Джей, да дават 33 бона! Ама на такива с поне средно образование. Че иначе да не казвам кой ще продължи да се множи като зайци. На тях и 35 лв. им стигат.
Да дават, ама няма да дадат!

Помня, че опитах тогава, на тази същата ваканция,  да обясня за заплатите у нас и ме питаха майка ми на ден, или на седмица взима толкова. Като казах, че е на месец ме изгледаха така:  и предполагам решиха, че ми е твърде зле английския...

Да не ти казвам как ме гледаха тук, че и цени им сравнявах - Сникерс тук и в Бг

За разлика от алпийските проходи,които са на по над 2000м,предполагам, :Lil: нашите ,на по не повече от 1000,направо го затварят за зимата .Чиста работа,ама "непочистена"!!!
Това ,за Унгария ,звучи много добре,ама си е малко популистко,та чак утопично!   Тук не можем и да си го помислим,даже!!

Джей, да дават 33 бона! Ама на такива с поне средно образование. Че иначе да не казвам кой ще продължи да се множи като зайци. На тях и 35 лв. им стигат.
Да дават, ама няма да дадат!

Дес, аз само метнах статията, като възможен пример (популистки, или не) за мярка, която наистина би стимулирала раждаемостта. Разбира се, че ако се въведе такава някъде, та и за 1/3 от споменатата сума да иде реч - следва да се заложат "легално дискриминационни" условия за желаещите да се възползват. Именно, за да не отидат такива пари при...знаем кого Но това е напълно възможно да се измисли, без да бъдат нарушени каквито и да било закони, или нечии права. Не да се гледа само бройката на децата, а да се заложат куп други условия, за да се възползва някой от подобно подпомагане. И те могат да бъдат такива, че "еди кои си" - винаги да са аут и да нямат право на такива пари, само щото родили не трето, ами 13-то дете
По същата логика, по която сега аз и почти всички тук нямаме право на митичните деЦки, ако и ние да имаме деца, при замисляне на такава мярка за стимулиране на раждаемостта - не е мега сложното да се измислят така условията, че на тях да отговарят само хората, които са отговорни и читави родители.

Много често, като си говоря с приятели на тема раждаемост и ми казват, че не е до пари (материален статус) и не мизерията у нас е причината да сме масово с по едно, или две деца. Понеже нали в цяла Европа, тази богатата - тенденцията била същата. Те имали пари, ама пак не раждали много. Което е факт, но причините за този факт у нас и в една Германия да кажем - не са едни и същи. Точно по тези въпроси (и свързани с тях) чета в момента. Има една скала (някъде е представена като пирамида, или стълбица) на потребностите. В по-тесен смисъл - въпросната илюстрира поведението на индивида в едно предприятие/ик. организация, на нея са базирани теории за мотивация на персонала и пр. Същата скала на потребностите обаче ползват и специалисти, занимаващи се конкретно с проблемите на демографията. Оказва се, че в богатите западни общества раждаемостта спада, защото техните общества и граждани масово "живеят" на върха на споменатата скала, който е "себереализация". При тях са задоволени всички базови потребности, задоволени са и тези от средните нива на скалата, поради което общественото съзнание и поведение е силно обърнато към личните потребности на индивид Х. При това масово. Раждането и отглеждането на деца, поради своята специфика, огромният времеви ресурс, изискването да жертваш кариера, свободно време и др. - стават все по-нежелани извън "санитарния минимум", задоволяващ личната егоистична потребност на хората да станат родители. Което води, както виждаш до намаляваща раждаемост в богати и осигурени общества, защото ценностите на същите тези общества са се променили, именно заради високият им материален статус.
В България конкретно - имаме същият проблем с раждаемостта, обаче поради причината, че за нашето население - масово не е възможно да покрие потребностите си от първо ниво на споменатата скала. А въпросното първо ниво - е свързано с възможността да съществуваш изобщо - да осигуриш дом, храна, дрехи, обувки, прилично образование и пр. По признак "национални особености" се твърди, че българите традиционно са от народите, които имат (желаят да имат) повечко деца. НО, ако имат условията да ги отглеждат. На този етап у нас, поне според специалистите по темата ниският материален статус на хората в репродуктивна възраст се счита за главен фактор за ниската ни раждаемост. И по тази логика - тя може да се повиши, чрез съответно материално стимулиране, в достатъчен, а не символичен размер. Има и други фактори разбира се, ама тук говоря за един от главните по въпроса.
Висока раждаемост според спецовете има в общества, чието население масово живее в средните нива на споменатата скала. За позитивен пример по темата често дават Бразилия, колкото и да ви звучи странно. Факт е обаче, че там раждаемостта е висока, а средната възраст на населението им е под 30 г. Според един германец обаче - бразилците масово живеят в мизерия. Според самите бразилци обаче - не е така. Тяхното общество в голямата си част живее под върха на скалата и над нейното базово ниво. Което вързва на теорията на хората занимаващи се с демографски въпроси. За тези от "третия свят" високата раждаемост е обяснена с други неща, ама да не ви доотегчавам с демографски теории. 

За доста от колегите ми, изненадата се оказа в това, че раждаемостта пада, когато обществото е твърде богато, поради промяна на ценностите в същото това общество. А те се променят баш заради добрия им материален статус. При твърде бедно общество, (което е на високо цивилизационно ниво обаче) - имаме същия ефект. То ние ги бистрихме тези въпроси, конкретно във връзка със системата на здравеопазване де, ама то няма изолирани системи, всяко нещо е свързано с друго нещо, та затова и преподавателката ни занима с обща теория на демографията.
Та сега се сетих за тези лекции, във връзка с разговора ни по темата за "унгарските мерки". Не знам дали са просто популизъм при тях, колко и докога ще ги прилагат изобщо... Но за у нас, поне според разните теории, прилагането на подобна мярка би следвало да повиши раждаемостта. Да, знам че никога няма да се случат такива мерки у нас де. 

Прилагам илюстрация (общичка) на това дето писах нагоре: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83

А, много моля, немците завиждат на бразилците, то и аз започвам да завиждам вече
Но там е ужасна скъпотия по думи на наши приятели.

За Бразилия и за да сравните с положението на прехода в Бг може да гледате Tropa di Elit, има го мисля в замундата. Както и известния Град на Бога

Джей, права си за западните общества, но не съвсем. Франция и Ирландия са страните от ЕС с най-висока раждаемост. За Ирландия не знам, но мога да направя сравнение между Германия и Франция. Майчинството и в двете държави е между 16 и 20 седмици, като 6 от тях са преди да родят. През това време получават пълната си заплата. После има т.нар. отпуск за родители, който в Германия в общия случай е 2 години. Тогава взимат 33 % от нетната си заплата или 66 % в продължение на година. Могат да си изберат. Като цяло яслите взимат деца от годинка нагоре. Повечето майки си стоят година-две у дома. Често раждат през това време и второ дете и така. Във Франция децата започват ясла на 3-4 месеца. Не знам кога точно си взимат отпуска за родители. Факт е, че така го правят всички и така го смятат за редно (в Испания и Люксембург също). Една французойка, майка на едно дете от градината, коментираше, че една година у дома, била почнала да откача. Въпреки че е адвокат на свободна практика, но като яслата не иска да вземе детето, се опитваше да работи с него. В Германия не само, че са големи егоисти (като цяло), рядко се случва баби и дядовци да помагат (поради същата причина), няма места в яслите (за градините се намират като цяло), всички почивки са по-скъпи през ваканциите и свършват първи. Самото общество не обича децата. В трамвая, на спирката на метрото без асансьор рядко някой ще ти отстъпи място, ще ти помогне. Игнорират те напълно. Твоето дете си е твоя работа и твой проблем. Да, ама не, мили хора. Защото утре моето дете ще плаща вашите пенсии и е потенциален данъкоплатец. Както казва една позната, тук на първо място са си самите те, после са децата им и накрая - внуците. Не че няма хора, които помагат на децата си да отглеждат малките, но са малко, много малко. Повечето си гледат живота, потъркват ръце, че са си изпълнили дълга в живота и сега си правят каквото си искат. Във Франция, Испания, Португалия, Гърция е друго. В Испания също няма места в яслите, училището свършва рано. Но там раждаемостта е по-висока отколкото в Германия. Забравих да кажа нещо. Особено е важно за кандидат-емигрантите с деца. Забравете, че в Немско с две малки деца можете да работите двама души на пълно работно време. Няма как да стане, защото градината, училището и прочие са до 16-17 ч. Понякога в петък дори затварят по обяд. С едно дете може да се оправи човек - единият води, другият взима. Но с две, ако едното е на градина, другото - на у-ще, и ако не живеете близо до тях, надежда всяква оставете.

В Германия не само, че са големи егоисти (като цяло), рядко се случва баби и дядовци да помагат (поради същата причина)... Самото общество не обича децата. В трамвая, на спирката на метрото без асансьор рядко някой ще ти отстъпи място, ще ти помогне. Игнорират те напълно. Твоето дете си е твоя работа и твой проблем. 

Точно това са и моите впечатления от едноседмичен престой в Мюнхен преди година. Отлично обобщение. Бях смаяна, че дори снаха ми съвсем по немски се почувства конфузно в метрото заради хленченето на сина ми, а той просто беше уморен и гладен, докато шарена извадка от немското общество го гледаше, удобно седнала във влака, как се люлее прав на всеки завой, впит в ръката ми. Гьонсуратна нация са.

Аз помня,че преди много години ,германците имаха поне по 3 деца. Не знам каква а е била системата тогава и кое е довело до сегашната ситуация. Явно.баба Ангела, добре е "прогледнала" в бъдещето на нацията,за да призове 1 млн. емигранти с отворени обятия,ама сега си сърба попарата....

И американците са така, не само германците. Там няма проблем с толерантността, те толерират мрънкане и плач на дете, но няма да ти отстъпят място примерно или да ти помогнат. Не ги учат на това и то не им минава през главите. Не мога да кажа обаче, че не обичат деца, напротив, те са ги издигнали в култ. И почти всички имат много деца. Това по 3-4, че и 5 деца да имат не е въобще рядкост.

Блу, то не аз съм права, а вие дето имате преки наблюдения.    Аз само споделих накратко анализите за демографската криза в някои общества, които направи мой преподавател изхождайки от теорията за задоволяване на потребностите на индивида, като отчитам разбира се, че това е само един от факторите по темата. Но пък има логика в думите й като сравним теорията с практиката. Другият главен фактор е социалната система разбира се, осигурителните модели в частност, манталитета на съответното общество (нация)....и куп други има, кой с по-голяма тежест, кой с по-малка. В България обаче, повечето от тези фактори са хмммм "на дъното".
Иначе по показател "толерантност към деца" - все слушам, че нашето общество не било толерантно към тях. Личното ми мнение, от наблюдения е, че по този показател сме "някъде по средата" обаче. Все още, хем Дани е голямо дете - редовно ми се отстъпва ред на опашка някъде "защото вие сте с дете", хем той си седи с мен тихо и спокойно, не е да мрънка и да прави панаири... Когато бях бременна - все едно съм тежко болна се отнасяха околните, вкл. непознати  Ама седнете, минете, заповядайте вземете си (нещо за ядене) сакън да не пометна, ако не опитам. Вкл. по заведения за хранене и подобни, когато е бил по-буен и му правя забележки, други клиенти са се намесвали с "Няма проблем, нека си беснее, дете е...". Не вярвам за 5 години чак такъв късмет да съм имала, че да съм попадала все на хора с подобно отношение, а те да са малцинство у нас. По показател обществени услуги, лесен достъп до еди къде си с дете (детска количка) и от вида - да, в други държави, вкл. в Германия със сигурност е уредено по-добре, ама както сама казваш - там пък отношението на обществото е от индиферентно докъм негативно към децата на околните. Май предпочитам България по този въпрос В смисъл, че не ми е било дерт, че няма стая за смяна на памперс на всеки ъгъл, след като във всяко заведение усмихнато са ми предлагали да им ползвам някое сепаре за целта, без да съм им клиент даже. Откакто се е родил Дани, винаги се чувствам по-специална, само защото съм майка и това усещане ми го създават всякакви случайни, непознати за мен хора.
Факт обаче, че не мога да си позволя още едно дете по финансови причини в момента. Не, че няма да отгледам и него "някак", но личното ми разбиране за отглеждане на дете няма връзка с "някак". Та колкото и да е позитивно общественото отношение по темата, като материалният статус е нисък - нЕма да има раждаемост. Освен циганска де, щото там гледането на деца "някак" е върховата точка все пак, обикновено не ги и гледат....

Рачо, ти сигурно помниш ГДР-то или времето в средата на миналия век в Западна Германия, когато почти всички жени са били домакини. Все още има много, в сравнение с България са доста.
За ГДР - както някога за България. Имали са повече деца, раждали са млади (често между 20 и 25). И всичко останало, с изключение на това, че не са им пращали зимнина в буркани.

Джей, напълно права беше по-горе. Много точни наблюдения и заключения.

Най-голямата смешка. Някакъв човек в Германия сметнал колко му е струвало детето и изкарал сумата от 140 000, но не помня дали евро или марки. Представяте ли си докъде е стигнал?!  Не правете деца! Много е скъпо.

Е,не чак в средата,ама в миналия век си беше! Тоя,ако неговите родители бяха сметнали преди него,дава ли си сметка,че нямаше да смята нищи сега! /поне по това ,което казвате за германците/

Рачо, така е. Явно неговите родители не са били толкова меркантилни.
Тези с по 4 или 5 деца направо не искам да ги мисля. 

Тук също няма много култура за отстъпване на място на бременна жена, но на хора с деца отстъпват. В България е по-добре в това отношение
Иначе са толерантни към кризи и викане на децата, даже викат "няма проблем, деца са".

Иначе са толерантни към кризи и викане на децата, даже викат "няма проблем, деца са".

Лично аз съм крайно нетолерантна към тези неща пък. И спрямо моето си дете и спрямо всички други. Да не се разбира като нетолерантност към почти бебета, които се тръшкат, пищят, хвърлят нещо - там съм ОК. И понеже моят не е правил така - съчувствам на родителите съвсем искрено и винаги успокоявам и казвам да не се притесняват и то не от куртоазия. В същия момент, като видя на обществено място деца накъм училищна възраст, които се държат като Маугли...ами сори, ама не ми е приемливо изобщо.  Че и да ги толерирам и благо да се усмихвам с : "Давайте още, деца сте". Ами не - това са невъзпитани млади хора и колкото повече околните "им правят евала" на подобно поведение - само по-невъзпитани и неадекватни стават. Нищо друго.
В някои "западни" държави това съм го виждала твърде често. Много обичали деца, много били толерантни и затова нали...същите могат да направят един ресторант на трески, че не разбирали и да не ги ограничаваме, че н'ам какво си... Глупости. На родителите им е дошло байгън да се разправят с тях, те си вилнеят, а околните си траят, че ако кажеш нещо срещу въпросната идиотщина - оп нетолерантен си към деца и пр. Една такава "американка" се запени, когато на третото бъркане в чинията ми от страна на нейното дете й направих забележка. Ние в българия сме мразели деца, аз затова така съм била реагирала. Дали? Детето беше на 6 А да! "Забележката" ми се състоеше в това, че му предложих вилица (неползвана), като толкУ му се яде от моите картофки. Ми сори, ама лази по пода, бърка ми в чинията, пак лази... Дете било. Ми като е дете да не е дебил бе?!! Прибори не е ли виждало, у тях от земята ли яде, какво?!!!
В общи линии, за мен лично в последно време - родителският мързел и неглижиране на децата -благовидно се представят като: "Ама да се развива свободно, ама нещо да не му накривим шапката, ако го приучим как се живее сред хора...". Друг път. То и моето се развива "свободно" и не му се бъркам за нищо и не го насилвам, ама барем някакви битови навици съм му изградила и му набивам как следва да се държи на обществено място сред непознати хора. Явно съм ужасен човек (майка) 

Сори, ама на 6 такова поведение е меко казано странно. Ако видя, че детето се развилнява, а аз съм някъде, може би просто има нужда да изразходва енергия. Ще го изкарам навън. Но да яде от чиниите на непознати. Това е липса на възпитание за мен. Казвам го, защото имам шестгодишно и знам за какво става въпрос.

Една случка, споделена във ФБ, която ме потресе.

И така, скъпи зрители на случващото се в държавата,
Днес едно куче се качи върху изоставена къща, след което скимтейки почна да обикаля по покрива в опит да слезе, разбира се неуспешно. И тук сагата със звънене по телефоните започна.
1. Звъним на 112 и подаваме сигнал. От там госпожата ни пуска три минути разни мелодийки, след което ни уведомява , че от пожарната са и казали да се обадим в „Защита на животните” . Казваме и да ни даде телефон, а тя троснато ни отговаря да си го потърсим в интернет. Да речем , че не сме пенсионери, които хал хабер си нямат от интернет, и намираме няколко телефона на различни организации ,които се занимават с права на животните.
2. Звъним на тези телефони, но явно неделен ден никой не вдига.
3. Звъня отново на 112 и им казвам каква е работата. Отговарят ми , че са подали сигнал до общината , но не знаят кога точно ще изпратят някой.
4. Намирам телефон на Пожарната и звъня. Господинът отсреща , явно запознат със сигнала, ми казва , че това не е тяхна работа и трябва общината да си свърши работата. Вече много ядосана му казвам, че на двеста метра от мястото на въпросната случка има Пожарна (в Люлин 10), моля го да проявят малко човечност и да изпратят някой. Но уви, повтаря ми , че било работа на общината.
В същото време един съсед отива на крака до въпросната пожарна. Връщайки се, разочарован разказва, че трябвало да получат сигнал от 112,за да предприемат нещо. (?!?!?!?)
Та да се върнем на кучето. Съседи намират стълба, която се оказва ниска, но въпреки това ,без ни най-малко да преувеличавам, с риск за живота си, и разглабяйки не малка част от изгнилия покрив, в крайна сметка успяват да се доберат до кучето и да го свалят.
И тук следват няколко въпроса: Защо аджеба плащаме данъци?! Трябваше ли някой от добрите хорица наели се да свалят животното , да падне и да се претрепе, за да се отзоват гореспоменатите институции. Слава Богу това не се случи, но ако беше станало кой щеше да е виновен?
Или сигурно ние сме си виновни, че изобщо си нарушаваме неделното спокойствие, в опит да спасим едно улично куче.

Случи ми се сходна случка с един щъркел, проведох камара разговори с хора докато намеря кой да дойде да го прибере и да ми кажат какво да му дам да яде, защото беше ударен и не можеше да лети. Уведомиха ме и че неправомерно сме го прибрали(в случая не мен просто ми го донесоха и варианта ми беше да звъня или да го върна на пътя и да го удари още някой), според тях явно трябва като го намерим да седим и да го пазим на пътя докато някой реши да си свърши работата.

Дес и м-и, ако описаните от вас случки не бяха протекли така както са...аз щях да бъда истински шокирана. Така стоят нещата в държавата ни и то от толкова отдавна, че ако някой вземе да си свърши работата както следва - драгите граждани не моАт да повярват. Същата работа като със снега де, дето коментирахме напред. Ако се случи някога да завали сняг и да е прилично почистено, да не са затворени повечето проходи, а 1/3 от северна България да не се окаже без ток - ще изпоприпадаме от изненада.
Честно казано, аз отдавна нямам дори идея как следва да се реагира в такива ситуации. В смисъл как ние като граждни и данъкоплатци да изискаме от разните чиновници да си вършат работата читаво, или дори не читаво ами изобщо да свършат нещо... Да се пишат жалби, да се подават сигнали е уж нормалната реакция, ама у нас доказано - това до промяна на положението не води. Почва се някакво безумно "образуване на проверка", или в по-честия случай куп институции си прехвърлят топката, за да се окаже накрая, че за въпрос/проблем Х в държавата - не е ясно коя институция отговаря (следва да се занимае) - ясно е само кои НЕ следва да се занимаят с него.  И тогава какво? Недоволният от нещо гражданин, трябва да си зареже живота, работата и да се посвети на ровене в бюрократичната джунгла, дори само за да установи кое от безбройните ведомства у нас, поне на хартия, уж е длъжно да реагира при проблем Х. Като го открие евентуално - най-много оттам да му кажат, че да, по принцип е тяхна работа нещото, ама на - нямат ресурс да я вършат (хора, коли, техника, бюджет)...абе - все нещо ще липсва, че нали затова. То често не е и лъжа де... Та в България по каналния ред, този дето сработва в "белите" държави при подобни случаи - рядко можем да си решим някакъв проблем. Има и изключения разбира се, ама то затова са изключения все пак.
Другият вариант за реакция на всякакви такива абсурди са протестите. Ами ние денонощно за нещо трябва да протестираме тогава... От бездомни кучета, които се налага да спасяваме с лични усилия и средства, до разбити улици и тротоари, неотоплени детски градини и училища...абе той списъкът ако го продължа - ще запълня темата набързо.

Попадна ми наскоро един статус във ФБ, който идеално илюстрира този ни разговор, а именно: "България е държава, в която правосъдната система е "Господари на ефира", а здравеопазването е "Бг-мама". Звучи смешно, ама всъщност е вярно. 

Направо сигурно ще ви се похваля като ми се случи някой да си свърши работата без да се е наложило да задействат всички възможни механизми, за които се сещам 

Леко ще изместя (за пореден път) и ще върната темата малко назад. Всъщност, май не я измествам много, може да се "впише" в последните постове за адекватните действия на институциите ни.
Може би доста от вас са гледали тези два дни телевизия и са се чудили (тези, които ме познават, де  ) какво търся пред камерите на всички телевизии.
Ето това е текста, който така разбуни духовете 

http://www.dnes.bg/sofia/2016/01/11/ovcha-kupel-kato-kioln-strah-i-zloveshti-sysedi.289193,4