..... Важно ни е да втълпим на децата си, че предците им са били роби 500 години, поради което не следва да живеят в мир и разбирателство със съседите си от турски етнически произход в наши дни, понеже... "на тия не може да им се има вяра". Но и дума не одумваме за доста по-новата ни история, чиято попарка сърбаме всички в момента де. И не мога лично аз да се начудя ЗАЩО? Нали уж искаме децата ни да ЗНАЯТ какво наистина е ставало у нас? Искаме ли наистина? Лично аз хич не го вярвам това....

Да, важно е децата ни да знаят. И не да се режат с голямата ножица парчета от историята ни, защото нещо си не било удобно на някоя партия от днешна гледна точка, все едно коя е тя и дали е дясна, лява, и т.н.
Включително да знаят, че говорим за османско иго, че тогава е имало Османска империя, а Турция е провъзгласена за република пред 1923г. и тогава са очертани днешните й граници със столица Анкара.
Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците) бил избран за президент на републиката и е създаден граждански кодекс по европейски образец. Той бил забележителен реформатор, отменил законите на шериата, забранил проповядването на религия в училищата, забранил многоженството, носенето на фес, чалма и фередже, въвел европейско облекло, гражданския брак ...... времето на султаните и на империята свършило.
Затова е толкова драматично сегашното положение на турската държава. Даже може да се окаже пагубна тази крайна политика, водена от днешното управление на страната, визирам Ердоган и Давутоглу. Не случайно политолозите наричат неоосманизъм политиката, която в последните години се провежда от турското правителство. Включително през ноември тук у нас (в БАН!?!?) беше представена книгата "Стратигическа дълбочина" на неоосманиста Давутоглу (със съдействието на същият този министър Танев) ........... но това е друга тема и е много голяма.
Колкото до толерантността, българите живеят в разбирателство с други етноси и религии, и това е традиционно за нашата страна и народ.

Въпросът беше за учебните програми. Не може да бъдат рязани парчета от историята ни, за да не разсърдим някого или да угодим на друг, защото така губим националната си идентичност. Не може "препоръките" на определени посолства (то не е едно) да имат такава голяма тежест при вземане на определени решения от политиците ни, че да бъдат пренебрегвани нашите български интереси.

Не може да бъдат рязани парчета от историята ни, за да не разсърдим някого или да угодим на друг, защото така губим националната си идентичност. Не може "препоръките" на определени посолства (то не е едно) да имат такава голяма тежест при вземане на определени решения от политиците ни, че да бъдат пренебрегвани нашите български интереси.

Не може ли? Риторичен въпрос разбира се. Едно от посолствата дава 25 години наклон и по темата, която днес засегнах, също е история, ама най-прясната ни...

Не мога да не споделя текста, във връзка е с разговора ни за учебните програми и "съжителството", но има и други интересни аспекти (според мен поне).

"Добре е днес човек да се промъкне между вряскащата журналистика, нечленоразделното министерство, размаханите читалищни носии, искрените чувства и лошия правопис на социалните мрежи; и между сдържано усмихнатите сценаристи на всичко това. И да иде да прочете книгите. Всички книги на авторите, които много иска да учи в училище, само че никак не иска да ги чете – от кора до кора, много томове, бавно. И да чете като функционално грамотен човек, защото иначе всяко от гореспоменатите наши съвременни явления може лесно да го зароби. Даже и по-лошо има – да си остане роб на самия себе си, заради което Ботев му е гневен от 1875 година насам."

Цялата статия: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/03/2697814_robstvoto_mejdu_termina_i_metaforata/

Много добре казано!

Аз пак за краставицата... , така де, за образованието. Зяпам обедни новини, текат обсъждания за учебната програма, репортаж на живо, слушам внимателно и с огромно любопитство. Какви "титанични" реформи обсъждат и обмислят по същество - така и не стана ясно. Но пък за сметка на това - подробно се обясни, как НАЙ-ВАЖНОТО, което учениците в 10-и клас непременно ще трябвало да могат да правят е да пишат CV. Защото видите ли вие, с нововъведенията в образователната система, някои ученици ще приключват с образованието си в 10-и клас и това налагало да умеят да пишат автобиография, че нали да кандидатстват за работа. После се зачудих какво ли ще пише в CV-то на някой завършил 10-и клас. "Казвам се еди как си , роден съм еди кога си и завърших 10 клас еди къде си". Не, че има лошо да знаеш как се пише CV разбира се. Ама това да бъде акцентът на цялата патаклама дето в момента вдигат какви кардинални реформи правели - не знам за смях ли е, за рев ли е.
После се сетих, че в училище не са ме учили как се пише CV. И в университета не са. Когато се наложи най-после да пиша такова - ами то формата приета за ЕС я има качена къде ли не. В сайтовете за работа, даже си имат готова платформа, която само попълваш... Ако не си с тежък умствен дефицит, 30 мин. - час отнема да видиш за сефте как трябва да изглежда едно CV  и да си напишеш своето. И не спирам да се чудя какви точно "експерти" са тези, дето за пореден път обсъждали и щели нещо да оправят в закъсалото родно образование и при целия този "мисловен напън" - измъдрили това за CV-то. Пък, че гимназистите масово излизат неграмотни как да го оправим - май се явява "няма значение".  Да можеш да пишеш CV в правилната форма е мега важно, пък че като напляскаш една до друга правописни грешки в същото - бъдещият работодател няма да го забележи, щото пък на - научил си барем как да си структурираш неграмотните писания.

И все повече съм съгласна със статуса на една позната по повод "нивото на образованието" у нас гласящ: "Започвам да се надявам детето ми да не е много добър ученик". Не знам какви CV-та имат въпросните експерти, дето мислят глупост след глупост, щом са успели дори предмети като "музика" да изродят и в 5-и клас в учебника да фигурира песничка, част от чиито текст гласи: "две кебапчета крилати, пазят рая с автомати"  В учебниците по другите предмети - даже ме е страх да се разровя подробно. Аз съм последния човек, склонен да вярва в конспиративни теории, обаче колкото повече се интересувам от темата "образование" и толкова повече ми прилича на умишлен и строен план за затъпяване и дебилизиране на нацията.

Това щях да кажа и аз за автобиографията. Има си на страницата на Европейската комисия на всички официални езици един формуляр. Попълваш го, програмката ти го форматира и ти го снася я в пдф, я в Уърд. Не си длъжен дори да пишеш във всички полета. А и какво толкова има да се пише една автобиография на човек, току-що завършил училище. Нито е работил, нито е следвал, нито има някакви стажове.
Иначе съм чела какви ли не абсурдни автобиографии от типа на "Роден съм в работническо семейство. Имам двама братя и три сестри".
Да, може да се отделят един-два часа за автобиографията в часа по компютърни технологии или в час на класния с достъп до компютър с интернет. Така децата много бързо ще схванат за какво става въпрос. Не разбирам защо е нужно да се поставя акцента на нещо, което не е толкова мащабно. Да, една грамотно написана автобиография е важна, но това не е цяла реформа.
А за крилатите кебапчета направо нямам думи.  В класа на сина ми в първи клас учат песнички наизуст, защото повечето още не могат да четат, както и музикалните инструменти.

Това щях да кажа и аз за автобиографията. Има си на страницата на Европейската комисия на всички официални езици един формуляр. Попълваш го, програмката ти го форматира и ти го снася я в пдф, я в Уърд.

А, баш оттам си правих моето, когато се наложи. И затова и така се облещих",че 5 мин. в жив репортаж, една девойка обяснява за "жизненоважното решение, учениците да умеели да пишат CV". Пък се загледах, защото все пак такава пушилка се вдига точно по тази тема, за тези класове и то вече месец-два и очаквам да чуя наистина нещо съществено, ама... Явно съм доста наивна, да не кажа направо глупава 

Явно съм доста наивна, да не кажа направо глупава 

Цъ, нито едно от двете. Просто явно имаш нарушения в краткотрайната памет и всяка сутрин като станеш, не си спомняш къде живееш

Ох, зачекнали сте болната ми тема - образованието. Мойто гардже в първи клас и половината на втори беше още заслепено от чара на госпожата и всичко му беше о.к. Обаче все да си отваря очите милото и да  се усеща, когато тя не постъпва до там справедливо и скоро им се беше "разсърдила" моля ви се и правила някакви демонстрации и карала дечицата -целия клас да се чувстват виновни, че директорката насмела нея - а директорката ходила да им се кара половин учебен час, че изловила едно само момиченце да постъпи лошо с ново дете в класа, което има проблеми с поведените си. И от там се раздухало, че видиш ли - всички те, целия клас били виновни, щото онова дете не можело да се адаптира и продължавало то тях да бие, да ги обижда и да не уважава и госпожата и да не учи. Кажете ми, може ли такова неподходящо, да не кажа друга дума отношение към 7 годишни деца. С онова дете работи психолог, родителите му нехаят явно, не идват на срещи, само баба му го взема от училище и към нея се адресират оплакванията от него - ефект нулев. Сега другите деца излязоха виновни и за капак - госпожата им вместо да ги подкрепи и да им обясни достъпно какво става - взела да им се сърди. И нашия човек не знае на кой свят се намира. Разказва объркан, развълнуван и накрая ми вика: "Разбрах едно - на директорката и на госпожата не им пука за учебния материал, защото ни загубиха двете цял час и половина да ни говорят едно и също с различни думи - колко ние сме виновни, а не Катерина /така се казва детето, дето създава проблеми в класа ни/. Ха кажете ми сега, аз какво да правя, след като ние госпожата дори на родителските срещи не сметна за нужно да ни информира каква е ситуацията с това момиче, а ние научваме в къщи от децата си, разбира се пречупено през тяхната гледна точка. Нещо така ми е накипяло, че не знам ако повдигна въпроса пред учителката до къде ще стигнем. Оплаках ви се.

Хоуп, редовно някоя приятелка (моите са все с по-големи деца) вдига кръвно и е на люлка от нерви и безсилие по подобни поводи. Решение досега - не знам някоя да е намерила обаче... В краен случай, решението е било преместване на детето в друго училище. Понякога и учители и директори се държат адекватно и с разбиране, ама вдигат и те рамене с "Разберете, по закон такива деца сме длъжни да ги интегрираме, независимо колко са проблемни и колко не успяваме да се справим, но такива са директивите". Нямам представа наистина какво казва закона за деца с т.нар. специални образователни потребности, или такива с просто проблемно поведение. Родителите на тези деца са от единия до другия край "на спектъра". Някои са абсолютно абдикирали, както във вашия случай и там някоя баба води и взима детето, в общия случай не осъзнава особено къде и какъв е проблема и "си пуска всичко покрай ушите". Има пък и родители посветили се изцяло на проблемното си дете, но те пък са обикновено на позиция, че всички са "нарочили" детето им и има оплаквания и опити за разговор с тях, просто ей така, защото живеем в нетолерантно общество. Не изключвам, че и точно това е причината в някои случаи де, но поне за моите приятелки - знам, че няма такова нещо. Най-често обаче родителите са от "отричащия вид" т.е. убеждават сами себе си, че нищо странно няма в поведението на проблемното им дете, или ако е случай с някакъв вид ментални затруднения/проблеми и диагноза е поставена - твърдят, че "те тия лекари са лепнали на детето им диагноза, която не е реална". Което води пък от всякакъв отказ да се работи с детето у дома и със специалисти извън училище. И накрая - се получава все по-често срещаната картинка, че едно дете с някакъв проблем в поведението в клас - реално тормози всичките си съученици, спъва учебния процес, учителките не са подготвени да се справят с такова дете и такава ситуация и изход - няма. Само едно сочене с пръст кой е по-виновен, прехвърляне на топката от едните към другите, нерви, упреци, тотално объркване на самите деца какво и защо става... Същото което ти разказваш.

Аз знам, че по "белия сят", да ги нарека съвсем условно "проблемните деца" - биват интегрирани в масовите ясли/детски градини/училища. За да са реши там да е така - убедена съм, че и изследвания и опит са доказали надлежно, че това е по-добро решение и дава по-добри резултати отколкото - някакъв вид изолация на тези деца, в специални учебни заведения, или паралелки в училище. ОК, ама там самите учебни програми, нивата на трудност на изучавания материал, начинът на провеждане на обучението, квалификацията на преподаватели и друг помощен персонал - нямат нищо общо с това у нас. Има и опция за постоянно доквалифициране на някого при нужда, без това да е за негова сметка и да си го плаща от джоба... До утре можем да си пишем за разликите между онова там и нашето тук и начина на случване на нещата. У нас обаче какво "измъдриха" както винаги? При нереформирана, та и ужасно забатачена образователна система - прас едно западняшко нововъведение и... "оправяйте се". Ами да, ама ние нямаме ни системата, ни капацитета, ни кадрите с достатъчна квалификация за такива цели и ефектът е "оле-мале".

Случая, който най-ясно помня при моя приятелка е съученик на сина й с някаква много тежка форма на дислексия (може би е друг коректния термин за това състояние, ама не го знам). Детето просто е неспособно да възприеме писан текст. Говори си нормално, ако нещо му разкажеш (не да го чете) - може и да го запомни, при няколко разказвания - доста добре даже, с писането също имаше страхотен проблем - някакво хаотично (за нас) драскане на букви при опит да пише. Абе не ги възприема както нас пустите букви, по някакъв друг начин "ги вижда" (му ги представя мозъкът му) и това е. Имаше и доста тежка епилепсия, направи няколко гърча в час пред съучениците си - с което е изкарал и техния акъл и на учителката, която естествено - не е знаела как да реагира. Така, или иначе - това дете изоставаше много видимо с материала, което е разбираемо, след като не е в състояние да го учи по начин, предвиден за деца без неговите проблеми. Учителката опитвайки да компенсира това изоставане - реално се е занимавала постоянно с него в час и е пренебрегвала другите деца. Родителите им взеха да недоволстват естествено, след като в един момент им се наложи всяка вечер у дома да обясняват почти всичко учено през деня в клас, защото там учителката - не е имала време да огрее и да обясни едно-друго и на останалите си ученици, винаги има някой нещо недоразбрал от урока и сред тях. Ситуацията се точи така целия 1-и и 2-ри клас. Опитът на учителка и директорка да обяснят на родителите, че може би извънкласна форма на обучение, или работа с ресурсен учител, или дори частен у дома ще е по-добре за всички - завърши с жалби срещу тях за опит да им дискриминират детето, пуснати където е възможно да се пусне подобна жалба (не беше на едно място само). Типично по български - повечето други родители в яда си (не ги оправдавам) в някакъв момент са взели да коментират въпросната ситуация у дома, пред децата си, което ест. доведе до кофти отношение към детето с проблеми от страна на другите деца, подигравки, унижение... (децата могат да бъдат наистина жестоки). Какво е станало накрая - не знам, моята приятелка в 3-и клас си премести сина в друго училище просто, така направиха и няколко други родители.

Аз да ви кажа честно - не виждам каква е ползата от ей такива "решения" и напъни, като описания, след като всички замесени са потърпевши и страдат всеки по своему. Пък за едно дете с подобен проблем - как точно "не се чувства различно от останалите" и се "интегрира", като всеки учебен ден вижда, че не може и то някакви неща, които другите могат и е обект на подигравки по този повод - дума да не отварям.
Има си деца със специфични проблеми, специални нужди, имало е винаги и ще продължи да ги има. Разбира се, че цялата държавна машина и обществото трябва да са ангажирани с осигуряването на нормален живот и реализация на тези деца, които няма вечно да са деца де. Обаче сегашната "схема" честно казано е "ами дайте да се направим, че няма проблем, когато го има и ако не го коментираме и се правим, че го няма - и той ще се саморазреши". Еми сори, ама няма такива филми. И на тези деца така не им правим живота по-лесен в никакъв смисъл. То хубаво да сме "и ние като хората", ама както обикновено у нас - "сме като хората" само с някакви книжни решения, за които нямаме ресурс да осигурим реализацията, ама очакваме резултати като в държави - където това е мислено и изграждано с десетилетия, че да може да се случва изобщо.

Откъдето и да го зачекнем "родното образование" и е пази Боже! Точно гледам една мома при Цонев, цитира разни статистики жената и: "Ами факт е, че сме на челните места в Европа по функционално неграмотни ученици". Еми браУ значи, само писането на CV-то да научат и проблемът е решен. И да насилваме ученици, които нямат възможността просто да се справят с настоящия начин на обучение в клас да седят в същия този клас, за да обясняваме в ЕС какви велики успехи постигаме по тази тема.

Ама няма как децата да го интегрират, ами възрастните трябва да работят с него.
Нали имаме в групата на дъщеря ми дете, което е с умствена изостаналост (съвсем лаишки казано, доколкото знам, няма още конкретна диагноза, но и за неспециалист е видимо, че детето има проблем) и много добре виждам колко много правят учителките и как му обясняват, възпитават го, понякога му се карат, както на всички останали. На останалите деца също им се говори, така че те се научават да приемат момиченцето. Но това не става от само себе си. Възрастните трябва да работят по въпроса, а те пък сигурно си нямат представа как и в крайна сметка страда целият клас. 

Да се намеся и аз като на всяко гърне...
Понеже живота и професионалния ми път се стече в работа с "проблемни" деца. Та аз започнах да работя за интегриране на деца с увреждания през 2001-2002 година. Тогава още нямаше интегрирано образование и децата си ходиха в специализираните училища. Та започна да се говори за интегриране и аз чисто по младежки с ентусиазъм започнах да работя в тази насока. Наивно си мислех че като начало ще интегрираме леки случаи и деца с двигателни и соматични проблеми, но със запазен интелект. Да де ама не! В един момент се оказа че родителите на деца с интелектуални проблеми си имат по-здраво лоби и министерството каза: Честито всички деца, на които родителите желаят могат да посещават масово училище" и децата влязоха в училище... но никой там не беше подготвен. И мъдрите глави измислиха ресурсните центрове... /тук ще съм умерена, че нали в ресурсен център работя  /. Та в началото един ресурсен учител работеше с около 5-8 деца и интеграцията започна с бесни темпове. Учителите не бяха готови да работят с нашите деца, и с право казваха "аз не съм обучен". Струпа им се бумащина, която те категорично отказаха да работят, проблемното дете вместо да бъде подпомагано в клас от ресурсния учител започна да се извежда от класа и да се работи индивидуално, децата с увреждания започнаха да се етикират още по-брутално окторкото когато бяха в защитената среда на помощните училища и родителите на масовите и на специалните деца се видяха в чудо, а понеже пари все няма в момента ресурсния учител работи с около 15 деца група.  Министерството обаче се тупа по рамото и казва "Браво приключихме с интеграцията, при това много успешно и вече ще работим за приобщаващо обучение!"  И от август закриват помощните училища. Щели да се наричат център за личностно развитие или нещо подобно...
Отново обаче става въпрос за пари. ЕС казва реформирайте си образованието /разбирай намали парите/ и ние закриваме училища. Чудесно, но да знаете, че единствената държава която си закри помощните училища е Испания преди 2 години, и в момента родителите протестират и искат отново да се разкрият тези училища. Най-вероятно ще го постигнат, но нашите умни глави нямат далновидност и това да видят.
Оф спирам, че подпалих

Да се намеся и аз като на всяко гърне...

Ааааа не, не...точно ТИ си човекът, който следва да се изкаже по тези въпроси, защото ти си професионалистът. Със съжаление констатирам от написаното от теб, че макар да са ми непреки наблюденията по темата - явно не са ми погрешни изводите. Считам разбира се, че деца само с физически увреждания и напълно запазен интелект - трябва да са в масовите училища. Не виждам какъв е проблемът дете в инвалиден стол например - да посещава клас наравно с всички останали. Е, стига нали институциите,  да са се погрижили да има лесен достъп до всякъде с инвалидната количка, пък знаем и по този въпрос как стоят нещата у нас.    От друга страна обаче - има деца със специфични физически увреждания - напълно слепи, или с много висок процент загуба на зрението. Ами те няма как адекватно да бъдат образовани в масово училище, то не е въпрос на желание, приемане и недискриминация това. Доколкото знам - имаме такова специализирано училище в България и не знам дали някой би си позволил да го нарече "помощно" (не надявам се). То си е специализирано точно. Има и деца с абсолютно липсващ слух - е, тях как ще ги обучаваме в масово училище?
Относно интелектуалните дефицити - нямам хабер разбира се как стои въпросът. Лаишки считам, че когато са леки, при добра организация на обучението, с помощта на достатъчно кадри като теб (ама засега нямаме достатъчно) - тези деца могат да си посещават успешно масово училище - да. Обаче има немалко случаи, в които проблемите са твърде тежки и дори упорита работа, постоянна, с най-добрите специалисти - пак не прави пригодни такива деца да посещават масовите училища. Аз не схващам наистина що за "услуга" ще направим на някого, като го поставим в среда несъответстваща на възможностите му и вместо този някой да бъде обучаван по начин и на място съобразени със специфичните му нужди, от което все пак някакво образование ще има - да го натикаме там където и малкото, което може да научи - няма да го научи. Защото начините и темпото на преподаване няма да са му по силите. Отделно какво отношение ще получи от другите деца, които хич не са "бели и добри" де. Аз колкото и да не съм професионалист по тези въпроси - с години минавах сутрин и вечер покрай помощно училище в Ст. Загора ("Васил Левски" се казва) и се намира точно под сградата на математическата където учех. Виждах ежедневно учениците там, някои видимо на моята възраст, други ми изглеждаха по-големи и затруднения в говора на тази възраст имаха всички. Сигурно и други някакви затруднения са имали с едно и друго. Е, не си представям, ако това училище го закрият, тези деца как биха се справили в едно масово училище, честно.

Когато пуснах Дани на градина, на наши близки момиченцето с Даун също тръгна на тази градина, бяха в една група. Бях потресена до дъното на душата си от реакцията на някои родители, които "не искали техните деца да бъдат заедно с болното"  Аз лично никакъв проблем нямах с това, доколкото можех да обясня на Дани тогава (щото и той полубебе) - обяснявах, че каквото и да прави момиченцето, дори да му посегне - той не бива да отвръща, трябва да й отстъпва играчки и пр., защото тя е "по-специална" просто. Не съм чула да е имало проблем между него конкретно и девойката, но имаше постоянно между нея и другите бебешори. Те група деца на 2 и 3 години - познайте колко можеш да им обясниш нещо, хеле защо дете с Даун на моменти се държи неадекватно от тяхна гледна точка, те приемат нейното поведение за агресия спрямо тях и отвръщат по такъв начин, а тя просто опитва да се заиграе с тях, ама не умее... То хубаво частна градина, малка група, няма недостиг на персонал, ама наличният - няма квалификация за работа с такива деца. И въпреки, че са се постарали хората много (мнение на майката) - не се получиха нещата. Те може да са детски педагози, ама са обучавани да работят с деца, които нямат подобни специфични потребности и се оказаха безпомощни в случая. Накрая майката нае детегледачка, която е пенсионерка, но с квалификацията на Кафенцето и тя отглеждаше малката у дома. Засичаме се чат - пат сега навън - детенцето (предвид състоянието й все пак) - се развива забележително добре. Т.е. тази жена, понеже е специалист - е постигнала максимума с това дете и то си води съвсем нормален живот. Ами сори, ама не цяла градина, една група в една ДГ да имаше в града за такива дечица, където с тях си работят баш специалисти - ще е къде по-добре и за родителите им и за самите деца. А не това, което описах по-нагоре. Ама хайде в яслено-градинска възраст човек има варианти някакви. Ами в училищна какво правим с това момиченце и тези с подобни на неговите проблеми? Натикваме ги в масовите училища и очакваме г-жа Х, която такива деца е виждала по телевизията само (евентуално) - да се справи с техните специфични нужди? Че и с другите си ученици в същото време? И един мармот.... И дори да не е детето с Даун, или подобно, пак има деца с тежък интелектуален дефицит, които в масово училище - няма как да се справят и от моя гледна точка - да ги тикаме там за тях е огромен стрес. Напълно излишен, пък ползите - не са ми ясни хич.

Разбира се, че трябва да има и градини и училища и дневни центрове и какво ли не от сорта за деца със специфични потребности, където хора със съответната квалификация да работят с тях и да се постига максималния възможен за постигане резултат. Що за идиотска "стратегия" е това, което Кафенцето описва - на мен не ми го побира главата просто. Ще обявим сега, че всички деца са абсолютно еднакви, въпреки че очевидно не са ( в случаите, които споменах) и готоУ. Като щрауса и ние и "проблемът решен". Само идиотщини...

В Германия също има специални училища. Моят опит е от детската градина.

Кафенце, много се надявах да се включиш.

За хомеопатията и защо аз вече получавам уртикария  , когато чуя някой някого да съветва, да си лекува произволен здравословен проблем така...

Рачо, в случая съм яхнала метлата пак по този въпрос, защото много сериозен здравословен проблем, който със сигурност е автоимунен, довел е до тиреотоксикоза преди години и то така е ударила, че човекът има физиологични изменения  - екзофталм (изпъкване на очните ябълки) - просто не е бил третиран адекватно. Под "адекватно" - аз разбирам да се търсят специалисти, които да направят съответни тестове, да се ходи на контролни прегледи и изследвания, при нужда да се приемат медикаменти, за да не се задълбочава и изостря състоянието и пр. Известна е връзката между уртикариите и проблемите с ЩЖ на всичкото отгоре. Преди при него да се отключи проблемът с ЩЖ се е почнало с такива пристъпи и плюски пак (тогава не чак толкова тежки, но...). И при това положение Рачо, след като малко от малко са овладели хормоните с медикаменти какво е последвало? Ами...няма да пием лекарствата дето са ни изписани понеже те са "химия и отрова" и "няма нужда от тях, защото вече нищо ми няма". Плюските са наречени "абе някаква алергия към нещо", ей такава  - случайно, инцидентно възникнала, от какво е причинена - не е търсил никой и тя била "излекувана" с незнайно каква хомеопатия. Под "хомеопатия" се разбират някакви боМбонки от аптеката де. Даже не е ходил при т.нар. хомеопат, дето индивидуално за него да назначава някаква терапия и за конкретния му проблем. Не, че и това считам за адекватна терапия аз лично, ама хайде като стисна двете очи - да приема, че някакъв шанс така има временно да се подтиснат симптоми. Ама не и това няма. В превод - при такива случки, реално нищо не е направено 10-ина години. И понеже това е ремисия за доста дълъг период, настъпила незнайно защо, но в дебелите книги си пише, че настъпват подобни моменти - човекът съответно живее с убеждението, че ремисия е имало заради хомеопатията и тя го е излекувала.

Когато си пишем тук с вас хора, понеже щем не щем сме в час с какво ли не по тези въпроси - за нас куп неща са очевидни, логични, елементарни... Да, ама за хора, които имат съвсем други професионални занимания и нулев досег с каквито и да е медицински неща - нещата хич не са очевидни. Точно напротив - дълбоко неразбираеми са им, въпреки пространните ми обяснения за едно, или друго - те са трудно смилаеми, приемат се скептично, съвсем базови (за нас) понятия дето са ясни като бял ден - биват обръщани и тълкувани погрешно. (Напред дадох примерът с "отслабената имунна система", която реално е точно в обратното състояние при него).
И когато беснея на тема "хомеопатия" и това, че и чешмата да пусна вече се лее това - по тази причина е. Че масово хората нямат идея дори как им функционира тялото, кое и как се случва в него (и е по-скоро нормално да е така) и когато от всякъде им се бълва за този "чудотворен пенкелер", дето лекува от мазол до рак - яко лапват. Лапват, защото е и по-лесното и удобното "решение", когато имаш проблем. Не ходиш по лекари, лаборатории и пр., ами си взимаш едни шекерчета от аптеката дето са вълшебни и готоУ. "ГотоУ" докато така ти се изостри проблемът де, че щеш не щеш да идеш на лекар, или направо в спешното (както стана при нас). И докато си "лекуваш хомеопатично" ей такива много сериозни проблеми - те се задълбочават, задълбочават и като ти светне най-после крушката - работата е много, много изтървана уви.

В момента да ти кажа Рачо, полагам неимоверни усилия да обяснявам на човека нещата буквално от А,Б...Та се надявам да ги разбере, осъзнае и да движим нататък "по азбуката". Ситуацията е сравнима със случки, които сме имали в сайта с безброй потребителки. Идва девойката, няма овулация, тръбите силно деформирани, или с хидроси, или напълно непроходими, ние й обясняваме какви са стъпките за решаване на проблема - тя нали ще клечи над зелка, ще ходи по манастири и ще пие чай от н'ам какво чудодейно биле и то ще се оправят нещата. На върба в сряда де... Та и неговите толкова ще се оправят с "хомеопатия". В добавка - говорим за млад мъж (на 33), който тепърва деца ще иска да прави, пък сещай се с такива проблеми как са репродуктивните функции, това за гарнитура нали... И естествено, след като проблемът бъде споделен на приятелския кръг, ще съм "сам юнак на коня" да пиля за имунолози и сериозна медицина - срещу 10-ина души, които да го убеждават как на шуренайка им баш същото минало с хомеопатия, пък на един братовчед на негов приятел баща му, от село Долно Нанагорнище, който е потомствен билкар ей тия неща ги лекувал за 2 седмици със специални чайчета, един друг пък с акупунктура му се оправило "това същото"... Естествено ни един няма хабер "това същото" какво всъщност е! За тези хора - неговото и едно обринато бебешко дупе от претопляне са едно и също - "някакъв обрив там". Понятието "автоимунно заболяване" не им говори нищо, но пък как се лекува с чай и шекер - всички знаят и не си мълчат де. Ей затова избеснявам и вече на агресия ме избива от увещанията за "чудотворната хомеопатия".
За протокола - правени са и се правят медицински издържани проучвания, относно ефективността на хомеопатията, по същите стандарти, по които такива се провеждат за установяване ефективността на методите за лечение на едно и друго със средствата на конвенционалната медицина. И досега няма ни едно такова, чиито резултат да потвърждава, че с хомеопатия се лекува каквото и да било. Таман напротив - всички резултати сочат точно обратното. Колко помага хомеопатията за даден проблем всъщност - "се потвърждава" само от личното мнение и твърдения на редови граждани, според които така си били излекували нещо си. Те хората може да са убедени, в това което твърдят, както и моят човек беше убеден, че е излекуван, ама...споделих колко е. Неслучайно си има методи по които се доказва/отхвърля ефективност на някаква терапия, ама...какво да говоря вече.

Само за илюстрация на всичко което изписах ти качвам 2 статии, които са от медицински издания и съвсем общо забележи описват проблемите, с които сега следва да се преборим.
http://spisaniemd.bg/md/2014/02/hronichna-urtikariya-i-avtoimunitet
http://spisaniemd.bg/md/2010/06/urtikariya
Като им метнеш едно око, дори бегло така - ела и ми кажи пак, че "може с хомеопатия да стане". Знам, че ще го кажеш добронамерено, много други хора в такива ситуации са добронамерени, ама не си дават сметка, че реално така вредят. Нали знаеш оня лаф за "пътят към ада...". Е, последните 10-ина години баш същото става с темата "хомеопатия" и за жалост, много хора го разбират това едва след като си платят лично цената за това, че са се подвели.
Докато ние бяхме в спешното за Урбазон, дойдоха и други хора - кой с инфаркт, кой с отрязани пръсти, дойдоха и млади родители с бебето си на ръце. Дете под годинка, с жесток бронхоспазъм и 39 градуса температура. Веднага се извикаха консултанти от "детско", лекарката им каза, че ги приемат, ще сложат абокат и естествено ще се влива АБ и какво ли не още. И каква мислиш беше реакцията на майката? "Ама не може ли без АБ, а да му дадете нещо хомеопатично, аз така си го лекувам, с хомеопатия, не искам да ми тъпчете детето с тези отрови..."  Горката лекарка - блазе й на нервите и здравата психика, аз на тази щях да й изгърмя два шамара, та дано се освести пък...

Та всъщност - има проблем с безразборното и повсеместно дрънкане за "хомеопатия" и мисля подробно обясних какъв е. А това, че всеки е свободен да си вреди и да се самоубива както му пасва на убежденията е неоспорим факт. Аз например го правя с цигари, но барем не твърдя, че са полезни и ми опъват бръчките и се отразяват благотворно на организма ми. Представи си, че отвсякъде за цигарите се бълваше баш обратното на това, което се говори сега (и е доказано така) и хората биваха насърчавани да пушат, че "много полезно", а всъщност така си вредят. Тогава бихме имали проблем и то голям. Но с "хомеопатията" го нямаме видиш ли ти, понеже тя "ако не помагала и не вредяла"?Да, ама не. Не вреди пряко, но нанася косвени щети, понякога сериозни, поради факта, че си въобразяваш, че се лекуваш, а всъщност не се лекуваш и състоянието ти междувременно се влошава. В някои случаи до степен да е рисково за живота ти. Така, че за мен - има проблем и той е именно този.

Аз също като чуя хомеопатия и ми се повръща. Има една много готина книга "Псевдонауката". Там подробно са описани всичките заблуди на био- еко- и тем подобни неща.
ето "кратък" цитат за хомеопатията:
     …хомеопатичен препарат с 30СH означава разреждане 1 към 10030, или по-точно към 1060, тоест единица, следвана от шестдесет нули. За да избегнем недоразумения, това е разреждане 1 към 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000, или ако използваме термините на Дружеството на хомеопатите “една милион милиона милиона милиона милиона милиона милиона милиона милиона милионна част”. Това определено е “по-малко от една милионна част от първоначалното вещество”.

   За сравнение, в един басейн с олимпийски размери има само около 100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 молекули вода. Представете си водна сфера с диаметър 150 милиона километра (разстоянието от Земята до Слънцето). На светлината са нужни осем минути, за да измине това разстояние. Представете си сега водна сфера с такива размери, с една молекула от веществото в нея – това е разреждане 30СH.

   Причината хомеопатията да изглежда работеща, се корени изцяло в плацебо ефекта, казва авторът на книгата. Той е отделил цяла глава на този феномен, за да онагледи как истинста наука борави с нещо, приличащо на магия, като според него:

   …плацебо ефектът е много по-сложен и интересен, отколкото предполагат повечето хора, и далеч надхвърля простото захарно хапче – той е свързан с лечението като цялостно културно преживяване, с предварителните ви очаквания, с процедурата на консултации, през които преминавате по време на лечението, както и с много други неща.

   Така например знаем, че две захарни хапчета лекуват по-резултатно от едно захарно хапче, и знаем също така, че инжекциите със солена вода лекуват болката по-резултатно от захарните хапчета, не защото инжекциите със солена вода имат някакво биологично действие върху тялото, а защото инжекцията се възприема като по-сериозна интервенция. Знаем, че цветът на хапчетата, опаковката им, цената им и дори убежденията на хората, които ги дават, са все важни фактори. Знаем, че плацебо операциите могат да имат успех при болки в коляното и дори при стенокардия. Плацебо ефектът действа при животни и деца.

Pav-la - за плацебо-ефектът е така. Да ти кажа на какво "лежат" проповедниците на хомеопатията. Мозъкът (съзнанието) управлява тялото и процесите в него, така че щом техните продукти "намествали" съзнанието така и го правели толкова хармонично, че да стартира така абсолютно физиологичен процес на самоизлекуване от нещо - то значи работело. И да, било лекувало. Да бе и една бактериална инфекция, остричка така можела да се излекува с хомеопатия, щото мозъкът пращал "бели кръвни телца" (колко са компетентни като им слушам само "терминологията") там където била инфекцията... Абе - пенкелер и вълшебство ти казвааам! Обаче не е само до съзнанието то, ами имало и реални лечебни свойства, понеже и при животните работело. Кое работи при хората и животните като се върна на точното и конкретно твое описание напред за какво разреждане на Х във вода говорим?! Ами изводът е, че...водата има лечебни свойства.  Тя, че има и те са отдавна известни - има, ама не всеки вид вода, а зависи и какво ще лекуваш, чрез нея и обикновено не се пие, като ще е водолечение. Отделно, че служи за профилактиране на хронични болежки...ама да не задълбавам.

Ядосвам се, защото "гурутата" на хомеопатията и техните поклонници - не си "седят на гъзЪ" и да си дават сметка, че техните алабалистики може и да не вредят при някакви безобидни и леки здравословни несгоди, ама когато е нещо тежко и сериозно - претенцията им, че могат и с него да се справят вреди и още как! За всички има място под слънцето - да, ама бива и "всяка жаба да си знае гьола". Ама много "жаби" и много плъпнаха и подскачат напоследък бе! Пуууу 

Някой да се изнерви на работа, или за друго и да пие "захарни хапчета", че му помагали да заспи - може и да му подейства, заради плацебо ефекта, да. Няма лошо в този случай. Ама за сериозни състояния да се пробутват тия дивотии - вече хич не бива...

Абе момичета, не ми се пуска тема, ама една съфорумка от фейса ме хвърли в музиката, че това е д-р Бърди. Аз лично съм изпращала една или две снимки на обрив, но децата имат качени тук доста снимки. Те могат ли да бъдат свалени в пълен размер от недоброжелател:
http://www.newsbomb.gr/en/story/446230/pedophiles-in-32-countries-have-been-located-by-hellenic-police-in-internet

Аз лично съм изпращала една или две снимки на обрив, но децата имат качени тук доста снимки. Те могат ли да бъдат свалени в пълен размер от недоброжелател:

Вени, всяка снимка, качена публично в Интернет, може да бъде свалена от който си поиска.

Като ми мина кризата заради новината се освестих що за дебилен въпрос съм задала.