля до припадък - да не се взимат решения, на база рекъл-казал, прочел в нета... Вероятно АМ (видове, марки) е единствената тема, по която бих казала обратното. И аз като
Нимика съм се наслушала и начела не безумни съвети по тази тема точно давани от педиатри. От АМ разбират повечето неонатолози в интерес на истината, ама педиатрите миличките са...оле мале в общия случай.
Та майките имащи опит с АМ - наистина доста по-компетентно ще насочат някого към избор на АМ поне от това, което аз наблюдавам по въпроса де. Другото, което винаги ме потриса и масово го правят педиатрите при бебета хранени с АМ е безразборната и честа смяна на вида АМ, който препоръчват за дадено бебе. Баш на принципа проба-грешка се работи и дайте да извъртим всички АМ на пазара, все с някое ще се получи. И през 5 дни - айде нов вид АМ, което е абсолютна грешка. Първоначалният избор трябва да е внимателен, на база специфичните характеристики на бебе Х (и проблеми, ако има), добро познаване на видовете АМ и тяхното действие, че така да се препоръча. И ако се налага все пак смяна - това да е един-два пъти, а не 10 (и такъв случай съм виждала да ви кажа).
По темата за второ, трето, пето дете... То моето раждане (така де, "операция от бебе"
) беше като ходене на пикник, а и прекрасна бременност карах, та по тези параграфи - не веднъж, а и още 10 пъти съм навита. Никакъв дерт с това. Относно гледането после - също не съм "наплашена" нещо, той Дани си беше здрав, вечно нахилен, аз ревящо бебе не знам какво е, ядеше си и още яде като ламя, зъбите не ги разбрах кога поникнаха, хукна от раз на 11 месеца, без да се налага да се гъна и да го подпирам, проговори ударно още преди 3 и оттогава се замислям за тапи за уши, ама още не съм взела... Като изключим проблема със спането и последвалото прекалено често боледуване с ДГ - никакъв друг дерт не ми е създало човеченцето. При мен проблемът с още деца е повече емоционален и психологически, заради простотиите, които ми спретна баща му, съвсем скоро след раждането на Дани. Каквото ще да е - трудничко е да се насладиш на майчиството си, докато целия ти изграждан толкова години живот буквално се срива. И то точно пък в момента, когато следва двамата с таткото да сте най-щастливи, да се грижите за толкова чаканото си бебе - ти се занимаваш с разводи, ремонти, местенки и пр., влачейки и малко бебе на ръце. "Прекрасни изживявания" са това, дума да няма.
Та и ми дойдоха като гръм от ясно небе за капак, понеже никакви индикации за подобни изцепки не е имало и то 8 години все пак. Ние не сме се хванали да се оженим набързичко и да забременея случайно и непланирано, близо 5 години тати му ми вади душата за бебе. И като го родих - отношението беше баш все едно тайно и пряко волята му съм забременяла и съм му натресла дете, което не е искал и аууу колко е ужасен живота така и пр.
Да ви кажа, че ми беше много обидно и много мъчно - слабичко иде. Няма такива думи, да го опиша като усещане, ама и на най-големия си враг не го пожелавам.
Та от цялата тази работа - на мен си ми остана ирационалният страх, че това може да ми се случи пак със следващо бебе и това е главното, което имам да преборя по въпроса, че да се реша отново. Другото - с мед да го намажа, честно. Всъщност, щом и сама успях да си отгледам Дани дотук и чааак толкова зор не е било, си мисля, че ако следващо дете го гледаме двама - ще е и много по-лесно и по-приятно. То предвид каква ми е "базата за сравнение", като е хем второ и ако не съм пак сама - чак ще вземе да ми хареса.
Ама пусто - нямам им аз вяра на мъжете по темата вече. Искам, та искам дете, та и сълзи са били чак от бившия ми съпруг и к'во? Аааа ми сега вече не искам, че то е трудно и не ме кефи и ...оправяй се. И още веднъж, ако ми се случи същото - вЕрно трябва да си сложа въженцето вече.