Мерси, Jbrul
Яко киха тук до мен. Усещам, че утре ще е по-зле. Витамин Ц му дадох и малко от онези, дето не ги уважаваш  (хомеопатичните). Искаше ми се нещо по-силно, дето да пресече, ама ....
За съжаление не мога да му видя гърлото, освен ако не го разрева и не го сложа под лампата. 

Ми виж го де, той ако реве - още по-добре се вижда за протокола Пък няма да се травмира доживотно от процедурата, споко. Слагай го под лампата, взимай една лъжица, тати да държи ти гледай. Ако има и там проблем - идете на някой спешен кабинет да предпишат илачи веднага. Не, че не мога да ти ги кажа и аз, или са с рецепта, ама не съм фен на "нет-леченията" хеле на деца. А и в нашето фемли - имаме огромни сливици, никога проблеми с гърло, но всички пък го отнасяме от третата...генче.  Не искам да съм лош пропрок, ама к'во да ти кажа ако трябва да съм честна...ами свиквай. 

Смайли, в такива случаи спирам от ясла. Ползвам спрей за нос два пъти дневно Грип стоп,  междувременно и прополис за нос, чай от лайка, яко фрешове, чакам и  .... се моля по бързо да мине. Разходките на вън не ги пропускам, освен ако не е много "хард" положението и не съм на работа де, тогава водя преговори друг (тати или свеки) да я изведе макар и за съвсем малко. 
Стискам палци.

Смайли на Боги му предписаха Тетрисал  за носа.чай от лайка както казаха и другите.и инхалации най-важното е да се правят.той сега е с вирусен бронхит и е на АБ.и многоо крив както казаха другите че и с характер 

"Тетрисал" е просто една от марките солена вода за впръскване под налягане, предлагани на пазара. Няма защо да ти я предписват дори, това не е лекарство. И понеже не е - то нищо не лекува. Функцията на тези разтвори е да поизкарат секрети при деца, които още не могат да духат нос сами, да размекнат някой твърд сопол, да улеснят действието на сополените помпи, а чрез всичко това - да улесните дишането им за някакво време, когато са болни. Казвам го, защото уж следва тези неща да са ясни, ама твърде често майките на малки деца, за които детето е и първо - си въобразяват, че с такива пръскалки - нещо борят симптоми, или болестта. Това са спомагателни средства просто, за облекчаване на някакво състояние.

Съжалявам момичета, ама повечето след годинката на децата я докарваме дотук. Болести, належащо спиране от ясла и градина, чуденки как да се оправим с работата, втори, трети, 55-и опит - същата ситуация и така докъм 1-и клас в общи линии. Преди това - егати здравото дете нали, супер го гледаме, веднъж не е кихнало, не очакваме такива неща после, ама...на. Има и изключения, ама те затова са изключения де - понеже са рядкост. И не ви го казвам това с някакво злорадо чувство "дойдохте и вие на моята" разбира се. По друг повод го пиша. Ако след раждането на Дани - някой откровено ми беше казал, че : "Така и така, най-вероятно в следващите 5-6 години ще се случва това и това, та просто се настрой, направи си така плановете и сметките за всичко, пък ако се слчуи по-добро - ще черпиш" - поне емоционално и психически щях да си спестя мнооого излишна амортизация. Защото мен това което най-много ме сриваше - бяха нереалистичните очаквания, как сега ДГ, как животът ще потръгне иначе и малко по-нормално и пак не става и пак и пак и пак... Никога няма да разбера защо хората, които вече имат деца - дрънкат някакви глупости на сега сдобилите се с такива, вместо да им казват за какво става дума в общи линии и в общия случай. Пък ако стане по-добро и извън общия случай - гърмим шампанско бе! Голяма "помощ" дума да няма, да лицемериш, да охкаш и да убеждаваш как всичко ще е ОК...

Ако имам наистина второ дете - стресът ще ми клони към минус безкрайност наистина. Не по друга причина, ами защото ще знам какво реално ме чака, ще ми е съзнателен избор да го изтърпя, пък ако имам късмет нали...може и да мине по-леко. Та даже знам вече относително колко време продължава това и онова и, че то непременно има край. Та знам, че грубо и безчувствено едва ли не  ви звуча като ви пиша така, ама наистина - само с добри чувства ви го пиша.

П.П. Ще напомня, че особено за деца под 3 години - супер бързо и остро прогресират всякакви болестни състояния, организмът е много незрял и неспособен да се справи сам с неща, с които ние можем и по тази причина - никакво чакане и ослушване, ако нещо ви тревожи не трябва да има, ами търчане при лекаря. Пак, пак и пак. Докато не видите, че нещата се подобряват видимо.

Jbrul,хич не е грубо и безчувствено,а си е самата истина това... като се сетя колко години след ужасното раждане не исках да чуя за второ,после пък тя порасна и стана самостоятелна и още повече не исках и накрая като реших,че вече съм ок с всичко което ме чака...то пък сума време не забременях
Смайли,дано му се разминете леко и бързо този път на Дани

Smiles, ти ли беше почнала коластра? Давай 2 пъти по една капсулка, ама както си пише - с минерална вода и на гладно 20 мин преди ядене. Нас ни е спасявало от усложнения. Солените спрейчета наистина не лекуват, но облекчават - все пак детенце трябва да спи що годе спокойно, че да има сили 3а бой с вируса. То по принцип май носните капки не са 3а лекуване (освен те3и с АБ), а 3а облекчаване. Прика3ката е "Хрема с капки минава 3а 7 дни, бе3 капки - 1 седмица". Всичко това не 3амества консултацията с лекар, а е само да помогне на детето да и3кара по-леко вируса.
3аслушвали ли сте се в рекламите на носни капки, ра3ни тайлоли, фервекси и т.н.? Хората си го ка3ват "облекчава симптомите на настника и грип". Не лекува - просто ни помага да се чувстваме малко по-човешки, докато органи3мът ни се справи с вируса. А ако не се справи - АБ.
А а3 пак 3а това АР АМ да питам - то като желира млякото в коремчето, не прави ли и 3апек? Ще говоря а3 с педиатъра да го пробваме ли това АР, че нямам нерви като се ра3повръща - само сменям кърпички и бърша като луда. И се нерви и не може да 3аспи, а като е спокойна се случва да си спи от 22 до 4-5 часа. Бе как 2-3 дена не е повръщала грам, а днес не спря. Утре не 3нам как ще е - или-или. Такова чудо с баткото не съм видяла.
Алекс, то при едни е ужасно раждането, при други - песен. Понеже видях и секциото и нормалното - е имах късмет нормалното да е леко и 15минутно. Е, после имах екстри - че толкова бър3о и3стрелване си има последствия, ама пак по-добре ми беше. А след секциото ми беше доста 3ор - нерв бях прищипала от превиване, че не можех да се и3правя. Други пък след секциото са Ок. Ама всяко раждане е ра3лично и при една и съща жена. Няма как да 3наеш какво ще ти се падне

Бебе, за АР - млеката казвам с уговорката - общи положения и личен опит с бебе дето само на АМ е било след като спрях кърменето и е с право черво като мен  У нас нали...проблемът е да няма дрисък, а не запек, някои до риск от преждевременно раждане стигнахме поради тази така лежерна и инак не особено опасна причина. Уж.

Рефлуксът, сигурно си чела де - е незрялост на храносмилателната система в общи линии, като тежестта може да е в различна степен. Понякога е леко, израства се за месеци, има и много възрастни хора с ГЕР (вуйчо ми беше така, лека му пръст). Кърмата знаеш с каква консистенция е, когато бебето е с ГЕР (в някаква степен там) - често стомашното съдържание се излива обратно в хранопровода, което води до позиви за повръщане, или повръщане, или дори повръщане "на фонтан" след всяко хранене. Зависи от степента на рефлукса това.
Във вашия случай - по описание поне - ще да е нещо леко и вероятно скоро ще го израсте дамата. АР-млеката са по гъсти (сгъстени са или с клей от рожкови, или с оризово брашно), което възпрепятства лесното им изливане обратно в хранопровода. Кърмата знаеш - не подлежи на сгъстяване с нищо. Затова в случаи като вашия - се практикува кърмене и даване на малко АР-мляко като добавка, което да служи за "тапа". По тази схема - запазваш кърменето и решаваш проблема с рефлуксните прояви. За запек по тази схема - не съм чула, моето изцяло на АР-млека не е имало (като самсовал беше поне 5 пъти дневно  ). Но всичко си е до организъм все пак. Ти така, или иначе - няма да храниш с АМ, а ще си кърмиш основно, та едва ли ще има негативно влияние добавката на малко АР-мляко върху изхожданията.

Съжалявам, ако нищо не ти обясних, или не е разбираемо, при неясноти - ще опитам пак. Просто съм уморена и имам ядове и не ми е на място съвсем главния.

А а3 пак 3а това АР АМ да питам - то като желира млякото в коремчето, не прави ли и 3апек? Ще говоря а3 с педиатъра да го пробваме ли това АР, че нямам нерви като се ра3повръща - само сменям кърпички и бърша като луда. И се нерви и не може да 3аспи, а като е спокойна се случва да си спи от 22 до 4-5 часа. Бе как 2-3 дена не е повръщала грам, а днес не спря. Утре не 3нам как ще е - или-или. Такова чудо с баткото не съм видяла.

То не е само въпрос до нерви и  да бършеш  и переш  повръщаното ,  а опира до  това  ,кое е полезно  за детето .
Аз като минала през това   ти отговарям -за запек и  дума не е  могло да става  . Дали е до дете  или не  - не мога да  гарантирам  , ама  най-редовно , че  и по няколко пъти  си  дрискаше човека  ,   и все рядко , чак със захранването  сгъсти  консистенцията  на съдържимото в памперса .
И ако някой вземе да ти обяснява , че видиш ли с тази добавка от 30 мл АМ АР  може да спре кърмата и да не иска да суче - не слушай !  С такава добавка аз кърмих до над година и половина , можеше и още да продължим  . Така или иначе тя вече е свикнала и приема кърма от шише  , което е чудесно  , че си я свикнала да има алтернатива .
Jbrul много точно  е казала - тази доза АР АМ мляко действа като   тапа .
Педиатрите са с различни  мнения -   някой може да каже  , че  няма проблем да повръща малко и  ще  го израстат , други  педиатри веднага отговарят  - минавайте на АР мляко ,но   си зависи от степента на повръщане  и   как  е детето .

Smiles, ти ли беше почнала коластра? Давай 2 пъти по една капсулка, ама както си пише - с минерална вода и на гладно 20 мин преди ядене. Нас ни е спасявало от усложнения.

Бебе, за малки деца пише, че може да се дава с храна. Аз я разтварям в млякото.
Ще започна да давам и по още една.
Днес не го пратихме на ясла. Ще си се гледаме. Засега друго видимо освен кихането и хремата няма.
Гърлото се мъчих да го видя. Стори ми се само, че са леко уголемени сливиците, но май не е червено.
Пръснахме му за всеки случай исландски лишей.

мерси и на двете - ра3бираемо е обяснението Ревеше ми се снощи направо. От 11 до 1 повръща - бърша, реве, мъчи се детенцето, поуспокои се и 3аспи и тъкмо реша да се глася и а3 3а сън и айде отначало. В 1 най-накрая 3аспа. Сега бива - до следващата кри3а. В сряда трябва да сме на консултация и ще говоря с доктора, ако до тогава не я подкарам с АР. Мъжо е против - щяло да мине. Ама не я гледа той денонощно да види как се мъчи.
Смайлс, дано до понеделник се е оправил и е на ясла даже. Ама все пак го 3аведи, ако можеш, да го види лекар, да ти е мирна главата. Не че ще ти предпише кой 3нае какво на то3и етап, но да види и да преслуша. По-добре една и3лишна среща с доктор, отколкото беля.

Бебе, Александра също беше с недоказан рефлукс. След като я реанимирах веднъж, когато беше на 13 дни директно минахме на АР АМ, с него повръщанията намаляха, но не изчезнаха. Водихме я на гасто и той каза, че според него ще го израсте (за щастие така и се случи). Изписа ни един сироп Gastrotuss baby, който се дава преди хранене. Честно да ти кажа от него повече файда видях отколкото от АР АМ(което пък трябваше да сменим с ХА и както помните имах перипетии).

Ако имам наистина второ дете - стресът ще ми клони към минус безкрайност наистина. Не по друга причина, ами защото ще знам какво реално ме чака, ще ми е съзнателен избор да го изтърпя, пък ако имам късмет нали...може и да мине по-леко. Та даже знам вече относително колко време продължава това и онова и, че то непременно има край. Та знам, че грубо и безчувствено едва ли не  ви звуча като ви пиша така, ама наистина - само с добри чувства ви го пиша.

Jbrul, това ми напомни една случка. Една вечер вкъщи Мия започва да повръща яко, на фонтан. Половината хол омазан, тя в окаяно състояние и я водя да я къпя и мъжът ми казва: И ти искаш всичко това да го изживееш отново? -Смешното в случая е, че аз вече бях бременна и въпросът дали искам или не не беше на дневен ред. Но да, в онзи момент, както и преди него и след това, бях напълно убедена, че искам да го изживея отново. Просто едното върви ръка за ръка с другото -с прекрасната усмивка, със звънкия смях, с "Мамо обичам те". На мен ми трябваха около 3-4 години, за да се възстановя след кошмарите около раждането на Мия. Дотогава не исках и да си помислям за друго дете, напротив казвах, че повече не мога изживея този ужас. По-старите потребители знаят за какво говоря, няма да влизам в подробности. Но мен кихането, сополите и подобни неща, никога не са ме притеснявали в нейното отглеждане, не защото не ги е имало, а защото реално се тревожех за далеч по-сериозни неща, с които ме бяха наплашили -дали ще седне, дали ще проходи, дали ще проговори. Та тези нормални боледувания минаваха помежду другото, макар че тя си беше изключително здраво дете. изпи първия си антибиотик на 3,6 години. Та минаха си онези критични 3-4 години и аз се поуспокоих и се размечтах за второ дете. Пробвахме за кратко, нищо не стана, след това ни налегна страшна криза от финансово естество и детето беше немислимо. Половината ми заплата отиваше за сметката за ток зимата, а другата половина за частната градина, защото за държавна не можеше да се класира. Но после стана още по-зле, останахме само с една заплата и така повече от 2 години. И тогава Господ се намеси и нареди нещата. Юни месец 2012 мъжът ми започва нова работа и същата седмица аз разбирам, че съм бременна. Той беше в пълен шок, понеже никой не го беше предвиждал, планирал или очаквал това точно в този момент, но както казват хората: Господ си знае работата . И така имах щастието да изживея още едно чудо. Този път раждането беше прекрасно, чувствах се безумно щастлива и месеци наред след това вървях и се усмихвах. Да, не е лесно с 2 деца. Яворчо боледува доста повече от сестра си, разбира се той ходи на ясла, тя не е ходила, супер енергичен е, не спи, не яде, но е усмихнат, лъчезарен, забавен и това осмисля всичко.

meshko106, точно  така -всеки е  с различни усещания и нагласа .
Въпреки безсънните нощи - а те бяха много , повярвайте ми , въпреки  всичко , аз бях убедена , че искам второ дете от раждането . Ние сме гледали детето абсолютно сами  , без баби  около нас   , имало  е наистина трудно моменти - веднъж се оказа , че съм с пневмония и за да направя снимка на рентгена  , търсих приятелка да стои с количката навън...   Калоян беше още на  1г., когато   баща му  искаше  да опитаме за второ  дете , но  аз кърмих дълго и нямах цикъл . След като спрях кърменето  , ми се възстанови цикъла и веднага  трансферирахме замразените ембриони . Не било писано . След това последваха още  процедури , неуспешна спонтанна ... Осъзнавам , че  и с  годините   поти  няма шанс за чудо   номер две  , но приемам че така било писано .

Имам приятелка , която заяви : А , не ! Аз този целия кошмар с безсъние, рев,   никнене на зъби   -не , не искам да  го изживея отново .   Имам друга , която роди трето момче  .


bebe_13+15 ,  дано се оправи  , но  нещата не изглеждат така   -щом се мъчи , плаче и е   неспокойна  , твърде малка е още , че  чакате  да  го израсте  . Мое мнение   , разбира се .  лекарят трябва да  е човека , който да прецени .

bebe_13+15 ,  дано се оправи  , но  нещата не изглеждат така   -щом се мъчи , плаче и е   неспокойна  , твърде малка е още , че  чакате  да  го израсте  . Мое мнение   , разбира се .  лекарят трябва да  е човека , който да прецени .

Не, не е лекарят, който трябва да прецени според мен. Нашият казваше "Щом качва е ок" ама не бършеше той по над 40 повръщания дневно и не дондуреше той денонощно бебе, отделен е въпроса какъв ми е бил сънят през останалото време, защото и аз като Синеочка два пъти съм го "спасявала" при посиняване. Първите месеци от живота му са ми мъгла от рев и повръщане , а можеше да бъде едно спокойно и приятно време. От сегашните си разбирания и преживян опит бих го прехвърлила изцяло на АР, но тогава нищо не разбирах и слушах педиатъра как щяла да ми спре кърмата, а той нямал да пие АР, гастроентеролога, който казваше само в краен случай АР и така докато просто не издържах и реших да опитам на своя глава с по една доза, когато вече беше прекалено голям и с триста зора наистина изпиваше една доза АР, но пък повръщанията намаляха десетократно.  Сирот Гастротус тогава нямаше, а Мотилиум и Ранитиден реших да не давам, защото ми се стори неоснователно обяснението, че ще го давам месец, ако не пропаботи още месец и така докато спре да връща...  а повечето майки, с които съм комуникирала твърдяха, че при тях не работи или върши работа, но на 10м., когато рефлуксът просто се самоизраства и ти остава даването на лекарствата...

м-и , аз точно   за теб исках да споделя ,но не си позволих да те цитирам  по-рано -помня , че си писала как вашия педиатър  ти е  казвал , че няма проблем , щом надава , нека си повръща    ....Макар , че е изумително  , че е настоявал да кърмиш   - по -лесния им отговор обикновено  е -ами минете на АМ  . 
А и представите на нашите педиатри рефлукса се свежда до въпроса -повръща ли на  фонтан ? 
Ако отговора е - Не , не повръща на фонтан ! , значи не е рефлукс .
Д-р Бърди е описвал много подробно  други придружаващи признаци и , че е  масово срещан и пренебрегван проблем .
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49760.295;wap2
 
На мен добавката от  една- две дози АМ АР  ми бе препоръча  д-р Бърди   .
Повод да му пожелая   да  е жив и здрав  и  весели празници, с благодарност  за всичко безценно , което е написал и споделил тук !!!!


Иначе педиатрите могат да измислят безумни комбинации от смесване на  млека , дози .

В Фейса има една група на  Бургаските мами -ако знаете какви абсурди чета  там , какви въпроси и отговори , дори не ми се спори да  обяснявам  .  Точно днес майка пита , че детето й  повръща много  ,  не надава , наложило се да припомни на педиатъра    и той й казал да  слага по няколко мерилки повече суха смес от  АМ    / напр. ако приготвя  120 мл  вода с 6 мерилки  , да сложи 8 /  -  ами това ще вземе да сгъсти млякото  ли ...глупости на търкалета  .
 

А и представите на нашите педиатри рефлукса се свежда до въпроса -повръща ли на  фонтан ? 
Ако отговора е - Не , не повръща на фонтан ! , значи не е рефлукс .
Д-р Бърди е описвал много подробно  други придружаващи признаци и , че е  масово срещан и пренебрегван проблем .
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49760.295;wap2

А! Направо ми взе думите... Аз няма да кажа, че всичките ни педиатри са така, ама повечето - наистина са. Явно този въпрос с ГЕР в подготовката им като специалисти е бегло застъпен и се обръща внимание само на най-острата и тежка форма - демек ако повръща на фонтан и не наддава - тогава следва да направим нещо. Ситуациите с рефлукса преди тази са им: "Абе нищо му няма ще го израсте". Ще го израсте, ама за всичките тези месеци, не го гледаш ти как се гърчи след всяко хранене, как няма нормален сън, да не говорим че всяко едно повръщане е риск да резорбира повърнатото, понеже обичайно почва и рев, защото на бебето му е некомфортно. Винаги ме е вбесявало това отношение към бебетата по консултации - все едно гледаме прасенца за угояване, а не хора и там нали...щом яде и качва - стига, а как се чувства това дете през цялото време се явява няма значение.  Изобщо не слагам в картинката дори, ние като родители как се чувстваме, само за децата да помисля - не ми е приемливо такова отношение, когато има рефлуксни симптоми.
Някои неща от първите месеци на Дани вече започнаха да ми поизбледняват като спомени,, но ей Богу - това гърчене с рефлукса го помня ясно, все едно вчера е било. Хем само 10-ина дни минаха, преди да разбера какво става и да взема мерки, а коликите ги влачи почти 5, ама тях вече ги забравих. Та мен специално ме избива на агресия, ако педиатър каже за рефлукс, че: "ми какво толкова".  Толкова е драстична разликата между гънещо се бебе и нахранено и без напъни да повръща, че съжалявам, че навремето не ми е хрумнало да заснема две клипчета за двете ситуации, ей така за онагледяване. Ще ви кажа само, че след първото хранене с АМ-АР, Дани се простря и спа 4 часа, ама като пън. Нещо невиждано до онзи момент. Толкова тихо, спокойно и без да помръдне, че ходих да го сбутвам и оглеждам безброй пъти от страх, че е умрял  Ми така де, то преди това само мляскане, мрънкане, гънене, приреваване и това от кърмене до кърмене 24/7 + повръщания в различен мащаб.

Точно материала, който е качила Нимика, щях да търся - заслужава си да се прочете, аз даже си го бях принтирала. Точно Д-р Бърди, да е жив и здрав - беше първият, който ми каза, че явно бебето ми има рефлукс. Той ми препоръча и баш Хумана-АР да давам, то пък я нямаше тогава в БГ, че от Германия я доставиха приятели, ама...успяхме де и си свърши чинно работата тя. Ако бях от по-непроклетите и склонни да слушат педиатъра майки, кой знае колко време щяхме да се мъчим и аз и бебето, без никакви мерки да взема по въпроса. Неговата педиатърка, след като й обясних какво се случва и изразих подозренията си, че е рефлукс - реагира точно като повечето си БГ колеги. "Ми той така хубаво си суче, ти имаш кърма в изобилие, да запазим кърменето, щом не повръща постоянно на фонтан и качва - не е проблем...". Не ми предложи да кажем това, което ние съветваме сега Бебе - доза АМ-АР преди кърмене и подобни пинизи. Пък аз тогава...откъде да знам, че имало и такава опция. Нещата ми се представиха, като или кърмиш, или се минава изцяло на АМ, средно положение - няма. То при Дани нещата бяха по-тежички, така че едва ли щеше да сработи и това, но въпросът е, че дори не ми беше представено като вариант. Предполагам не беше, защото и тя не го знаеше и нищо не разбира от рефлукси баш жената... В което се убедих през следващите години, защото ми е звъняла да ме пита за нейни пациентки с бебета с рефлукс, аз какъв съвет бих дала, че нали съм в час с темата. Все пак, говори добре за нея, че се опита да си навакса тези пропуски и вече не им казва на такива майки: "Абе няма проблем, щом не е на фонтан".

Както за всичко друго съм склонна да пиля до припадък - да не се взимат решения, на база рекъл-казал, прочел в нета... Вероятно АМ (видове, марки) е единствената тема, по която бих казала обратното. И аз като Нимика съм се наслушала и начела не безумни съвети по тази тема точно давани от педиатри. От АМ разбират повечето неонатолози в интерес на истината, ама педиатрите миличките са...оле мале в общия случай.  Та майките имащи опит с АМ - наистина доста по-компетентно ще насочат някого към избор на АМ поне от това, което аз наблюдавам по въпроса де. Другото, което винаги ме потриса и масово го правят педиатрите при бебета хранени с АМ е безразборната и честа смяна на вида АМ, който препоръчват за дадено бебе. Баш на принципа проба-грешка се работи и дайте да извъртим всички АМ на пазара, все с някое ще се получи. И през 5 дни - айде нов вид АМ, което е абсолютна грешка. Първоначалният избор трябва да е внимателен, на база специфичните характеристики на бебе Х (и проблеми, ако има), добро познаване на видовете АМ и тяхното действие, че така да се препоръча. И ако се налага все пак смяна - това да е един-два пъти, а не 10 (и такъв случай съм виждала да ви кажа).

По темата за второ, трето, пето дете... То моето раждане (така де, "операция от бебе"  ) беше като ходене на пикник, а и прекрасна бременност карах, та по тези параграфи - не веднъж, а и още 10 пъти съм навита. Никакъв дерт с това. Относно гледането после - също не съм "наплашена" нещо, той Дани си беше здрав, вечно нахилен, аз ревящо бебе не знам какво е, ядеше си и още яде като ламя, зъбите не ги разбрах кога поникнаха, хукна от раз на 11 месеца, без да се налага да се гъна и да го подпирам, проговори ударно още преди 3 и оттогава се замислям за тапи за уши, ама още не съм взела... Като изключим проблема със спането и последвалото прекалено често боледуване с ДГ - никакъв друг дерт не ми е създало човеченцето. При мен проблемът с още деца е повече емоционален и психологически, заради простотиите, които ми спретна баща му, съвсем скоро след раждането на Дани. Каквото ще да е - трудничко е да се насладиш на майчиството си, докато целия ти изграждан толкова години живот буквално се срива. И то точно пък в момента, когато следва двамата с таткото да сте най-щастливи, да се грижите за толкова чаканото си бебе - ти се занимаваш с разводи, ремонти, местенки и пр., влачейки и малко бебе на ръце. "Прекрасни изживявания" са това, дума да няма.  Та и ми дойдоха като гръм от ясно небе за капак, понеже никакви индикации за подобни изцепки не е имало и то 8 години все пак. Ние не сме се хванали да се оженим набързичко и да забременея случайно и непланирано, близо 5 години тати му ми вади душата за бебе. И като го родих - отношението беше баш все едно тайно и пряко волята му съм забременяла и съм му натресла дете, което не е искал и аууу колко е ужасен живота така и пр.  Да ви кажа, че ми беше много обидно и много мъчно - слабичко иде. Няма такива думи, да го опиша като усещане, ама и на най-големия си враг не го пожелавам.  Та от цялата тази работа - на мен си ми остана ирационалният страх, че това може да ми се случи пак със следващо бебе и това е главното, което имам да преборя по въпроса, че да се реша отново. Другото - с мед да го намажа, честно. Всъщност, щом и сама успях да си отгледам Дани дотук и чааак толкова зор не е било, си мисля, че ако следващо дете го гледаме двама - ще е и много по-лесно и по-приятно. То предвид каква ми е "базата за сравнение", като е хем второ и ако не съм пак сама - чак ще вземе да ми хареса.  Ама пусто - нямам им аз вяра на мъжете по темата вече. Искам, та искам дете, та и сълзи са били чак от бившия ми съпруг и к'во? Аааа ми сега вече не искам, че то е трудно и не ме кефи и ...оправяй се. И още веднъж, ако ми се случи същото - вЕрно трябва да си сложа въженцето вече.

Ааа,Jbrul не бъди черногледа на твое място и аз щях така да се чувствам сигурно и аз им нямам вяра на мъжете еми нашия татко докато Вера не се очовечи я гледаше като голям камък да,прибираше се да ми помага за къпането,разнасяше я като имаше колики и до там...хранене,обличане,разходки,смяна на памперс...абсурд не го търси е,как да искам второ сега е същата работа,та даже сигурно два пъти да съм го изкъпала с него Вера ми помагаше за това от 5 месеца сама си го къпя единствената разлика е,че сега сякаш по не го е страх да му го оставя и аз да ида на козметик или фризьор примерно с Вера ходехме заедно да се постригвам,боядисвам и т.н. щото ако се разплачела кво щял да прави той горкия а сега е лесно все пак Вера е с него та не му е чак толкоз страшно но пък и аз се настроих психически,че ще е така и не ми пука особено....е,отвреме навреме яхам метлата и им крещя ама то си е нормално  ето довечера съм на коледно парти с колеги и съм извикала майка му,щото той милинкия ни ще го нахрани,ни ще го изкъпе,ни ще го приспи...та така

Ааааа Алексче, то така се ядва все пак. Моичкият спря да се прибира в къщи бе. Изобщо! Та дори си нае друг апартамент и се пресели там. Което всъщност беше добре, че да не ти казвам къде ми се качваха червата само като го мернех.  В интерес на истината - той пък не се плашеше от малкия и може да прави всичко толкова добре колкото и аз. Къпане, разбиване на АМ, хранене, сменяне на памперси, приспиване, гимнастики с крачетата, че да пръцне, когато беше с колики (това го правеше мнооого по-добре от мен) и всичко каквото ти хрумне друго го можеше... Само дето издържа няма и три месеца така, осъзна че това ще продължи още мнооого дълго и рече, че не му се занимавало на него с такива неща и искал да живее човека и това беше. То на мен ми е лесно за второ бебе, понеже знам какво и що ще е в общи линии и не ми е драма. Ама другия човек като деца е виждал само в парка, докато кара колело...хич няма да е с моите настройки, сещаш се. КУ ми се тръшне и той по очи, колко е трудно и ужасно то с бебе к'во да го праЙвам? Той, че ще е за убиване, ако така направи - ясно, ама уви - и да го очистя не се решават нещата.  Бе...ще мисля още аз, пък каквото стане, или не стане - такова.

Пък и то в случая - каруцата е толкова пред коня, че коня не се вижда... Нито спермограма е правил, нито аз след раждането съм правила целенасочени изследвания, че да знам дали изобщо още съм годна да зачена, та нищо чудно и да се реша на това - да се класираме чинно в тематиката на сайта пак. Като си знам късметЯ...

Иначе педиатрите могат да измислят безумни комбинации от смесване на  млека , дози .

В Фейса има една група на  Бургаските мами -ако знаете какви абсурди чета  там , какви въпроси и отговори , дори не ми се спори да  обяснявам  .  Точно днес майка пита , че детето й  повръща много  ,  не надава , наложило се да припомни на педиатъра    и той й казал да  слага по няколко мерилки повече суха смес от  АМ    / напр. ако приготвя  120 мл  вода с 6 мерилки  , да сложи 8 /  -  ами това ще вземе да сгъсти млякото  ли ...глупости на търкалета  .
 

то това там е редовно че понякога и глупави въпроси задават и то с по 2 деца майки .от време на време на време дръпвам едно око там