Ох, този Дядо Коледа не ни ли чете, че да донесе здраве на децата и по-малко грижи на нас майките. Това пожелавам на всички ни, след като ви прочетох. Болести, инциденти /Бебе -за вас най-много се разстроих, ама хубаво, че не е пострадало по-сериозно детенцето/.
Но след време като се обърнем назад ще останат хубавите снимки и спомените в главите ни и от усмивки, подаръци, игри и танци и от тази Коледа и Нова година. Знам, го защото втората Коледа на 1 г. и 8 месеца с Гошко бяхме с обострен за пръв път атопичен дерматит, черевени и разкървавени от чесане бузи, без поставена диагноза още и без адекватно лечение.Колкото повече го мажехме с разни работи, по - зле ставаше.Ревеше ми като го погледнех, а сестра ми /лекарка/, вика по телефона: "Не си ли виждала зимно време, че всяко втор бебе навън е с червени бузи, възпаляват, щото им е нежна кожата, после ще го израсте, а ти що ревеш, че го загрозяват тези петна ли, какво толкова..." И докато се тревожех за това, ни връхлетя Баба Шарка /варицела/, първо него, после мене - така си изкарахме празниците. И при двама ни мина тежко - много обриви, по цялото тяло, по лицето, главата, температура, чесане ,рев, неспане. Така си изкарахме празниците. И пак беше хубаво. Приятелите и родните идваха да му носят подаръци, а тате, единствения не под карантита, излизаше да ги поема до пътната врата, а ние - гледаме през прозореца и махаме от там. После вътре радост и игра с новите играчки. И така мина и този труден период.
Действително, както пише Жбрул, при първо дете шокът е голям при всяко подобно събитие. После човек е някак по-подготвен, дори и татковците са по-адекватни, съдейки по нашия.
Аз днес няма да се оплаквам от нищо, ама няма и да се хваля.
Пожелавам да всички здрави деца и хармония в душите на родителите!